№ 3955
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110140836 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
05.03.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №40836 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.26, ал.1 от ЗЗД и по чл.55, ал.1, пр I от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Л. В. С., чрез адв.Е. И. от АК- гр.П, срещу ........, ЕИК
......, със седалище и адрес на управление гр. ......, представлявано от ......- управител, с която
са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
1
основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща
заплащане на „такса бързо разглеждане“, по сключен между страните Договор за кредит
№...г. поради накърняване на добрите нрави и заобикаляща нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК,
както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. I ЗЗД за връщане на платената
въз основа на нищожната клауза такса в размер на 20 лева. Твърди се, че на 29.11.2017 г.
страните по делото са сключили договор за кредит, по силата на който ответникът е
предоставил на ищеца заемна сума в размер на 200 лв., при фиксиран лихвен процент от
40,70 % и ГПР от 49,90 %. Съгласно договора ищцата следвало да заплати и такса за бързо
разглеждане на документи в размер на 35 лв. Ищецът поддържа, че така уговорената такса е
нищожна като неравноправна, тъй като при сключване на договора опциите били или
избиране на приоритетно разглеждане в срок от 15 минути и плащане на такса за това или
обикновена заявка без такса със срок за становище на заемодателя до 7 дни. При
необходимост от разглеждане на заявката в по- кратък срок заемополучателят е принуден да
избере опция за приоритетно разглеждане. Таксата била уговорена в договора едва след като
е направена заявката, като при подписване на договора потребителят се задължавал да
плати такса, за която не му било известно в какъв размер е и как ще бъде платена. Липсвала
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Поради това клаузата
имала неравноправен характер и с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника без реално да е извършена конкретна услуга. Таксата представлявала
скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди
отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК. Таксата за бързо разглеждане по същество била добавка към
възнаградителната лихва и го обогатявала неоснователно. С оглед изложеното моли
предявените искове да бъдат уважени, като бъде прогласена нищожността на оспорената
клауза от договора и бъде осъден ответникът да заплати на ищцата платената въз основа на
нищожната клауза сума. Претендират се направените по делото разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез
юрк. Д. Д, с който предявените искове се оспорват изцяло. Поддържа, че исковата молба е
нередовна. Счита, че оспореното материално правоотношение не е в достатъчна степен
индивидуализирано. Не става ясен размерът на таксата бързо разглеждане дали е 35 лв. или
98,52 лв. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани и се
претендират разноски.
В о.с.з. от 01.02.2024г. осъдителната искова претенция е увеличена до размера от
237,23 лв.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Съгласно прието заключение по ССч.Е., отв. дружество е отпуснало на 29.11.2017г.
заем от 200 лв. на ищцата, като е следвало да се върне сума от общо 237,23 лв. с
възнаградителна лихва, при ГПР от 49,9 % и ГЛП от 40,7 %, с падеж на задължението:
09.12.2017г. Сумата от 237,23 лв. е заплатена преди настъпването а падежа на задължението
на 05.12.2017г., като е налице пълно изпълнение. Уговорена е такса за експресно
разглеждане на искането от 35 лв. и в случай, че се включи в ГПР на годишна база възлиза
на 50 727 %, съобразно нормативно предвидената формула за изчислението му.
Правните изводи на съда са следните:
Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП, приема за „потребител“ всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В
разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с
2
потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е
неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20
на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната
клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се
приема, че уговорки по кредитното правоотношение за закупуване на допълнителни услуги,
за приоритетно разглеждане на искането, за действия, свързани с усвояването или
управлението на кредита, или за промяна на договорните параметри водят до извод за
неравностойност на насрещните задължения по договора, както и за наличието на прикрита
неустоечна клауза, поета от заемателя. В чл.9 от ЗЗД е установен принцип на договорна
свобода и всеки може да избира при какви условия да сключва правоотношения. При избор
на потребителя да сключи заемно правоотношение при експресно разглеждане на искането
му с оглед спешната му нужда от парични средства не може да се позовава на засилената
закрила на потребителите. В случая не се установява заплащането от заемополучателя за
твърдяната такса за експресно разглеждане на искането за кредит и искът се явява
неоснователен.
Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения,
целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса
на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически
факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на
чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД включва даване на нещо от престиращия, получаването му от
акципиенса и липса на основание за имущественото разместване. Субект на задължението за
връщане на даденото е лицето, което го е получило- кредитодателя. Указано е на ищеца по
иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.I oт ЗЗД да установи извършеното плащане. Не са
налице доказателства за заплащане в полза на ответника на парична сума по договора за
кредит за такса за експресно разглеждане на кредита от 35 лв. Установено е от приетата
ССч.Е изпълнение на главница и възнаградителна лихва от общо 237,23 лв. При това
положение кондикционният иск в увеличения му размер от 237,23 лв. се явява недоказан по
основание и по размер и следва да се отхвърли.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено
делото, да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство в минимален размер
от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. В. С., ЕГН:**********, срещу ........, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление гр. ....., представлявано от ......- управител, иск за
прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на „такса бързо
разглеждане“, по сключен между страните Договор за кредит №...г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. В. С., ЕГН:**********, срещу ........, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление гр. ......, представлявано от ......- управител, осъдителен иск
за сума от 237,23 /двеста тридесет и седем лева и двадесет три стотинки/ лв.,
представляваща недължимо дадено по сключен между страните Договор за кредит №...г.,
като неоснователен.
3
ОСЪЖДА Л. В. С., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на
........, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. ....., представлявано от ......-
управител, сума в размер общо на 100 /сто/ лв., представляваща деловодни разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4