Р Е
Ш Е
Н И
Е
Номер 31.5.2021 г.
гр. Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД VI-ти граждански състав
на двадесет и втори март
две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Г.
при
участието на секретаря М.Р.
като разгледа гражданско дело № 3874 по описа за
Производството е образувано по
искова молба на „У. Ф” ЕООД против Б.А.М. и П.Г.Д., с която се иска да бъде
прието за установено, че ответниците, като поръчители на „Б. Т.” ЕООД, дължат
солидарно с „Б. Т.” ЕООД и с Таня И. Мошева сумата от
7 677.74 лева – главница по договор за заем от 19.7.2016 г., сумата от
2 476.28 лева – възнаградителна лихва за периода
от 19.2.2018 г. до 19.7.2019 г., сумата от 180.18 лева – лихва за забава за
периода от 19.10.2016 г. до 21.1.2019 г., за сумата от 522.55 лева – неустойка
за периода от 19.2.2018 г. до 5.8.2019 г., както и сумата от 3 710.71 лева
– пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху претендираните
суми от подаване на заявлението до изплащането им, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ЧГД № 2642/2019 г. на Районен съд – Велико Търново.
С определение от 26.6.2020 г. съдът
е върнал исковата молба на „У. Ф” ЕООД срещу Б.А.М. и е прекратил
производството по делото в тази му част.
Ищецът твърди, че на 19.7.2016 г.
между него, от една страна, и „Б. Т.” ЕООД – заемополучател,
Б.А.М. и П.Г.Д. - поръчители, от друга, е сключен договор за заем, по силата на
който на „Б. Т.” ЕООД е предоставена сумата от 12 000.00 лева, както и че
на 25.6.2018 г. е подписано допълнително споразумение, с което Таня И. Мошева е встъпила като длъжник по договора. Заявява, че
общият размер на задължението възлизал на 20 985.60 лева, включващ
предоставената в заем сума и уговорената лихва, както и че същото е следвало да
бъде погасено на 36 вноски от по 582.94 лева в срок до 19.7.2019 г. Сочи, че по
договора са извършени плащания в общ размер на 10 831.58 лева, с които са
погасени 4 322.26 лева от главницата и 6 509.32 лева от уговорената
лихва. Претендира остатъка от главницата и договорната лихва, заедно с лихва за
забава върху платените с просрочие и частично
платените вноски, неустойка върху непогасената част от кредита, както и
обезщетение за пропуснати ползи.
Ответникът П.Г.Д. изразява становище
за неоснователност на предявените искове. Не спори сключването на договора и
получаването на сумата по него от страна на „Б. Т.” ЕООД, както и че е поръчител
на заемополучателя. Оспорва момента на настъпване на
изискуемостта на главното задължение и заявява, че не носи отговорност за него,
тъй като е изтекъл преклузивният срок по чл. 147, ал.
1 ЗЗД, като в тази връзка прави възражение за неравноправност на клаузата на
чл. 14 от договора, касаеща отказа от срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Заявява, че
е налице предсрочна изискуемост на вземанията по договора, настъпила на
20.11.2017 г., за която длъжникът и поръчителят са били уведомени. В условията
на евентуалност сочи, че отговорността му е погасена по реда на чл. 147, ал. 1 ЗЗД с изтичането на 6-месечния срок от падежа на всяка погасителна вноска,
респ. че не може да носи отговорност за вноските с настъпил падеж преди
19.4.2019 г. Оспорва изцяло претенцията за пропуснати ползи при твърдението, че
липсва сигурност в увеличаване имуществото на ищеца, а само предположение за
такова увеличение.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява
се от представените писмени доказателства, че на 19.7.2016 г. между „У.
Ф” ЕООД - кредитор, от една страна,
и „Б. Т.” ЕООД – потребител, и Б.А.М. и П. Пенчев Петков – поръчители, от
друга, е сключен договор за потребителски кредит, съгласно който на „Б. Т.” ЕООД е
предоставена в заем сумата от 12 000.00 лева срещу задължение за връщане на
същата и на уговорената възнаградителна лихва в срок
до 19.7.2019 г. Според чл. 14 от договора, в случай, че потребителят не
изпълнява задълженията си чрез плащане на определените месечни вноски,
отговорността се поема солидарно и от поръчителя, който продължава да носи
тежестта на отговорността си и след изтичането на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД,
включително и при продължаване на срока на погасяване на заема.
Според заключението по изготвената
счетоводна експертиза, по договора са постъпили плащания в общ размер от 11 031.58
лева, с която са погасени 4 522.26 лева от главницата и 6 509.32 лева
от възнаградителната лихва. Сочи се, че след
извършените плащания е налице остатъчно задължение в размер на 9 954.02
лева, от което 7 477.74 лева – главница и 2 476.28 лева – възнаградителна лихва.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявени са установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД, като същите са процесуално
допустими, доколкото са предявени от заявителя срещу длъжника
в предвидения
в чл. 415, ал. 1 ГПК преклузивен срок.
По иска за главница:
Въз основа на представените
доказателства съдът приема за установено съществуването на правоотношение по
силата на договор за заем.
Според заключението по изготвената счетоводна експертиза на 19.7.2016 г. по
сметка на „Б. Т.” ЕООД е преведена сумата от 12 000.00 лева, като с
получаване на заемната сума е завършен фактическият състав на договора, което е
породило задължение за кредитополучателя да върне заетата сума и уговорената възнаградителна лихва в срок до 19.7.2019 г. Следователно за
кредитополучателя по процесния договор съществува
задължение за връщане на остатъка от заетата сума.
В настоящото производство следва да
се даде отговор на въпроса отговаря ли ответникът П.Г.Д. за това задължение и
ако да – на какво основание и в какъв размер.
Видно е от договора, че ответникът е
поел поръчителство за задълженията на кредитополучателя „Б. Т.” ЕООД и от това
качество произтича солидарната му отговорност. Ето защо следва да се даде
отговор на въпроса спазен ли е предвиденият в чл. 147, ал.
1 ЗЗД шестмесечен срок за ангажиране на неговата отговорност.
Посоченият преклузивен
срок тече от падежа на задължението, а доколкото страните уговарят погасителни
вноски с отделни падежни дати, шестмесечният срок за ангажиране отговорността
на поръчителя следва да се изчислява от момента на настъпване на изискуемостта
на всяка отделна вноска, уговорена с договора, а не от последната дата, на
която следва да се погаси остатъкът от заема. Или с други думи – отговорността
на поръчителя е за всяка изиксуема вноска поотделно,
като спрямо условията за нейното падежиране се
преценява началото на теченето на шестмесечния срок. В случая срокът на
договора не е продължаван, а уговорката, че поръчителят продължава да носи
отговорност и след изтичането на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е нищожна, като
противоречаща на закона.
В случая искът против длъжника е
предявен на 27.8.2019 г. (датата на подаване на заявлението), поради което
отговорността на поръчителя е погасена за всички суми, чиито падеж е настъпил
преди 27.2.2019 г. Това са всички суми за главница от преди 32-ра погасителна
вноска по погасителния план – същите е следвало да бъдат погасени до 19.2.2019
г. Следователно ответникът дължи сумата от 2 639.27 лева, представляваща
непогасена главница по договора за кредит за вноски от 32-ра до 36-та (л. 142,
таблица 2 от ССчЕ).
Ето защо искът следва да бъде уважен
за сумата от 2 639.27 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 7 677.74
лева следва да бъде отхвърлен.
По
иска за възнаградителна лихва:
В чл. 1 от договора страните са
уговорили заплащане на възнаградителна лихва и са
определили нейният размер на 3.4 %. Изчислен от вещото лице, размерът на възнаградитенлата лихва, дължима за вноските от 32-ра до
36-та, възлиза на 275.19 лева (л. 142, таблица 2 от ССчЕ).
Ето защо искът следва да бъде уважен
за сумата от 275.19 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 2 476.28
лева следва да бъде отхвърлен.
По
иска за мораторна лихва:
Претенцията за мораторна
лихва обхваща периода от 19.10.2016 г. до 21.1.2019 г., т.е. период, предхождащ
шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради което искът следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По
иска за неустойка:
Съгласно чл. 15 от договора за
кредит, при забава в плащането на погасителните вноски се дължи неустойка в
размер на ОЛП + 10 пункта върху непогасената част от кредита, като според
заключението по ССчЕ неустойката е начислена само
върху главницата - с натрупване. За периода от 19.2.2018 г. до края на договора
са налице задължения за главница по погасителни вноски от 19-та до 36-та
включително, като изчислен по реда на 162 ГПК размерът на неустойката върху
вноските за главница за вноски от 32-ра до 36-та за периода от падежа на всяка
вноска до 5.8.2019 г. – период, за който отговорността на поръчителя не е
погасена, възлиза на 56.28 лева.
Ето защо искът следва да бъде уважен
за сумата от 56.28 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 522.55
лева следва да бъде отхвърлен.
По
иска за пропуснати ползи:
Фактическият състав на вземането за
обезщетение за вреди от договорно неизпълнение включва следните факти: договор;
неизпълнение, което може да се вмени във вина на длъжника; вреда; причинна
връзка между неизпълнението и вредата; вредата да е предвидима или длъжникът да
е действал умишлено; вредата да не би могла да бъде избегната от кредитора при
полагане на грижата на добрия стопанин (чл. 83, ал. 2 ЗЗД), а ако вредата е във формата на пропусната полза – сигурност в
реализирането на дохода, който не е получен в причинна връзка с длъжниковото неизпълнение.
В случая от страна на ищеца не беше
проведено доказване, че в процесния период е имал готовност
да сключи договор с трето лице за предоставяне на сума в размер на непогасената
главница по кредита, но не е сторил това, тъй като не е разполагал със свободни
парични средства. Това, от своя страна, прави хипотетичен сочения приход в
размер на евентуална договорна лихва, а съгласно практиката на съдилищата
сигурността в увеличението на имуществото следва да е реална, а не да се
предполага.
Ето защо искът следва за пропуснати
ползи се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По
разноските:
В полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за исковото производство в размер на 558.06 лева, както и
разноски за заповедното производство в размер на 237.85 лева, съразмерно с
уважената част от исковете.
На ответника следва са се присъдят
разноски за исковото производство в размер на 891.60 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Г.Д.,
ЕГН ********** дължи на „У. Ф” ЕООД, ЕИК ********* солидарно с „Б. Т.“ ЕООД,
ЕИК ********* и Таня И. Мошева, ЕГН ********** сумата
от 2 639.27 лева – главница по договор за заем от 19.7.2016 г., сумата от 275.19
лева – възнаградителна лихва, както и сумата от 56.28
лева – неустойка, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на
заявлението - 27.8.2019 г. до окончателното им изплащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2642/2019 г. на Районен съд – Велико
Търново, като отхвърля иска за
установяване дължимостта на главницата за разликата
до пълния предявен размер от 7 677.74 лева, за възнаградителната
лихва за разликата до пълния предявен размер от 2 476.28 лева, за
неустойката за разликата до пълния предявен размер от 522.55 лева, както и изцяло
за сумата от 180.18 лева – лихва за забава за периода от 19.10.2016 г. до
21.1.2019 г. и за сумата от 3 710.71 лева – пропуснати ползи.
ОСЪЖДА П.Г.Д., ЕГН ********** да заплати
на „У. Ф” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 558.06 лева - разноски за исковото
производство и сумата от 237.85 лева - разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „У. Ф” ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на П.Г.Д., ЕГН ********** сумата от 891.60 лева - разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: