№
гр. София, 10.07.2019 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание
на десети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Алина Тодорова,
разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 9624 по описа за 2018 г.
по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 52930 от 06.03.2017 г., постановено по
гр. д. № 27540/2016 г. на СРС, 141 състав, са отхвърлени предявените от А.В.Х.срещу
„П.“ ООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ за признаване на незаконно и отмяна на уволнението на ищцата от
длъжността „Ръководител набиране на персонал“, извършено със Заповед от
24.02.2016 г. на управителя на „П.“ ООД; за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност; за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
3122,25 лева – обезщетение за оставането без работа за период от 3 месеца,
считано от 25.02.2016 г., както и предявените искове с правно основание чл.
220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане ответника да
заплати следните суми: 936,68 лева, предствляваща обезщетение за неспазен срок
на предизвестието, 862,68 лева, предствляваща обезщетение за оставането
наищцата без работа поради прекратяване на трудовото правоотношение поради
съкращаване на щата и 133,81 лева, предствляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 3 работни дни за 2016 г. като погасени чрез плащане, а
иска по чл. 220, ал. 1 КТ за разликата над 936,68 лева до пълния предявен
размер от 1040,75 лева като неоснователен.
Недоволни от постановеното решение са останали
наследниците на ищцата А.В.Х.– Ц.Х.Х., В. Х.Х. и Х.Ц.Х., които в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК са подали въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в
която са изложили съображения за недопустимост, неправилност,
незаконосъобразност, немотивираност и необоснованост на същото и
постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила. Считат,
че е нарушено правото им на защита в процеса. Намират, че след като
обезщетенията по чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ са
заплатени след завеждане на делото, то не следва да се присъждат разноски в
полза на ответника. Направен е пълен отказ от посочените искове. Оспорва се
приетата по делото експертиза в частта ѝ относно наличието на реално
съкращаване на щата. Претендират разноски.
С разпореждане № 138914 от 06.06.2017 г. по гр. д.
№ 27540/2016 г. СРС е върнал въззивната жалба на Х.Ц.Х.. С определение от
04.10.2018 г. по в. гр. д. № 9624/2018 г. СГС е обезсилил решение № 52930 от 06.03.2017
г. в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал.
1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ поради отказ и е прекратил производството по отношение
на тях.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не
е подаден отговор на въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени и
императивни материални норми.
Обжалваното решение е правилно, като на основание
чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, които са пълни и обосновани.
Пред първоинстанционния съд са били предявени
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предмет
на въззивна проверка.
Безспорно по делото е установено, че по силата на
трудов договор от 01.06.2015 г. и допълнително споразумение от 10.12.2015 ООД А.В.Х.е
полагала труд по безсрочно трудово правоотношение при „П.“ ООД, прекратено със
заповед № УП-009 от 24.02.2016 г., считано от 25.02.2016 г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ.
Със заповед № ОС-1#1 от 15.02.2016 г. на управителя на „П.“ ООД длъжността „Ръководител
набиране на персонал“ е закрита. Със заповед № ОС-1#2 от 24.02.2016 г. на управителя на „П.“ ООД е утвърдено ново щатно
разписание, в сила от 25.02.2016 г., в което посочената длъжност не фигурира.
По делото е приета ССчЕ, която е установила, че в
щатното разписание от 25.02.2016 г. няма длъжност „Ръководител набиране на
персонал“, съществувала в щатното разписание от 03.08.2015 г., както и няма
друга длъжност, която да упражнява функциите на премахнатата длъжност.
Заключение по изготвена ССчЕ е прието и във
въззивнта инстанция, според което в периода 24.02.2016 г. – 26.05.2016 г. няма
други назначени лица на сходна позиция на съкратената длъжност „Ръководител
набиране на персонал“.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
От представените по делото доказателства се
установи, че длъжността „Ръководител набиране на персонал“ е била заемана
единствено от А.В.Х.и след освобождаването ѝ от нея друго лице не е било
назначавано на същата или друга сходна позиция. Видно от длъжностното
разписание от 03.08.2015 г. в организационната структура на ответника е бил
предвиден един щат за тази длъжност. В щатното разписание от 25.02.2016 г.
длъжността е съкратена и в него вече не е предвиден щат за заемане на такава
длъжност. Законът не изисква провеждането на подбор, след като съкратената длъжност
е единствена и няма други сходни позиции, с които да се осъществи такъв. При
това положение работодателят няма задължение да осъществи подбор и уволнение
поради съкращаване на щата без извършен такъв е напълно законосъобразно. По
делото се установи, че съкращаването в щата е реално и друго лице не е било
назначавано на съкратената позиция или на такава със сходни функции.
С оглед приетото съдът намира, че волеизявлението
на работодателя за извършено уволнение поради сълращаване на щата е направено
при наличието на предвидените в КТ предпоставки, поради което искът за
обявяването му за незаконосъобразно правилно е бил отхвърлен. Съответно на
отхвърляне подлежат и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като разрешението по тях следва
изхода на спора по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В резултат на гореизложеното първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
При този изход на спора разноски биха се дължали
на въззиваемата страна, но с молба от 18.02.2019 г. същта е заявила, че не претендира
разноски за въззивната инстанция.
По арг. чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото
решение подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 52930 от 06.03.2017 г., постановено по гр. д. № 27540/2016 г. на СРС, 141
състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.