№ 579
гр. Варна , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110202358 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от АНТ. П. ИЛ. против НП № 21-0439-
000378/14.06.2021г. на Началника на ІІІ РУ ОД МВР гр. Варна, с което на
основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП на АНТ. П. ИЛ. е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за
извършено нарушение по чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДП на основание чл.183 ал.2 т.1
от ЗДП.
В жалбата си въззивникът моли да бъде отменено наказателното
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се явява, поддържа
жалбата и моли да бъде отменено наказателното постановление.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява в съдебно заседание.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на административно
нарушение според административнонаказващия орган на 16.04.2021г. в
1
гр.Варна, на ул.”Самарско знаме” до дом №1 жалбоподателят паркирал
лекият си автомобил с ДК№ ТХ4897ХР на място където превозното средство
създава опасност и пречка за движението.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение въз
основа на акта било издадено атакуваното от въззивника наказателно
постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е не основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
Съдът намира, че неправилно административнонаказващия орган е
приложил материалният закон като е констатирал нарушение по чл.98 ал.1 т.1
от ЗДП, като не е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Съгласно чл.98 ал.1т.1 престоят и паркирането са забранени на място където
където създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите
участници в движението пътен знак. По АНП не са приложени доказателства,
с които категорично да бъде установено, че в района където бил спрял
жалбодателят е имало поставен пътен знак забраняващ престоят и
паркирането. Нещо повече в АУАН и в НП не са описани обстоятелства в
тази насока. Декларативно е било посочено, че автомобилът на
жалбоподателят е паркиран на място където превозното средство създава
опасност и пречка за движението. АНО не е описал мястото на нарушението и
защо е приел, че съответния автомобил пречи на движението. Съдът намира,
че АНО е нарушил разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗДП. Не са описани
обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и
доказателствата, които го потвърждават. Следователно извършването на
нарушение по ЗДП не бе доказано по безспорен и несъмнен начин от
въззиваемата страна върху която лежи това задължение. За да ангажира
2
отговорността на лице привлечено да отговаря за определен вид деяние е
необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговото
противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на
субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите
от състава на нарушението, то не е налице нарушение. В конкретния случай
не бе доказано наличието на обективната страна на нарушението, поради
което не е необходимо да се изследва въпросът за вината.
Гореизложеното води до извода, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано, тъй като на въззивника е вмененено
нарушение, което не е извършил, поради което следва да бъде отменено.
Констатираното нарушение води до извода, че наказателното
постановление е необосновано, тъй като фактическите положения, приети за
установени от наказващия орган не се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0439-000378/14.06.2021г. на Началника на ІІІ РУ ОД
МВР гр. Варна, с което на АНТ. П. ИЛ. е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за извършено нарушение по
чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3