Решение по дело №4044/2016 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

гр. ВРАЦА, 08.12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, седми граждански състав, в публичното заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета                    год.   в състав:

 

Районен съдия: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

 

При секретаря  А.Е. като разгледа докладваното

от СЪДИЯТА гр. дело N`4044 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от Е.Г.Х. *** против „Вратица - Враца” АД, гр.Враца при условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове по чл.128, т.2 КТ – за сумата от общо 3634,39 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците май, юли, август и септември 2014 г., както и за месеците януари, февруари, април, май, юни, октомври, ноември и декември 2015 г. и месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; по чл.224, ал.1 КТ  - за сумата от 336,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни за 2015г. и 14 дни за 2016г. и по чл.221, ал.1 КТ – за сумата от 494,75 лева, представляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случая по чл.327, ал.1, т.2 КТ. Претендират се разноски.

В исковата молба ищцата Е.Г.Х. твърди, че за времето до 15.04.1987г. до 08.08.2016г. работела по трудов договор при ответника „Вратица - Враца” АД, гр.Враца на длъжност „оператор тъкачен стан”. Поддържа, че със заповед № 26/08.08.2016г. трудовото й правоотношение с ответника било прекратено на основание чл.327, ал.1, т. 2 КТ, при което не й били изплатени дължимите суми за трудово възнаграждение, за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни за 2015г. и 14 дни от 2016 г. Поддържа, че и до настоящия момент ответното дружество не й е изплатило дължимите трудови възнаграждения и обезщетения, което обуславя правния й интерес от предявяване на исковите претенции. Претендира заплащане и на направените по производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Предявените при условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове са с правно основание чл. 128, т.2  КТ; чл.224, ал.1 КТ и чл.221, ал.1 КТ 

Ответникът, редовно призован, представител не се явява и не ангажира отговор или становище по предявените искове.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

Процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание, проведено на 07.12.2016г. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по настоящия правен спор, което съдът е приел за разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК предвижда, че  съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът констатира, че в конкретния случай са налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по делото.

Ответника по настоящия спор не е депозирал отговор на исковата ми молба. Видно от съобщението изпратено до същия, заедно с препис от исковата молба и доказателствата, то е получено на 13.10.201г. от служител на дружеството, със задължението да го предаде, като в приложеното към съобщението разпореждане са посочени последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването на страната в съдебно заседание, визирани в чл. 238, ал. 1 ГПК.

Призовката за датата на първото по делото съдебно заседание е получена на 16.11.2016г. от управителя на дружеството.

Представител на ответника не се е явил на първото проведено съдебно заседание, нито е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

На следващо място след анализ на представените по делото доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.

По изложените съображения и предвид разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, в случая следва да бъде постановено неприсъствено решение, без същото да се мотивира по същество, с което предявените от ищеца искове бъдат уважени, с всички произтичащи от това законни последици.

При иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски - Решение №166 от 25.02.2010г. по гр. д. №220/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС. Законно дължимите данъци и удръжки се правят при изплащането на сумата.

В полза на ищеца ще следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 550,00 лева адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Вр.РС държавна такса в размер на 245,38 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСЪЖДА „Вратица-Враца” АД гр.Враца, с ЕИК-********* ДА ЗАПЛАТИ на Е.Г.Х. ***, с ЕГН-********** сумата от 3634,39 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците май, юли, август и септември 2014 г., както и за месеците януари, февруари, април, май, юни, октомври, ноември и декември 2015 г. и месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август 2016 г., като чиста сума за получаване; сумата от 336,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни за 2015г. и 14 дни за 2016г., като чиста сума за получаване; сумата от 494,75 лева, представляваща неизплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случая по чл.327, ал.1, т.2 КТ, като чиста сума за получаване, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на иска – 10.10.2016г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 550,00 лева, представляваща направените пред настоящата инстанция деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА „Вратица-Враца” АД гр.Враца, с ЕИК-********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Вр.РС държавна такса в размер на 245,38 лева.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

Районен съдия:...........