Р Е Ш
Е Н И Е № 349
гр.Стара Загора, 13.08.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на четвърти
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа
докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №134 по описа за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.185 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано е по жалба на Фондация „Гринберг”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, чрез адв.И.Й. от АК-Пазарджик, срещу Наредбата
за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с
увреждания на територията на Община Павел баня, приета с Решение на Общински
съвет – Павел баня №680 по протокол №42 от 29.04.2014г. В жалбата се излагат
подробни съображения, свързани както с въпросите за допустимостта на настоящото
оспорване, по отношение на Фондация „Гринберг”, съответно наличието на правен
интерес по смисъла на чл.159, т.4 от АПК, така и свързани с незаконосъобразността
на Наредбата. По съществото се обосновава, че за приемането на Наредбата не е
поискано задължителното становище на Агенцията за хора с увреждания, съобразно
чл.8, т.4 от действалия към 25.02.2016г. Закон за интеграция на хората с
увреждания (отм.Д.В., бр.105/2018г., в сила от 01.01.2019г.), което
представлявало съществен порок и водело до незаконосъобразността на нормативния
акт, които следвало да бъде отменен, поради приемането му при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. Претендират се
направените по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Общински съвет Павел
баня, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща
представител по делото. В писмено становище, пълномощникът му сочи, че жалбата
е процесуално недопустима, поради липсата на правен интерес на оспорващия.
Алтернативно обосновава, че при приемане на Наредбата са спазени всички
изисквания на ЗНА, като липсва законов регламент за поискване на становище от
Агенцията за хората с увреждания както в отменения Закона за хората с
увреждания, така и в действащия Закон за хората с увреждания. Излага
съображения, че законовият регламент към датата на приемането на оспорената
Наредба касае задължителност на становището на Агенцията, а не задължителност
на искането на становището, като не случайно в разпоредбата на чл.10, ал.1, т.9
от действащия Закон за хората с увреждания, която преповтаря чл.8, т.4 от
отменения закон, е премахната думата „задължително“. Моли се съда да отхвърли
жалбата като неоснователна. Претендират се направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора пледира, че жалбата е основателна и следва да бъде
уважена.
Съобщението за постъпилата жалба е обявено по
реда на чл.181
във връзка с чл.188 от АПК
в ДВ, бр.62 от 14.07.2020г. По делото не са
встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2
от АПК.
Въз основа на доказателствата, събрани в хода на производството съдът
намира за установено следното от фактическа
страна:
Наредбата за престой и
паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на
територията на Община Павел баня е приета с Решение №680 по Протокол №42 от 29.04.2014г.
на ОбС Павел баня (л.52). В Наредбата е посочено, че същата влиза в сила от
датата на нейното приемане (л.45). Наредбата не е изменяна и допълвана до
момента. Решение №680 от 29.04.2014г., с което е приета Наредбата е прието с 14
гласа „за“, 0 „против“ и 0 „въздържали се“, при общ брой 17 общински съветници.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и след като провери служебно
за наличие на всички основания, измежду посочените в чл.146,
във вр. с чл.196 от АПК,
за прогласяване нищожност, както и всички законови основания за отмяната на
оспорения подзаконов административен акт, включително и неупоменати от
страните, приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима. Според
Определение №8787/03.07.2020г. по адм.дело №6587/2020г. на ВАС, VII отд., по
своя предмет на правно регулиране оспорената Наредба безспорно рефлектира върху
целите е и предмета на дейност на Фондация „Гринберг“ и може да засегне правата
и законните й интереси, което обосновава извод за наличие на правен интерес от
оспорването на подзаконовия нормативен акт. Оспорването не е ограничено със
срок (чл.187, ал.1 от АПК).
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на Община Павел баня има характер на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75, ал.1 АПК, отнася се до неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие.
Общинският
съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Павел баня,
решава самостоятелно въпросите от местно значение,
които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на законовата
делегация, предвидена в чл.8 от Закона за нормативните актове, чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.76, ал.3 от АПК на общинските съвети е предоставено да издават,
изменят и допълват нормативни актове, включително наредби, с които да уреждат
съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени
отношения с местно значение. В този смисъл Наредбата е издадена от компетентен
орган. Решение №680, взето по протокол №42 от 29.04.2014г. на ОбС Павел баня, с
което тази наредба е приета, е валидно взето от колективния орган, при наличие
на изискуемите кворум и мнозинство – с гласували „за“ приемането му 14 общински
съветника, от общо 17 мандата. Спазена е и предвидената в закона форма.
В раздел ІІІ, глава пета, дял
втори от АПК е предвиден реда за издаване на нормативни административни актове,
като съгласно чл.77 от АПК компетентният орган издава нормативния
административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища,
предложения и възражения. В чл.80 от АПК е предвидено субсидиарното прилагане
на ЗНА за неуредените въпроси. Следователно при приемането на нормативни
административни актове общинските съвети следва да спазват реда и процедурата,
съответно правилата и изискванията, регламентирани в ЗНА, а именно – чл.26 и 28
от този закон. Според чл.26, ал.1 от ЗНА (ДВ бр. 46 от 12.06.2007г., изменен,
но действащ към момента на приемане на оспорената Наредба), изработването на проект на нормативен акт се извършва при
зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Преди
внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния
орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на
съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на
заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и
становища по проекта (ал.2). Според чл.28 от ЗНА (ред. ДВ бр.46 от 2007г.),
проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се
внася за обсъждане и приемане от компетентния орган (ал.1), като мотивите,
съответно докладът, съдържат: 1.причините, които налагат приемането; 2.целите,
които се поставят; 3.финансовите и други средства, необходими за прилагането на
новата уредба; 4.очакваните резултати от прилагането, включително финансовите,
ако има такива; 5.анализ за съответствие с правото на Европейския съюз (ал.2).
