Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на двадесет и първи юни през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря
Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 2769
по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове
с правно основание с правно основание чл.127, ал.2 СК и чл.149 СК.
Производството по делото е образувано
по подадена искова молба от В.И.П., ЕГН**********,*** против З.Б.Г., ЕГН**********,***,
с правно основание чл.127, ал.2 СК. Твърди се, че
от съвместното съжителство
на страните се родило детето Б.З.Г., ЕГН **********. Твърди, че от месец юни
2016 година с ответника са разделени като детето останало да живее при майката.
Твърди, че причината за раздялата били противообществените прояви на ответника
и нежеланието му да ги преустанови. Твърди, че от раздялата им и до сега само
ищцата полага грижи за детето и поела разходите за неговата издръжка. Твърди,
че единствено дядото на детето по бащина линия няколко месеца е давал малки
суми за част от таксата за детската ясла. Твърди, че детето до преди няколко
месеца се виждало периодично с баща си по два пъти седмично от 09.00 ч. до
21.00 ч., без преспиване но след като майката установила, че при тези срещи
ответникът настройва детето срещу нея и да му говори, че" мама не иска Б.,
както и че мама иска работа, а не Б." преустановила за известен период
срещите, тъй като не одобрява поведението на ответника, а и се притеснява от
негативните последиците за крехката психика на детето. Твърди, че провела
разговор с бащата на ответника и го помолила да предупреди сина си да не говори
повече подобни неща пред детето, след което възстановили срещите на детето с
ответника всяка неделя от 10.00 ч. до 18.00 ч. Твърди, че детето до преди
няколко месеца посещавало детска ясла, но към момента майката на ищцата се
грижи за него когато тя е на работа, а през останалото време изцяло ищцата е
поела грижите за детето. Твърди, че е подала заявление в ***и най-вероятно от
месец септември детето ще бъде прието и ще посещава детската градина. Твърди,
че с детето и родителите на ищцата живеят в къща под наем, находяща се в ж***".
Жилището е обзаведено, има всички необходими битови условия и обособен детски
кът, където детето си играе на спокойствие. Къщата има заграден двор, където
детето може да си играе на спокойствие. Твърди, че около тях живеят семейства с
деца. с които Б.общува и контактува. Твърди, че ищцата работи в Супермаркет „***"
и има постоянни доходи в размер на 500 лв. месечно. Твърди, че това й позволява
да осигуря издръжката на детето, но се налага за част от разходите по детето да
разчита и на родителите си, които се отнасят с разбиране към проблема. Твърди,
че те й помагат също така и в грижите за отглеждането и възпитанието на детето.
Твърди, че ответникът е работоспособен и с оглед възрастта му счита, че може да
работи и да получава доходи, от които да отделя средства за издръжката на
детето. Твърди, че до колкото й е известно ответникът няма задължения за
издръжка към друго дете. Въпреки това и въпреки, че ответника й заявил, че ще
ми помага за издръжката на детето, от раздялата им ( месец юни 2016 г.) до
момента той не ми е заплащал такава, поради което счита, че с това си поведение
той се проявява като безотговорен и неразумен родител. Моли, да бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Б.З.Г.
на майката В.И.П., с ЕГН **********,
ответника З.Б.Г. с ЕГН ********** да бъде осъден да заплаща издръжка на детето Б.З.Г., ЕГН **********, чрез майката В.И.П., с ЕГН **********, в размер на 150 лв., считано
от датата на предявяване на исковата молба и занапред и издръжка в размер на
120 лв., считано от 01.06.2016 г. до датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва върху всяка, просрочена издръжка от изискуемостта й
до окончателното й изплащане до настъпване на законови причини за нейното
изменение или прекратяване. Моли, да бъде определен режим на лични отношения на
бащата З.Б.Г. с ЕГН ********** с детето Б.З.Г.,
ЕГН **********, както следва- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10:00 ч. до 17:00 ч., без преспиване и 5 дни през лятото от 10:00 ч. до 17:00
ч., без преспиване когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата да
взима и връща детето на майката В.И.П., с
ЕГН ********** по нейното местоживеене. Моли, да бъде определено
местоживеене на детето Б.З.Г., родено на *** г. с ЕГН ********** при майката на
настоящия й адрес в гр.Плевен.
В
срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че нямат
сключен граждански брак, но от съвместното им съжителство, видно от представеното
по делото Удостоверение за раждане, по акт за раждане № 1483/31.07.2014г., на
Община-Плевен са родители на детето Б.З.Г., ЕГН **********.
Видно от удостоверение № 61/19.04.17
В.И.П. получава средномесечно трудово възнаграждение в размер на около 480 лв.
Не се спори между страните и се
установява от Писмо № 9196/08.06.2017г. на ТД на НАП- Велико Търново, офис
Плевен, че няма данни за регистрирани трудови правоотношения на З.Г., както и за
негово самоосигуряване.
От
обясненията на В.П. по реда на чл.176 ГПК се установява, че след радялата на
страните, дядото по бащина линия на детето е давал по 40 лв. за период от около
5-6 месеца за заплащане на яслата на детето. Детето е заявило,че “мама не иска Б., мама иска работа“, като е
обяснило, че това му е казал баща му. В.П. работи в магазин ***, а не като
проститутка или компаньонка. Съдът приема твърденията за верни, тъй като не се
явяват в противоречие със събрани по делото доказателства.
От
обясненията на З.Г. по реда на чл.176 ГПК се установява, че не е плащал
издръжка на детето, не е виждал детето от както изтърпява наказание „лишаване
от свобода“. Осъждан е 19 пъти. В миналото- до 2008г. е употребявал забранени
вещества, но сега-не. В момента излежава
2 месеца наказание „лишаване от свобода“, поради нарушение на условно
предсрочно освобождаване за вещно укривателство.
Съдът дава
вяра на показанията на св.И.П.Б. и Б.И.Г., въпреки, че са посочени от двете
страни по спора и са заинтересовани от изхода на делото, като бащи на ищцата и
ответника. Показанията им са преки, логични, в съответствие с останалите,
събрани по делото доказателства и в една голяма част- еднопосочни. От тях се
установява, че бащата З.Г. не е плащал издръжка за детето Б.. Детето живее в
семейната среда на майката. Дедото по бащина линия е давал по 40 лв. месечно за
около 5-6 месеца за заплащане на таксата за яслата. Майката на детето работи в
магазин ***. За период от около 2 месеца, св.Б. е придружавал ищцата В.П., тъй
като тя се е страхувала от ответника З.Г.. Страните по делото са живели около 2
години заедно с прекъсвания. Ищцата никога не е изказвала някакви притеснения
във връзка с отношението на бащата З. с детето Б.. След раздялата на страните,
майката е давала възможност на бащата да осъществява срещи с детето, но когато
е отправял заплахи към ищцата, за период от 2 месеца, не му е позволявала да се
вижда с детето. След среща с бащата в неговата семейна среда, след завръщането
му в домът на майката, то в началото по-негативно отношение към семейната среда
на майката. Детето е привързано към
майката. Тя е подпомагана в грижата за детето от нейните родители. Майката е
спряла детето от посещение на ясла, тъй като бащата З. е отишъл да го вземе от
там, в период, в който е изтърпявал мярка „домашен арест“ и в нейно нарушение,
като е бил задържан. Детето вече е записано в детска градина, която ще посещава
след навършване на съответната възраст. След постановяване на привременни мерки
по настоящото дело, детето е предавано от св.Б. най-често на св.Г. или на
майката на ответника. Бащата не е плащал издръжка за детето, тъй като в голяма
част от времето не работи или изтърпява някакво наказание. Дядото по майчина
линия предава детето на дядото по майчина линия във времето за лични контакти с
бащата съобразно постановените привременни мерки, като си обявяват среща на
автобусна спирка, близо до домът на майката, а не от домът на майката. З. си
обича детето Б.много, както и майката. Майката има затруднение да полага
продължителни непосредствени грижи да детето поради служебната си ангажираност-
на смени. Когато приключват личните контакти на семейната среда на бащата с
детето, то се разстройва и с нежелание се връща в семейната среда на майката.
Бабата по майчина линия е по-строга и остра в изказванията си. Имало е случаи,
в които ответника е упражнявал насилие върху ищцата, но никога по отношение на
детето. Бабата и дядото по бащина линия полагат грижа детето да се чувства
добре в тяхната семейна среда, но определения режим на лични контакти в
привременните мерки се явява неподходящ, тъй като детето не може да се отпусне,
а трябва да бъде вземано и връщано за преспиване при майката. Уместно би било
детето да преспива при бащата.
От представения по делото
социален доклад се установява, че Майката работи по трудово правоотношение и
получава месечно трудово възнаграждение средно около 460 лв., а бащата не
работи. И двамата родители заявяват желание и готовност да упражняват
родителските права по отношение на детето. При бащата няма осигурени условия за
отглеждане на детето, но същия заявява готовност да осигури необходимите вещи.
Същия разполага с подходящо жилище за отглеждане на детето и с подкрепата на
своите родители, с които съжителства. Бащата е изтърпявал наказание „лишаване
от свобода“, както и постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ за
криминални прояви. Майката съжителства със своите родители и детето в подходяща
къща под наем, където са осигурени необходимите за детето вещи и условия.
Детето е привързано към майката и между тях съществува емоционална връзка.
Становището на ДСП-Плевен е, че е в интерес на детето то да продължи да бъде
отглеждано в семейната среда на майката, където то е адаптирано и тя да
упражнява родителските права по отношение на него.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:
По искът с правно основание
чл.127, ал.2 СК:
Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в
интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между
тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е
необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права
по отношение на децата, а не спор относно упражняването на родителските права
цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак.
Различно е положението на децата,
родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в
брак и са разделени. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност
ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на
детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това
неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл. 127,
ал. 2 от СК. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живее детето. След
като се определи при кой от двамата родители ще живее то, този родител ще
упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.
Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно
упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне
местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските
правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при
разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита
интересите на детето, което е най-важното, съществено и определящо при
разрешаването на такъв спор.
При решаването на настоящия спор следва винаги да се изхожда от интересите
на детето, преценени с оглед на следните обстоятелства: родителски качества,
полагане на грижи и умения за възпитание на детето, възраст и пол на детето,
привързаност между детето и родителите.
Всички тези обстоятелства следва да се преценят съвкупно и с оглед на
събраните по конкретното дело доказателства.
Досежно това, кому да бъде предоставено упражняването на родителските права
върху родените от съжителството им деца, съдът следва да съобрази, множество
обстоятелства от разнообразно естество, по-важните от тях съгласно ППВС №1 ОТ
12.11.1974 Г. ПО ГР. Д. № 3/1974 Г., са:а) Възпитателски качества на
родителите. б) Морален лик на родителите, в) Грижи и отношение на родителите
към децата. г) Желанието на родителите, д) Привързаност на децата към
родителите, е) Полът на децата. Майката
е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно
да отглежда и възпитава момчетата ,ж) Възраст на децата. Възрастта на децата е
от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от
определени родителски грижи.,з) Помощта на трети лица, и) Социално обкръжение, к)
Жилищно-битови и други материални условия на живот.
Установи се, че детето се отглежда в семейната среда на майката, в която са
осигурени подходящи семейно-битови условия на живот. Детето е привързано към майката, което е важна
предпоставка както за съвместното им живеене с нея, така и за самото упражняване
на родителските права, тъй като по-лесно се осъществяват възпитанието и
родителските грижи по отглеждането на детето, когато в основата им лежи взаимна
привързаност между възпитател и възпитаник. Същевременно с това, след раждането
на детето, то е било отглеждано в семейната среда на бащата, където също е
социализирано и е налице тясна доверителна връзка, както с бащата, така и с
бабата и дядото по бащина линия. Не е спорно между страните, че бащата З.Г. е
криминално проявен и често изтърпява някакво наказание, което до известна
степен съставлява пречка той да реализира постоянни доходи, както и да полага
непосредствена лична грижа за детето. Майката има постоянен доход по трудово
правоотношение за разлика от бащата, за който не се установява трудова заетост
и реализиране на постоянни доходи. В семейната среда на бащата, понастоящем не
са набавени необходими вещи за отглеждане на детето, въпреки, че е заявена от
бащата готовност и намерение за това. С оглед гореизложеното, съдът намира, че
следва упражняването на родителските права по отношение на детето Б.Г. да бъде
предоставено на майката, а на бащата да бъде определен режим на лични контакти
с него. Това е необходимо за изграждане на емоционална връзка на привързаност
между бащата и детето, което е в най-добър интерес на детето. Този режим следва
да е сравнително разширен за да се чувства детето спокойно в семейната среда на
бащата и да може да бъде осъществен пълноценен контакт на детето, както с
бащата, така и с неговата семейна среда. Поради изложеното, съдът намира, че
следва да бъде определен режим на лични контакти на бащата с детето както
следва: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10,00 часа
в събота до 17,00 часа в неделя с
преспиване в домът на бащата, като бащата взема детето от местоживеенето му и
го връща пак там, както и едни месец през лятото, когато това не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
По отношение на размера на
издръжката, съдът намира, че майката получава трудово възнаграждение почти в
минималния за страната размер от 460,00 лв., а бащата е в трудоспособна възраст
и може да полага труд и да реализира трудово възнаграждение поне в минималния
за страната размер. При определяне размера на издръжката следва да бъде
отчетена и нормата на чл. 142, ал. 2 СК, според която разпоредба независимо от
предпоставките на чл. 142, ал. 1 СК (определен като функция на нуждите на
правоимащия и възможностите на дължащия издръжката), при издръжката на дете се
следва една минимална издръжка, която не може да бъде по-малък размер от една
четвърт (1/4) от размера на минималната работна заплата. Тази материална
разпоредба е с императивен характер и не подлежи на преценка от съда, каквито и
да са материалните възможности на задължения родител. Предвид изложеното,
следва ответника да бъде осъден да плаща на детето Б.Г. ежемесечна издръжка в
размер на 115,00 лв., а до предявения размер от 150 лв. следва искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искът с правно основание
чл.149 СК.:
Поначало издръжка се дължи за бъдещо време, защото тя е средство за
задоволяване на текущи жизнени нужди. Издръжката за минало време е
безпредметна, тъй като нуждите са вече задоволени. Но от това правило е
предвидено изключение, като е допуснато търсене на издръжка и за известен
период преди завеждане на иска - тук надделява съображението, че нуждата
вероятно е била налице, нуждаещият се е правил опити за доброволно получаване
на издръжка, необходимо е било време да се организира съдебната претенция,
която хипотеза очевидно кореспондира и с настоящия казус. По делото се събраха доказателства, че страните живеят
във фактическа раздяла, считано от 01.06.2016г. В този период се събраха
доказателства, че ответника по делото е
осигурявал издръжка на детето, чрез своя баща от по 40 лв. за 6 месеца. Както беше установено по-горе, ответика по
делото няма възможност да осигурява по-голям от минималния, определен в закона
размер, която за процесния период от 01.06.2016г. е 105 лв..Предвид тези
констатации, съдът счита че искът с правно основание по чл.149 от СК, с който
се иска издръжка за дванадесет месеца за минало време, е основателен и доказан
за сумата от по 810.00 лева/ 10 месеца по 105 лв. месечно и след приспадане на
платената издръжка/, а за разликата до
предявения размер от 1200 лв./по 120 лв. месечно за 10 месеца/ искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски за ДТ и адвокатско
възнаграждение в размер на 260 лв
съразмерно с уважената част на исковата претенция.
При този изход на делото, ответника следва да
бъде осъден да заплати на РС-Плевен, ДТ върху
присъдената издръжка в размер на 198,00 лв., както и 5.00 лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното съдът
РЕШИ :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето Б.З.Г., ЕГН ********** на майката В.И.П.,
ЕГН**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето
Б.З.Г., ЕГН ********** при майката В.И.П., ЕГН**********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти
на детето Б.З.Г., ЕГН ********** с бащата З.Б.Г., ЕГН********** както следва:
Всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10,00 часа в
събота до 17,00 часа в неделя с
преспиване в домът на бащата, като бащата взема детето от местоживеенето му и
го връща пак там, както и едни месец през лятото, когато това не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА З.Б.Г., ЕГН********** да заплаща на
детето Б.З.Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.И.П.,
ЕГН**********, месечна издръжка в размер на по 115,00 лева, считано от
21.04.2017 г. до настъпване на причини за нейното прекратяване или изменение, в
едно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й
изплащане, а за разликата от 115,00 лв. до предявения размер от 150 лв.,
отхвърля искът като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.149 СК, З.Б.Г.,
ЕГН**********, да заплати на малолетното дете Б.З.Г., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител В.И.П., ЕГН**********, сумата от 810,00
лв, издръжка за периода от 01.06.2016г.
до 21.04.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата
молба/21.04.2017г./ до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до
предявения размер от 1200.00 лева/по 120 лв. месечно/ отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З.Б.Г., ЕГН********** да плати
на детето В.И.П., ЕГН********** сумата
от 260 лв. за направени по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П З.Б.Г., ЕГН**********,*** ДТ
върху присъдената издръжка в размер на 198.00 лв., както и 5.00 лв. – в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: