Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260347 08.02.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХХІ граждански състав, в публично заседание на тринадесети януари
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Малина Петрова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 19507 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против Н.Е.Д., ЕГН **********,
като наследник по закон на Й.Н.Д., с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и
чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за
отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като един от наследниците по
закон на потребител – Й.Н.Д. /починала в хода на процеса/ – носител на вещно
право на ползване на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „П. Ш.“ №..,
ет., ап. , бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й,
съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. При неизпълнение на задължението в срок, дължал обезщетение за забава в
размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко
- продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач,
доставило такава на стойност 785,76 лева през периода 01.02.2013 г. –
30.04.2014 г., която не била платена. Предвид забавата, се дължала и сумата от
89,04 лв. - обезщетение за забава за периода 01.04.2013 г. – 20.01.2015 г.
Поради липса на плащане, ищецът
се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 223/22.01.2015 г. по ч.гр.д. № 543/2015
г. по описа на ПРС, IX гр.с. против наследодателя. От ПОС било прието
възражение по чл. 423 ГПК от ответника, при което в срока по чл. 415 ГПК
възникнал интерес от предявяване на настоящите искове против него. Предвид
наследствените му права /от ½ - син/, се моли за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите от: 392,88 лева – главница за периода
01.02.2013 г. – 30.04.2014 г.; 44,52
лева – обезщетение за забава за периода 01.04.2013 г. – 20.01.2015 г.,
ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 21.01.2015 г.
до окончателното погасяване. Претендират се разноските в двете производства.
В
срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който оспорва исковете по основание и
размер. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Отделно – липсвали
доказателства за начина, по който е формирана цената на претендираната за
плащане ТЕ; за периода, в който е
консумирана; за отчет на уредите за измерване. Не претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 543/2015
г. по описа на ПРС, ІХ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 223/22.01.2015 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й.Н.Д.
/починала в хода на процеса- .../, за следните суми за начислена топлинна
енергия: 785.76 лева –
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на
потребление, находящ се в гр. П ул. „П. Ш.“ № .., ап. , с ИТН ..,
за периода от 01.02.2013 г. до 30.04.2014 г., както и сумата от 89.04 лева –
представляваща обезщетение за забава за периода 01.04.2013 г. – 20.01.2015 г., ведно със
законна лихва от 21.01.2015 г., когато е подадено заявлението, до окончателното
изплащане. От приложеното в.ч.гр.д. № 1045/2019 г. по описа на ПОС, се
установява, че единствено наследника Н.Е.Д., е подал възражение за недължимост
по реда на чл. 423 ГПК, прието от въззивния съд с Определение № 2047/08.10.2019
г. по ч.гр.д. № 1045/2019 г. на ПОС.
Изпълнението на заповедта е спряно и делото е изпратено за даване на
указания за предявяване на установителен иск. В предоставения на ищеца от съда
едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба, като същата е насочена
против всички наследници по закон на длъжника, като разпределя сумите за главни
и акцесорни вземания, според наследствените им права. С влязло в законна сила
определение № 2326/19.02.2020 г. по настоящото гр.д. № 19507/2019 г. по описа
на ПРС, съдът е върнал на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. №
78049/28.11.2019 г., подадена от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, в частта по
предявените против М.М.Я. и Е.М.Я., като наследници по закон на Й.Н.Д., починала
в хода на процеса, установителни искове по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за главница
и обезщетение за забава, съобразно наследствените им права, за които е издадена
заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 543/2015 г. на ПРС. Със същото определение,
съдът е прекратил производството по гр.д. № 19507/2019 г. по описа на ПРС, ХХІ
гр.с., в частта по исковете спрямо М.М.Я. и Е.М.Я..
Ето защо и, настоящото производство,
продължава по отношение единствено на ответника Н.Е.Д., предвид наследствените
му права /от ½ - с./, за признаване за установено в отношенията между
страните, дължимостта на сумите от 392,88 лева – главница за периода 01.02.2013 г. – 30.04.2014
г.; 44,52 лева – обезщетение за
забава за периода 01.04.2013 г. – 20.01.2015 г., ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението в съда – 21.01.2015 г. до окончателното погасяване.
Предвид изложеното, съдът приема, че
установителните искове против Н.Е.Д., по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй
като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от
длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания, предвид
наследствените му права.
Относно тяхната
основателност, съдът приема следното:
С Определение № 8059/04.08.2020
г. по настоящото гражданско дело, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са
отделени обстоятелствата, че: ответникът е наследник по закон /с./ на починалия
наследодател Й.Н.Д.; че последната е имала качеството на потребител на
предоставените от ищеца услуги по доставка на ТЕ за топлоснабден имот, находящ
се в гр. П., ул. „П. Ш.“ №.., ет., ап., по отношение на който – наследодателят
Д. е имала запазено вещно право на ползване за процесния период.
Представени са Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители в
гр. Пловдив, публикувани в местен ежедневник - вестник „Марица“ - Пловдив от
24.12.2007 г. и в национален всекидневник – вестник „Новинар“ от 27.12.2007 г.
В чл. 3, ал. 1 от Общите условия като купувач и потребител на топлинна енергия
за битови нужди е определено физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване в топлоснабдена сграда.
Страните по делото не спорят, че
наследодателката на ответника, през процесния период – 01.02.2013 г. –
30.04.2014 г., е била титуляр на вещно право на ползване на имот, находящ се в гр. П., ул. „П. Ш.“ №.., ет.., ап., за който се отнасят
процесните вземания.
Съдът приема,
че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за
продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител”
е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ,
според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия
на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна
връзка между страните. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
Поради изложеното
съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че
продавачът издава фактури, съдържащи информация за консумираната топлинна енергия
за всеки отделен имот, цена на услугата дялово разпределение, цена за енергия,
общата дължима сума и дължимия данък добавена стойност. Фактурата се изпраща на
всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от Общите условия потребителят е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и за
услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на периода, за
който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че
потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от изравнителните
сметки в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие. Съгласно чл. 35
от Общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1,
купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия.
Първият основен спорен между
страните по делото въпрос, с оглед възраженията на ответника е дали на наследодателката на ответника е доставено претендираното количество
и вид топлинна енергия през процесния период, съответно дали дължи
претендираните за тази енергия, суми.
Относно
дължимостта на конкретните, начислени от ищцовото дружество, суми по партидата
на наследодателката на ответника по делото е прието заключение на съдебно –
техническата експертиза, на вещото лице инж. В.Ш. по назначената съдебно –
техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено
от страните, се установява, че през процесния период 01.02.2013 г. – 30.04.2014
г., абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр. П., ул. “П.Ш.” № .., където
се намира процесния апартамент №.., е работила през целия процесен период, като
е подавала топлоенергия за отопление и битова гореща вода включените в съответната
мрежа абонати, т.е. сградата – етажна собственост, в която се намира
жилището, е била топлоснабдявана. Вещото лице установява, че в имота на
наследодателката, през процесния период са монтирани три броя отоплителни тела
с монтирани за тях ИРУ за сезонен визуален отчет на изразходваното количество
ТЕ за отопление, както и има монтиран един брой водомерно устройство за
визуален отчет на изразходваното количество ТЕ за БГВ. Установява също, че през
имота преминава щранг лира с мощност 756 W. Вещото лице сочи, че през процесния период всички
четири броя отоплителни тела тип радиатор, са снабдени с ИРУ за отчет на
изразходваното количество ТЕ за отопление, както и, че същите са били
технически изправни. Според вещото лице са спазени изискванията на „Методика за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост“ –
приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Вещото лице установява, че за имота през процесния период,
разпределеното количество топлинна енергия е общо 8,56197 МWh, в т.ч. 2,08961 МWh за отдадена
сградна инсталация, 1,97252 МWh за отопление и 4,49984 МWh за БГВ. Според вещото лице няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на
разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната
методика от нормативните актове, посочени в Раздел ІІ, уреждащи разпределението
и начисляването на разходите на ТЕ.
Обстоятелството,
че абонатната станция, свързваща процесния имот, е работила и подавала
топлоенергия, се доказа пълно и главно от техническата експертиза, която съдът
изцяло кредитира като обективно изготвена. В тази насока, съдът намира, за
неоснователни възраженията на ответника, че ищцовото дружество не представя
доказателства, годни да установят по основание претенцията му, периодът, в който е
консумирана, измерванията на уредите за измерване, респ. кога е извършено
такова измерване. От техническата експертиза, се установява, безспорно, че през процесния период всички четири броя отоплителни тела тип радиатор, са
снабдени с ИРУ за отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление; че същите
са били технически изправни, както и, че няма разлика между разпределеното от
топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество, като
начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на
специалната методика от нормативните актове, посочени в
Раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.
Изготвената от вещото лице В.Ш. и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза като обективна, компетентно дадена и неоспорена от страните, дава
точен отговор на това как е образувана стойността на начислените количества
топлинна енергия и акцесорните вземания, като на база изчисленията на вещото
лице размерът на главницата за исковия период възлиза на сумата от 785,76 лева,
а обезщетението за забавеното й плащане – на сумата от 89,04 лева, които суми
съответстват изцяло на претендираните от наследодателката вземания. В тази
насока, съдът намира, за неоснователни възраженията на ответника, че ищцовото
дружество не установява по размер претенцията си, тъй като липсвал надлежен
документ, установяващ в пълнота начинът, по който е формирана цената на
претендираната за плащане топлинна енергия.
По делото не е спорно, а и видно
от приложеното Удостоверение за наследници /л.11/, се установява, че Й.Н.Д. е
починала в хода на процеса – ..., както и, че същата е оставила наследници по
закон: ответникът Н.Е.Д. – с., М.М.Я. – в.и Е.М.Я. - в.
Изложеното дотук налага извод за основателност
на предявените от ищеца искове за установяване дължимост на сумите по
издадената в негова полза заповед за изпълнение-главница и лихви в заявените
размери, съобразно наследствените права на ответника Н.Е.Д. /от 1/2 – с./, а
именно: 392,88 лева – главница за периода 01.02.2013 г. – 30.04.2014 г.; 44,52 лева–обезщетение за забава за периода 01.04.2013 г.–20.01.2015
г.
Предвид своевременно заявено от ответника Д.
възражение за изтекла погасителна давност, съдът следва да го разгледа:
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от
18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за доставена топлинна енергия
представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е
настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията,
поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност.
С кратка давност се погасяват и вземанията за обезщетение за забава– чл.111, б.
„б“ и б. „в“ ЗЗД. Тригодишната давност се прилага и по отношение на
обезщетението за забавено плащане и на разноските. При периодичните месечни
платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска.
Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД. С предприемане на действия на принудително изпълнение давността се прекъсва
съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а след прекъсването съгласно чл. 117,
ал. 1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна давност.
По отношение на спирането и прекъсването на давностния срок в рамките на
образувано изпълнително производство е прието Тълкувателно решение 2/2013
г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно
което по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. В т. 10. от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което
съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. В т. 14 е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ не представлява
предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116,
б.„в” ЗЗД.
Няма спор между страните, а и това се установява от приетия по делото
изпълнителен лист, че в полза на ищцовото дружество – на 19.02.2015 г. е издаден
изпълнителен лист срещу наследодателката на ответника Й.Н.Д., по ч.гр.д. № 543 по описа за 2015 г. на ПРС, ІХ
гр.с. за сумите, както следва: сумата от 785.76 лева – главница, представляваща неплатена топлинна
енергия за периода 01.02.2013 г. – 30.04.2014 г., сумата от 89.04 лева–
обезщетение за забава за периода 01.04.2013 г. до 20.01.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2015 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 325 лева – деловодни разноски, включващи платена
държавна такса в размер на 25 лева и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,
като в настоящия случай съгласно Общите условия на ответника вземането става
изискуемо в 30-дневен срок след изтичането на периода за който се отнася.
Вземанията по изпълнителния лист са станали изискуеми, както следва за м.02.2013
г. – на 28.02.2013 г., за м. 03.2013 г. – на 30.03.2013 г., за м. 04.2013 г. -
на 30.04.2013 г. В конкретния случай, най-късната дата
за изискуемостта на процесните вземания е 30.04.2013 г. Следователно,
тригодишната давност на всички вземания по процесния лист изтича най-късно на
30.04.2016 г.
Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е подадено на 21.01.2015 г.
Ето защо, съдът намира,
че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, давността за претенциите за главница и обезщетение за забава за
процесните периоди, не са погасени по давност.
Според разпоредбата на
чл. 115 ЗЗД, ал. 1, б. „ж“ давност не тече, докато трае съдебният процес
относно вземането.
Съгласно разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид изложеното,
съдът намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна
давност, тъй като към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, давността за претенциите за главница и обезщетение за забава за
процесните периоди, не са погасени по давност.
За пълнота, на
изложеното, съдът отбелязва и, че от изисканото и приложено по настоящото дело,
изпълнително дело № ……, с район на действие ПОС, се установява, че същото е
образувано на 25.03.2015 г., въз основа на молба на ищцовото дружество под
изп.д. № ….. От изисканото изпълнително дело, се установява, че през целия
период от образуване на изпълнителното дело не е налице период, по – дълъг от
две години, в който взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни,
респ. да няма извършвани такива действия, т.е. изпълнителното дело не е
перемирано, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Изложеното дотук налага извод за
основателност на предявените от ищеца искове за установяване дължимост на
сумите по издадената в негова полза заповед за изпълнение-главница и лихви в
заявените размери, съобразно наследствените права на ответника Н.Е.Д. /от 1/2 –
син/, а именно: 392,88 лева – главница за периода 01.02.2013 г. – 30.04.2014 г.; 44,52 лева –
обезщетение за забава за периода 01.04.2013 г. – 20.01.2015 г.
От изисканото
изпълнително дело № ……, с район на действие ПОС, се установява, обаче, че
вследствие на валидно извършени изпълнителни действия – запор на банкова сметка
*** Н.Е.Д., на 27.03.2019 г. /л.267-270/, (на дата, преди Определение №
2047/08.10.2019 г. по ч.в.гр.д. № 1045/2019 г. по описа на ПОС, с което е
спряно изпълнението на Заповед № 223/22.01.2015 г. за изпълнение на парично
задължение, издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 543/2015 г. по описа
на ПРС), е извършено плащане с преводно нареждане от 26.03.2019 г. за сума в
размер на 2510.99 лева. От разпореждане от 17.05.2019 г. по изп.дело …., с
район на действие ПОС, се установява, че поради постъпила сума, платена от
длъжника Н.Е.Д., за погасяване на задължението към взискателя „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, внесената от длъжника сума покрива пълния размер на
припадащата се спрямо наследеното, част от вземанията по изп. дело, поради което е приключено изп. производство по отношение на
длъжника Н.Е.Д..
Ето защо следва да се приеме, че процесните вземания са
възникнали в полза на ищцовото дружество, но са били погасени чрез плащане.
Последното обстоятелство следва да бъде взето предвид с оглед разпоредбата на
чл.235, ал.3 ГПК и предвид постановките на т. 9 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК.
Поради погасяване
на вземанията, исковете към датата на съдебното дирене в настоящото
производство се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, както по
отношение претендираната главница, така и по отношение на акцесорния иск за
мораторно обезщетение.
Относно
разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
Съдът намира,
че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК, тъй като по делото се установи, че ответникът с поведението си е дал
повод за завеждане на исковете и всъщност не е признал изрично дължимостта на
сумите. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи
последицата на сочената разпоредба.
Освен това,
ответникът не е ангажирал доказателства, от които по несъмнен начин да се
установи, че е платил сумата, с която да са погасени процесните вземания, преди
подаване на заявлението в съда - 21.01.2015
г. Напротив, от изисканото изп. дело, се установи, че плащанията са извършени
на 26.03.2019 г., т.е. на дата, следваща подаването на заявлението в съда – 21.01.2015
г., поради което и съдът намира, че нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира
приложение.
Ето защо, съдът
намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по делото
разноски.
Ищецът е представил доказателства и претендира
разноски в общ размер от 862.50 лева, от които 537.50 лева – разноски в
настоящото исково производство, включващи сумата от 87.50 лева – държавна
такса, 200 лева – възнаграждение за вещо лице по назначена СТЕ, 150 лева - възнаграждение
за вещо лице по назначена ССЕ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, както
и 325 лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 543/2015 г. на
ПРС, ІХ гр.с., включващо сумата от 25 лева – държавна такса и 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в общ размер 87.50
лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника, а в заповедното
производство – 25 лева, от които
съобразно наследствените права на ответника (1/2), следва да се присъди в
тежест на ответника – 12,50 лева, или общо за 100 лева – държавна такса за
заповедното и исковото производство. Следва да се присъдят изцяло в тежест на
ответника и заплатени депозити за експертизи в общ размер на 350 лева. Освен
това, ищецът в заповедното производство е претендирал юрисконсултско
възнаграждение в размер от 300 лева, както и в настоящото исково производство
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Понастоящем е в
сила изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.),
според която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 25 предвижда възнаграждение за
исковото производство – от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът
следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на
извършената работа. Съдът като съобрази, че от една страна - делото е с малък
материален интерес, за вземания, произтичащи от потребителски договор. От друга
страна, извършената от юрисконсулта работа в настоящото производство се състои в
подаване на искова молба, по множество еднотипни искови производства и делото
не се отличава с фактическа и/или правна сложност, поради което и съдът намира,
че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи и присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева – за заповедното производство
и 100 лева – за исковото производство. От тях, ответникът, съобразно
наследствените му права (1/2), следва да заплати за заповедното производство –
25 лева, или общо 125 лева, за
заповедното и исковото производство
Така общият размер на разноските за двете
производства, дължими в полза на ищеца, е 575 лева, от които 37,50 лева за
заповедното производство и 537,50 лева за исковото производство, който следва
да бъде присъден в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, поради
извършено в хода на процеса плащане, исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, против Н.Е.Д., ЕГН *******,
като наследник по закон на Й.Н.Д., /починала в хода на процеса/, за признаване за установено в отношенията между страните,
че Н.Е.Д., ЕГН ********, като наследник по закон на Й.Н.Д. дължи на ищеца следните суми: 392,88 лева (триста деветдесет и два лева и осемдесет и осем
стотинки) – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в
обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. “П.Ш.” №.., ап..., за периода
01.02.2013 г. – 30.04.2014 г., както и сумата от 44,52 лева (четиридесет и четири лева и петдесет и две стотинки) –
обезщетение за забава за периода 01.04.2013 г. – 20.01.2015 г., ведно със
законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 21.01.2015 г. до
окончателното погасяване, за които суми
включително е издадена Заповед № 223 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 22.01.2015 г. по ч.гр.д. № 543/2015 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с..
ОСЪЖДА Н.Е.Д., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
сумата от общо 575 лв. /петстотин седемдесет и пет лева/, представляваща разноски, от които сумата от 37,50 лева – деловодни разноски
за производството по частно гр.д. № 543/2015 г. по
описа на ПРС, ІХ гр.с. и сумата от 537,50 лева – деловодни разноски по
настоящото гр.д. № 19507/2019 г. по описа на ПРС, ХХІ гр.с.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП