Решение по дело №6592/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 7 0 7

гр. Пловдив , 13.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ

 

при участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 6592/2019 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:

          

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 457784–F496084/16.08.2019 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „БУРЖИТ – Ф., Г. И СИЕ” СД със седалище гр. Бургас, адрес на управление гр. Бургас ж. к. Вилна зона „Минерални бани“ ул. „Четвърта” № 8, ЕИК *********, представлявано от С.И.Ф. с ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 600.00 /шестстотин/ лв. за нарушение по чл.16а ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. §.31 ал.3 от ПР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4 т.5 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят „БУРЖИТ – Ф., Г. И СИЕ” СД гр. Бургас чрез процесуалния си представител и по съображения, изложени в жалбата, прави искане до съда за отмяната на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Не се оспорва извършването на административното нарушение, за което е санкционирано дружеството, но се изтъкват доводи за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН, както и че забавянето на подаването на заявлението с посочена блок-схема на ЕСФП се дължи на забава от обслужващата абонаментното обслужване и сервиз на ЕСФП фирма.

Въззиваемата страна ТД на НАП гр. Пловдив чрез упълномощения си процесуален представител моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски – за процесуално представителство от юрисконсулт.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 13.06.2019 г. в 10.55 ч. служители на Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, сред които св. П.И. – ****, извършили проверка в търговски обект бензиностанция, намираща се в с. Царимир обл. Пловдив. Бензиностанцията се стопанисвала от „БУРЖИТ – Ф., Г. И СИЕ” СД гр. Бургас, представлявано от С.И.Ф.. Установено било, че в обекта била въведена в експлоатация от 14.05.2019 г. електронна система с фискална памет /ЕСФП/ тип „ОЙЛ СИС 2.0Д КL“, идентификационен № OS005518, с № на свидетелство за одобрен тип ЕСФП 169FS. В тридневен срок съгласно §.31 ал.3 от ПР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. /Изм. – ДВ бр. 80 от 2018 г./ - в случая до 17.05.2019 г., дружеството жалбоподател е следвало да подаде в НАП заявление по образец /съобразно чл.16 ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г./ по електронен път и блок-схема на регистрираната ЕСФП, която блок-схема да съдържа всички нейни компоненти /централно регистриращо устройство, средства за измерване на разход, нивомерна измервателна система, концентратор/преобразуващо устройство, както и всички допълнителни модули/, което обаче от страна на „БУРЖИТ – Ф., Г. И СИЕ” СД не било сторено. Установено било при проверката, че блок-схемата на ЕСФП за обекта бензиностанция била подадена на 30.05.2019 г. – с вх. № 000029-30472. Проверена била и търговската дейност в обекта /документите за такава дейност/ като не било установено неотчитане на продажби. Констатираното при проверката било обобщено в Протокол за извършена проверка № 0378077/13.06.2019 г.       

Въз основа на констатираното при проверката на място и на събраните документи на 28.06.2019 г. св. И. съставил в присъствието на представляващия „БУРЖИТ – Ф., Г. И СИЕ” СД гр. Бургас акт за установяване на административно нарушение – АУАН № F496084/28.06.2019 г., за прието за извършено на 17.05.2019 г. административно нарушение по см. на чл.16а ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. §.31 ал.3 от ПР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4 т.5 от ЗДДС, състоящо се в неизпълнение за подаване в срок на блок-схема на регистрирана и въведена в експлоатация в търговски обект бензиностанция в с. Царимир ЕСФП. При предявяване на акта представляващият дружеството нарушител вписал, че забавянето на подаването се дължи на забава от сервизната фирма /за абонаментното обслужване и сервиз на ЕСФП/. Възражения против АУАН били направени в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН, като се допълвали доводите за по – късното подаване на заявлението, заради забавяне от фирмата за абонаментно обслужване и сервиз на ЕСФП, изтъквали се и доводи за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка и въпреки подаденото възражение, било издадено на 16.08.2019 г. атакуваното наказателно постановление, в което административно – наказващият орган съобразил, че приетото за осъществено административно нарушение с правна квалификация по чл.16а ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. §.31 ал.3 от ПР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4 т.5 от ЗДДС не води до неотразяване на приходите и наложил съответното за лицето нарушител административно наказание имуществена санкция на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС в размер на 600 лв. – близък до минимално предвиденият размер на имуществената санкция по чл.185 ал.1 от ЗДДС – 500 лв.

Това прието от актосъставител и от административно – наказващ орган за извършено административно нарушение от този вид – по чл.16а ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. §.31 ал.3 от ПР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. било първо за търговеца.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. И.Иванов, АУАН, възражение, протокол за извършена проверка, опис на паричните средства, справка за лица, работещи по трудови правоотношения, блок-схема, заявление, приложения, дневен отчет, отчети фискална памет, документи от клен, слежебни бонове, фискален бон, копия на: оборотни ведомости, на фактури, на акцизни данъчни документи, на товарителници, на документи за удостоверяване на точния адрес на място на доставка, на стокови разписки, на извлечения от комуникация чрез електронна поща, на приемо –предавателен протокол, на нареждане за експедиция, на декларация за съответствие на качеството на течните горива, на оправомощителна заповед.

Съдът кредитира показанията на св. И. като последователни и логични, кореспондиращи и допълващи писмените доказателства, неоспорени от страните по делото. 

         При така очертаната фактическа обстановка съдът прие, че дружеството жалбоподател „БУРЖИТ – Ф., Г. И СИЕ” СД гр. Бургас е осъществило състав на административно нарушение по см. на чл.16а ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. §.31 ал.3 от ПР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4 т.5 от ЗДДС, тъй като към 17.05.2019 г. като задължено лице, попадащо в приложното поле на Наредба № Н – 18/13.12.2006 г., не е изпълнило задължението си да подаде в тридневен срок по електронен път чрез заявление по образец блок-схема на регистрирана и въведена в експлоатация на 14.05.2019 г. в търговски обект бензиностанция в с. Царимир обл. Пловдив ЕСФП тип „ОЙЛ СИС 2.0Д КL“, идентификационен № OS005518, с № на свидетелство за одобрен тип ЕСФП 169FS.

Доказателствата по делото за административното нарушение са категорични и в достатъчен обем за изграждане на извод у съда за наличието му, като не се оспорва и с жалбата, а и от процесуалния представител в съдебно заседание, това несвоевременно подаване на бло-схемата на ЕСФП. Заявление с приложена блок-схема е било подадено на 30.05.2019 г. – с вх. № 000029-30472.

Нарушението е подведено правилно към уреждащата го правна норма както от актосъставителя в АУАН, така и от административно – наказващият орган в НП.

         В хода на административното производство съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като неправилно и/или незаконосъобразно. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са и изискванията на чл.40 от ЗАНН относно издаването на акта, НП е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Както актосъставителя в АУАН, така и административно – наказващият орган в НП са изложили в описателните части на акт и постановление всички обстоятелства от значение за правилната преценка за съставомерността на стореното като административно нарушение по см. на чл.16а ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. §.31 ал.3 от ПР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4 т.5 от ЗДДС, а и по начин неограничаващ субектът на административната отговорност да е наясно за какво се следва такава.

Доколкото административно – наказващият орган е констатирал, че процесното административно нарушение не се отразява на отразяването на приходите, то и в съответствие с изискванията на санкционната норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС е определил размера на административното наказание в параметрите очертани от ал.1 на чл.185 от ЗДДС. Относно самия размер на имуществената санкция – същият е в размер на 600 лева – над минимално предвидения от законодателя размер от 500 лв. /предвижда се от 500 до 2000 лв./, съдът счита, че е несъобразен с всички обстоятелства от значение за реализацията на административната отговорност и следва да бъде намален. Следвало е да се отчетат като смекчаващи административната отговорност обстоятелства неоспорването на нарушението откъм елементите от обективната му страна – неоспорване на неподаването в срока за това на блок-схемата към ЕСФП, липсата на доказателства за други налагани наказания за нарушения по ЗДДС или подзаконови нормативни актове по неговото прилагане, а и по други нормативни актове, това, че е представена все пак блок-схемата всрок от две седмици след изтичането на крайния срок за това. Поради тези причини според съда наказанието имуществена санкция в размер на 600 лева следва да се намали до минималния предвиден, а именно 500 лева, като в този й размер имуществената санкция би се явила съответна на тежестта на извършеното нарушение, на обществената опасност на дружеството нарушител, би била и в най – пълната си степен целесъобразна.

За това и обжалваното НП ще следва да се измени като се намали размерът на наложеното наказание до посочения размер – 500 лв.

Съдът не споделя за основателен доводът за възникналата причина за забавянето да е забавяне от страна на фирмата, с която дружеството жалбоподател има взаимоотношения, свързани с абонаментно обслужване и сервиз на ЕСФП. Административната отговорност в случая е ангажирана спрямо търговско дружество, тя е обективна, безвиновна, и при наличие на формално реализираните елементи от обективната страна на състава на административното нарушение /което процесно нарушение в случая е и формално/ следва и да се насочи към съответния й субект на тази отговорност. По делото не са ангажирани от страната жалбоподател доказателства такова забавяне да се дължи на необичайни, на внезапно възникнали и/или непреодолими обстоятелства или събития, изключващи изобщо възможността за своевременното изпълнение на задължението по чл.16а ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. §.31 ал.3 от ПР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  

Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения. За последното няма доказателства да са налице такива обстоятелства, които да поставят жалбоподателят в привилегировано отношение спрямо другите лица, които имат същото задължение да представят в срок блок-схема на ЕСФП. Неотразяването на нарушението върху отчитането на продажбите е взето предвид при прилагане на санкционната разпоредба, а останалите преценени като смекчаващи отговорността обстоятелства – посочени по – горе от съдебния състав, се отчитат до степен да налагат намаляване на размера на административното наказание до предвидения законодателен минимум на този размер, но не и да омаловажат стореното до степен да отпадне административното отговорност изобщо.

Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане в полза на страната на направените от нея разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството – при потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, то същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН „В съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.“. В конкретния случай процесуалното представителство на въззиваемата страна ЦУ на НАП в производството по делото е осъществено от нарочно упълномощен юрисконсулт – в лицето на **** М.М. – с пълномощно № 359/07.06.2017 г. Доколкото от въззиваемата страна не са ангажирани доказателства за конкретен размер на възнаграждение за процесуално представителство, то съдът следва да се води при определяне на размера им от разпоредбата на чл.27Е от Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/ – „Възнагражденията за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.“. Предвид изменяне на обжалваното наказателно постановление – досежно размер на наложено административно наказание на дружеството нарушител и неотпадане на административната отговорност спрямо „БУРЖИТ – Ф., Г. И СИЕ” СД, то разноските за въззиваемата страна за процесуално представителство от юрисконсулт следва съобразно горното и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.27Е от НЗПП да се възложат в тежест на жалбоподателя „БУРЖИТ – Ф., Г. И СИЕ” СД гр. Бургас, а относно размерът им съдът преценя, че следва да бъде в размер на 80 лв. – минимално предвидения в чл.27Е от НЗПП – съобразено със сложността от фактология и право в конкретния казус, налагащ и личното участие на процесуалния представител.  

         Мотивиран от горното РС гр. Пловдив ХVІІ н. с.

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 457784–F496084/16.08.2019 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „БУРЖИТ – Ф., Г. И СИЕ” СД със седалище гр. Бургас, адрес на управление гр. Бургас ж. к. Вилна зона „Минерални бани“ ул. „Четвърта” № 8, ЕИК *********, представлявано от С.И.Ф. с ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 600.00 /шестстотин/ лв. за нарушение по чл.16а ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. §.31 ал.3 от ПР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4 т.5 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размерът на наложеното на „БУРЖИТ – Ф., Г. И СИЕ” СД с ЕИК ********* административно наказание имуществена санкция от 600.00 /шестстотин/ лв. на 500 /петстотин/ лв.

ОСЪЖДА „БУРЖИТ – Ф., Г. И СИЕ” СД със седалище гр. Бургас, адрес на управление гр. Бургас ж. к. Вилна зона „Минерални бани“ ул. „Четвърта” № 8, ЕИК *********, представлявано от С.И.Ф. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите с ЕИК ********* сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

         Вярно с оригинала.

         А. Д.