Номер 20210.09.2020 г.Град гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Добрич
На 10.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Галатея П. Ханджиева Милева
Георги К. Пашалиев
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело №
20203200500598 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от „***“
ООД-с.К.,общ.Б.,обл.Добрич в качеството на взискател срещу постановление от
21.11.2019 г. на ЧСИ С.С. с район на действие ДОС по изп.д.№20197390400432 по
описа на посочения ЧСИ,в което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да
осъществи принудително изпълнение /опис/ спрямо следните обекти на морски
плаж „К. север“:обект за бързо хранене със застроена площ от 105 кв.м,веранда
със застроена площ от 105 кв.м,дискотека със застроена площ от 188 кв.м,кафе-
бар 2 бр. със застроена площ от 72 кв.м,съблекални и душове със застроена площ
от 15 кв.м,спасителни постове със застроена площ от 4 кв.м.Настоява се за отмяна
на горното постановление като незаконосъобразно.Жалбоподателят изразява
несъгласие с мотивите на ЧСИ за горния отказ да предприеме принудително
изпълнение и с извода му въз основа на неправилно обсъждане на депозираните от
страните в изпълнителното производство писмени доказателства,че длъжникът не
е собственик на гореописаните обекти.Неправилно ЧСИ се основал на
представените от длъжника разрешение за поставяне на преместваем обект
№16/24.04.2017 г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка в същия
документ,без и двата документа да са с достоверна дата,без доказателства за
вписването им в деловодството на издателя и пр.В нарушение на закона ЧСИ
приел,че права има третото лице „***“ ЕООД,което дружество нито било страна
по договора за концесия на морския плаж-изключителна държавна
собственост,нито било субект с права по чл.56 ал.5 от ЗУТ.Касаело се за
1
обекти,разположени върху терен-изключителна държавна собственост,за който
вид собственост било невъзможно преотдаване и договаряне с трети лица.Освен
това сключеният между длъжника по изпълнението „М.“ АД и държавата договор
за концесия на въпросния морски плаж изрично забранявал сключването на
договори и преотдаване на права на територията на плажа от концесионера на
трети лица.По тази причина решението за поправка на ОФГ в цитираното по-горе
разрешение за поставяне на преместваем обект било нищожен административен
акт,на който ЧСИ не следвало да се позовава.Същото се отнасяло и за договора за
наем №Т-РД-35-2/04.04.2019 г. с друго търговско дружество-„***“ ООД.С
постановлението си ЧСИ се произнасял по въпроси извън компетенциите си.
Длъжникът по изпълнението „М.“ АД-гр.Варна не изразява становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
В подробни мотиви ЧСИ С.С. застъпва становище за допустимост,но
неоснователност на жалбата.
Като постави на разглеждане подадената жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбоподателят е получил препис от обжалваното постановление на
22.07.2020 г. според отметката на гърба на акта,а жалбата е подадена на 29.07.2020
г.,т.е. в рамките на двуседмичния преклузивен срок по чл.436 ал.1 от
ГПК.Жалбата изхожда от активно легитимирано лице /от взискателя по
изпълнението/ и е насочена срещу отказ на ЧСИ да извърши искано изпълнително
действие,който е от категорията обжалваеми актове по смисъла на чл.435 ал.1 т.1
от ГПК.В този смисъл жалбата е процесуално допустима.Разгледана по
същество,същата е основателна,като съображенията за този извод са следните:
Изп.д.№20197390400432 по описа на ЧСИ С.С. с район на действие ДОС е
образувано по повод изпълнителен лист,издаден въз основа на решение по в.т.д.
№170/2019 г. на Апелативен съд-Варна,удостоверяващ задължение на „М.“ АД-
гр.Варна да заплати на „***“ ООД-с.К.,общ.Б. няколко парични суми,т.е. предмет
на изпълнителното производство са парични притезания на взискателя.Делото
първоначално е образувано под №20198920400921 по описа на ЧСИ Христо
Георгиев с район на действие ВОС,но по молба на взискателя е възложено на ЧСИ
С.С. с район на действие ДОС,респ. е преобразувано под №20197390400432 по
2
описа на ЧСИ С.С..С разпореждането за преобразуване от 17.09.2019 г. ЧСИ
Сербезов насрочва опис на 30.09.2019 г. на изброените вече преместваеми обекти
на морски плаж „К. север“.От протокола за опис от 30.09.2019 г. се установява,че
такъв не е бил извършен от ЧСИ,който е заварил в обекта за бързо хранене
представител на третите лица „***“ ЕООД и „***“ ООД,заявил самостоятелни
права на същите върху преместваемите обекти и вещите в тях,отричайки правото
на собственост на длъжника „М.“ АД върху последните.Съдебният изпълнител е
отложил описа за 21.10.2019 г.,давайки срок за депозиране на допълнителен набор
от документи,удостоверяващи правата на третите лица.По изпълнителното дело са
представени и приложени множество документи-договори с участието на трети
лица,приемо-предавателни протоколи,разрешения за поставяне на преместваеми
обекти,издадени от Община-Б.,фактури и пр.Съдебният изпълнител е извършил
анализ на горните документи и е достигнал до извод,че длъжникът „М.“ АД не е
собственик на процесните обекти,поради което с атакуваното постановление от
21.11.2019 г. е отказал извършване опис на същите.
Процесните обекти като преместваеми такива по смисъла на чл.56 ал.1 т.1-3
от ЗУТ са движими вещи и принудителното изпълнение спрямо тях се подчинява
на правилата за такова относно движими вещи,като доколкото вероятно същите са
на стойност над 5 000 лв /така експертна оценка за пазарна стойност на обекта за
бързо хранене на лист 124 от изп.д. на ЧСИ Сл.Сербезов/ приложими са и
правилата за публична продан на недвижими имоти съгласно разпоредбата на
чл.474 ал.5 от ГПК,но се запазва спазването на правилата по чл.482 от ГПК
относно продажба на движима вещ с изключение на обжалването на проданта и
чл.521 от ГПК.По смисъла на чл.482 ал.2 от ГПК купувачът на движима вещ по
публична продан става неин собственик независимо от това дали вещта е
принадлежала на длъжника.Последното сочи,че публичната продан на движима
вещ се ползва със стабилитет и създава безусловно право на собственост в полза
на купувача.В този смисъл преценката дали длъжникът е собственик на
движимите вещи не е приоритетна за провеждане на принудителното изпълнение
спрямо тях.Страните в изпълнителното производство /взискател и длъжник/ имат
интерес от провеждане на принудителното изпълнение спрямо движимите
вещи,към които същото е насочено по искане на взискателя,с оглед
удовлетворяване паричното притезание на кредитора и освобождаване на
длъжника от дълга.Отговорността за вредите от принудителното изпълнение по
3
отношение на чужда движима вещ се носи от взискателя и длъжника по смисъла
на чл.482 ал.3 изр.2 от ГПК и чл.482 ал.4 от ГПК.В този случай,след като
взискателят е поискал да се насочи изпълнението върху процесните преместваеми
обекти и длъжникът не е възразил изрично срещу това изпълнение,съдебният
изпълнител е длъжен да осъществи такова принудително изпълнение,толерирано
от страните в изпълнителното производство,носещи риска от продажбата на
чужда вещ и отговорността за вредите от погасените от публичната продан права
на трети лица върху движимите вещи.
Не на последно място съдебният изпълнител не е компетентен да извършва
анализ на множеството представени му от третите лица документи и да извежда
изводи за правата на тези трети лица върху вещите-предмет на принудително
изпълнение.Съдът също не би могъл да осъществи такава преценка в рамките на
производството по реда на чл.435 и сл. от ГПК,което е ограничено по своя обхват
и има за предмет проверка за съответствие на действията на съдебния изпълнител
с процесуалния закон,т.е. контролира се процесуалната законосъобразност на тези
действия.Разрешаването на материално-правни спорове като кой е титуляр на
правото на собственост върху конкретна вещ не може да се реализира в рамките
на изпълнителното производство.В конкретната хипотеза това е и невъзможно
предвид необходимостта от обсъждане валидността на административен акт
/решение за поправка на ОФГ в разрешение за поставяне на обект/ и валидността
на редица депозирани договори с оглед наведените от жалбоподателя доводи за
противоречието им на императивни законови норми,възражения на
жалбоподателя за неистинност на документи /тяхното антидатиране,липса на
регистрация при органа-издател/.Преценката за основателност на тези доводи не е
в правомощията на съдебния изпълнител,нито може да бъде осъществена в
рамките на настоящото съдебно производство с ограничен обхват.Именно по тази
причина с разпоредбите на процесуалния закон са предвидени редица способи за
защита правата на третите лица,засегнати от принудително изпълнение,при които
основно приложима е защитата по исков ред.Така третите лица,претендиращи
права върху вещта-предмет на принудително изпълнение,могат да предявят при
висящ изпълнителен процес искове по чл.440 ал.1 от ГПК срещу взискателя и
длъжника за установяване,че имуществото,върху което е насочено изпълнението
за парично вземане,не принадлежи на длъжника,респ. в този случай да
претендират от съда да се допусне обезпечение на исковете чрез спиране на
4
изпълнението.Срещу взискателя могат да се предявят искове от третите лица за
осъждането му да им заплати обезщетение за вредите,причинени им от
принудителното изпълнение спрямо тяхно имущество /чл.440 ал.3 от ГПК във
връзка с чл.45 от ЗЗД/.
Изложеното обосновава,че съдебният изпълнител незаконосъобразно е
отказал да предприеме принудително изпълнение спрямо процесните
преместваеми обекти и вещите в тях.Атакуваният отказ следва да бъде
отменен,респ. ЧСИ следва да предприеме исканото изпълнение.Третите
лица,засегнати от изпълнението,могат да защитят правата си по исков ред чрез
способите,посочени по-горе в изложението.
Жалбоподателят е претендирал присъждане на сторените от същия разноски
в настоящото производство.Съдът намира,че такива не следва да му бъдат
присъдени.Отговорността за разноски се разпределя според изхода от спора и
според това дали страните с поведението си са предизвикали правния спор.В
случая се касае за проверка на действие /акт/ на самия ЧСИ,за чиято
законосъобразност или незаконосъобразност по правило страните по
изпълнението не носят отговорност.Законосъобразното извършване на
изпълнителните действия зависи изцяло от поведението на съдебния
изпълнител,който администрира изпълнителния процес.Поради горното страните
/в случая длъжникът по изпълнението/ не могат да бъдат отговорни за разноските
в настоящото производство,имащо за предмет проверка именно на правилността
на действията на ЧСИ.Правото на разноски като форма на вреди от
незаконосъобразно изпълнение същите могат да реализират по отношение на ЧСИ
по реда,указан в разпоредбата на чл.441 ал.1 от ГПК-общия исков ред.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 21.11.2019 г. на ЧСИ С.С. с район на действие
ДОС по изп.д.№20197390400432 по описа на посочения ЧСИ,в което е
обективиран отказ на съдебния изпълнител да осъществи принудително
изпълнение /опис/ спрямо следните обекти на морски плаж „К. север“:обект за
5
бързо хранене със застроена площ от 105 кв.м,веранда със застроена площ от 105
кв.м,дискотека със застроена площ от 188 кв.м,кафе-бар 2 бр. със застроена площ
от 72 кв.м,съблекални и душове със застроена площ от 15 кв.м,спасителни постове
със застроена площ от 4 кв.м.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6