В случая са представени
достатъчно доказателства, че проектът на Наредбата е бил обявен на
интернет-страницата на Павел баня (л.36). Същият съдържа мотиви (л.48), като от
момента на публикуването на проекта за приемане на Наредбата до заседанието на
общинския съвет, на което същата е приета, е изтекъл законоустановения
минимален срок от 14 дни за предложения и становища по проекта. През този
период е постъпило и положително становище от Инициативен комитет за учредяване
на Дружество на инвалидите – с.Гъбарево (л.40).
Според чл.15, ал.1 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА, органът, който
отговаря за изготвяне на законопроекта, го изпраща заедно с мотивите на
заинтересуваните министерства, други ведомства или обществени организации,
които организират неговото обсъждане и дават мотивирано становище. Съгласно
текста на чл.8, т.4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (отм., ДВ
бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г. – действал към момента на
приемане на Наредбата), Агенцията за хората с увреждания осъществява
изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания, като:
участва и дава задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни
актове, свързани с хората с увреждания. Съобразно чл.10, ал.1 от Закона за
хората с увреждания (обн., ДВ, бр.105 от 18.12.2018г., в сила от 1.01.2019г.),
Агенцията за хората с увреждания е изпълнителна агенция към министъра на труда
и социалната политика, юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София,
а според ал.3, т.9 на същия законов текст, Агенцията за хората с увреждания:
участва при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на
хората с увреждания и дава становища по тях.
В рамките на така установената
в закона компетентност, чл.8, т.4 от
Закона за интеграция на хората с увреждания (отм.) и чл.10,
ал.3, т.9 от Закона за хората с увреждания установяват конкретно
правомощие (тоест право и задължение) за Агенцията, да участва и да дава
становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с
увреждания. Несъмнено е, че и двете норми, както на отменения, така и на
действащия закон, са императивни, което ще рече, че становището на Агенцията по
конкретния проект за нормативен акт е задължително, независимо от това, че в
действащия понастоящем закон, то не е изрично определено като такова. Това
разбиране се основава и на текста на чл.26, ал.1 от ЗНА, в който
„съгласуваността“ е възведена, като принцип в процеса на изработването на
проект на нормативен акт.
Но в случая не се твърди, а и
не се установява, Община Павел баня или Общински съвет Павел баня дори да са
уведомили Агенцията за хората с увреждания за намерението си да бъде приета процесната
Наредба. Това обстоятелство дава основание да се приеме, че липсата на
становище от Агенцията за хората с увреждания при изготвяне на проекта за
приемане на наредбата, чието наличие е специфична законова предпоставка за
редовното приемане на акта, следва да се определи като допуснато съществено
процесуално нарушение на изискванията на чл.15, ал.1 от Указ № 883 за прилагане
на ЗНА и чл.26, ал.1 от ЗНА, във връзка чл.8, т.4 от
Закона за интеграция на хората с увреждания (отм.), респ. чл.10,
ал.3, т.9 от Закона за хората с увреждания. В контекста на това
разбиране, невземането на становище от Агенцията за хората с увреждания по
проекта за Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани
или превозващи лица с увреждания на територията на Община Павел баня, следва да
бъде квалифицирано като съществено нарушение на административно производствените
правила, защото всички норми в оспорената наредба имат за адресат хората с
увреждания. С оглед горното съдът намира, че са налице основания за цялостна
отмяна на Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани
или превозващи лица с увреждания на територията на Община Павел баня.
Жалбоподателят
доказва направени от него разноски от 20 лева, представляващи заплатена такса
за извършено съобщаване за оспорването на нормативния акт по смисъла на чл.188,
във връзка с чл.181, ал. 1 и 2 от АПК, както и 10 лева – заплатена държавна
такса за образуване на съдебното производство пред първоинстанционния съд, 600
лева – представляващи договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение
пред настоящата съдебна инстанция (л.7), 500 лева – представляващи договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение за изготвяне на
частна жалба пред ВАС, за което е образувано адм.дело №6587/2020г. на
ВАС (л.6 – адм.дело №6587/2020г. на ВАС), а така също и заплатена държавна
такса за производството пред касационната инстанция в размер на 150 лева. Предвид
липсата на възражение за прекомерност на разноските от страна на ответника,
направените разноски следва да бъдат присъдени в пълен размер с изключение на
претенцията за преводна банкова такса в размер на 5 лева, тъй като тя не се включва към разходите, които следва да бъдат възмездени при отмяна
или обявяване нищожност на административен акт, респективно при оттеглянето му
преди произнасяне от съда по неговата законосъобразност. С оглед на това ответника
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на общо на
1 280 лева.
Водим от горното и на основание
чл.193, ал.1, предл. трето от АПК, съдът
ОТМЕНЯ по жалба на
Фондация „Гринберг” Наредба за престой и паркиране на превозни средства,
управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на Община Павел
баня, приета с Решение на Общински съвет – Павел баня №680 по протокол №42 от
29.04.2014г.
ОСЪЖДА Общински съвет, гр.Павел баня да заплати на Фондация „Гринберг” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
„Райко Даскалов“ №53, ет.1, офис 1, направените по делото разноски в общ размер
на 1 280 (хиляда двеста и осемдесет) лева.
След влизане в сила на съдебното решение, на основание чл.194 от АПК,
същото да се обнародва по реда, по който е обнародвана Наредбата.
Решението подлежи на обжалване на основание чл.210
и по реда на чл.211 и сл.
от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
Административен съд Стара Загора пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.