Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик,
21.11.2016г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Е.П. и в присъствието на прокурора
………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков
гр.д. №2516/2013г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е делбено - втора фаза - по извършване на делбата.
Допусната е съдебна делба между ищците С.А.П., ЕГН**********, К.И.П., ЕГН**********,
И.Й.П., ЕГН********** и ответниците В.Л.П., ЕГН**********
и А.Л.П., ЕГН********** на следния наследствен недвижим имот: УПИ І-216 в кв.20
по плана на с.Г., общ.Белово, с площ от 1030кв.м., ведно с построените в него
двуетажна паянтова жилищна сграда с площ от 36кв.м., двуетажна масивна жилищна
сграда с площ от 54 кв.м. и двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 47кв.м., при следните права: 6/18 ид.ч. С.П., по 3/18 ид. ч. за И.П. и К.П., 4/18 ид.ч. за В.П. и 2/18 ид.ч. за А.П..
Относно способа
за извършване на делбата.
По делото е
изслушана СТЕ, от която е видно, че площта и лицето на поземления имот са
недостатъчни за разделянето му според броя на съделителите,
нито според броя на наследствените три колена.
Построените в него жилищни сгради обаче съответстват на броя на колената. Представено е удостоверение, че същите са търпими
строежи по смисъла на §16, ал.1 от ЗУТ. Съблюдавайки принципа за получаването
на реален дял, заложен в чл.69, ал.2 от ЗН, съдът счита, че делбата следва да
се извърши по колена чрез способа на чл.353 от ГПК. При
него в дял на наследниците от всяко коляно ще се постави по една жилищна
сграда, която представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а поземленият
имот ще остане обща част, обслужваща възникналата хоризонтална етажна
собственост. Съдът не споделя становището на ищците И. и К.П. от коляното на И.П.,
че този способ е неприложим поради тяхното несъгласие да получат общ дял от делбения имот. Според задължителната практика на ВКС – Решение №60 от 26.07.2010г. по гр.д.
№534/2009г. на І г.о., ако имотите не стигат за всички съделители,
но са достатъчни за наследствените колена, делбата
следва да се извърши по колена, без за това да е
необходимо съгласието на всички съделители.
Правата на всяко
коляно са равни – по 1/3 идела част от имуществото, а стойността на всеки дял,
определена от СТЕ, е по 13 133,33лв.
Страните не
спорят, установя се и от показанията на свидетелите С. С. и И. Т., че
двуетажната паянтова къща с площ 36кв.м. се ползва от ищците И. и К.П.. Същите
са предявили и претенции по сметки за подобрения, извършени в нея. Затова тази
къща следва да се постави в техен общ дял, ведно с припадащите й се 270,72кв.м.
идеални части от дворното място. Стойността на този дял е 10956,81лв., т.е. с
2176,52лв. по-малко.
Безспорно е и
това, че ползвател на двуетажната масивна жилищна сграда с площ 54кв.м. е
ответникът В.П., който също е заявил претенции по сметки за подобрения в нея.
По тази причина тя следва да се постави в дял на наследниците от коляното на Л.
П. – ответниците В.П. и А.П., ведно с припадащите се
за нея 406,08кв.м. идеални части от дворното място. Стойността на този дял е
17785,21лв., т.е. с 4651,88лв. повече.
За ищеца С.П. остава жилищната сграда с площ
47кв.м., ведно с 353,44кв.м. идеални части от дворното място. Стойността на
този дял е 10663,05лв., т.е. с 2470,28лв. по-малко.
За уравняване на
дяловете наследниците от коляното на Л. П. следва да заплатят на наследниците
от коляното на И.П. 2176,52лв., а на наследника С.П. – 2470,28лв.
Относно
претенциите по сметки.
Ищците К. и И.П.
са предявили претенции срещу останалите съделители
съобразно квотите им в съсобствеността, чието правно основание е чл.61, ал.2
във вр. с чл.60 от ЗЗД - за необходими и полезни
разноски, извършени през 2011г. със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици, изразяващи се в ремонт на двуетажната паянтова къща от 36кв.м.,
включващ: ремонт на покрива – 5000лв. /1000лв. за материали и 4000лв. за труд/;
вътрешно измазване на под, стени и тавани – 500лв. /250лв. за материали и
250лв. за труд/; подмяна на електроинсталация – 500лв. /200лв. за материали и
300лв. за труд/; подмяна на дъски на верандата – 100лв. /15лв. за материали и
50лв. за труд/. Ответниците В. и И.П. оспорват
претенцията, свързана с ремонта на покрива и подмяната на дъски от верандата
като твърдят, че работите са извършени преди 2009г. и поради това вземането е
погасено по давност. От показанията на св.С. С. /в първата фаза на делбата/ и
на св.С.Т. се установява, че ищците К. и И.П. и техния пряк наследодател И.П.
са извършили описаните подобрения, с изключение на ремонта по покрива, който не
е бил цялостен, а частичен – пренареждане на керемидите и подмяна на част от
тях. Първият свидетел твърди, че е участвал в ремонта на покрива и това било
през 1980г. Според св.Т. ремонтът е приключил през 2011г., а е започнал 7-8
години по-рано. Свидетелите са категорични, че над 30 години тази къща се
ползва от съделителите от коляното на И.П.. Според
заключението на СТЕ разходите по ремонта са в размер на 3523,13лв., но са
увеличили стойността на къщата с 1700лв.
Въз основа на тези
доказателства съдът приема за установено, че наследниците от коляното на И.П.
са направили полезни разноски в най-старата паянтова къща, но работата е била
предприета в техен интерес, тъй като само те са ползвали подобрения имот.
Останалите съсобственици са знаели, но не са се противопоставили. Ето защо
ищците следва да получат от тях за тези разноски само това, с което последните
са се обогатили. Основателно е възражението за погасяване по давност на
претенцията за разноските по покрива, тъй като ремонтът е извършен през 1980г.,
когато е възникнало и вземането. Срокът по чл.114, ал.2 от ЗЗД е изтекъл преди
предявяването на иска. Не се събраха доказателства за изтекла погасителна
давност по претенцията за ремонт на верандата. За останалите разноски не е
направено такова възражение. Разноските по покрива са най-големи и
представляват приблизително 1/3 от общо направените. Затова увеличението в
стойността на имота в резултат от подобренията следва да се намали с толкова и
да стане 566,67лв. От него 1/3 е в полза на ищците И. и К.П., тъй като имотът е
поставен в техен общ дял. В полза на останалите съделители
стойността на имота се е увеличила с 2/3 от общото увеличение, т.е. с 377,78лв.
Съобразно квотите в съсобствеността С.П. се е обогатил с 188,89лв., отв. В.П. – с
125,93лв., а отв.А.П. – с 62,96лв. До този размер
искът е основателен и следва да се уважи, а да се отхвърли до пълния предявен
размер от 6100лв.
Ищецът С.П. е
предявил претенция по чл.12, ал.2 от ЗН за приноса му към увеличаване
стойността на делбения имот приживе на общия
наследодател, който се изразява в построяването на една от сградите - масивна
двуетажна къща с площ 54кв.м., строена през 1955-56г. Оценил е увеличението на
15300лв, което иска от останалите съделители в пари. Ответниците В.П. и А.П. възразяват срещу допустимостта на
претенцията, като заявена извън срока по чл.346 от ГПК, а по същество я
оспорват като недоказана и евентуално погасена по давност. И. и К.П. не вземат
становище. Молбата по чл.346 от ГПК е подадена по пощата лично от С.П. и носи
клеймо 12.10.2015г. – деня преди първото заседание от втората фаза на делбеното производство. Въпросът за допустимостта на претенцията
е разрешен от съда с определение в открито съдебно заседание, постановено на
23.07.2016г., с което тя е приета за разглеждане, тъй като законната доказателствена сила на клеймото съгласно чл.47 от ЗПУ не е
била опровергана от ответниците. До приключването на
съдебното дирене не са представени доказателства, обосноваващи различен от
направения вече извод по този въпрос. По
същество претенцията е неоснователна. Единственото доказателство в нейна
подкрепа са показанията на св.А.Б. и Д.Б., които са роднина на ищеца и поради
това следва да се преценяват съобразно указанията на чл.172 от ГПК. Според първия
свидетел, С.П. е участвал в строежа на къщата заедно с родителите си, като е
помагал с труд и пари от заплатата му в месокомбината в гр.Пазарджик. Главно С.
осигурявал парите, тъй като баща му Александър бил вече пенсионер. Не са
представени писмени доказателства С.П. да е работел на заплата по времето на
строежа. Ответниците са представили официален документ,
от който е видно, че по това време баща му А. П. е бил около 40-годишен. При
тези доказателства съдът намира за неубедително твърдението на ищеца С.П. –
тогава 16-тодишен, че имал съществен принос в построяването на къщата, а от там
и за увеличаване на наследството. Затова претенцията му по чл.12, ал.2 от ЗН
следва да се отхвърли като недоказана.
Ответниците В.П. и А.П. също са предявили претенция по чл.12, ал.2 от ЗН за извършени подобрения в допуснатия
до делба недвижим имот приживе на наследодателя, на стойност 17860лв., описани
в точки 1,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12 от молбата им по чл.346 от ГПК, която са
допълнили в съдебно заседание. Искат увеличението да им се даде в пари от
останалите наследници. Предявили са и претенции по чл.61, ал.2 от ЗЗД за
направени полезни и необходими разноски в делбения
имот след смъртта на общия наследодател в общ размер 5430,98лв., описани в
т.2,13,14,15,16,17,18,19 от молбата им по чл.346 от ГПК, която са допълнили в
съдебно заседание.
Ищците И., К.П. и С.П. оспорват вземането като
погасено по давност. Съдът намира възражението за неоснователно относно
претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН, тъй като съгласно т.4, б.“б“ от ППВС №7 от
28.11.1973г. давността за упражняване на това правото започва да тече от
предявяване на иска за делба. Погасителната давност за вземанията по чл.61,
ал.2 от ЗЗД следва да се прецени отделно за всяко с оглед момента на неговото
възникване – чл.114, ал.2 от ЗЗД. Съобразявайки твърденията в молбата по чл.346
от ГПК съдът намира, че към момента на нейното предявяване в съда –
13.10.2015г., срокът по чл.110 от ЗЗД е бил изтекъл за претенцията по т.2 – в
пълен размер, а по т.17, 18 и 19 - за периода преди месец октомври 2010г.
претенцията по т.16 не касае необходими или полезни разноски, а освен това
разходите са направени в хода на делото за събирането на доказателства, поради
което тяхното поемане от страните ще се определи по правилата на чл.78 от ГПК.
По делото е
безспорно, установява се и от показанията на св.Славчо Сотиров, Д.Б. и И. С.,
че най-новата и незавършена къща е строена през 1985-6г. от прекия наследодател
на ответниците Л. П. и сина му – отв.В.П..
Св.И. Т. установява извършването на заявените подобрения в дворното място по
т.3 – за направа на асмалък, т.8 – за направа на
бетонни пътеки и т.4 – за входна метална врата на двора. Св.И. С. установява
претенцията т.13 и т.14 – необходими разходи за ремонт на водопровода и
канализацията в двора и т.18 – необходими разходи за косене и почистване на двора,
св.В. А. установява претенциите по т.1 – за ремонт на външната ограда, т.6 – за
изграждане на външна баня и т.7 – за изграждане на външна тоалетна /последното
и от св.Т./. Св.М. С. установява претенцията по т.17 – необходими разходи за
охрана на имота. Св.И. Танов и св.Спаска Танова установява извършването на
заявените подобрения по двуетажната масивна къща с площ 54кв.м. по т.5 – за
стъпала и парапет на къщата, т.10 – поставяне на 6 кв.м. фаянсови плочки и т.11
– за изграждане на вътрешна мивка и камина.
Според
заключението на допълнителната СТЕ всички заявени подобрения в дворното място,
извършени от наследниците от коляното на Л. П., включително построяването на
най-новата къща, са увеличи стойността на дворното място с 9400лв., а
подобренията по средната по възраст масивна двуетажна къща с площ 54 кв.м. са
увеличили стойността и с 300лв. От увеличената стойност на дворното място
следва да се извади заявеното чрез подобренията по т.2 от молбата – за които
претенцията е погасена по давност и по т.4 - като недоказани. Така увеличението
в стойността на поземления имот следва да се определи на 8800лв. – по преценка
на съда съгласно чл.162 от ГПК. С подобренията по къщата увеличението в
стойността на наследствения имот става общо 9100лв. Увеличението е резултат от
приноса на наследниците от коляното на Л. П., поради което то следва да се
пресметне в тяхна полза. Срещу него те имат право да получат имот или пари.
Първия вариант за обезщетение е неприложим, поради липсата на друг наследствен
имот, който да им се даде. Затова увеличението следва да се изплати от
останалите наследници в пари, съобразно размера на техните дялова, т.е. по 1/3
за ищеца С.П. и 1/3 общо за наследниците от коляното на И.П. или по 3033,33лв.
Установените
необходими разноски за запазването и поддържането на имота включват тези по
т.13 и т.14 – за ремонт на водопровода и канализацията в двора на стойност
95лв. /по заключение на СТЕ/, по т.17 – за охрана на имота за 60 месеца по
20лв., т.е. 1200лв. и по т.18 – за косене и почистване на двора за 60 месеца по
60лв., 3600лв. Разходите за електроенергия по т.19 не следва да се имат
предвид, тъй като са свързани с ползването на имота и липсват доказателства да
са направени за дейности по неговото запазване и поддръжка. Тези необходими разноски
са направени в общ интерес на съделителите и съгласно
чл.61, ал.1 от ЗЗД се дължат в пълен размер. Следва да се поемат съразмерно
правата на всяко коляно.
Общият размер на
претенцията по сметки на наследниците от коляното на Л. П., които съдът намира
за основателни е 13995лв. и за него искът следва да се уважи, а да се отхвърли
до пълния предявен размер от 23290,98лв.
По разноските:
На основание чл. 355 изр.1 от ГПК във вр. с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата, всеки от съделителите следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-гр.Пазарджик държавна такса в размер на 4% върху стойността на
дела си.
Делът на наследниците от коляното на И.П. е на стойност
10956,81лв., а размерът на ДТ – 438,27лв. Същите дължат ДТ за отхвърлената част
от претенцията им по сметки в размер на 221,33лв.; както и ½ от ТД за
уважената част от претенциите по сметки на наследниците от коляното на Л. П. в размер
на 279,90лв.
Делът на ищеца С.П. е на
стойност 10663,05лв.., а размерът на ДТ – 426,52лв. Същият дължат ДТ за изцяло
отхвърлената негова претенция по сметки в размер на 612лв., ½ от ДТ за
уважената част от претенцията по сметки на наследниците от коляното на И.П. в
размер 11,34лв., както и ½ от ТД за уважената част от претенциите по
сметки на наследниците от коляното на Л. П. в размер на 279,90лв.
Делът на наследниците от коляното на Л. П. е на стойност 17785,21лв., а размерът на ДТ – 711,41лв.
Същите дължат ДТ за отхвърлената част от претенцията им по сметки в размер на 371,84лв.;
както и ½ от ТД за уважената част от претенциите по сметки на
наследниците от коляното на И.П. в размер на 11,34лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ОБЩ
ДЯЛ на К.И.П., ЕГН********** и И.Й.П., ЕГН********** /от коляното на И.А.П./
при равни права в дела по ½ ид.ч. следния
имот: двуетажна паянтова жилищна сграда с площ от 36кв.м., построена в УПИ
І-216 в кв.20 по плана на с.Г., общ.Белово, с площ от 1030кв.м., ведно с
припадащите се за тази къща 270,72кв.м. идеални части от дворното място.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на
С.А.П., ЕГН********** следния имот: двуетажна масивна жилищна сграда с площ от
47кв.м., построена в УПИ І-216 в кв.20 по плана на с.Г., общ.Белово, с площ от
1030кв.м., ведно с припадащите се за тази къща 353,44кв.м. идеални части от
дворното място.
ПОСТАВЯ В ОБЩ
ДЯЛ на В.Л.П., ЕГН********** и А.Л.П., ЕГН********** /от коляното на Л. А.П./
при права в дела 2/3 ид.ч. за В.П. и 1/3 ид.ч. за А.П. следния имот: двуетажна масивна жилищна
сграда с площ от 54кв.м., построена в УПИ І-216 в кв.20 по плана на с.Г.,
общ.Белово, с площ от 1030кв.м., ведно с припадащите се за тази къща
406,08кв.м. идеални части от дворното място.
ОСЪЖДА В.Л.П.,
ЕГН********** и А.Л.П., ЕГН********** да заплатят на К.И.П., ЕГН********** и И.Й.П.,
ЕГН********** сумата от 2176,52лв. за уравнение на дела.
ОСЪЖДА В.Л.П.,
ЕГН********** и А.Л.П., ЕГН********** да заплатят на С.А.П., ЕГН**********
сумата от 2470,28лв. за уравнение на дела.
ОСЪЖДА С.А.П.,
ЕГН********** да заплати на К.И.П., ЕГН********** и И.Й.П., ЕГН********** на
основание чл.61, ал.2 във връзка с чл.60, ал.1 от ЗЗД сумата от 188,89лв.
ОСЪЖДА В.Л.П.,
ЕГН********** да заплати на К.И.П., ЕГН********** и И.Й.П., ЕГН********** на
основание чл.61, ал.2 във връзка с чл.60, ал.1 от ЗЗД сумата от 125,93лв.
ОСЪЖДА А.Л.П.,
ЕГН********** да заплати на К.И.П., ЕГН********** и И.Й.П., ЕГН********** на основание
чл.61, ал.2 във връзка с чл.60, ал.1 от ЗЗД сумата от 62,96лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на
К.И.П., ЕГН********** и И.Й.П., ЕГН********** с правно основание чл.61, ал.2
във връзка с чл.60, ал.1 от ЗЗД за разликата над 566,67лв. до пълния размер от
6100лв.
ОСЪЖДА С.А.П.,
ЕГН********** да заплати на В.Л.П., ЕГН********** и А.Л.П., ЕГН********** на
основание чл.61, ал.2 във връзка с чл.60, ал.1 от ЗЗД и чл.12, ал.2 от ЗН
сумата от 4665лв..
ОСЪЖДА К.И.П.,
ЕГН********** и И.Й.П., ЕГН********** да заплатят на В.Л.П., ЕГН********** и А.Л.П.,
ЕГН********** на основание чл.61, ал.2 във връзка с чл.60, ал.1 от ЗЗД и чл.12,
ал.2 от ЗН сумата от 4665лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на
В.Л.П., ЕГН********** и А.Л.П., ЕГН********** с правно основание чл.61, ал.2
във връзка с чл.60, ал.1 от ЗЗД и чл.12, ал.2 от ЗН за разликата над 13995лв.
до пълния размер от 23290,98лв., т.е. за 9295,98лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на
С.А.П., ЕГН********** с правно основание чл.12, ал.2 от ЗН в размер на 15300лв..
ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН********** и И.Й.П., ЕГН**********
да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.Пазарджик държавна такса в размер на 939,50 лева.
ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-гр.Пазарджик държавна такса в размер на 1329,76 лева.
ОСЪЖДА В.Л.П., ЕГН********** и А.Л.П., ЕГН**********
да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.Пазарджик държавна такса в размер на 1094,59 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от датата на
връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: