№ 727
гр. Варна, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100501860 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 260488/12.02.2024г. от Община
Аврен срещу Решение № 260006/22.01.2024г., постановено по гр.д. №
13755/2020г. на ВРС, 33 с-в, с което съдът ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в отношенията между ищците Р. Г. Д. ЕГН
**********; М. П. Д. ЕГН **********; П. П. Д. ЕГН ********** /посочените
трима ищци – по заместване на първоначалния ищец П. Д.Д. ЕГН **********,
починал на 12.01.2021г., Акт за смърт №100 от 12.01.2021г. на р-н Аспарухово
при Община Варна/, С. Й. Ж. ЕГН **********, С. Г. Д. ЕГН ********** и Д.
Д. Д. ЕГН **********/ посочените двама ищци – по заместване на
първоначалния ищец Д.Д.Д. ЕГН **********, починал на 18.03.2021г., Акт за
смърт №0677 от 18.03.2021г. на Община Белослав/, М. Л. С. ЕГН **********,
П. Л. П. ЕГН **********, Г. А. Н. ЕГН **********/дъщеря на първоначално
посочен починал ищец А. П. С. ЕГН **********, поч. на 30.05.2018г./, Н. С. Д.
ЕГН **********, А. П. П. ЕГН ********** /посочените двама ищци –
наследници на П. А.ов П. ЕГН **********, поч. на 22.08.2022г., Акт за смърт
№2056 от 22.08.2022г. на Община Варна, 1 р-н Одесос / и Р. П. Л. ЕГН
1
**********, от една страна, и ответника ОБЩИНА АВРЕН, БУЛСТАТ
*********, с.Аврен, обл.Варна, ул.“Т.Н.“№8, от друга страна, че ИЩЦИТЕ
СА СОБСТВЕНИЦИ на основание реституция и наследяване от П. Г. С., ЕГН
**********, на реална част с площ от 1441 кв.м. (защрихована в оранжево на
комбинирана скица, представляваща Приложение №4 от заключение на в.лице
инж. С.Н.К. по СТЕ, депозирана с вх.рег.№ 260727 от 09.02.2023г. по описа на
ВРС) от ПИ с идент.№ 21419.501.130 по КККР на с.Добри дол, общ.Аврен,
находящ се в с.Добри дол, общ.Аврен, обл.Варна, одобрени със Заповед РД-
18-1/10.01.2012г. на ИД на АГКК, при граници: ******.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът не е
кредитирал първата изготвена по делото експертиза без да наведе мотиви за
това, а от същата се установява липсата на идентичност между процесния
имот и този, посочен в придобивното основание - решението на ПК с. Аврен
от 20.10.1997г. Съдът кредитира втората експертиза, но същата не установява
фактите, приети от съда, доколкото ищците никога не са притежавали целият
имот № 38 по КП от 1958г.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови ново, с което да се отхвърли исковата претенция/исковите
претенции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК НЕ е постъпил отговор от
въззиваемите страни.
Подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт, в срока за обжалване на решението и при
спазване на останалите изисквания за редовност, поради което настоящото
въззивно производството се явява редовно и допустимо.
В о.с.з. от 13.01.2025г. въззивникът поддържа жалбата, моли да бъде
отменено първоинстанционното решение, а процесуалния представител на
въззиваемите страни оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
решението.
В хода на въззивното производство преди постановяване на решение по
делото при служебна справка е констатирана смъртта на ищцата Р. П. Л. ЕГН
**********, починала на 09.01.2025г. С определение № 713/07.02.2025г. е
отменено протоколно определение от 13.01.2025г., с което е даден ход на
2
устните състезания по делото, производството по в.гр.д. № 1860/2024г. на
ВОС, I състав, е спряно на основание чл. 229 ал.1 т.2 от ГПК и са изискани
служебно от Община Варна удостоверение за наследници на починалото лице
и удостоверение за регистрираните постоянен и настоящ адрес на
наследниците. С определение № 805/12.02.2025г. е възобновено
производството по делото, конституирани са като ищци в процеса А. Р. А. ЕГН
**********, с адрес: обл. Пазарджик, общ. Панагюрище, гр. Панагюрище, ул.
Ц.О. № *** и П. В. И. ЕГН **********, с адрес: обл. Варна, общ. Варна, гр.
Варна, ул. Л.К. № ***, в качеството им на наследници на починалото лице Р.
П. Л., ЕГН **********, като същите са призовани с указания да заявят дали
поддържат първоначалния иск, предявен от техния наследодател, или оттеглят
иска/отказват се от същия. С молба чх. № 9927/04.04.2025г.
новоконституираните страни А. Р. А. и П. В. И. чрез процесуалния си
представител са заявили, че поддържат предявения от наследодателя им иск.
При проверката си по реда на чл.269 от ГПК, съдът съобрази
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на ищците
срещу ответника ОБЩИНА АВРЕН, с която са предявени в условията на
активно субективно съединяване положителни установителни искове за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, които след допуснато в
с.з. на 29.09.2023г. изменение на основание чл.214 ал.1 от ГПК, са за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на основание реституция и наследяване от П. Г. С., ЕГН
**********, на реална част с площ от 1441 кв.м. (защрихована в оранжево на
комбинирана скица, представляваща Приложение №4 от заключение на в.лице
инж.С.Н.К. по СТЕ, депозирана с вх.рег.№ 260727 от 09.02.2023г. по описа на
ВРС) от ПИ с идент.№ 21419.501.130 по КККР на с.Добри дол, общ.Аврен,
находящ се в с.Добри дол, общ.Аврен, обл.Варна, одобрени със Заповед РД-
18-1/10.01.2012г. на ИД на АГКК, при граници на целия имот: ******.
В условията на евентуалност, се настоява за признаване за установено,
че процесният имот е придобит от ищците по давностно владение (с
присъединено владение от наследодателите) от наследниците на починалия П.
Г. С., като давностното владение е упражнявано непрекъснато през периода от
1950г. и към настоящия момент.
3
Исковите претенции се основават на следните фактически твърдения,
изложени в исковата молба и в уточнителна молба от 02.12.2020г.: Твърди се,
че ищците са наследници на П. Г. С., ЕГН **********, починал на 26.02.1979
в гр. Варна. Според изнесеното, с Решение № Д-3 от 20.10.1997г. на
Поземлена комисия – село Аврен, Община Аврен, Варненска област, е била
възстановена на наследниците на П. Г. С. собствеността в стари реални
граници на следния имот: Нива от 1,393 декара, четвърта категория,
съставляваща имот № 013038 по картата на землището, находяща се в
землището на село Аврен, Община Аврен, местност „П.с.“, при граници: имот
№ 013038 (нива на наследниците на В. Д.), имот № 000094 (населено място на
Кметство Бенковски), имот № 013042 (нива на наследниците на С. С.) и имот
№ 000019 (полски път на Кметство Бенковски). Твърди се, че преди
образуване на делото ищците са разбрали, че Община Аврен е актувала като
общинска собственост собствения на ищците имот с Акт за общинска
собственост № 3077/03.11.2016г., като с актуването ответната страна е
включила имота като част от по – голям имот с идентификатор
№21419.501.130 по КК на село Добри дол, с обща площ от 4174 кв.м.,
съставляващ УПИ II, в кв.12 по РП на селото. Твърди се, че и към момента на
актуване на имота като собствен на Община Аврен, същия се е владял и
ползвал от ищците. Навеждат се твърдения, че регулационният план на селото
по отношение на УПИ II, в кв.12, не е влязъл в сила, а спорната част от имота
никога не е била прехвърляна на общината или отчуждавана.
Настоява се, че имота е собственост по реституция и наследство на
наследници на П. Г. С. ЕГН **********.
Излага се в условията на евентуалност, че процесният имот е придобит
по давностно владение (с присъединено владение от наследодателите) от
наследниците на починалия П. Г. С., като давностното владение е
упражнявано непрекъснато през периода от 1950г. и към настоящия момент,
както следва:
В периода 1950-1979 имотът е владян от П. Г. С..
В периода 1979-1982г. имотът е владян от съпругата му М. А. С. и децата
му: С. П. Д., Л. П. Г., А. П. С., Р. П. Л. и Д. П. Д..
В периода 1982-1998г. (след смъртта на съпругата му М. А. С.) имотът е
владян от децата на П. Г. С.: С. П. Д., Л. П. Г., А. П. С., Р. П. Л. и Д. П. Д..
4
В периода 1998-2010г. (след смъртта на Д. П. Д.) имотът е владян от С.
П. Д., Л. П. Г., А. П. С., Р. П. Л., от снахата на наследодателя М.С. Д.а (съпруга
на Д. Д.) и от внука му П. Д.Д..
В периода 2010-2012г. (след смъртта на Л. П. Г.) имотът е владян от
децата на наследодателя: С. П. Д., А. П. С., Р. П. Л., от снахата М.С. Д.а и от
внуците П. Д.Д., М. Л. С. и П. Л. П..
В периода 2012-2017г. (след смъртта на С. П. Д.) имотът е владян от
децата А. П. С. и Р. П. Л., от снахата М.С. Д.а, от внуците П. Д.Д., М. Л. С., П.
Л. П. и Д.Д.Д. и правнука С. Й. Ж..
В периода 2017-2018г. (след смъртта на снахата М.С. Д.а) имотът е
владян от децата А. П. С. и Р. П. Л., от внуците П. Д.Д., М. Л. С., П. Л. П. и
Д.Д.Д. и правнука му С. Й. Ж..
В периода 2018г. – към датата на депозиране на уточнителната молба от
02.12.2021г. (след смъртта на сина А. П. С.) имотът е владян от дъщерята Р. П.
Л., от внуците П. А.ов П., Г. А. Н., П. Д.Д., М. Л. С., П. Л. П. и Д.Д.Д., и от
правнука С. Й. Ж..
През периода от 1982г. до към 02.12.2021г., фактическата власт върху
свое име и от името на всички останали съсобственици е осъщестявана
последователно от Д. П. Д. и М.С. Д.а, а след тяхната смърт – от сина им П.
Д.Д..
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, в който се излага становище за допустимост, но неоснователност
на исковите претенции. Сочи се, че поземлен имот с идентификатор
21419.501.130 по кадастралната карта и кадастралните регистри (ККР) на село
Добри дол, Община Аврен, номер от предходен план 5010080, кв. 12, парцел
II, се притежава с Акта за частна общинска собственост № 3077 от
03.11.2016г., съставен на правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за
общинска собственост, с начин на трайно ползване – за друг обществен обект,
комплекс, като предназначението на територията се сочи като урбанизирана.
Ответникът сочи, че на възстановения на наследодателя на ищците имот
/нива/, четвърта подкатегория, местност „П.с.то“, имот № 013038 към днешна
дата отговаря на имот с идентификатор № 21419.13.38 по КККР на с. Добри
дол, община Аврен. В този смисъл твърденията на ответната страна се
5
свеждат до това, че ищците са собственици на имот с идентификатор №
21419.13.38 по КККР на с. Добри дол, община Аврен по предходен план №
013038, а не както твърдят ищците на поземлен имот с идентификатор
21419.501.130 по КККР на село Добри дол, Община Аврен, т.е. не е налице
идентичност между възстановения на наследодателя на ищците имот с
№013038 и поземлен имот с идентификатор 21419.501.130 – общинска
собственост. Оспорва се и твърдяната придобивна давност върху имота,
доколкото ПИ с идентификатор 21419.501.130 е частна общинска собственост,
а съгласно № 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността давността
за придобиване на имоти – частна държавна и общинска собственост спира да
тече до 31.12.2022г. включително за придобиване на земеделски земи, които са
собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда
на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни.
Моли се с оглед изложеното, за отхвърляне на исковите претенции, като
се претендират за присъждане сторените по делото разноски.
С обжалваното решение е уважен главния иск и не е бил разглеждан
евентуалния.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени по делото са положителни установителни искове за
собственост върху реална част от недвижим имот с правно основание чл. 124
ал.1 от ГПК.
Като придобивно основание за правото на собственост върху реалната
част от имота се сочи на първо място /като главен иск/ реституция и
наследяване, и в условията на евентуалност – давност /и наследяване/.
По главния иск, основан на реституция и наследяване:
Представено по делото е Решение № Д-3 от 20.10.1997г. на Поземлена
комисия – село Аврен, Община Аврен, Варненска област, видно от което е
била възстановена на наследниците на П. Г. С. собствеността в стари реални
граници на следния имот: Нива от 1,393 декара, четвърта категория,
6
съставляваща имот № 013038 по картата на землището, находяща се в
землището на село Аврен, Община Аврен, местност „П.с.“, при граници: имот
№ 013039 (нива на наследниците на В. Д.), имот № 000094 (населено място на
Кметство Бенковски), имот № 013042 (нива на наследниците на С. С.) и имот
№ 000109 (полски път на Кметство Бенковски).
Към решението е приложена скица № 58/19.09.1997г. /л. 8 от делото на
ВРС/, от която е видно разположението на имота и неговите граници.
Представен е и протокол за въвод във владение за посочения в
решението имот от 20.10.1998г., с което са въведени във владение
наследниците на П. Г. С. чрез пълномощника им Р. П. Л..
От изготвената по делото СТЕ от вещото лице инж. Б.К.В., се
установява по категоричен начин, че процесният имот, защрихован в червено
на приложената скица на стр. 13 от делото не е идентичен с имота, описан в
представеното решение № Д-3 от 20.10.1997г. на ПК - с. Аврен, Община
Аврен, област Варна, както и че поземлен имот 21419.13.38, собственост на
ищците, описан в Решение № Д-3 от 20.10.1997г. на ПК - с. Аврен не участва
с площ в процесния имот с идентификатор 21419.501.130, находящ се в с.
Добри дол, общ. Аврен, Варненска област. Поземлен имот 21419.13.38, м.
П.с., вид собств. Частна, вид територия Земеделска, НТП Нива, площ 1265 кв.
м, е със стар номер 013038 с. Добри дол. Посочено е от в.л.В., че разликата в
площта на ПИ 013038 по КВС и ПИ с идентификатор 21419.13.38 по
кадастрална карта на с. Добри дол, се дължи на това, че имотът попада в
контактната зона между земеделската и урбанизираната територия на
населеното място и границите на урбанизираната територия са нанесени в
кадастралната карта съобразно решението на съответна комисия.
Заключението на в.л.Б. В. не влиза в противоречие нито със скицата №
58/19.09.1997г., която се явява приложение на Решение № Д-3 от 20.10.1997г.
на Поземлена комисия – село Аврен, Община Аврен, нито с отговорите на
задачите по допълнителната СТЕ, изготвена от вещото лице инж. С.Н.К. и
приложенията към същата.
В.л. С.К. сочи, че от извършената справка в служба ТСУ - общ. Аврен, се
установява, че за с. Добри дол е действащ РП, одобрен със Заповед №
2421/22.04.1958г. на Зам. Министър на Министерството на комуналното
стопанство и блогоустройство за улична и дворищна регулация. От
7
предоставената извадка от КП и РП на с. Добри дол се установява, че ПИ 38
попада в УПИ V-37, кв. 12; УПИ VI-38, кв. 12; УПИ II - „за училище", кв. 12;
проектно трасе между о.т. 21 и о.т. 29 и в ПИ 21419.501.38 по КК.
Във всички комбинирани скици, изготвени като приложение на ДСТЕ
/но най-ясно в Приложение № 4/, се онагледява, че стар имот 013038 /целият
очертан с черен контур/ е разделен на няколко имота, като в северната си част
попада в границите на регулационния план на селото /в частите, включени в
урегулираните поземлени имоти/, а в южната си част остава извън регулация,
като за тази част е налице възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ с
решение № Д-3 от 20.10.1997г. на ПК - с. Аврен, Община Аврен, област Варна.
Това ясно се вижда и при съпоставка на скиците по Приложение № 4 към
ДСТЕ и скицата № 58/19.09.1997г. /л. 8 от делото на ВРС/, издадена като
приложение на решение № Д-3 от 20.10.1997г. на ПК - с. Аврен, Община
Аврен, област Варна.
С оглед горното безспорно се установява, че ищците не се легитимират
като собственици на процесната реална част от имот с идентификатор
21419.501.130, находящ се в с. Добри дол, общ. Аврен, Варненска област, въз
основа на реституция и наследяване, тъй като с реституционното решение №
Д-3 от 20.10.1997г. на ПК - с. Аврен, Община Аврен, област Варна, им е
възстановен друг имот - ПИ 21419.501.38 по КК, който се намира на юг от
процесния, без да е налице контактна зона между тях. Поради това главният
иск подлежи на отхвърляне.
С оглед сбъдването на условието – отхвърляне на главния иск,
следва да бъде разгледан предявеният в условията на евентуалност иск,
основан на давностно владение:
Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години.
Владението е сложен фактически състав, който включва в себе си два
елемента - обективен елемент – фактическата власт върху вещта/имота
/„corpus posesionis”/ и субективен елемент – намерението за своене или
„animus posidendi”.
Фактическата власт върху вещта, която се нарича „corpus posesionis” или
само “corpus”, е обективният елемент на владението, което има ярко изразена
8
външна изява. Това е властта, която владелецът упражнява върху вещта.
Същата следва да е трайна, явна и необезпокоявана.
С ТР Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2012 г., ОСГК, т. 2, е прието, че позоваването /на давността/ не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално
средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани
към момента на изтичане на законовия срок. В мотивите на ТР е обяснено
обстойно значението на позоваването на давността, а именно: Според
правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Това обаче не означава, че правната последица - придобиване на
правото на собственост или на друго вещно право - настъпва автоматично с
изтичане на установения в закона срок. Означава, че е необходимо позоваване
на давността, но при наличие на позоваване, правните последици -
придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно
определения срок, съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС.
По делото се твърди осъществявана фактическа власт с намерение на
своене от ищците с присъединяване на владението на техните праводатели,
считано за период от 1950г. до подаване на исковата молба в съда, вкл. и към
настоящия момент.
Фактическата власт на ищците с намерение на своене не се оспорва от
ответника по делото ОБЩИНА АВРЕН, доколкото в отговора на исковата
молба се навеждат единствено възражения, основани на прави доводи, а
именно, че процесният имот като частна общинска собственост не може да
бъде валидно давностен поради наличие на мораториум за това.
Въпреки това по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
св. А. Маринов С. и Георги А. Колев, които сочат, че имотът, върху който е
било предвидено да бъде построено училището /процесния имот с
идентификатор 21419.501.130, отговарящ на УПИ II - „за училище" съгласно
ДСТЕ/, но не е било построено, се обработва от семейството на ищците. Сочат
още, че имотът е ограден с мрежа, както и че същият към момента не се
обработва от никого, тъй като последно е бил работен от П. Дойчев, който от
9
около 5 години е в чужбина.
Техните показания кореспондират с останалия доказателствен материал
по делото и по конкретно с допълнителната СТЕ, изготвена от в.л. С.К.. След
оглед на място вещото лице е установило, че процесният имот е заграден от
запад, юг и изток с ограда от бетонни и метални колове с оградна мрежа, а от
север имота не е заграден и е свързан с ПИ 21419.501.126 по КК, т.е. между
тях няма изградена ограда. Видно от скицата, Приложение № 4 от ДСТЕ, имот
ПИ 21419.501.126 по КК е идентичен с УПИ ** по КП и РП на с. Добри дол,
одобрен със Заповед № 2421/22.04.1958г. ДСТЕ сочи, че в разписните листи
към КП и РП на с. Добри дол, одобрен със Заповед № 2421/22.04.1958г. за
собственик на ПИ № 38, от който се образува УПИ ** е вписан: 1. При
изготвяне и одобряване на КП и РП за собственик на УПИ **, е вписан П. Г.
/неправилно е изписана от вещото лице фамилията Й., като от самия разписен
лист е видно, че фамилията на лицето е Г./, без данни за док. за собственост -
наследодателя на ищците. 2. В последствие П. Г. е заличен и е записана Р. П.
Л. с Н.А. № 84, том IV, дело 2229/1983г. и с Н.А. № 122, том III, дело
1397/1984г. – един от наследниците. /По делото липсва доказателство за
наличие на такъв нотариален акт, не се и твърди придобиване на имота
еднолично от този наследник./ Факта на ограждането на процесната реална
част от ПИ 21419.501.130 по КК ведно с ПИ 21419.501.126 по КК, е индиция
за осъществяване на фактическа власт върху реалната част от процесния имот
от собствениците на съседния ПИ 21419.501.126 по КК, а именно
наследниците на П. Г..
Съдът намира за нужно да отбележи, че необработването на имота през
последните 5 години, не означава загубване на владението. Фактът, че
процесната реална част е все още оградена, заедно с имот ПИ 21419.501.126
по КК и липсват твърдения за отнемане на владението от трето лице, означава,
че фактическата власт на ищците не е отнета, поради което същата е трайна и
необезпокоявана. Същата е и явна, доколкото ограждането на имота ясно
обективира и фактическата власт, и намерението за своене в
действителността.
Владението е продължило за периода от 1950г. до 2020г. или седемдесет
години/.
Продължителността на срока, необходим за придобиване на имота по
10
давност, се определя от материалния закон, който е в сила през съответния
период /вещно право - практически проблеми, Б. и В./. Според Закона за
давността, отменен от действащия Закон за собствеността, за недвижими
имоти този срок е 20 години за обикновено владение и 10 години за
добросъвестно /чл. 34 и чл. 29 от ЗД/. Според ЗС тези срокове са съответно 10
години и 5 години /чл. 79 от ЗС/. В настоящата хипотеза владението е
започнало при действието на ЗД и е завършило при действието на ЗС.
Съгласно пар. 4 от преходните правила на ЗС, относно придобивната давност,
започнала да тече при действието на отменения закон за давността, се
прилагат разпоредбите на настоящия закон, ако за завършване на давността по
отменения закон е нужен по-дълъг срок от предвидения в настоящия закон.
При изясняване на смисъла на посочената разпоредба следва да се има
предвид, че новите по-кратки срокове, предвидени в ЗС, започват да текат,
считано от влизане в сила на закона занапред, т.е. от 16.12.1951г., а не от
предшестващия момент на завладяване на имота /така решение №
1198/13.05.1963г. по г.д. № 651/63г. на I ГО/. Следователно срокът за
придобиване на имота по давност по силата на новия закон изтича на
16.12.1961г. Към посочената дата процесната реална част от имота е била във
фактическата власт на П. Г. С. и именно той е своил недвижимия имот.
Имотът е придобит по давност от П. Г. С. на 16.12.1961г. с оглед
ретроактивното действие на позоваването на давността по Тълкувателно
решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, т. 2.
Неговите наследници – ищци по делото, се легитимират като собственици на
имота към настоящия момент въз основа на давност и наследяване.
От комбинираният цифров модел между оцифрено графично копие от
КП на с. Добри дол от 1958г., извадка от КК в обхвата на ПИ 21419.501.130, се
установява, че частта от ПИ 38 по КП попадаща в ПИ 21419.501.130 по КК е с
площ от 1441 кв.м. Поради това искът, основан на давност се явява
основателен в неговата цялост.
По правата на ответника:
Ответната страна ОБЩИНА АВРЕН твърди придобиване на имота, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинска собственост, доколкото на
соченото основание е съставен Акта за частна общинска собственост № 3077
от 03.11.2016г.
11
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинска собственост, Общинска
собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка,
по давност или по друг начин, определен в закон.
Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинска собственост не
предвижда конкретно основание за придобиване на вещни права, доколкото в
същата се изброяват неизчерпателно възможните придобивни основания. С
оглед на това ответната страна е следвало да наведе конкретен способ, чрез
който твърди, че е придобила собствеността върху процесния имот, което не е
било сторено.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от ЗОС Общината придобива право на собственост
и ограничени вещни права чрез правна сделка, по давност или по друг начин,
определен в закон. В чл. 56 ал. 1 от ЗОС е предвидено, че за общинските имоти
се съставят актове за общинска собственост по образци, утвърдени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на
правосъдието.
Актът за общинска собственост е констативен нотариален акт. Самият
той не създава права, поради което прибодиването на процесния имот от
Общината следва да бъде доказано в процеса при условията на пълно и главно
доказване.
Освен твърдения, липсват по делото и доказателства за придобиване на
/реална част с площ от 1441 кв.м. от/ ПИ с идент.№ 21419.501.130 по КККР на
с.Добри дол, общ.Аврен от ОБЩИНА АВРЕН.
При изготвяне и одобряване на КП и РП от 1958г. за собственик на УПИ
**, е вписан П. Г.. Одобряването на РП със Заповед № 2421/22.04.1958г.,
съгласно който е отредено УПИ II - „за училище", не е достатъчно условие за
преминаване на собствеността от физическото лице Г. в Държавата. Според
действащия към посочената дата закон - ЗПИНМ /влязъл в сила от 1.01.1950
г./, регулационният план няма пряко отчуждително действие. За да премине
собствеността от частна в държавна е необходимо да бъде проведена
отчуждителна процедура.
По делото няма приложени доказателства за отчуждаване на част от ПИ
с №013038 по реда на чл. 55а и сл. от ЗПИНМ.
Съгласно чл. 55а. (Изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г., бр. 90 от 1958 г.) от
12
ЗПИНМ /отм./, съобразно с градоустройствените изисквания от урегулирани
или неурегулирани имоти на частни лица и на обществени организации могат
да се образуват или групират парцели и отчуждават имоти в полза на
държавата за държавно и групово жилищно строителство, както и за
отстъпване право на строеж на обществени организации или на жилищно-
строителни кооперации. С оглед на вида, разположението и трайността на
сградите отчуждаването може да се отнася само за местата без сградите. В
тези имоти при нужда могат да се включват и части от улици, площади и
други държавни имоти.
Предложенията за образуване, групиране и отчуждаване на имоти се
съобщават по реда на Гражданския процесуален кодекс на собствениците,
които в 7-дневен срок от съобщението могат да правят писмени възражения
пред съответния народен съвет.
Образуването и групирането на парцелите и отчуждаването на имотите
за градовете София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен,
Димитровград, Габрово, Сливен, Казанлък, Кърджали, Мадан и Димитрово се
извършва с решение на изпълнителния комитет на градския народен съвет, а за
другите населени места - с решение на изпълнителния комитет на окръжния
народен съвет. Решенията на изпълнителните комитети на народните съвети са
окончателни и не подлежат на обжалване.
Съгласно чл. 55б. ЗПИНМ /отм./, имотите, включени в парцелите по
предходния член, се оценяват съгласно одобрена от Министерския съвет
нарочна тарифа.
(Ал. 2, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Имотите, отчуждени съгласно чл.
55а, се заемат след обезщетяване на собственика.
(Ал. 3, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Ако в 3-годишен срок от
отчуждаването на имотите собственикът не бъде обезщетен, по негово искане
изпълнителният комитет на съответния народен съвет отменя отчуждаването.
По делото липсват доказателства за отчуждаване на част от ПИ с
№013038, идентична с процесната реална част, извършено с решение на
изпълнителния комитет на градския народен съвет на гр. Варна, както и
доказателства за обезщетяване на собственика.
В заключението на в.л. Костов се сочи, че отчуждената площ от ПИ 47,
13
кв. 12, не касае процесния поземлен имот, поради това че между ПИ 47 и ПИ
38 има друг имот - ПИ 48. Отразено е още, че Заповед № 884/14.03.1983г., не е
приложена в кориците на гр. дело № 13755/2020г. С други думи по делото
липсват представени писмени доказателства за отчуждаване, а освен това
твърденията са за отчуждаване на имот, различен от процесния – част от ПИ с
ПИ 47, а не на ПИ с №013038.
С оглед на горното съдът приема, че частта от ПИ с №013038, идентична
с процесната реална част, никога не е ставала държавна /социалистическа/
собственост, тъй като ищците никога не са губили собствеността си върху нея.
Поради това и за нея не е приложима забраната за придобиване на държавни
имоти по давност по чл. 3 от ЗАКОН за държавните имоти (отм.), а в
последствие и по Закона за държавната собственост и Закона за общинската
собственост, вкл. наложения мораториум.
Предвид несъвпадащите изводи на двете инстанции, решението на ВРС
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъде отхвърлен главния иск и да бъде уважен евентуалния иск.
Предвид изхода на делото, ОБЩИНА АВРЕН дължи на ищците
разноските, сторени от тях за въззивното производство, но няма представено
по делото доказателство такива да са били направени, както и липсва искане
за присъждане на разноски, вкл. такова, направено преди отмяната на хода по
същество на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260006/22.01.2024г., постановено по гр.д. №
13755/2020г. на ВРС, 33 с-в, с което съдът ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в отношенията между ищците Р. Г. Д. ЕГН
**********; М. П. Д. ЕГН **********; П. П. Д. ЕГН ********** /посочените
трима ищци – по заместване на първоначалния ищец П. Д.Д. ЕГН **********,
починал на 12.01.2021г., Акт за смърт №100 от 12.01.2021г. на р-н Аспарухово
при Община Варна/, С. Й. Ж. ЕГН **********, С. Г. Д. ЕГН ********** и Д.
Д. Д. ЕГН **********/ посочените двама ищци – по заместване на
първоначалния ищец Д.Д.Д. ЕГН **********, починал на 18.03.2021г., Акт за
14
смърт №0677 от 18.03.2021г. на Община Белослав/, М. Л. С. ЕГН **********,
П. Л. П. ЕГН **********, Г. А. Н. ЕГН **********/дъщеря на първоначално
посочен починал ищец А. П. С. ЕГН **********, поч. на 30.05.2018г./, Н. С. Д.
ЕГН **********, А. П. П. ЕГН ********** /посочените двама ищци –
наследници на П. А.ов П. ЕГН **********, поч. на 22.08.2022г., Акт за смърт
№2056 от 22.08.2022г. на Община Варна, 1 р-н Одесос/ и Р. П. Л. ЕГН
**********, от една страна, и ответника ОБЩИНА АВРЕН, БУЛСТАТ
*********, с.Аврен, обл.Варна, ул.“Т.Н.“№8, от друга страна, че ИЩЦИТЕ
СА СОБСТВЕНИЦИ на основание реституция и наследяване от П. Г. С., ЕГН
**********, на реална част с площ от 1441 кв.м. (защрихована в оранжево на
комбинирана скица, представляваща Приложение №4 от заключение на в.лице
инж. С.Н.К. по СТЕ, депозирана с вх.рег.№ 260727 от 09.02.2023г. по описа на
ВРС) от ПИ с идент.№ 21419.501.130 по КККР на с.Добри дол, общ.Аврен,
находящ се в с.Добри дол, общ.Аврен, обл.Варна, одобрени със Заповед РД-
18-1/10.01.2012г. на ИД на АГКК, при граници: ******.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. Г. Д. ЕГН **********; М. П. Д. ЕГН
**********; П. П. Д. ЕГН ********** /посочените трима ищци – по
заместване на първоначалния ищец П. Д.Д. ЕГН **********, починал на
12.01.2021г., Акт за смърт №100 от 12.01.2021г. на р-н Аспарухово при
Община Варна/, С. Й. Ж. ЕГН **********, С. Г. Д. ЕГН ********** и Д. Д. Д.
ЕГН **********/ посочените двама ищци – по заместване на първоначалния
ищец Д.Д.Д. ЕГН **********, починал на 18.03.2021г., Акт за смърт №0677 от
18.03.2021г. на Община Белослав/, М. Л. С. ЕГН **********, П. Л. П. ЕГН
**********, Г. А. Н. ЕГН **********/дъщеря на първоначално посочен
починал ищец А. П. С. ЕГН **********, поч. на 30.05.2018г./, Н. С. Д. ЕГН
**********, А. П. П. ЕГН ********** /посочените двама ищци – наследници
на П. А.ов П. ЕГН **********, поч. на 22.08.2022г., Акт за смърт №2056 от
22.08.2022г. на Община Варна, 1 р-н Одесос/, А. Р. А. ЕГН **********, с
адрес: обл. Пазарджик, общ. Панагюрище, гр. Панагюрище, ул. Ц.О. № *** и
П. В. И. ЕГН **********, с адрес: обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, ул. Л.К.
№ *** /последните двама ищци като наследници на Р. П. Л. ЕГН **********,
починала в хода на процеса на 09.01.2025г., Акт за смърт № 0011 от
09.01.2025г. на Община Пазарджик/, ПРОТИВ ОБЩИНА АВРЕН, БУЛСТАТ
*********, с.Аврен, обл.Варна, ул.“Т.Н.“№8, за приемане за установено, че
15
ИЩЦИТЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на основание реституция и наследяване от
П. Г. С., ЕГН **********, на реална част с площ от 1441 кв.м. (защрихована в
оранжево на комбинирана скица, представляваща Приложение №4 от
заключение на в.лице инж. С.Н.К. по СТЕ, депозирана с вх.рег.№ 260727 от
09.02.2023г. по описа на ВРС) от ПИ с идент.№ 21419.501.130 по КККР на
с.Добри дол, общ.Аврен, находящ се в с.Добри дол, общ.Аврен, обл.Варна,
одобрени със Заповед РД-18-1/10.01.2012г. на ИД на АГКК, при граници:
******., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Р. Г. Д.
ЕГН **********; М. П. Д. ЕГН **********; П. П. Д. ЕГН **********
/посочените трима ищци – по заместване на първоначалния ищец П. Д.Д. ЕГН
**********, починал на 12.01.2021г., Акт за смърт №100 от 12.01.2021г. на р-н
Аспарухово при Община Варна/, С. Й. Ж. ЕГН **********, С. Г. Д. ЕГН
********** и Д. Д. Д. ЕГН **********/ посочените двама ищци – по
заместване на първоначалния ищец Д.Д.Д. ЕГН **********, починал на
18.03.2021г., Акт за смърт №0677 от 18.03.2021г. на Община Белослав/, М. Л.
С. ЕГН **********, П. Л. П. ЕГН **********, Г. А. Н. ЕГН
**********/дъщеря на първоначално посочен починал ищец А. П. С. ЕГН
**********, поч. на 30.05.2018г./, Н. С. Д. ЕГН **********, А. П. П. ЕГН
********** /посочените двама ищци – наследници на П. А.ов П. ЕГН
**********, поч. на 22.08.2022г., Акт за смърт №2056 от 22.08.2022г. на
Община Варна, 1 р-н Одесос/, А. Р. А. ЕГН **********, с адрес: обл.
Пазарджик, общ. Панагюрище, гр. Панагюрище, ул. Ц.О. № *** и П. В. И.
ЕГН **********, с адрес: обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, ул. Л.К. № ***
/последните двама ищци като наследници на Р. П. Л. ЕГН **********,
починала в хода на процеса на 09.01.2025г., Акт за смърт № 0011 от
09.01.2025г. на Община Пазарджик/, от една страна, и ответника ОБЩИНА
АВРЕН, БУЛСТАТ *********, с.Аврен, обл.Варна, ул.“Т.Н.“№8, от друга
страна, че ИЩЦИТЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на реална част с площ от 1441
кв.м. (защрихована в оранжево на комбинирана скица, представляваща
Приложение №4 от заключение на в.лице инж. С.Н.К. по СТЕ, депозирана с
вх.рег.№ 260727 от 09.02.2023г. по описа на ВРС) от ПИ с идент. №
21419.501.130 по КККР на с.Добри дол, общ.Аврен, находящ се в с.Добри дол,
общ.Аврен, обл.Варна, одобрени със Заповед РД-18-1/10.01.2012г. на ИД на
АГКК, при граници: ******., на основание придобивна давност,
16
осъществявана за периода от 1950г. до 16.12.1961г. от наследодателя на
ищците П. Г. С. и наследяване от П. Г. С., ЕГН **********, починал на
26.02.1979г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е подлежи на касационна проверка по реда на чл. 280
от ГПК пред Върховния касационен съд с касационна жалба, подадена
чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от
връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17