№ 265
гр. Варна, 15.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. М.
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20233100500009 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:33 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИКЪТ П. К. П., редовно призован чрез назначения от съда
особен представител, не се явява, представлява се от особения представител,
адвокат М. В..
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД,
редовно призована, представлява се от адвокат М. Ж., редовно упълномощена
от първата инстанция и приета от въззивния съд от днес.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 229 от 19.01.2023 година:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№ 84440/06.12.2022г. , подадена от назначения особен
1
представител адв. М. В. на П. К. П. срещу Решение № 3460/14.11.2022г.,
постановено по гр.д. № 18062/2021г. на ВРС, 24-ти състав, насочена срещу
частта от решението, с която е признато за установено в отношенията между
страните, че П. К. П., ЕГН ********** дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, ЕИК ********* сумата от 5 653.80 лева, представляваща предсрочно
изискуема главница по Договор № CCIR-302-00165-2020/21.10.2020г. за
кредитна карта и Общи условия за банкови карти за физически лица и за
предоставяне на платежни инструменти чрез използване на банкови карти
като електронни платежни инструменти, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК – 06.08.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
№ 4038/09.08.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 11509/2021г. на
РС Варна. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на
решението. Излага се становище, че след като окончателният падеж на
задължението по посочения договор е настъпил на 31.10.2022г. в хода на
производството пред първоинстанционния съд, то съдът неправилно е приел
факта, че към този момент следва да счита кредита за предсрочно изискуем,
въпреки необявяването му като такъв. Въззивникът се мотивира с това, че
съществува възможност предсрочната изискуемост да се обяви на длъжника с
уведомление или с връчването на препис от исковата молба, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. След като
уведомяване за обявяване на вземането като предсрочно изискуемо не било
отправяно преди завеждане на иска или с исковата молба, то не следвало да
се взима предвид този факт, като настъпил след предявяване на иска, като
такъв от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито да
обуславя основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Посочва се, че възприетият факт на настъпване на окончателния падеж на
вземането не може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемостта на задължението, а представлява ново основание за
предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за
изпълнение. По същество, въззивникът моли настоящият състав да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му
част като неправилно и необосновано и да постанови друго, с което да
отхвърли предявеният иск изцяло.
2
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемия „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД , с който се излагат
доводи за неоснователност на жалбата. Сочи се, че първоинстанционният съд
правилно е констатирал настъпилия в хода на производството по
установителния иск падеж на задължението с дата от 31.10.2022г., тъй като
този факт е настъпил преди приключване на съдебното дирене и даване ход
по същество. Излагат се мотиви, че съдът следва да изгради своя извод въз
основа на всички факти от значение за спорното право, независимо от това,
дали са се осъществили преди или след подаване на исковата молба в съда, но
настъпили преди приключване на устните състезания. Посочва се съдебна
практика, според която преценката на съда относно основателността на иска
следва да бъде направена с оглед материалноправното положение между
страните в деня на приключване на съдебното дирене в съответната
инстанция. Излага се, че съществуването на вземането по предявения иск към
момента на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК не е задължителна
предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, тъй като
съдът по исковото производство не е обвързан от фактическото положение
към датата на подаване на заявлението. В заключение се моли да бъде
оставена без уважение депозираната въззивна жалба и да бъде потвърдено
Решение № 3460/14.11.2022 г., постановено по гр.д. № 18062/2021г. по описа
на ВРС. Претендират се сторените разноски във въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 от ГПК.
АДВ. В.: Поддържам изцяло въззивната жалба. Запозната съм с доклада
и нямам възражения по него.
АДВ. Ж.: Оспорвам въззивната жалба, като поддържам отговора.
Запозната съм с доклада и нямам възражения по него.
В изпълнение на дадените указания с определението за насрочване,
представям платежно нареждане за внесен депозит за възнаграждение на
особения представител.
СЪСТАВЪТ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД, с оглед представеното в днешно
съдебно заседание доказателство за изпълнение от страна на въззиваемото
3
дружество на вмененото му задължение да заплати депозит за особен
представител на въззивника, намира, че на особения представител следва да
бъде определено възнаграждение, в размер на внесения депозит, както и да
бъде издаден разходен касов ордер.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител, адвокат М.
В. В., в размер на 320,00 (триста и двадесет) лева, платими от внесения
депозит, за което да бъде издаден разходен касов ордер.
АДВ. В.: Нямам други доказателствени искания. Моля, да бъде даден
ход на делото по същество.
АДВ. Ж.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам
други доказателствени искания. Моля, да бъде даден ход на делото по
същество.
АДВ. В.: Не правя възражение за прекомерност по отношение размера
на разноските, претендирани от въззиваемата страна.
С оглед изчерпване исканията на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. В.: Моля, да постановите решение, с което да уважите изцяло така
предявената жалба и да отмените първоинстанционното решение, в
обжалваната част, като считам, че в тази връзка съм изложила съображенията
си в жалбата. Основното, което е, че така при предявения иск нямаме
известяване на длъжника за предсрочна изискуемост. Същият е известен с
покана, но се отнася за други договори, а не за договора, предмет на
настоящия спор, поради което считам, че са нарушени неговите права и
правата му на защита.
АДВ. Ж.: От всички събрани в делото пред първата инстанция, което не
е спорно между страните и не са оспорени тези факти от въззивника, е ясно и
безспорно, че са налице както валидно сключено съществуващо
правоотношение, така също е и налице неизпълнение от страна на П. К. П..
4
Не е спорен и размерът на непогасените му задължения към доверителя ми.
Разглеждайки всички тези писмени доказателства, както и заключението на
вещото лице в първа инстанция, в тяхната съвкупност, съдът е постановил
един съдебен акт, който установява действителното положение в
правоотношенията между страните, като съответно е лишил доверителя ми от
възможността да му бъдат заплатени възнаградителната лихва и
обезщетителната лихва, но е присъдил главницата по задължението, като се е
позовал на това, че преди приключване на устните състезания е настъпил
фактът на падеж на задълженията. Това задължение на кредитополучателя,
както е посочил и съдът произтича от материалноправната норма на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит. Считам, че тези изводи на съда са
правилни. Подробно съм изложила аргументите си в отговора на въззивната
жалба, като съм подкрепила аргументите си с практика, постановена по реда
чл. 290 от ГПК, като с цел процесуална икономия, моля, съдът да кредитира
тези доводи, изложени в жалбата, да отхвърли въззивната жалба и да
постанови решение, с което да потвърди първоинстанционния акт. Моля, да
присъдите разноските, изразяващи се във възнаграждението на особения
представител.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебнозаседание, което приключи в 13.38
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5