Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София,… 09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Б въззивен състав, в открито заседание на двадесети април две
хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. с-я
СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретар Капка Лозева като
разгледа докладваното от мл. съдия Седефчев в.гр.д. № 9609 по описа за 2016 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение от 01.07.2016 г., постановено по гр.дело № 57497/2015 г.
СРС, 77-ти състав е
отхвърлил като погасени по давност предявените от „Р.М **“ ЕООД срещу „С.НА С.В
Б.“ искове по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключен между страните договор
за учредяване на вещно право на строеж, обективиран в нотариален акт № 198,
т.І, рег.№ 11932, д. 261/1999 г., както и
по чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД за връщане на сумата от 4000 лв., частично от
сумата 480 000 лв. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата от 700 лв. - разноски по делото.
В законоустановения срок ищецът обжалва първоинстанционното решение в цялост. В жалбата
се излагат доводи, че СРС е анализирал неправилно доказателствата по делото, за
да отхвърли предявените искове, както и че в отговора на исковата молба
ответникът е признал, че е заблудил ищеца при сключване на процесния договор. Едновременно
с това въззивникът твърди, че по делото
липсва надлежно подаден отговор на исковата молба, което следвало да означава
признаване на иска от ответника.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна, с който се излагат аргументи за нейната неоснователност.
Софийският градски съд прецени събраните по делото материали и наведените
от страните доводи съобразно разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК и
прие следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „„Р.М
91“ ЕООД срещу „С.НА С.В Б.“ искове за разваляне на сключения между страните
договор, обективиран в нотариален акт № 198, т.І, рег.№ 11932, д. 261/1999 г. и
за осъждане ответникът да заплати обезщетение в размер 4000 лв. – частично от
480 000 лв.
Ответникът е оспорил исковете по основание, позовавайки се на изтекла
погасителна давност по отношение на иска за разваляне на договора, както и на
обстоятелството, че правото на строеж – предмет на договора вече е реализирано,
като за ищеца не са настъпили никакви имуществени вреди.
С обжалваното решение, като е съобразил писмените доказателства по делото, първоинстанционният
съд е отхвърлил като погасен по
давност иска за разваляне на договора, а
като последица от това и обусловения от него иск за връщане на полученото на
отпаднало основание.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка
настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
поради което същият дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките
на заявените с въззивната жалба доводи.
Безспорно е пред настоящата инстанция и от приетия пред СРС нотариален акт
№ 198, т.І, рег.№ 11932, д. 261/1999 г., се установява, че на 07.07.1999 г.
между страните по делото - ответникът
като прехвърлител, а ищецът – като приемател е сключен договор, обективиран във
въпросния нотариален акт, за учредяване на право на строеж върху недвижим имот
– дворно място в гр. София, ул. „**********с площ 606 кв.м., съставляващо
парцел пл.№ VІІІ-9 в кв. 353 по плана на гр. София, м. Центъра.
По делото е безспорно и че на 30.04.1996 г. между ответника – като
прехвърлител и „М.“ ЕООД е бил сключен договор за учредяване на право на строеж
върху същото гореописано дворно място, като „М.“ ЕООД не е упражнил правото си
на строеж върху процесния имот.
С писмо-становище до СРС от 18.02.2016 г. ищецът признава, че през 1999 г.
председателят на ответното сдружение го е уведомил за предприети действия по
разваляне на договора от 1996 г. между „М.“ ЕООД и Съюза на слепите.
При разглеждане на въпроса за основателността на предявения иск за
разваляне на договор следва да се прецени обосноваността на направеното от
ответника с отговора на исковата молба правопогасяващо възражение за давност.
Не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба, че предвид
обстоятелството, че ответникът е сдружение на незрящи хора липсва валидно
подаден отговор, респективно възражение за давност и е налице признаване на
иска. Обстоятелството, че ответното сдружение представлява интересите на
слепите хора в България, не означава, че всичките му служители и членове на
органите му са незрящи, както и че не биха могли да упълномощат други лица да
подадат отговор на предявен спрямо тях иск. В този смисъл писменият отговор на
ответника е подаден своевременно и следва да бъде взет предвид.
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента:
изтичането на определен период от време и бездействие на титуляра на правото.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 5 ЗЗД правото на разваляне на договор
се погасява с петгодишна давност. Нормата на чл. 114, ал.1 ЗЗД предвижда, че давностният срок започва да тече
от момента, в който правото е станало изискуемо. В частност, срокът по чл. 87,
ал. 5 ЗЗД започва да тече от момента, в който правото на разваляне на договора
може да бъде осъществено, т.е. от момента на неизпълнение на задължението. В този смисъл - Решение № 865 от
8.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2134/2008 г., IV г. о. В случая договорът е
сключен на 07.07.1999 г., като според признанията на ищеца в горепосоченото становище от 18.02.2016 г.,
още към датата на сключване на договора, той е бил уведомен, че върху
процесното дворно място е било учредено право на строеж в полза на друго дружество.
Още към този момент за него е възникнала възможност да иска разваляне на
сключения договор, като по делото не са наведени твърдения, а и не са
ангажирани доказателства от ищеца за наличие на някоя от уредените в чл. 115 и
чл. 116 от ЗЗД хипотези при които погасителната давност не тече или се
прекъсва. Като е отчел гореизложеното правилно СРС е приел, че към 24.02.2013
г. – датата на предявяване на иска за разваляне на договора, петгодишният
давностен срок вече е изтекъл, респективно правото на ищеца да развали договора
е погасено, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С
оглед отхвърлянето на иска за разваляне на договора, обусловеният от него иск
за неоснователно обогатяване също е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от
СРС.
По тези съображения и доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат
напълно, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло,
включително и по отношение на присъдените разноски пред СРС в полза на
ответника.
При този изход на делото право на разноски за въззивната инстанция има само
въззиваемият, който претендира и доказва извършването на такива в размер от 400
лв. – адвокатско възнаграждение.
С оглед цената на иска и правилата, установени в разпоредбата на чл. 280,
ал. 2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
от 01.07.2016 г., постановено по гр.дело № 57497/2015 г. по описа на СРС, 77-ти
състав.
ОСЪЖДА „Р.М**“
ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „С.НА С.В Б.“, ЕИК ******* на основание чл.273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв. - адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.