Р Е Ш Е Н И Е
208 18.12.2019г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Двадесет и трети октомври 2019
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия СТАТЕЛОВА 189 2018
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск по
смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 240 и чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.3, чл.4 и следващи от Закона за потребителския кредит.
В исковата си молба „П.К.Б.“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление:***, чрез юрисконсулт Г.С.- К., срещу С.Д.Ч.,***, сочат, че на
06.06.2016г. С.Ч. е подал до дружеството -ищец искане за отпускане на
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ със зададени параметри, получил е
разяснение, за да прецени до колко предлаганите продукти съответстват на
финансовото му състояние и е получил преддоговорна информация за отпускане на
потребителски кредит под формата на Стандартен европейски формуляр с
допълнителна преддоговорна информация. Ищците сочат, че Ч. е декларирал
възможност и желание за закупуване на пакет от допълнителни услуги и е предоставил
на кредитната институция данни за финасовото му състояние, след което е
одобрено отпускането на заем и със С.Ч. на 07.06.2016г. е сключен Договор за
потребителски кредит № **********. Ч. е получил одобрение да закупи и поискания
от него Пакет от допълнителни услуги, за получаването на който е подписал
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Получил е отново
и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит с Допълнителна преддоговорна информация, на които е полжил имената и
подписа си. Съгласно посочения договор за кредит, сочат ищците, Ч. е получил
кредит в размер на 1250,00 лв., със срок за издължаване на кредита 36 месеца, с
размер на месечната вноска – 60,99 лв., с годишен лихвен процент в размер на
41,17%, като общата дължима сума по кредита възлиза на 2 195,64 лв.
В исковата молба се сочи, че заедно със закупения пакет
от Допълнителни услуги, общото задължение по договора възлиза на 3 325,68
лв., като общият размер на месечната вноска е нараснал на 92,38 лв, с дата на
погасяване 15-то число на месеца, за който се отнася. Ищците твърдят, че са
превели парична сума в размер на 1250,00 лв. по посочената от ответника банкова
сметка, ***, получен от Ч. на 07.06.2016г., като ответникът не е изпълнил
задължението си да погаси кредита на 36 месечни вноски и е заплатил само част
от задължението, в размер на 202,60 лв. Ищците сочат, че предсрочната
изискуемост на целия кредит е настъпила преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от страна на „П.К.Б.“ ЕООД.
„П.К.Б.“ ЕООД молят съда да постанови решение, с което да
бъде установено със силата на присъдено нещо, че С.Д.Ч. има задължения към
дружеството- ищец в общ размер на 3 128,86 лв., което представлява
остатъчна неизплатена главница по договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение-18.09.2017г., до окончателно
изплащане на вземането.
Молят да бъде изискано и приложено по делото ч.гр.д. № 837/2017г. по описа
на Районен съд Панагюрище.
Претендират сторените съдебно - деловодни разноски.
Представят писмени доказателства.
В законоустановения срок, особеният
представител на ответника С.Д.Ч.- адвокат С.Д. от Пазарджишка адвокатска
колегия, представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че искът е
недопустим. Твърди, че има разлика между претенцията, предявена по Ч. гр. дело
№ 837/2017г. и претенцията по настоящото гражданско дело, защото макар и една и
съща по размер, тя съдържа различни компоненти. Особеният представител
изяснява, че в заявлението е посочено, че се претендират суми на основание
договор за потребителски кредит, а в исковата молба се претендират и суми по
договор за потребителски кредит и по споразумение за възнаграждение за
допълнителни услуги. Съгласно писмения отговор на исковата молба, посочването
от ищеца на друго основание, от което произтича вземането, различно от
твърдяното в заявлението, за което има издадена заповед за изпълнение, обуславя
недопустимост на установителен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК. Особеният
представител твърди, че е направена претенция за установяване на дължими суми
по договор за потребителски кредит, но той е невалиден, недействителен, не
отговаря на законовите изисквания, няма дата, на която е сключен, което е задължителен атрибут
и следва тази датата да е отразена в самия договор, а не в декларации към него.
Според писмения отговор, договорът за потребителски кредит е сключен за сумата
от 1250,00 лв., като са определени лихва и годишен процент на разходите.
особеният представител адвокат Д. прави възражение за нищожност на размера на
възнаградителната лихва, която е формирана и изчислена от ГПР и годишен лихвен
процент, който е общо 91,05%, този размер се свързва с общата дължима сума,
като този размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и
добросъвестност, поради което тази клауза от договора е нищожна на осн. чл. 26
от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП, като неравноправна. Особеният представител твърди, че
напълно неоснователна и недопустима е претенцията за заплащане на суми по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които не са
предоставяни и са за сума по-голяма от самия кредит. Прави възражение за
нищожност на клаузата в договора за потребителски кредит, относно
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1130,04 лв.,
както и определянето на вноската по такъв пакет допълнителни услуги, в размер
на 31,39 лв., като противоречащи на закона, заобикалящи същия и противоречащи
на добрите нрави. Според особения представител, в противоречие със закона е и
включването на задължение за заплащане на нещо, което не е предоставено, понеже
цялата конструкция на сключването на договора за потребителски кредит в случая
противоречи на смисъла на закона, тъй като за потребителя не е ясно какво точно
се задължава да плаща и за какво. В писмения отговор се сочи, че споразумението
за предоставяне на пакет допълнителни услуги е нищожно, като противоречащо на
добрите нрави и на закона, в него няма яснота, какво се договаря и каква е
цената на всяка една от описаните услуги, като чрез това споразумение се
увеличава значително и напълнонеоснователно размера на задълженията по кредита.
Особеният преставител счита за напълно
неоснователна претенцията да се платят суми за пакет допълнителни услуги, което
е видно от исковата молба и от съдържанието на споразумението за предоставяне
на пакет допълнителни услуги. Адвокат Д. сочи, че ищците сами признават, че не
са предоставили допълнителни услуги, освен приоритетно разглеждане на искането
за отпускане на потребителски кредит, за което е определена цена от 300,00 лв.,
а неоснователно се претендира плащане на сумата от 1130,04 лв. Няма данни,
съгласно писмения отговор, потребителят да е искал тази услуга, както и други
услуги, които да са му предоставяни, а се иска плащане, което е неоснователно.
Твърди се, че напълно неоснователно се претендира предсрочна изискуемост на
кредита, настъпил автоматично, тъй като съгласно ТР №4/2013 г. на ОСГТК – т.18,
е необходима изрична покана и известяване за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, като неправилно се интерпретира разпоредбата на
тълкувателното решение, че не се отнася за небанкови институции. Според
особения представител, това изискване се прилага и за небанковите институции и
в този смисъл е Решение №123/09.10.2015г., постановено то ТД №2561/2014 г. на
ІІ-ро ТО на ВКС. Липсват данни за получено известяване за предсрочна
изискуемост от С.Ч..
Особеният представител на ответника счита, че искът е недопустим,
неоснователен и недоказан и моли същият да се отхвърли, като се прогласи
недействителността на договора за потребителски кредит, който няма дата на
сключване и следва да се приеме, че претенцията, извън съдържанието на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по Ч. гр. дело №837/2017г., по
описа на РС -Панагюрище, както и относно плащане на пакет за допълнителни
услуги, която е недопустима, като следва да се прогласи и нищожността на
клаузата на договора, относно възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги и нищожността на клаузата за размера на възнаградителната лихва.
Моли, да се обезсили издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 837/2017 г.
по описа на Районен съд Панагюрище.
В открито съдебно заседание – редовно призовани, дружеството-ищец не
изпращат представител. Изпращат писмено становище.
Ответникът С.Д.Ч., редовно призован чрез особения си представител адвокат С.Д.
от Позорджишко АК, не се явява, вместо него се явява особеният му представител
адвокат С.Д., от Пазарджишка АК.
По делото е приобщено ч. гр. дело № 837/2017 г. по описа на Районен съд
Панагюрище.
По делото е представено Искане за отпускане на потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“ № ********** от 06.06.2016г., от което се констатира, че
ответникът С.Д.Ч. е заявил своето искане да му бъде отпуснат кредит в размер на
2000,00 лв., със срок на погасяване от 36 месеца, с дата на погасяване -15-тия
ден от всеки месец и размер на месечната вноска от 147,81 лв.
В искането си ответникът е заявил, че е служител на трудов договор, който е
безсрочен и работи на длъжност организатор дейности в „Изи Асет Мениджмънт“,
като получава дохода си по банков път. Заявил е в искането си, че с трудовото
си възнаграждение изплаща 5 кредита, както и, че е запознат с реда и условията
за получаване на потребителски кредити от „П.К.Б.“ ЕООД, както и с Общите условия
на договорите за потребителски кредити за физически лица. От страна на
ответника Ч. е подадена и декларация във връзка с обработката на личните данни.
От приложения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, на 06.06.2016 г. ответникът С.Д.Ч. е
посочил, че желае да му бъде отпуснат кредит в размер на 2000,00 лв., която
сума да му бъде преведена по банков път, като са договорени 36 месечни вноски,
срок за погасяване на кредита -36 месеца, като всяка вноска по кредита възлиза
на сумата от 97,69 лв. Заявил е, че няма да представи обезпечение и се е
съгласил общата дължима сума по кредита да бъде на стойност 3513,24 лв.
Съгласно Европейския формуляр, годишния процент разходи по кредита е
договорен в размер на 49,90%, като липсва друг договор за допълнителна услуга.
На 06.06.2016 г. ответникът Ч. е заявил, че е получил и допълнителна
преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, в която
информация същият е заявил, че е уведомен за общия размер на вноската по
кредита, която възлиза на сумата от 147,81 лв., ведно със закупен пакет от
допълнителни услуги, като общата сума, която следва да бъде заплатена за
погасяване на кредита и представлява сбор от дължимата сума по кредита и
дължимото възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, възлиза на
5321,16 лв., а срокът за погасяване на кредита е запазен на 36 месеца.
На 07.06.2016 г. ответникът е представил банкова сметка, *** „Банка ДСК“
ЕАД, по която е поискал да му бъде
преведена сумата по кредита.
Съгласно приложения Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“
№ **********, сключен на 07.06.2016 г., ответникът С.Д.Ч. и дружеството- ищец
са се договорили на същия да бъде предоставен кредит в размер на 1250,00 лв. за
срок от 36 месеца, при размер на месечната вноска 60,99 лв., с годишен процент
на разходите в размер на 49,388 %, годишен лихвен процент в размер на 41,17%,
като общата дължима сума по кредита е на стойност 2195,64 лв. и е закупен пакет
от допълнителни услуги, предвжидащ възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, в размер на 1130,04 лв., размерът на вноската по закупения
пакет за сумата от 31,39 лв., което прави общото задължение за сума от 3325,68
лв., а общият размер на вноската за 36 месеца възлиза на сумата от 92,38 лв. и
е фиксирана дата на погасяване 15-то
число на месеца, за който се отнася.
Съгласно приложеното по делото Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, ответникът и дружеството- ищец са договорили на С.Д.Ч. да
бъде предложена една или всички от посочените услуги, изразяващи се в
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
По делото са приети и общи условия на дружеството- ищец към договор за
потребителски кредит, версия 05, в сила от 29.01.2016 г.
Видно от приложеното по делото извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит № **********, общата сума на погасителните вноски,
направени от ответника, възлиза на 202,60 лв., а остатъчното му задължение към
26.02.2018 г. е в размер на 3128,86 лв. От това извлечение е видно, че с
вноските, направени на 15.07.2016 г. и 15.08.2016 г., ответникът С.Д.Ч. е
заплатил главница и лихви за две дължими вноски и частично погасяване на
третата с 12,06 лв.
По делото е приложена справка за начислените лихви за забава по Договор за
потребителски кредит към 26.02.2018г., съгласно което общият размер на
дължимите лихви възлиза на сумата от 2,91 лв.
Съгласно Уведомително писмо от 23.11.2016 г., ответникът С.Д.Ч. е уведомен
от дружеството -ищец, че непогасената му част от задължението възлиза на сумата
от 3128,86 лв., като лихвите за забава са на стойност 2,91 лв.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че
ответникът С.Д.Ч. е направил искане за отпускане на потребителски кредит, пред
дружеството- ищец, като надлежно е попълнил Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити на ищците, както и
декларация, представляваща неразделна част от Искането за отпускане на
потребителски кредит, както и декларация във връзка с обработката на личните
данни на физическото лице. Получил е и допълнителна преддоговорна информация,
представляваща приложение към Стандартния европейски формуляр, както и
банковата сметка, по която е поискал да му бъде преведена сумата по кредита.
От приложения по делото Договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ № ********** се констатира, че на ответника С.Д.Ч. е отпуснат кредит
в размер на 1250,00 лв., при годишен процент на разходите 49,88%, с годишен
лихвен процент в размер на 41,17%, при месечна вноска, възлизаща на 60,99 лв.,
като страните са се договорили дължимата сума по кредита да е в общ размер на
2195,64 лв. Установи се от договора, че С.Д.Ч. е избрал и закупил пакет от
допълнителни услуги, за който се е задължил да заплати възнаграждение, в размер
на 1130,04 лв., като общия размер на вноската по закупения пакет възлиза на
31,39 лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги
е нараснало на 3325,68 лв., а месечната вноска е достигнала сумата от 92,38
лв., с дата на погасяване 15-то число на месеца, за който се отнася.
Съдът счита, че уговорената договорна лихва не противоречи на добрите
нрави, тъй като в случая следва да се вземе предвид характера на договора,
фактът, че дружеството -ищец са предоставили договорената сума по кредита в
уговорения срок, сумата е отпусната бързо и е усвоена веднага, без да са
осъществени дългосрочни преговори и С.Д.Ч. не е представил документация, както
и обезпечение по кредита, поради което констатацията, че договорът за кредит е
сключен един ден след попълване на искането за отпускане на кредит и
запознаването на ответника със Стандартния европейски формуляр за отпускане на
кредити, до голяма степен оправдава по-голямото задължение, което е поел
кредитодателя. Съдът приема, че е неоснователно възражението за нищожност на
клаузата за заплащане на договорна лихва в размер на 41,17%, тъй като същата
надвишава 3-кратния размер на законната лихва. Именно по тази причина,
договорената лихва не може да се третира като нищожна заради нарушаване на
етиката и морала, понеже закона за потребителския кредит определя таван на годишния
процент на разходите, който обаче не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута. Установи се, че
върху небанковите институции не се упражнява постоянен надзор и тяхната дейност
не би могла да бъде формирана чрез публично привличане на влогове или други
възстановими начини, поради което лихвоносните вземания са единствените
средства, с които същите осъществяват своята дейност. По тази причина и за да
избегне високия лихвен процент, ответникът С.Д.Ч. е можел да се обърне към
банкова институция, при която лихвите са в пъти по-ниски от тези, предлагани в
дружеството- ищец. Вместо това, е налице съгласие от страна на С.Д.Ч. с
подписването на договор за кредит, както по отношение на размера на главницата,
на лихвите и общата дължима сума по кредита, чрез попълването на Стандартен европейски
формуляр за отпускане на кредит, както и изразена воля за получаване на пакет
от допълнителни услуги. По делото не се събраха никакви доказателства в
подкрепа на твърдението на особения представител на С.Д.Ч., че такива
допълнителни услуги не са предоставяни на ответника.
Съдът счита, че предявеният от дружеството- ищец установителен иск срещу С.Д.Ч.
е основателен и следва да бъде уважен в неговата цялост, като бъде признато за
установено, че между дружеството - ищец и ответника С.Д.Ч., съществува облигационно
вземане по Договор за потребителски
кредит „Профи Кредит Стандарт“ № **********/07.06.2016 г., съгласно
който С.Д.Ч. е получил кредит в размер на 1250,00 лв. и дължи на дружеството- ищец
заплащането на сумата от 3128,86
лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 18.09.2017 г., до окончателно изплащане на
вземането, както и законна лихва за забава, в размер на 2,91 лв., за периода
16.09.2016 г. до 22.11.2016 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът С.Д.Ч. да
заплати на дружеството- ищец сторените по делото съдебно- деловодни разноски в общ
размер на 775,12лв., която сума представлява сбор от държавна такса в размер на
62,58 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв., депозит за
назначаване на особен представител на ответника в размер на 450,00лв., както и
сторените по ч.гр.дело № 337/2017 г. по описа на Панагюрския районен съд
разноски, които възлизат на сума в общ размер на 112,58 лв., която сума
представлява сбор от държавна такса в размер на 62,58 лв. и 50,00лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, Панагюрският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление:***, чрез юрисконсулт Г.С.- К. и С.Д.Ч., с ЕГН- **********,***, съществува
облигационно правоотношение, съгласно което С.Д.Ч. дължи на дружеството -ищец заплащането
на сумата от от 3128,86
лв. (три хиляди сто двадесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки),
представляваща главница по договор за кредит, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 18.09.2017 г., до окончателно изплащане на вземането,
както и законна лихва за забава, в размер на 2,91 лв. (два лева и деветдесет и
една стотинки), за периода 16.09.2016 г. до 22.11.2016 г.
ОСЪЖДА С.Д.Ч., с ЕГН- **********,***, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД,
с ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление:***, чрез юрисконсулт Г.С.-
К., сторените съдебно- деловодни разноски в общ размер на 775,12 лв. (седемстотин седемдесет и пет лева и дванадесет стотинки), която
сума представлява сбор от държавна такса в размер на 62,58 лв. (шестдесет и два
лева и петдесет и осем стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00лв. (сто и петдесет лева), депозит за
назначаване на особен представител на ответника в размер на 450,00лв.
(четиристотин и петдесет лева), както и сторените по ч.гр.дело № 337/2017 г. по
описа на Панагюрския районен съд разноски, които възлизат на сума в общ размер
на 112,58 лв. (сто и дванадесет лева и петдесет и осем стотинки), която сума
представлява сбор от държавна такса в размер на 62,58 лв. (шестдесет и два лева
и петдесет и осем стотинки) и 50,00 лв. (петдесет лева) – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: