Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. Трън, 31.10.2017 г.
В
И М Е Т О Н А
Н
А Р О Д А
Трънският
районен съд, гражданска колегия, II-ри състав, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЪР
СИМЕОНОВ
при
секретаря Ренета Милтенова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 69 по
описа за 2017 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана
искова молба от Б.Н.С. с ЕГН **********, с адрес: *** и М.Б.С. с
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Б.И.П. – САК против
Л.С.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от Кмета на общината, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК.
В
исковата молба ищците твърдят, че са
собственици на следния недвижим имот: Дворно място, намиращо се в с.Д.М.,
Община Трън, Област Перник, цялото с площ по документ за собственост от 450
кв.м. при съседи: Р.М., река, път - шосе и Н.Н., който имот съгласно
геодезическо заснемане за попълване на строителния полигон представлява
Поземлен имот №19, с идентификатор: 22201.0.19, трайно предназначение -
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), с графично отразена площ от 435 кв.м. и площ по документ за собственост от
450 кв.м., с означени граници: от изток - река МОСВ, от север - двор на
наследници на Р.М., от юг - двор на наследници на Н.Н. и от запад - път, шосе
на Община Трън. Ищците сочат, че са придобили този имот по наследство и
давностно владение по време на брака си, който са сключили на 17.10.1962 год.,
на името на първия ищец, съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот ***год., като повече от 50 години владеят и ползват имота си, явно,
постоянно, непрекъснато и необезпокоявано от никого. Според твърденията им
гореописаният имот са го оградили от четирите страни преди повече от 50 години,
и през всичките тези години оградата не е местена. Никой през тези години не е
оспорвал правото на собственост върху имота, подробно описан по-горе. През м.
юли 2016 год., на място било извършено геодезическо заснемане на имота им от
„ГЕОКАДИНЖЕНЕРИНГ" ООД, което представили на хартиен и на електронен
носител в Община Трън, въз основа на което поискали да бъде извършено попълване
на строителния полигон със собствения им Поземлен имот №19, с.Д.М., Община
Трън, Област Перник.
При геодезическото заснемане на
имота им през 2016 год. било установено застъпване на имота с други имоти както
следва:
1/. В северната част с 15 кв.м.,
включени графично в ПИ №046021 по КВС на село Д.М. с НТП -Зеленчукова градина,
отразена като собственост на Община Трън, които 15 кв.м. са заключени между
буквите Д-Е-Ж, на приложената скица;
2/. В южната част с 90 кв.м,
включени графично в ПИ с пл.№12г обозначен като собственост на ответницата П. С.Т.,
съгласно Нотариален акт за собственост върху имот, придобит по давностно
владение и наследство ***год., които 90 кв.м. са заключени между буквите
А-Б-В-Г, на приложената скица.
Според ищците ответниците не
владеят и никога не са владели посочените и означени части, застъпващи се с
техния имот. Фургона на първата ответница бил поставен непосредствено до
оградата с техния имот, като означените 90 кв.м., неправилно били заснети като
част от нейния имот, а фактически те са в техния имот и са включени в
оградената част от имота им, който владеят. Вторият ответник - Община Трън също
не владее обозначените 15 кв.м. в северната част на имота им, като същите са
включени в оградената част на имота им.
Със Заявление вх.№3-02-244 от
23.02.2016 год. до Община Трън поискали отписване от актовите книги за частна
общинска собственост на част от ПИ №046021 по КВС на с.Д.М., - НТП „Зеленчукова
градина", на Община Трън, за частта от 15 кв.метра, която част се застъпва
в северната част на имота им. Обозначените 15 кв.м. неправилно са били включени
в ПИ №046021 по КВС на с.Д.М., тъй като те никога не са били общинска
собственост, не представляват земеделска земя по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и винаги
са били част от техния имот, който са придобили по наследство и давностно
владение и продължават да владеят в границите му от преди 1985 год., без същите
да са били променяни. В отговор на посоченото по-горе заявление получили
отговор от Община Трън, в който ги уведомили, че се касае до застъпване между
земеделски земи по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ /общински поземлен фонд/ и урбанизирана
територия и не може да се извърши възстановяване на въпросните 15 кв.м.
Декларирали са имота си, за който от придобиването му и до днес плащат данъци и
нямат непогасени данъчни задължения за същия.
От съда се
иска да постанови решение, с което на основание чл.124 ал.1 от ГПК
да бъде установено, следното:
1/. По
отношение на първата ответница - Л.С.Т. с ЕГН **********, че ищците са
собственици, на основание наследство и давностно владение, в режим на СИО на 90
кв.м, попадащи в южната част на имота им - ПИ №19, включени графично в ПИ с
пл.№12, обозначен като собственост на ответницата Л.С.Т., съгласно Нотариален
акт за собственост върху имот, придобит по давностно владение и наследство ***год.,
които 90 кв.м. са заключени между буквите А-Б-В-Г, на приложената скица.
2/. По
отношение на втория ответник - Община Трън, че ищците са собственици, на
основание наследство и давностно владение, в режим на СИО на 15 кв.м., включени
графично в ПИ №046021 по КВС на село Д.М. с НТП - Зеленчукова градина, отразена
като собственост на Община Трън, попадащи в северната част на имота им - ПИ
№19, които 15 кв.м. са заключени между буквите Д-Е-Ж, на приложената скица.
Като след уважаване
на предявения положителен установителен иск спрямо първата ответница- Л.С.Т. с ЕГН **********, на основание
чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен и Нотариален акт за собственост върху имот,
придобит по давностно владение и наследство ***год., относно 90 кв.м, попадащи
в южната част на имота им - ПИ №19, включени графично в ПИ с пл.№12, които 90
кв.м. са заключени между буквите А-Б-В-Г, на приложената скица.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответникът Л.С.Т. чрез упълномощения си представител – адв. П. сочи, че
исковата молба е неоснователна, не оспорват
собствеността на ищците описана в нот. акт № ***имот от 450 кв.м. , като
считат, че претенциите на ищците по отношение разликата в площта от 90 кв.м. в
южната част на имота са неоснователни.
Твърдят, че въпросните 90 кв.м. са заградени неправомерно от ищците и те не са
собственици на тази земя. Впоследствие в писмените бележки към пледоарията си
при устните състезания процесуалният представител на ответника Л.Т. застъпва
тезата за нищожност на нотариален акт за собственост № ***, като на практика оспорва
констатацията на изповядалия сделката районен съдия, че имота от 450 кв.м. е
придобит по наследство и давностно владение.
С оглед изложеното, моли съда да отхвърли
исковите претенции като неоснователни и недоказани.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника Община Трън. В него се сочи, че за общината
липсва процесуална легитимация за претенцията над 7 кв. м., до 15 кв.м., тъй
като тя не е собственик на имота над този размер, както и е
че исковата молба е неоснователна. За община Трън
не съществува правно основние на базата на отправените искания от страна на
ищците за отписването от актовите книги на процесния имот. Едва след
постановяване на съдебно решение в положителен за ищците смисъл би могло да се
осъществи такова отписване.
В съдебно
заседание ищците, редовно призовани, се явяват, представляват се и от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който
поддържа предявените искове.
Ответникът Л.С.Т., редовно
призована, се явява
в съдебно заседание, представлява се от пълномощник по
чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявените искове.
Ответникът Община Трън, редовно
призовани, представител не изпращат, в съдебно заседание се представлява от пълномощник по чл. 32, т.
1 ГПК, който оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
От приложените документи по
нотариалните дела, по които са издадени нотариален акт нот. акт № ***от
11.11.1985г., у-ние за граждански брак №1228/17.10.1962г. на Ленински народен
съвет-гр.София, схема за геодезическо заснемане ведно с преписка касаеща
процедурата по геодезическо заснемане на процесния имот от фирма
„ГЕОКАДИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, у-ние за наследници на Н.А.С. №21/ 08.09.2017г.,
договор за продажба н градина от 23.11.1932г.
както и от извършената приета по делото съдебно-техническа
експертиза, се установява, че ищците са придобили Дворно място, намиращо се в
с.Д.М., Община Трън, Област Перник, цялото с площ по документ за собственост от
450 кв.м. при съседи: Р.М., река, път - шосе и Н.Н., който имот съгласно
геодезическо заснемане за попълване на строителния полигон представлява
Поземлен имот №19, с идентификатор: 22201.0.19, трайно предназначение -
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), с графично отразена площ от 435 кв.м. и площ по документ за собственост от
450 кв.м., с означени граници: от изток - река МОСВ, от север - двор на
наследници на Р.М., от юг - двор на наследници на Н.Н. и от запад - път, шосе
на Община Трън. Правото си на собственост над този имот легитимират като придобито по наследство и давностно
владение по време на брака си, който са сключили на 17.10.1962 год., като
представят на името на първия ищец, съгласно Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот ***год., като повече от 50 години владеят и ползват имота
си, явно, постоянно, непрекъснато и необезпокоявано от никого. Според
твърденията им гореописаният имот са го оградили от четирите страни преди
повече от 50 години, и през всичките тези години оградата не е местена. Никой през
тези години не е оспорвал правото на собственост върху имота, подробно описан
по-горе. През м. юли 2016 год., на място било извършено геодезическо заснемане
на имота им от „ГЕОКАДИНЖЕНЕРИНГ" ООД, което представили на хартиен и на
електронен носител в Община Трън, въз основа на което поискали да бъде
извършено попълване на строителния полигон със собствения им Поземлен имот №19,
с.Д.М., Община Трън, Област Перник. Посоченият нотариален акт и у-ние за брак
представлява надлежен титул за собственост на лицата.
По делото е приложена и схема от геодезическо заснемане
на процесният имот, и удостоверение от данъчна оценка на недвижимия имот
издадено от данъчна служба при община Трън, от които е видно, че имота е бил
записан на името на М.Б.С. и Б.Н.С..
Приложени и приети по делото са и удостоверение за
наследници № 21/08.09.2017г. на Н.А.С.-баща на ищеца Б.Н.С., както и договор за
покупко-продажба на градина от 100 кв.м. от 23.11.1932г. между Г.С.и Н.А..
В хода на производството са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на четирима свидетели.
В показанията си свидетелката Р.Р.А.обяснява, че е от с. Д.М., там е учила.
От дете знае, че родителите на Б.С. а впоследствие и до момента ищеца се грижи
за процесния имот, който го знае като градината. Оградите са така както са си
били, няма нищо ново там. Поставяни са много отдавна, откакто свидетелката има
спомени, и са такива без да са променяни.
Описва мястото, като намиращо се до реката срещу училището, имало един
кантон там. От едната страна се намирало
шосето. Ищците садели в него зеленчуци. Не знае дали в момента се обработва
целия имот, и в момента го косели ищците. Познава имота на ответницата, нейния
имот е до този на ищците. Не знае да е имало спорове за този имот.
Разпитан пред съда свидетелят М.З.М.също заявява, че познава процесния имот
както и този на ответницата. Тези имоти, където се намирали двете градини,
както и оградата между тях съществува откакто се помни свидетелят. И от
четирите страни има ограда, която не е пипана там. Преди 15 – 16 години е
правен водопровода на другия имот, точно покрай оградата и там бил свързан
водопровода. Намирали се останки от стълб, който съществувал много отдавна,
откакто било извършено електрифициране на района. На имота на ищците има входна врата, която се заключва с
катинар. Описва, че има ограда от мрежа откъм шосето. Ищците отглеждали
картофи, когато имали възможност, а в момента не садят нищо, има трева която те
косят и чистят. Откакто свидетеля се помни, те обработвали процесния имот, а
преди това и бащата и майката на ищеца. След тяхната смърт ищеца и съпругата му
продължили да обработват имота. Не е имало спор за тази градина. Не е виждал
роднини на ищците повече от 40 години. Описал е подробно границите на
имота.Твърди, че Фургона на ответницата
се намира в нейния имот до оградата. Не знае дали Л. е имала претенции към
градината на Б. и М.. Имота на Б. и М. според свидетеля е около 350 – 400
метра. Имота е ограден от едната страна с мрежа, от другата страна с тараби и
колове, от третата страна с мрежа и тараби, от към реката също имало тараби, но
те са паднали. Описва електрически стълб, който се намирал на междата между
двата имота. Този стълб бил дървен, махнали го и там останала само бетоновата
му част. И в момента мястото било окосено. Б. имал сестра и брат, но не помни
те да са идвали от много години, от около 40 – 50 години. Не знае какви са
отношенията между ищците и ответницата, не знае точно какви роднински връзки
имат. Водопровода го правили преди 15 – 16 години. Знае кои са родителите на ищеца
и ответницата, познавал ги.
Разпитана пред съда свидетелката Б.С.В.- сестра на ответницата и втора братовчедка
с ищеца заявява, че когато дошла
реституцията да се връщат имоти на родителите и, тя, брат и, и родителите и
получили от съвета документи за собственост. Ищеца го нямало на първото раздаване на тези
документи, дошъл след това. Когато взели документи от Трън дошла комисия, която
да им посочи имотите. След второто раздаване ги отхвърлили от тяхното място и им
дали друго място. Градината, дълги години била работена от училището, като
опитно поле. След като отишли да вземат документите тяхното място било дадено
на други хора. Когато започнали да правят постъпки да си вземат този имот се
оказало, че е даден на друго лице. Твърди, че по-късно когато ищеца си върнал
имота, навлязъл и в техния имот. Оспорил всичко и поставил ограда до самия
фургон. Това било през 2009 – 2010 г., първото навлизане, а второто след 2010
г. до ден днешен нахлувал и искал да бъде премахнат фургона. Твърди, че ищците
сменяли два пъти мястото на оградата. Първото преместване било през 2009 г.,
второто през 2011 г. имало дървена ограда, която била премахната, имало межда,
между двата имота. Твърди, че електрическия стълб се намира в тяхното място. Оспорва
ищците да обработват мястото, а само го косят, от както си върнали земята. В тяхното място скоро вкарали
водопровод, през миналата година. Когато 2010 г. свидетелката излязла от
селото, оградата била махната и ищецът сложил телена ограда. Тя живяла в селото до м.ноември 2010 г. Не е
свидетел на първото местене. Само видяла,
че оградата е изместена. В Д.М. живяла от 2007 до 2010 г. Преди това живяла в
София. Докато родителите и били живи не е имало спорове за оградата. Това място
те са го работили, още преди да стане ТКЗС. Майка и имала около 30 дка, на
различни места. Точно тази градина си я садели със зеленчуци. Старата ограда била
дървена, мрежа нямало, тя била между двете градини. Свидетелката виждала
документ за собственост на имот от един декар. Този имот се е намирал в самото
село, срещу училището между улицата и реката. Този един декар бил разделен на
две части, като между тях се намирала дървена ограда. Ответницата през лятото
живее във фургона.
Разпитана пред съда свидетелката Р.К.Н., че била в с.Д.М. от 1966 г. като
ученичка и и работеща. Знае, че на ответницата родителите и работели тази нива.
Другият имот го работела майката ищеца. Те си имали граници между имотите,
дървени огради. Сега имало мрежа, през
средата. Тази мрежа била местена през 2015 г. – 2016 г. по към фургона. Сега
при ответницата имало чешма, а в другото място няма. Твърди, че оградата била
преместена повече към мястото на ответницата, не живее в с.Д.М. от м. януари 2017 г. Знае, че оградата
е местена един път, но не видяла кой и кога ги е преместил. Твърди, че имота на
ищците не се обработва, а ответницата обработва имота. Твърди, че в имота на ищците има окосено една
ивичка, до оградата. Не знае дали са имали спорове за този имот. Не може да
каже ответницата от коя година е в този имот. Описва дървен стълб, който се
намирал в имота на ответницата, не бил местен. Дървената ограда между двата
имота била стара, и затова и паднала, дали е изгнила не знае. Не знае за какво
е ползван имота, миналата и тази година бил окосен.
Разпитан по реда на чл.176 от ГПК ищеца Б.Н.С. заявява, че имота го има от
родителите си, които той и съпругата му са гледали през годините преди да
починат. Неговите брат и сестра не са идвали в имота от много години, тъй като
са се отказали от правото си на наследство и нямат претенции към него.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Р.Р.А.и
М.З.М., тъй като са логични, последователни и изградени на база техни
непосредствени впечатления. Те не се опровергават и от разпитаните свидетели Б.С.В.,
и Р.К.Н.. Впрочем последните две не отричат, че ищците владеят процесния имот
необезпокоявано от дълги години, като преди в него са били родителите на ищеца.
Отричат имота да се обработва, но и двамата признават, че се коси макар и
частично. Твърдят, че ищците са преместили на два пъти оградата, която ги
разделя с имота на ответницата, но признават, че не са били в селото по това
време и нямат непосредствени възприятия. Обстоятелството, че свидетелите Б.С.В.
и Р.К.Н. не са живели в селото през големи периоди от време, както и близката
роднинска връзка на св.В. с ответницата / нейна сестра/ мотивира настоящия
съдебен състав да не кредитира изцяло показанията на последните.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Безспорно бе установено по делото, че ищеца Б.С. е наследник по закон на Н.А.С.,
бивш жител ***, починал на 28.04.1982г., като въз основа на наследяване от
общия си наследодател
и давностно владение / повече от 50 години/, са придобили
в СИО /сключили граждански брак на 17.10.1962 год./, в съсобственост недвижим имот, находящ се в землището на село Д.М.,
Община Трън, Област Перник, цялото с площ по документ за собственост от 450
кв.м. при съседи: Р.М., река, път - шосе и Н.Н., който имот съгласно
геодезическо заснемане за попълване на строителния полигон представлява
Поземлен имот №19, с идентификатор: 22201.0.19, трайно предназначение -
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), с графично отразена площ от 435 кв.м. и площ по документ за собственост от
450 кв.м., с означени граници: от изток - река МОСВ, от север - двор на
наследници на Р.М., от юг - двор на наследници на Н.Н. и от запад - път, шосе
на Община Трън. Представят Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот ***год. Гореописаният имот е
ограден отдавна от четирите страни през годините
оградата не е местена. Никой през тези години не е оспорвал на ищците правото
на собственост върху имота.
С оглед оспорване на правата на ищците, което ответниците са осъществили
със съставянето на Акт за частна общинска собственост №3348 за имот
№046021, представляващ зеленчукова култура с площ от 0.804 дка, VI категория, находящ
се в местността „Т. ливада“ в землището на с. Д.М. и Нотариален
акт за собственост върху имот, придобит по давностно владение и наследство № ***год.,
на името на Л.С. съдът намира, че е налице правен интерес от защита на
правата на ищците, поради което предявените положителни установителни иска са
допустими. Прекият интерес от установяването произтича от възникналия спор за
обема на правата на собственост на страните в процесните имоти. Разгледан по
същество, съдът намира, че искът е основателен и доказан, поради следното:
При положителен установителен иск за
собственост, предмет на изследване в процеса е правото на собственост на ищците,
като тяхна е тежестта да докажат, че са собственици на процесния имот. В
конкретния случай ищците твърдят, че в продължение на повече от 50 години заедно с родителите на ищеца упражнявали
фактическа власт върху процесният имот, вследствие на което са придобили
собствеността върху него на основание наследствено правопримство и давностно
владение.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Нормативната ù уредба
е в глава VІІІ ЗС, наименована „Придобиване и изгубване на вещни права”, в
разпоредбите на чл. 79 - 86 ЗС. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ
като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.
За да докаже направеното в исковата молба твърдение, че са придобили имота
по давност и наследство, ищците ангажират писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелите
Р.А.и М.М., които заявиха пред съда, че от повече от 50 години
ищците сега, а преди това родителите на ищеца Б.С. са владели и ползвали
необезпокоявано процесния имот, обработвали са го като засаждали зеленчуци,
през цялото време чистили, а в последно време само косели тревата. Свидетелите Р.А.и
М.М. заявяват, че откакто се помнят
родителите на ищеца, впоследствие и
ищците обработват и ползват имота.
За да отговори на въпроса придобили ли са ищците правото на собственост
върху процесният имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност,
съдът намира, че на първо място следва да съобрази дали ищците са били
добросъвестни, с което да обосноват кратката придобивна давност по чл. 70, ал.
1 ЗС, за което съдът взе предвид разясненията, дадени в ППВС № 6/1974 г. В т. 3
от така посоченото Постановление са дадени задължителни за съдилищата указания,
изразяващи се в това, че правно основание за добросъвестно владение по чл. 70,
ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни (транслативни) двустранни или
едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както и
административни актове с вещноправни последици. Правно основание е и съдебното
решение по конститутивен иск, с което се прехвърля правото на собственост или
ограничено вещно право. За да отговори на въпроса има ли ответникът качеството
„добросъвестен владелец“, съдът съобрази и разясненията, дадени с решение № 286
от 22.04.2014 г. по гр. д. № 2508/2013 г. по описа на ВКС, ГК, I г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо по смисъла на ТР № 1/2009 г.
на ОСГТК на ВКС задължителна за съдилищата съдебна практика. Според така
посоченото решение въпросът кои актове са годни да бъдат правно основание на
добросъвестно владение е разискван в ППВС № 6/1974 г., в което е прието, че
такива са всички прехвърлителни (транслативни) сделки като продажба, дарение,
замяна, завет, както и административни актове с вещноправни последици. Правно
основание е и съдебното решение по конститутивен иск, с което се прехвърля
правото на собственост или ограничено вещно право. От изложеното съставът на
ВКС е достигнал до извода, че не е налице добросъвестност при държането на чужд
имот без правно основание.
В разглеждания случай от страна на ищците бяха ангажирани доказателства, че
са упражнявали фактическа власт върху процесния имот на някое от основанията,
посочени по-горе, поради което последните биха могли да
притежават качеството на добросъвестен владелец.
Впрочем дори и да се оспори кратката придобивна давност, то видно от
свидетелските показания на А. и М. може да се приеме, че ищците са упражнявали
спокойно и необезспокоявано фактическа власт върху имота, в продължение на
повече от 10 години, каквито доказателства по делото бяха ангажирани. Нещо
повече, в отговора на исковата молба Л.Т. твърди, че никога ответницата не е
отричала, че ищцовата страна са собственици на съседния имот с площ 450 кв.м.
на основание наследствено правоприемство от бащата на ищеца - Н.А.Т., който от
своя страна е наследил част от имота, целият с площ от 1000 кв.м., съсобствен
между А.и А.Т.С.. Твърдението на ответницата, че ищците Б. и М. С.,
неправомерно и без никакви технически измервания са оградили, въпреки
противопоставянето и, по-голяма част от 450 кв.м., признати им с Нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № *** год.
съдът намира за недоказано. Видно от извършената по делото съдебно-техническа
експертиза площта на имот №19 по заснемането е 435 кв.м., като тази площ не
включва цялата оградена с ограда площ,
частта попадаща само в околовръстен полигон / урбанизирана територия/-
т.АБИЙВГА. От тази площ в земеделска земя № 046031 собственост на община Трън
попадат 7 кв.м. От същата площ в земеделска земя № 046029 собственост на
наследници на В. и К.Х.В.попадат 7 кв.м. Тези два имота / № 046031 и № 046029 /
са образувани от бивш имот № 046021 собственост на община Трън- земи по чл.19
на ЗСПЗЗ на общински съвет Трън. Площта на имот №12 по заснемане е 500 кв.м.-
БВДЕЖЗАБ. По правата БВД няма ограда, на място когато е правено заснемането
така е посочено от ответницата Л.С.Т.. Площта на заградената част с ограда на имот
№12 е 397 кв.м. по т.АГЕЖЗА. Имот №19 е с площ 435 км.м. по т.АБИЙВГА. В същата
на север попадат имот №046031 и част от 046029 / от КВС/. По 4 въпрос извода на
вещото лице е, че има застъпване ако се приеме, че границата на двата имота /
12 и 19/ е по т.БВД, като на място не се констатират белези на граница.
Застъпването в този случай е с площ от 90 кв.м. т.АБВГ. При разпита си в.л.
обясни, че до фургона на оградата има бетонов фундамент и част от дървен стълб
за електрозахранване.
От изложеното дотук става ясно, че претендиращите собствеността на имот №19,
с идентификатор: 22201.0.19, трайно предназначение - урбанизирана територия, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с графично отразена площ
от 435 кв.м. и площ по документ за собственост от 450 кв.м., с означени
граници: от изток - река МОСВ, от север - двор на наследници на Р.М., от юг -
двор на наследници на Н.Н. и от запад - път, шосе на Община Трън съответно по отношение на застъпващите се части, както
следва: в северната част на имот №19 с имот 046031 7 кв.м./ собственост на
община Трън/, и в южната част на границата с имот №12, и съответно собствеността
на тези части успяха при условията на пълно и главно доказване да докажат, че са
собственици освен на имот № 19 и на застъпващите се от северозападната част на
имота 7 кв.м. собственост на община Трън и в южната част на 90 кв.м.
собственост на Л.Т., тъй като са упражнявали
в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната
вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6
месеца и да са демонстрирали по отношение на собствениците на вещта поведение
на пълноправен собственик (animus), т. е., че са упражнявали собственическите
правомощия единствено за себе си (решение № 59 от 12.05.2004 г. по гр. д. №
500/2003 г. по описа
на ВКС, I г.
о.).
По отношение на иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК:
С ТР № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/1985 г., ОСГК на ВС е прието, че собственикът на недвижим имот
трябва да предяви иск за собственост против лицето, на което е издаден
нотариален акт по обстоятелствена проверка за същия имот, като отменянето на
нотариалния акт по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е последица от уважаването на иска
и то се постановява от съда, даже и да не е направено изрично искане за това.
Разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от сега действащия ГПК е идентична по съдържание
с тази на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), поради което посоченото тълкувателно
решение е запазило действието си. Искът се предявява срещу лицата, които се
позовават на акта, като при уважаването му, издаденият акт се отменя или
изменя. В конкретния случай, предвид основателността на главния иск, то следва
да се отмени Нотариален
акт за собственост върху имот, придобит по давностно владение и наследство № ***год.,
относно 90 кв.м, попадащи в южната част на
имота им - ПИ №19, включени графично в ПИ с пл.№12, обозначен като собственост
на ответницата Л.С.Т., тъй като са налице предпоставките на чл. 537, ал. 2 ГПК.
По
отношение на иска срещу община Трън същия следва частично да бъде уважен и
отхвърлен за претенцията над 7 кв.м., тъй като на община Трън към настоящият са
предоставени 7 кв.м. от претендираните от ищците 15 кв.м. попадащи в имот № 046031, означен
под № 31 на скицата от СТЕ като част от бивш ПИ №046021 по КВС
на село Д.М. с НТП - Зеленчукова градина, отразена като собственост на Община
Трън, попадащи в северната част на имота им - ПИ №19. Горното
се потвърждава и от предоставените
от страна на Поземлена комисия гр. Трън писмени доказателства, а именно „Пълна
история на имот №046021 към 08.06.2017г.“
При този изход на спора ищците Б.Н.С. и М. Б. С. следва да бъдат осъдени да
заплатят на община Трън сумата от 250 лева за направени разноски за адвокатски
хонорар.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Л.С.Т.
с ЕГН **********, с адрес: ***, че Б.Н.С. с ЕГН **********, с адрес: *** и М.Б.С.
с ЕГН **********, с адрес: *** са собственици, на основание наследство и
давностно владение, в режим на СИО на 90 кв.м, попадащи в южната част на имота
им - ПИ №19, включени графично в ПИ с пл.№12, обозначен като собственост на
ответницата Л.С.Т., съгласно Нотариален акт за собственост върху имот, придобит
по давностно владение и наследство ***год., които 90 кв.м. са заключени между
буквите А-Б-И-Й-В-Г-А,
на приложената по СТЕ скица.
ОТМЕНЯ на основание на
чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост върху имот, придобит
по давностно владение и наследство ***год., по отношение на 90 кв.м,
попадащи в южната част на имота им - ПИ №19, включени графично в ПИ с пл.№12,
които 90 кв.м. са заключени между буквите А-Б-В-Г, на приложената скица по СТЕ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Трън, че Б.Н.С. с ЕГН **********, с адрес: ***
и М.Б.С. с ЕГН **********, с адрес: *** са собственици, на основание наследство
и давностно владение, в режим на СИО на 7 кв.м., включени графично в земеделска
земя № 046031 – част от бивш ПИ №046021 по КВС на село Д.М. с НТП -
Зеленчукова градина, отразена като собственост на Община Трън, попадащи в
северната част на имота им - ПИ №19, отразена на
скицата от СТЕ под № 31.
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.Н.С. с ЕГН **********,
с адрес: *** и М.Б.С. с ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено, че са собственици на основание
наследство и давностно владение, в режим на СИО на над
7 кв.м. и
попадащи в имот под №046031 , включени графично в бивш ПИ
№046021 по КВС на село Д.М. с НТП - Зеленчукова градина, отразена като
собственост на Община Трън, попадащи в северната част на имота им - ПИ №19.
ОСЪЖДА Б.Н.С.
с ЕГН **********, с адрес: *** и М.Б.С. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят солидарно на община
Трън сумата от 250,00 лева ( двеста и петдесет лева), представляваща направени
разноски за адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: