№ 11546
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110137293 по
описа за 2023 година
В. Р. И. е предявил срещу Г. Ц. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени на ищеца болки и страдания чрез нанасяне на удар по
главата с клон, в резултат на който получил разкъсване на кожата на главата - рана около 1,5
см., охлузвания и леко комоцио, като едновременно с това ответникът му нанесъл публично
обиди като го наричал “тъпанар”, “простак”, “идиот”, “подлец”, убиец”, “престъпник” и
“лайнар”.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът живеят в непосредствена
близост един до друг, разделяни от обща граница. Ищецът посочва, че с ответника никога не
са били в добри съседски отношения, винаги са се карали и често са викали органите на
реда, които да предупредят страните да се въздържат от физическа саморазправа. На
30.04.2022 г. около 18:00 часа докато ищецът бил наведен в градината си и я почиствал,
ответникът се доближил до него, замахнал през оградата и го ударил с клон по главата,
обиждайки го с думите “тъпанар”, “простак” и “идиот”. Излага, че с ответника често
стигали до вербална разправа поради възникналия спор относно границите на имоти им и
правото на преминаване през тях. Посочва, че и към настоящия момент ответникът често си
позволявал да го обижда, като след нанесения удар с клон по главата, ищецът получил
хипертонична криза, с оглед на което му била поставена инжекция за овладяване на
кръвното налягане и успокоение, като получил отслабено зрение, главоболие и световъртеж.
След удара бил откаран в П., където било констатирано “комоцио в лек стадий”, обусловило
временното му отсъствие от работа по болест.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
1
неоснователен. Признава, че на 30.04.2022 г. с ищеца са стигнали до вербална разправа, но
оспорва, че е нанесъл твърдения удар с клон по главата. Твърди, че са неверни и лъжливи
твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. Уточнява, че нанесената рана по главата
на ищеца не е причинена от него, доколкото в отговор на отправени провокации единствено
неволно го е закачил, а впоследствие е видял как съпругата на ищеца умишлено му нанася
процесните наранявания. Оспорва, че е причинил на ищеца хипертонична криза, отслабване
на зрението, главоболие, световъртеж и комоцио в лек стадий. Оспорва, че е налице
причинно-следствена връзка между разкъсно-контузната рана на главата на ищеца в лявата
теменна област с размер 1,5 см. и негово противоправно поведение. Посочва, че твърдяното
от ищеца мозъчно сътресение е част от симптоми с хроничен характер, а не от предприети
от него действия по увреждане на здравето му.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Представени са медицински документи и Съдебномедицинско удостоверение за
извършен преглед на 02.05.2022 г., в което е посочено, че при прегледа на В. Р. И. се
установяват следните травматични увреждания: травматичен оток, кръвонасядане охлузване
и разкъсно-контузна рана, залепена с тъканно лепило в предната лява теменна област на
главата. Тези травматични увреждания са получени в резултат от ударно въздействие на
твърд тъп предмет с ограничена, продълговата контактуваща повърхност, каквито
характеристики може да има и дървения кол. Уврежданията могат да бъдат получени от
удар нанесен с дървен кол, по време и начин, както се съобщава в предварителните
сведения. Причинили са временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Прието е заключение на съдебно-медицинска експертиза, според което при
съдебномедицинското освидетелстване на 02.05.22 г. на В. Р. И. е установена цепковидна
разкъсно-контузна рана в лявата теменна област на главата отпред с дължина 1.5 см. и
охлузване около нея 2/1 см., разположени върху кръвонасядане с оток на околните тъкани.
Това увреждане се дължи на действието на твърд тъп предмет и може да бъде получено от
един удар с клон в посочената област. По своята медикобиологична характеристика е
причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. В
епикриза от болница „Св. София" на В. И. на 05.05.22 г. е поставена диагноза мозъчно
сътресение. Във фиш на бърза помощ и лист за преглед от неврохирург, извършен след
инцидента на 30.04.22 г. в 20.52 ч., е отразено, че неврологично И. е бил без особености.
При съдебномедицинското освидетелстване И. не е посочил оплаквания. Ако при
пострадалия е имало мозъчно сътресение, то същото без изпадане в безсъзнание реализира
признака временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия и би
следвало да премине за срок до един месец. По отношение на очните оплаквания трябва да
се има предвид, че наличие на евентуална глаукома (повишено вътреочно налягане) не може
да се свърже с травма с неголяма кинетична енергия в теменната област на главата. Раната в
теменната област на главата е зараснала с образуване на ръбец (белег), със
сивкавобелезникав цвят на площ 1/0.3 см. с лек хипертрофичен характер (малко над нивото
2
на околната кожа). Той има траен, постоянен характер и ще остане за цял живот, като с
времето ще избледнеее.
В съдебно заседание вещото лице е доуточнило, че ако пострадалия има само рана на
главата с охлузване и кръвонасядане, това състояние не би следвало да води до временна
нетрудоспособност, но ако има сътресение на мозъка, за което медицинските документи
първоначално не дават такава диагноза, а такава е поставена по-късно, тогава би могло
пострадалият да има от 7 до 10 дни болничен за временна нетрудоспособност. За да се
получи рана на главата, трябва да има действие на достатъчно твърд тъп предмет. Рана на
главата в окосмената част, където е конкретната, не може да бъде получена с удар с юмрук
или човешка ръка. Голата човешка ръка не би причинила такава рана. Трябва да има някакъв
предмет, който да причини такава рана, като условието за получаване на раната е
подлежащата костна повърхност. За видовата характеристика на това увреждане няма
специфични контактни увреждания на ударъчната плоскост, която е причинила това
увреждане, така че би могло всеки такъв предмет да причини такова увреждания.
Нанасянето на удар с твърд предмет, какъвто е кол или по-масивен клон, би довело до по-
сериозни травматични увреждания върху главата. Това, че се е образувала такава рана с
охлузване наоколо и кръвонасядане, говори за по-слабо изразена кинетична енергия на
получаване на травмата и обяснението за това е именно оградата, невъзможността да се
действа със замах през оградата, за да може с този предмет да се причинят мекотъканни
увреждания. От съдебно-медицинска гледна точка не е възможно да се определи мястото,
където са стояли пострадал и извършител. Увреждането е в теменната област на главата, т.е.
ударът е отгоре надолу спрямо изправено положение на главата и тялото на пострадалия.
Диагнозата мозъчно сътресение е поставена в епикризата от болница „Света София“ на
05.05., т.е. една седмица след твърдения инцидент, като на 30.04. в деня на нанесения удар
при посещението в „П.“ неврологично ищецът е бил без особености, не е посочил
оплаквания. Поначало диагнозата мозъчно сътресение е едно функционално нарушение на
мозъка, което няма морфологичен еквивалент, т.е. в деня на инцидента не може да се
обективизира тази диагноза. Пациентът би имал оплакване като гадене, повръщане, виене на
свят и зависят от тежестта на мозъчното сътресение. При диагнозата мозъчно сътресение
няма обективни критерии за обективизиране.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свид. Емилия В.а И.а,
съпруга на ищеца, която е била свидетел на инцидента. Ищецът работил по оградата,
стигаща до имота на ответника, който се ядосал, приближил се, наругал ищеца, изскубнал
кол, завързан към едно дръвче наблизо и ударил ищеца през мрежите, при което колчето се
счупило. Били повикани полиция и бърза помощ. Ищецът имал наранявания на главата,
имал отлепено парче кожа, което свидетелката се опитала да почисти. Ищцът отишъл да му
бъде окажазана първа помощ. В линейката му било направено ЕКГ, сложена му била
инжекция за успокояване. Казаха ни да идем до „П.“ за снимка. Ищецът се оплаквал, че го
боли главата и му се вие свят. В „П.“ му залепили парчето кожа. След 2-3 дни ищецът все
още имал главоболие, повръщал. Бил приет в болница за скенер и го оставили за вливания.
3
Било му измерено високо кръвно, каквото нямал преди. След инцидента ищецът не желаел
да излиза, бил потиснат, притеснявал се да не получи световъртеж, бил по-отпуснат, със
забавен говор, лежал и почти не ставал, имал замъглено зрение вследствие на покачено
вътре-очното налягане, което до тогава нямал. В деня на инцидента ответникът напсувал
ищеца през оградата и тъй като бил много ядосан, отскубнал кола от смокинята.
Разпитана е и свид. .... съжителстваща на семейни начала с ответника, която сочи, че не
е имала пряка видимост към инцидента, който се случил на границата между двата имота,
където ищецът отправял заплахи към отвтеника, но до физическо съприкосновение не се
стигнало. Впоследствие ищецът бил с марля на челото, която демонстративно хвърлил, тъй
като нямал кръвотечение, като свидетелката изказва преценка, че се касаело за одраскване от
жена му.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
отправил към него сочените в исковата молба обиди и че му е нанесъл твърдяната разкъсно-
контузна рана на сочената дата; противоправност на извършеното деяние; претърпените
неимуществени вреди; обстоятелството, че вредите са претърпени именно от процесните
обиди и нанесената рана. В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът намира за доказано, че
ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания от нанасяне на удар по главата с клон, в резултат на който е
получено разкъсване на кожата на главата - рана около 1,5 см., охлузвания и леко комоцио.
Изготвената по делото СМЕ посочва, че конкретните наранявания е напълно възможно да се
получат от удар с клон, като удар с човешка ръка или одраскване не съответства на
механизма на увреждането. Съдът счита за напълно вероятно ищецът да е получил леко
комоцио, доколкото е имал характерните за това симптоми като гадене, повръщане, виене на
свят, което да не е било констатирано в деня на инцидента, а няколко дни по-късно. Налице
е и причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и поведението на
ответника, която се установява от свидетелките показания на свид. И.а, пряк наблюдател на
инцидента, която детайлно, последователно и логично описва развоя на събитията, както и
действията на ответника, причинили уврежданията на ищеца. Съдът намира, че следва да
даде вяра на тези показания, доколкото същите кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал и описват претърпените от ищеца впоследствие болки и страдания.
Настоящият състав прецени, че не се следва да се доверява в пълна степен на показанията на
свид. Димова, защото на първо място същата не е била очевидец на инцидента и на
следващо място, тъй като последната не дава обективни сведения, а изказва хипотези, които
не почиват на непосредствени наблюдения, а се изнасят пред съда с цел обслужване тезата
на ответника.
За претърпените вреди ответниците дължат обезщетение по предявения срещу него тях
4
с правно основание чл. 45 ЗЗД, като обезщетението се определя от съда по справедливост –
арг. чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането, като
размерът на обезщетението трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства,
които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват
видът и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства
(решение № 202 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6375/2014 г. на ВКС, IV г. о.).
В конкретния случай съдът, съобразявайки посочените по-горе критерии при
определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и като взе
предвид вида на причинените на ищеца негативни състояния – разкъсване на кожата на
главата, охлузвания и леко комоцио, съдът намира, че обезщетение в размер на 3000 лева е
справедливо и отговаря на установения в чл. 52 ЗЗД критерий. За да достигне до този извод
съдът съобрази изживените от ищеца негативни състояния.
По делото не се установява ответникът да е нанесъл на ищеца публично обиди,
състоящи се в отправяне на посочените в исковата молба изрази “тъпанар”, “простак”,
“идиот”, “подлец”, убиец”, “престъпник” и “лайнар”, доколкото свидетелските показания
описват единствено отправянето на нецензурни изрази като „да ти еба майката, мошеник
такъв“, които изказвания не са въведени като предмет на делото.
По тези съображения съдът намира предявения иск за основателен до размера от 3000
лева, до който и следва да се уважи.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
следните разноски: 400 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за експертиза и 1300,09
лева – адвокатско възнаграждение, от които следва да му бъдат присъдени 600,02 лева,
съобразно уважената част от предявения иск. Ответникът е направил разноски в размер на
1300 лева за адвокатско възнаграждение, от които следва да му бъдат присъдени 910 лева,
съобразно отхвърлената част от предявения иск. Адвокатските възнаграждения не са
прекомерни с оглед чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. Определени по компенсация разноски се
дължат на ответника в размер на 309,98 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Г. Ц. Д., ЕГН ..., да заплати на В. Р. И., ЕГН **********, на основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени на ищеца болки и страдания чрез нанасяне на удар по главата с
клон, в резултат на който получил разкъсване на кожата на главата - рана около 1,5 см.,
охлузвания и леко комоцио, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 3000 лева до пълния
претендиран размер от 10000 лева, както и за това, че ответникът нанесъл на ищеца
публично обиди като го наричал “тъпанар”, “простак”, “идиот”, “подлец”, убиец”,
“престъпник” и “лайнар”.
ОСЪЖДА В. Р. И., ЕГН **********, да заплати на Г. Ц. Д., ЕГН ..., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 309,98 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6