Р Е Ш
Е Н И Е
No………./
23.12.2019г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Румяна Дучева
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1724 по описа за 2018г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване от „Уинд Парк Каварна Ийст“ ЕООД срещу „Енерго – Про
Продажби“ АД искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите да бъде осъден ответникът да заплати сумата
от 101665.93лв.,
представляваща неплатена продажна цена за м.10.2015г. на произведено в
количество 484.240MWh електрическа енергия от ВтЕЦ „Г-3 Лонг ман“ по договор за
изкупуване на електрическа енергия №57/20.06.2008г. по
фактура №205/31.10.2015г., сумата от 29800.80лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 101605.93лв. за
периода 30.11.2015г. до 28.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба 29.10.2018г.
до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът излага, че е производител на електрическа енергия от възобновяем
енергоизточник. Производството се осъществява посредством вятърна
електроцентрала „Г3 Лонг Ман“, с обща инсталирана мощност от 2000 KW, находяща
се в ПИ №032080 по плана за земеразделяне в землището на гр. Каварна.
Вятърната
електроцентрала е присъединена към електроразпределителната мрежа, собственост
на „Енерго-Про Мрежи" АД, по силата на договор за присъединяване на обект
на независим производител на ел. енергия № ТЕИ /89/12.01.05-01.02.2006-4004/12.03.2005г
от 29.03.2007г.
Ищецът
е сключил договор за изкупуване на електрическа енергия №57/20.06.2008г. с
ответното дружество, въз основа на който ответникът „Енерго-Про Продажби"
АД се задължава да изкупува произвежданата от ищеца активна електрическа енергия
на база издадени фактури, като дължи плащане до 15 работни дни от получаване на
фактурата.
Твърди
се, че ответникът е следвало да заплаща произведената електрическа енергия по
преференциална цена, определена с Решение №Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР /сега
КЕВР/.
За производителите на електрическа енергия от вятърни електрически
централи са определени две различни преференциални цени за изкупуване на
електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е
достигнала съответната вятърната електрическа централа. В т. 8 на Решение
№Ц-10/30.03.2011г. е
определена цена от 188.29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до
2 250 часа, и в т. 9 е определена цена от 172.95 лв./MWh за вятърни
електрически централи, работили над 2 250 часа.
С изменението на чл.
31, ал. 5 от ЗЕВИ, публикувано в ДВ бр. № 109/2013г., в сила от 01.01.2014г., е
въведена промяна в количествата електрическа енергия от възобновяеми източници,
които подлежат на изкупуване по преференциална цена, без да се променя самата
преференциална цена. Произведената електрическа енергия от възобновяеми
източници се изкупува от НЕК и ответника по преференциална цена за количествата
до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена
от КЕВР за конкретните типове производители, а за количества произведена
електрическа енергия надхвърлящи средногодишната продължителност на работа
произведени количества - по утвърдената от КЕВР цена, по която общественият
доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители и
електроразпределителните дружества при надхвърляне на средногодишната
продължителност на работа.
С последващо
изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ в бр. № 56 от 2015 г. на ДВ, в сила от
24.07.2015г., НЕК и "Енерго-Про Продажби" АД имат задължение да
изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници "по
преференциална цена, за количествата електрическа енергия до размера на нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което
са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР", като за
количествата, надхвърлящи нетното специфично годишно производство, енергията
следва да се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар.
Съгласно т. 1.7 от решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР нетното специфично
производство на вятърни електрически централи при определена цена от
188.29лв./MWh без ДДС е 2000 kWh, работещи до 2 250 часа, а съгласно т. 1.8
нетното специфично производство при определена цена от 172.95 лв./MWh, без ДДС
е 2300 kWh за вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа.
Ищецът
твърди, че към м.10.2015г. е достигнал 2250 ефективни часа работа преди да
достигне нетно специфично производство 2 300 kWh. За този
период същият е произвел и е доставена на ответника електрическа енергия в количество 484.240MWh., като е издадена фактура №205/31.10.2015г.
на стойност 107572.26лв. с ДДС при приложена преференциална цена от 188.29лв.
без ДДС за количество 384.240MWh и 172.95лв. за количество 100MWh.
За издадената
фактура ответникът бил уведомен по електронна поща на 06.11.2015г., като на
падежа същият заплатил частично само сумата от 5906.33лв. и останал задължен за
процесната от 101665.93лв.
Поради неплащане на
задължението в уговорения срок ответникът изпаднал в забава и дължи мораторна
лихва в претендираните размери.
По изложените
съображения моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати процесната
сума.
В съдебно
заседание ищецът „Уинд Парк Каварна Ийст“ ЕООД чрез процесуалния си
представител в поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Моли
за присъждането на разноски и адвокатско възнаграждение.
По делото е постъпил отговор от ответника „Енерго Про Продажби“ АД в
срока по чл.367 от ГПК.
Оспорват се
предявените искове по основание и размер.
Не се оспорва, че
ищецът е
производител на електрическа енергия от възобновяем енергоизточник чрез
енергиен обект вятърна електроцентрала „Г3 Лонг Ман“, присъединена към
електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект на независим
производител на електрическа енергия № ТЕИ /89/12.01.05-01.02.2006-4004/12.03.2005г от 29.03.2007г.
Признава
се и факта, че между ответникът, като краен снабдител по силата на чл. 31 от
ЗЕВИ и ищеца е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник №57/20.06.2008г.
Като обществения доставчик по силата на чл. 94
от ЗЕ „НЕК“ ЕАД е задължено да купува от „Енерго-Про Продажби" АД, в
качеството му на краен снабдител, количествата електрическа енергия, която
последното е закупило по силата на чл. 31 от ЗЕВИ по цената, по която е
закупена от производителя.
Излага се, че през процесния период преференциалната цена,
приложима към договора, е тази, определена с Решение Ц-10/30.03.2011 г. на
ДКЕВР, като тази цена се дължи за количествата електрическа енергия до размера
на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което
са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количества надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на
балансиращия пазар.
През септември
2015г. електроцентралата на ищеца е достигнала нетно специфичното производство
от 2000 КВтч при работа на електроцентралата до 2 250 ефективни работни часа.
Не се оспорва, че през месец октомври 2015г. електроцентралата на ищеца е
произвела електроенергия в размер на 484,240 МВтч., за което количество е
издадена процесната фактура № 205/31.10.2015г. на стойност 107572.56 лева с
ДДС, при прилагане на преференциалната цена по т.8 и т.9 от Решение Ц-10.
Ответникът
твърди, че с писмо с изх. № 26-1632-130 от 28.10.2015г. общественият доставчик
"НЕК" ЕАД по идентичен с настоящия казус е уведомило ответника, че
няма да заплати посочената дебитното известие сума, тъй като счита, че
неправилно е приложено определеното нетно специфично производство на посочените
централи, като е определен праг от 2 300 kWh за вятърни централи работещи над 2
250 kWh., като то се определя съгласно т. 1.7. от Решение СП-1/31.07.2015г. и
" 2 000 kWh, при определена цена - 188.29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни
електрически централи, работещи до 2 250 часа", т.е. количествата над 2000
kWh следва да бъдат по цени за излишък.
Поради
изложеното в това писмо цялото количество произведена през процесния месец
електрическа енергия е платена от ответното дружество по съответната цена за
излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО"ЕАД, като ищецът е
получил плащане в размер на 5906.33 лв.
По изложените
фактически и правни съображения в отговора моли съдът да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание
ответникът, чрез процесуалния си представител адв. М., поддържа подадения
отговор, моли да отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
В дадения двуседмичен срок е постъпил отговор от третото лице помагач
„Национална електрическа компания“ ЕАД, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва
се, че неоснователно се претендира заплащане на произведената електроенергия за
м.10.2015г. по преференциална цена. Тази цена се дължи до размера на нетното
специфично производство, а за количествата произведена електрическа енергия
нахвърлящи нетното специфично производство се прилага цена за излишък на
балансиращия пазар. Изложените са правни съображения по приложението на Решение
№СП-1/31.07.2015г. на КЕВР и чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По
иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Фактическият
състав на иска за реално изпълнение предполага съществуващ валиден договор
между страните, който е източник на права и задължения за всяка една от тях,
виновно неизпълнение на една от страните, което да предпостави осъждането й да
извърши дължимото действие, а при парични престации, да заплати съответната
сума.
В
случая съдът е сезиран за иск за реално изпълнение, с който се цели да бъде
задължен ответника чрез осъдителния диспозитив на решението да изпълни своето
задължение като изплати дължимата продажна цена.
Няма спор по фактите, а и от доказателствата се установява, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем енергоизточник
посредством вятърна електроцентрала „Г3 Лонг Ман“, с обща инсталирана мощност от
2000 KW, находяща се в ПИ №032080 по плана за земеразделяне в землището на гр.
Каварна.
Вятърната
електроцентрала е присъединена към електроразпределителната мрежа, собственост
на „Енерго-Про Мрежи" АД, по силата на договор за присъединяване на обект
на независим производител на ел. енергия № ТЕИ
/89/12.01.05-01.02.2006-4004/12.03.2005г от 29.03.2007г.
Между страните е сключен договор за
изкупуване на електрическа енергия №57/20.06.2008г., въз основа на който
ответникът „Енерго-Про Продажби" АД се задължава да изкупува
произвежданата от ищеца активна електрическа енергия на база издадени фактури,
като дължи плащане до 15 работни дни от получаване на фактурата.
За
безспорен е приет и факта, че към
м.10.2015г. вятърната централа достигнала 2250 ефективни часа работа, като този
период е произведено в количество 484.240MWh и е издадена фактура
№205/31.10.2015г. на стойност 107572.26лв. с ДДС
Спорният въпрос по
делото е заплатена ли е напълно продажната цена досежно тази произведена
електроенергия и налице ли е дължим остатък след извършеното плащане от страна
на ответника, което да предпостави основателност на предявения иск.
По отношение на
приложимата цена следва да бъде съобразено, че процесното
правоотношение, макар и нормативно предвидено на договорна основа, се развива
на пазар, където договорната свобода е ограничена с административен режим,
въведен с норми от императивен характер. Съответно цените, на които
производителите продават ел.енергия на обществения доставчик, не подлежат на
договаряне, а на регулиране от КЕВР, съгласно чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ.
Според
действащия към момента на сключване на процесния договор Закон за
възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм./, а
впоследствие нормите на Закона за енергията от възобновяеми източници (обн.,
ДВ, бр. 35/03.05.2011 г.,
в сила от 03.05.2011 г.), цялата произвеждана от производителя енергия от
възобновяеми източници се е изкупувала по преференциални цени, формирани от 80
на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на
обществените или крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии
в зависимост от вида на първичния енергиен източник (чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ).
С въведените
изменения в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (ДВ, бр. 109/2013г., в сила от
01.01.2014 г.) е наложена промяна във възприетата до този момента държавна
политика цялата енергия от възобновяеми източници да се изкупува по
преференциални цени. С посоченото изменение е редуциран размерът на
изкупуваното количество ел. енергия, като същото е обвързано със
средногодишната продължителност на работа, съгласно решението на КЕВР, въз
основа на което тя е определена. С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ,
в сила от 24.07.2015г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува
само количеството ел. енергия до размера на нетното специфично производство на
ел. енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство –
по цена за излишък на балансиращия пазар.
Нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ намира приложение и спрямо сключените до този момент договори за
изкупуване на ел.енергия, включително процесния, предвид императивния й
характер и липсата на уредба, изключваща действието й от определени заварени
правоотношения. В случая не се касае за обратно
действие на закона, а за действие спрямо заварени правоотношения, които се
преуреждат за в бъдеще от повелителните норми на закона. Изводът за приложимост
към договора на всички настъпили впоследствие регулации на цената следва и от
клаузата на чл.
16, ал.2 от договора, съгласно която в случай, че с решение на компетентния
орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия бъде
променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в
сила, без да е необходимо допълнително договаряне.
Следователно
след влизане в сила на изменението на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ процесният
договор е изменен от императивната разпоредба на закона и актовете на КЕВР,
издадени на основание пар.17 от ПЗР на
ЗИД на ЗЕ. В изпълнение на посочената разпоредба са приети последователно
Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР и Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР, с които е
определено нетното специфично производство на ел. енергия. Първото решение е
отменено в тази част с влязло в сила решение по адм.д.№ 8522/15г. на АС-София
по т.1.7. С решение № 6355/29.10.2019
г., по адм.д. № 4422/2019 г., по описа на Адм. Съд – София-град, LV с. е
прогласено за нищожно последващото решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР, с което е
установено, считано от 31.07.2015г., нетно специфично производство на
електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена
преференциалната цена на вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа
по т. 8 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение №
Ц-013 от 28.06.2006 г. на КЕВР. Решението към настоящия момент не е влязло в
сила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ, обжалването на решенията на КЕВР не спира
тяхното изпълнение, а искането за спиране на изпълнението на оспорено по
съдебен ред решение е недопустимо, освен в изчерпателно посочени хипотези,
различни от процесната. В посочената норма е предвидено изключение от общото
правило в административния процес, че оспорването има суспензивен ефект и спира
изпълнението на акта. В случая със специалния закон изрично е дерогирано
суспензивното действие на жалбата, с която се оспорва законността на обжалвания
индивидуален административен акт, уредено в общия закон – чл. 166, ал. 1 АПК.
По този начин е допуснато предварително изпълнение на невлезлите в сила
решения, издавани от КЕВР.
Налага се
изводът, че Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР към момента на настоящото произнасяне подлежи на
изпълнение и намира приложение в отношенията между страните по настоящия спор.
В т. 8 и т.9 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР производителите на
ел.енергия от ВяЕц за разграничени в две отделни групи – работещи до 2250 часа
и работещи над 2250 часа. Такива отделни групи са обособени и в чл.19а от
НАРЕДБА за регулиране на цените на електрическата енергия /отм./. Съгласно тази
разпоредба за определяне на преференциалните цени на електрическа енергия,
произведена от ветрови електрически централи, комисията прилага и специален
критерий – наличен ресурс на първичния източник при пълни ефективни часове на
работа на ветровите генератори, а именно по т.1 до 2250 часа включително и по
т.2 над 2250часа. Логиката на законодателя е да се предвидят две тарифни групи
за изкупни цени в зависимост от възможността на вятърните централи за определена ефективна годишна часова работа или нетно специфично производство. С оглед на горното, не би могло
да се приеме, че е допустимо последователно преминаване на една и съща
централа от една преференциална ценова категория в друга, както се поддържа от
ищеца. Ако би било мислимо преминаване от една в друга категория, то
разделянето на ветровите централи по групи е лишено от смисъл.
В случая в чл.16,
ал.4 от процесния договор е заложен праг от 2250 пълни ефективни часове на
работа годишно, при който произведената ел.енергия ще се изкупува по максимална
преференциална цена, след което заплащането става по занижена цена.
Следователно собствената на ищеца централа попада в групата на тези работещи до
2250 часа, което обуславя приложимост на
т.8 от Решение № Ц10/30.03.11г.,
касаещо централи, работещи до 2250часа. Ищецът не твърди, а и не ангажира
доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на първичния
енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2250часа на
годишна база, в който случай преференциалната цена би била определена на
172,95лв/Мвтч. Предвид това и съгласно Решение № Ц-10/30.03.11г., нетното специфично производство за процесната
ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е 2000 kWh. С
оглед на гореизложеното по преференциални цени подлежи на изкупуване част от
произведената ел.енергия за м.10.2015г. /тази до достигане на нетното
специфично производство/, а останалото произведено количество за същия период
подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар.
Липсва спор
между страните, че заплащането е осъществено по този начин, а именно, нетното
специфично производство от 2 000 КWh при цена от 188,29лв /МWh, заплатена
като преференциална цена, а произведеното над това количество ел.енергия - по
цена за излишък на балансиращия пазар, поради което произведената електрическа
енергия през процесния период е надлежно заплатена, като производителят е
получил гарантираната му от закона преференция на енергийния пазар.
Следва само да
се отбележи, че при окончателно решен въпрос досежно оспорването на Решение №
СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, респективно определен нов начин за плащане на
дължимата цена за произведена електроенергия при възникнала празнота, това би
предпоставило и преуреждане на отношенията между страните за същата, в това
число и за процесния период. Начинът
обаче на определяне на цената и нейният размер са извън компетенцията на съда,
с оглед изричните правомощия на КЕВР.
С оглед на така
изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Изходът на спора по главния иск обуславя извод за
неоснователност на акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забава.
По разноските:
С оглед изхода
на спора и представените доказателства за плащане, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер на 4992.00лв., адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция и 1683.00лв., адвокатско възнаграждение
по обжалване на определението за спиране.
Съдът намира,
че възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
исковото производство е неоснователно. Минималният размер на същото, определено
по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се
равнява на 4473.98лв. без ДДС и 4562.78 с ДДС. Надвишаването от 429.22лв. над минималния
хонорар съдът намира, че е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Уинд Парк Каварна Ийст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, гр. София, бул. „България“ №51Б, ет.4, район Триадица срещу “ЕНЕРГО
– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” №258, Варна Тауърс Г искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 и
чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите да бъде осъден ответникът да
заплати сумата от 101665.93лв./сто
и една хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/,
представляваща неплатена продажна цена за м.10.2015г. на произведено в
количество 484.240MWh електрическа енергия от ВтЕЦ „Г-3 Лонг ман“ по договор за
изкупуване на електрическа енергия № 57/20.06.2008г. по
фактура №205/31.10.2015г., сумата от 29800.80лв./двадесет
и девет хиляди и осемстотин лева и осемдесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 101605.93лв. за периода 30.11.2015г.
до 28.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба 29.10.2018г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „Уинд Парк Каварна Ийст“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ №51Б, ет.4, район Триадица ДА ЗАПЛАТИ НА “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс Г,
представлявано от Биляна Георгиева Матева и Пламен Стоянов Стефанов сумата от 6675.00лв./шест хиляди шестстотин
седемдесет и пет лева/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
е постановено при участието на третото лице помагач „Национална
електрическа компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Оборище, ул. „Триадица“ №8.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА
СТОЯНОВА/