РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 23.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Десислава Минчева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане
докладваното от съдия ПАВЛОВА
касационно административно-наказателно дело № 19 по описа за 2020 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Ловеч, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, против решение
№ 126 от 29.11.2019 година, постановено по наказателно административен характер
дело № 285 по описа за 2019 година от четвърти състав на Районен съд /РС/
Тетевен, с което е отменено Наказателно
постановление № 11-0001133
от 21.08.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” грЛовеч.
В касационната жалба са наведени доводи, че решението
на РС е неправилно постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и
процесуалния закон, както и в противоречие със събраните по делото
доказателства с
искане да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление потвърдено. Касационният жалбоподател излага, че неоснователно районният съд е приел,
че при издаването на Наказателното постановление е допуснато съществено
процесуално нарушение, опорочаващо до степен на незаконосъобразност атакуваното
НП. Счита, че акта за нарушение, по който е издадено
процесното НП е съставен за неизпълнено задължително предписание, нарушение
което е различно от констатираното от Директора на Д ИТ – Ловеч и при
установяването на това нарушение наказващият орган не е участвал и посочената
от районния съд разпоредба на чл.51, ал.1 б. „ в“ от ЗАНН не е нарушена.
В
съдебно заседание касаторът се представлява лично от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Ловеч, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения,
допълнени и в писмено становище по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба - „****“ ЕООД гр.Ловеч, понастоящем Еднолично дружество с ограничена
отговорност „****“ с управител С.П.Д., редовно призован, чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание и
в писмен отговор изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да остане в сила решението на РС Тетевен като
правилно. Излага, че липсват данни за извършено нарушение, което да бъде
санкционирано с глоба – имуществена санкция в значителен размер, тъй като,
обосновано с доказателствата, през цялото време по изграждането на цистерната
за съхраняване на гориво, такъв особен елемент „статик“ е съществувал. Поради
което основен аргумент, с който защитава решението на РС Тетевен, е изначалното
отсъствие на административно нарушение, което следва да санкционирано.
Участващият в касационното производство прокурор от Окръжна прокуратура - Ловеч дава становище
за неоснователност на касационната жалба и пледира да отстане в сила постановения
съдебен акт, като правилен. Счита, че съдът в мотивите си е обсъдил всички
доказателства по делото и е достигнал до правилния извод, че в административно
наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело
до отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Административен съд Ловеч, в настоящият
касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от
активно легитимирана страна, срещу решение на Районен съд - Тетевен, което
подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в жалбата касационни основания са за неправилно приложение на закона по
смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй
като не са налице посочените от касатора основания за отмяна.
В съответствие с разпоредбата на чл.220
от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз
основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
Въз основа на редовно събраните по делото
писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че
на 16.07.2019 година инспектори от Дирекция „Инспекция по труда гр.Ловеч
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на място в
обект-кариера „Нановица“, землището на гр.Ябланица, Ловешка област, стопанисван
и експлоатиран от ответника по делото, в хода на която установили, че до
резервоара с дизелово гориво не бил изграден статик за заземяване на
автоцистерните за зареждане с гориво, като същото такова нарушение било
установено и при извършената на 17.04.2019 година проверка от ДИТ Ловеч с
протокол №ПР1912920/22.04.2019 година, с който било дадено задължително
предписание №4 и дружеството се задължило в срок до 01.07.2019 година да
изгради статик. На 24.07.2019г. е съставен АУАН, затова, че дружеството, в
качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство
като към 02.07.2019 година не е изпълнило задължително предписание №4 от
протокол № ПР1912920/ 22.04.2019 година на ДИТ Ловеч, в установения срок до
01.07.2019 година, а именно да изгради статик за заземяване на автоцистерните
за зареждане с гориво в експлоатирания от дружеството обект.Актосъставителят
приел, че горното деяние представлява административно нарушение на чл.415 ал.1
от КТ. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от Кодекса
на труда на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
От приложения по делото протокол
за извършена проверка №ПР 1912920/22.04.2019 година, съдът установил, че същият
е съставен и подписан, като извършил проверката от инж.М.Л.М.на длъжност
директор на ДИТ Ловеч, а от обжалваното наказателно постановление
№11-0001133/21.08.2019 година, че е издадено също от инж.М.Л.М.. Решаващият
състав приел, че наказателното постановление е издадено от длъжностно лице,
чието участие в разглеждането на административнонаказателната преписка и в
издаването на наказателното постановление е било недопустимо, съгласно нормата
на чл.51, ал.1, б „в“ от ЗАНН и издаденото наказателно постановление страда от
неостраним порок, относно законността на участието на посоченото длъжностно
лице в издаването му. Фактите, че е съставил и подписал протокола за извършена проверка
№ПР1912920/22.04.2019 година, с който е дадено предписанието на дружеството и
определен срок за изпълнение са обосновали извода на съда, че наказващият орган
е участвал непосредствено в констатирането на нарушението и е формирал предварително
вътрешно убеждение по отношение на фактически обстоятелства. С горните мотиви
решаващият състав отменил оспореното пред него НП, като незаконосъобразно.
Така постановеното решение е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка,
подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.
С разпоредбата на чл.51 ал.1 буква „в“ от ЗАНН, законодателят е предвидил, че не може да участва в разглеждането на
административно наказателна преписка и в издаването на наказателно
постановление длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода на
административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени
отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие.
Цитираното нормативно предписание, наред с другите две хипотези в букви „а“ и
„б“ на същата разпоредба са израз на предвидените в закона гаранции за защита
правата и законните интереси на гражданите и организациите-чл.1 от ЗАНН,
същностна част, от които са принципите на законност, обективност и независимост
при изследване на фактите от значение за делото и при оценка на
доказателствата, които ги установяват.
По
делото по категоричен и безспорен начин се установи, че
административно-наказващият орган - Директора на Дирекция „Инспекция на труда“
гр.Ловеч е участвувал лично при извършване на проверката в обект „Кариера
„Нановица“, и експлоатиран от дружеството – ответник в настоящото производство,
от самото й начало до приключването й. Като такъв се е запознал с проверяваните
документи лично и лично е изготвил констативен протокол за резултатите от
извършената проверка, в който е отразил констатациите от нея, както и изводите
за допуснати нарушения, цитиран в АУАН и в наказателното постановление. По този
начин е изразил едно предварително становище по отношение на вмененото на
ответника в настоящото производство нарушение, с което е нарушил един от
основните принципи на административното право - принципа за безпристрасност на
административния орган. В този смисъл е и залегналото становище в Препоръката
R(80)2 на Комитета на министрите към СЕ относно упражняването на дискреционни
правомощия на административните власти. Преценката на наказващият орган има ли
извършено нарушение, извършено ли е виновно и кой е авторът му, като първа
контролна инстанция в административно-наказателното производство следва да бъде
направена за първи път в процедурата по раздел V от ЗАНН „Производство по
налагане на административните наказания“. Недопустимо е тази преценка да
предхожда производството по налагане на административно наказание. В случая
отразените в констативния протокол констатации и изводи за допуснато нарушение
от страна на дружеството са послужили в последствие като основание за
съставянето на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП. В
настоящият случай е било налице основанието на чл.51, ал.1, б.”в”, предложение
първо от ЗАНН, което съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗАНН е задължавало
наказващия орган да се отведе. Нарушени са две основни принципни положения на
административно-наказателния процес, всяко едно от които съставлява съществено
процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление. Първо, основно правило е, че лицето, което е заинтересовано от
изхода на едно производство не може да участва в същото това производство в
качеството на решаващ орган. Директора на Дирекция „Инспекция на труда“ гр.Ловеч
е възприел пряко факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване по
делото. Въпреки, че той формално не е посочен като свидетел /не е и
актосъставител/, на практика констатациите и направения извод за допуснато
нарушение се градят върху резултатите от извършената от него проверка. Неговото
виждане за деянието на дружеството се гради не върху констатации на подчинените
му служители и събрани от тях доказателства, а на лични впечатления, изградени
в хода на проверката, в която непосредствено е взел участие. Горното е довело
до нарушение и на друг основен принцип на наказателния процес, изцяло валиден и
за административно-наказателното производство, а именно принципът на
обективност, всестранност и пълнота.
Налице е безспорно неизпълнение на
императивно вменено задължение на органите на администрацията по провеждане на
законосъобразно и справедливо административнонаказателно производство, при ясно
разграничаване на участващите в него длъжностни лица, с техните обособени
задължения и компетентност. Това нарушение на производствените правила е
съществено и не може да бъде санирано, доколкото води до нарушаване на правото
на защита, поради което и обжалваното наказателното постановление правилно е
отменено, без съдът да обсъжда, дали в действителност е извършено нарушението,
за което ответникът е санкциониран.
С оглед на изложеното, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Тетевен за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата
отмяна.
При този изход от спора се явява основателна
претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН.
В
съответствие с горното следва да се присъдят в полза на ответника разноски по
делото в размер на 360 лева - адвокатско възнаграждение, договорено и платено
по Договор за правна помощ и съдействие /на л.17 от делото/, определено по правилата на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
С оглед изложените съображения, касационната
инстанция, след извършена проверка по чл.218 АПК на оспорения съдебен акт
установи, че същият е валиден и допустим, постановен в съответствие с
материалния закон, поради което не са налице основания за отмяна по чл.348 ал.1
т.1 от НПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и като правилен, следва да
остане в сила.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 и
ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки
административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126 от 29.11.2019 година, постановено по
наказателно административен характер дело № 285 по описа за 2019 година на
Районен съд-Тетевен.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция
по труда” – Ловеч с административен адрес гр.Ловеч, бул. „България”
№10, да заплати на Еднолично дружество с ограничена отговорност „****“, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр.*****, *****№*, с управител С.П.Д., разноски
по делото в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно.