Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 26.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 30.05.2017г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията ВИДОЛОВА, гр.д. № 1304 по описа на съда за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл. 415 от ГПК.
Депозирана
е искова
молба от „Топлофикация – гр. П.” ЕАД, представлявано
от изпълнителния директор Й.В.В., чрез
юрк. В.В.,
против П.П.Б., с ЕГН **********, с която е предявен установителен иск на основание чл.415 ал.1 от ГПК
за установяване съществуването на парично вземане на ищеца в размер 679.39 лв., от които 571.65 лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.11.2013г. до 31.10.2016г. и 107.74 лв. – лихва за забава за периода от 04.01.2014г. до 13.12.2016г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 9539/2016г. по описа на ПлРС – 19.12.2016г. до окончателното изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за същите суми: 571.65 лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 01.11.2013г.
до 31.10.2016г. и 107.74 лв. – лихва за забава за периода от 04.01.2014г.
до 13.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 19.12.2016г. до окончателно изплащане на задължението, направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че по
образуваното ч.гр.д. № 9539/2016г на ПлРС, съдът е уважил заявлението и е издал
заповед за изпълнение и в срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът е подал
възражение. ПлРС е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик / ползвател на топлинна енергия, като
същата не е заплатена за негов топлоснабден имот, намиращ се на адрес ***.
Твърди, че са публикувани общите условия за договора за доставка на
топлоенергия съгласно изискванията на ЗЕ. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
оспорва претенцията като неоснователна, като възразява, че не дължи
претендираните от „Топлофикация – гр. П.” суми. Заявява, че ползва топлинна
енергия само за „преминаваща енергия“. В съдебно заседание ответникът заявява,
че не е подал отговор на исковата молба и доколкото му е известно, няма никакви
задължения към Топлофикация – гр. П., няма нито радиатори, нито водомер в
жилището. Заявява, че няма как да внесе посочените суми, защото не работи. Признава,
че той е собственик на жилището, но не е наясно какви са сумите, които следва
да заплати и че претендираните от ищеца суми са нереални. Твърди, че е
безработен, но след като си намери работа, получава месечни доходи и има
финансова възможност за това, ще плати посочените суми. Ответникът сочи, че по негова
молба на 29.09.1996 г. служители на „Топлофикация – П.” ЕАД са демонтирали
радиаторите в апартамента му и са прекратили подаването на топла вода към него.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа страна следното: От приложеното ч.гр.д. № 9539/2016г.по
описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 19.12.2017г. пред ПлРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника П.П.Б. за следните суми – 571.65
лв. –
главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 01.11.2013г.
до 31.10.2016г. и 107.74 лв. – лихва за забава за периода от 04.01.2014г.
до 13.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 19.12.2016г. до окончателно изплащане на задължението, както и направени деловодни
разноски: 25.00 лв. – внесена държавна такса и 180.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Установява се също така, че за претендираните вземания е била
издадена Заповед за изпълнение с №5974/20.12.2016г., възразена в срок от
длъжника. С Разпореждане на съда, получено от заявителя на 25.01.2017г. е указано на заявителя може да
предяви иск за установяване на вземанията си, в 1-месечен срок от получаването
на разпореждането от съда, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило
възражение от длъжника. Искът е предявен в законоустановения срок – на
21.02.2017г., поради което съдът го приема за допустим. Не е спорно между
страните обстоятелството, че ответникът е собственик на жилището на адрес, ***,
като това обстоятелство ответникът потвърждава в съдебното заседание. Жилището
е с абонатен № 9183. От доказателствата, приложени по делото е видно, че
ответникът е подал от 22.09.1996г. молба до Директора на ТЕЦ „П.” с искане за
запечатване на отоплителни тела в жилището му на адрес ***, като на основата на
тази молба на 27.09.1996г. районният техник е запечатал следните обекти в
жилището: кухня № 460947, хол №460968, спалня № 460948, спалня №460950,
водомер:0047 БГВ №460935, водомер: 0026
БГВ №460421, събрана е и такса за откачане на радиаторите от ЕС. Въпреки
твърдението на ответника, че радиаторите са откачени, през щранг-лирата в
жилището достига топлинна енергия в жилището и се отчитат съответните суми,
посочени в исковото производство. Претенцията на ищеца не обхваща отопление на
цялото жилище на ответника, е само за ТЕ за щранг-лира, сградна инсталация и
дялово разпределение за процесния период, която е претендирана по пера,
съгласно изявлението му от 09.05.2017г. Не се твърди, че в жилището има
водомери или други поставени уреди. Отчитат се суми за отопление без ИРУ -
щранг-лира, като е посочен действителния обем на топлинната енергия, която е
отдадена от сградната инсталация в размер на 202.15 куб.м. Не се представиха
доказателства за заплащане на процесните суми от ответника.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: От събраните
доказателства по делото следва извод, че ответникът П.П.Б. през процесния
период е бил клиент на ищеца за топлинна енергия, доставена до имот в ***, абонатен
№ 9183, в качеството му на собственик на имота. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1
от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Същевременно, ал. 6 на същия член разпорежда, че клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. Поради горното е ирелевантно
обстоятелството, че ответника не ползва
ТЕ за отопление в имота, т.к. той е бил клиент на ищеца за други
задължения – за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, от
щранг-лирата и от отоплителните тела в общите части на сградата. По делото се
установи от представените доказателства, че в сградата има изградена абонатна
станция и топлопреносна мрежа и поради това процесният имот се явява топлоснабден
по смисъла на ЗЕ, а ответникът, като физическо лице, собственик на топлоснабден
имот, е лице ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството
на клиент на ТЕ. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на
разходите за общата топлоснабдителна инсталация за етажна собственост,
собствениците на която не са взели решение да се откажат от ползването на
услугата „доставка на топлинна енергия“ по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ.
Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реално ползване или неползване от собствениците или носители на
вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че
сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може
да се откаже. За да е налице пълен отказ от ползването ѝ в такава сграда,
може да се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез
прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3
от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното
предприятие. В случая не са представени доказателства да е било взето решение
на общото събрание на етажната собственост в този смисъл, не и твърдян такъв
факт. Представения лист за събиране на суми за откачане на радиаторите не
представлява нито решение на ОС на ЕС, нито касае прекратяване на
топлоснабдяването изобщо в сградата. Отделно от това в мотивите на КС в решение
№ 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/09 г., с което е отхвърлено
искането за противоконституционност на чл. 153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ, е посочено,
че разпоредбите изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права,
следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ.
Поради изложеното, съдът
приема за доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим
имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия. Неизпълнението на
задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок, мотивира съда да приеме за
безспорно доказано, че ответника дължи процесните суми, както за главница, така
и за лихва. Следва да се признае за установено вземането на ищеца за сумата от 571.65 лв. – главница, представляваща
стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.11.2013г. до 31.10.2016г. и 107.74 лв. – лихва за забава за периода от 04.01.2014г. до 13.12.2016г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 9539/2016г. по описа на ПлРС – 19.12.2016г. до окончателното изплащане на сумите.
При този изход на делото,
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
разноските и в двете производства – в заповедното и в исковото, в тежест на
ответника /съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство/. Съдът намира, че с оглед изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и
липсата на сложност на двете производства, размерът на претендираното
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 180.00 лв. следва да се намали на
50.00 лв. - за заповедното производство, и от 300лв. на 100.00 лв. - за
исковото. Т.к сумите от заповедното производство са уважени изцяло в исковото,
то в тежест на ответника се присъждат следните разноски: 175.00лв.,
представляващи разноски в исковото производство и 75.00лв., представляващи
разноски в заповедно производство.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във
вр.с чл. 124 от ГПК, че П.П.Б., с ЕГН **********,
адрес ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
гр.П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** с
представител Й.В.В., следните суми: които 571.65 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.11.2013г. до 31.10.2016г. и 107.74 лв. – лихва за забава за
периода от 04.01.2014г. до 13.12.2016г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 9539/2016г. по описа на ПлРС – 19.12.2016г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, П.П.Б., с
ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** с
представител Й.В.В., разноски в исковото производство по гр.д №1304/2017г. в
размер на 175.00 лв.
ОСЪЖДА П.П.Б.,
с ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** с
представител Й.В.В., разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 9539/2016г.
на ПлРС в размер на 75.00 лв.
Решението може да се
обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: