Р
Е Ш Е Н И Е № 260322
гр. Хасково, 30.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд - Хасково, ГО, 7-и граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет
и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Елена
Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Иванова-Георгиева гр. д.
№ 2829 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от И.В. Трендафилова, ЕГН **********, с адрес *** с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК срещу „Кредит инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин 6“, ет. 2.
Ищцата твърди, че по ч. гр. д. № 1311 по
описа за 2011 г. на РС - Хасково бил издаден изпълнителен лист от 14.06.2011г.,
с който била осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД следните суми:
248.66 лева за главница по сключен между тях договор за паричен заем, 13.96
лева – възнаградителна лихва за периода от 30.03.2010г. до 30.06.2010г., 23,90
лева – мораторна лихва за периода от 30.04.2010г. до 08.03.2011г. и законната
лихва върху главницата, считано от 18.04.2011 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 125 лева разноски по делото за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение. Въз основа на него и по молба от кредитора срещу нея било
образувано изпълнително дело № 20118750401528 по описа на ЧСИ Захари Запрянов с
район на действие района на Окръжен съд - Хасково. Поради бездействие на
взискателя по изпълнителното производство, частният съдебен изпълнител
установил, че били настъпили визираните в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
обстоятелства и на това основание прекратил изпълнителното производство. На
02.12.2020 г. ищцата била уведомена със съобщение по изпълнително дело №
20208750400897 по описа на ЧСИ Захари Запрянов с район на действие Окръжен съд
- Хасково, че въз основа на изпълнителния лист от 14.06.2011 г. по ч. гр. д. № 1311
по описа за 2011 г. на РС - Хасково било образувано ново изпълнително
производство. Счита се, че към настоящия момент била изтекла погасителната
давност по отношение на задълженията, за които бил издаден този изпълнителен
лист, което обуславяло правния й интерес да предяви иск по чл. 439 ГПК. Предвид
изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумите по
изпълнителен лист от 14.06.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 1311 по описа за
2011г. на РС - Хасково, както следва: 248.66 лева за главница по сключен между
тях договор за паричен заем, 13.96 лева – възнаградителна лихва за периода от
30.03.2010г. до 30.06.2010г., 23,90 лева – мораторна лихва за периода от
30.04.2010г. до 08.03.2011г. и законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2011
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 125 лева разноски по делото за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, за принудителното събиране
на които е образувано изп. д. № 20208750400897 по описа на ЧСИ Захари Запрянов,
поради погасяването им по давност.
В съдебно заседание, ищцата не се явява,
представлява се от адвокат Т., който пледира за уважаване на предявения иск и
моли са присъждането на разноски.
Ответникът счита иска за допустим, но
неоснователен. Твърди, че по време на образуваното на 25.11.2011г. изп. дело №
1528 по описа за 2011г. на ЧСИ Захари Запрянов са извършвани множество
изпълнителни действия - всяко от които прекъсвало погасителната давност на
процесните вземания. На 09.10.2015г. била депозирана молба за конституиране на
нов взискател от ответника. Впоследствие изп. дело № 1528 по описа за 2011г. на
ЧСИ Захари Запрянов било прекратено поради премепция. Взискателят изтеглил
изпълнителния лист и с него се присъединил на 12.01.2016г. по изп.дело № 446 по
описа за 2013г. на ЧСИ Захари Запрянов. По това изпълнително дело, а и в хода
на изпълнително дело № 897 по описа за 2020г. по желание на взискателя и по
инициатива на съдебния изпълнител били предприети различни изпълнителни
действия, които прекъсвали погасителна давност. Конкретно се посочват
извършените описи на движими вещи, запорни съобщения, изготвяне на справки и
други. Ответникът се позовава и на съдебна практика на ВКС, според която
извършената c т. 10 от TP № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. пораждала действие от
датата на обявяването на TP, поради което до тогава важали дадените задължителни разяснения с ППВС № 3/18.11.1980 г., че
погасителната давност
не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Предвид изложеното се иска предявеният
иск да бъде отхвърлен и на ответника да се присъдят сторените по делото
разноски.
В
съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител. Депозирана
е молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, с която се взима отношение
по същество на спора, а именно моли се за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
От материалите, съдържащи се в
приложените изпълнително дело № 1528 по описа за 2011г., изпълнително дело №
446 по описа за 2013г. и изпълнително дело № 897 по описа за 2020г. на ЧСИ
Захари Запрянов с район на действие района на Окръжен съд -Хасково, се
установява, че действително по ч. гр. д. № 1311 по описа за 2011г. на Районен
съд – Хасково е издаден изпълнителен лист от 14.06.2011г., с който ищцата е
осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД следните суми:
248,66 лева за главница по сключен между тях договор за паричен заем, 13,96
лева – възнаградителна лихва за периода от 30.03.2010г. до 30.06.2010г., 23,90
лева – мораторна лихва за периода от 30.04.2010г. до 08.03.2011г. и законната
лихва върху главницата, считано от 18.04.2011г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 125 лева разноски по делото за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение.
По молба на дружеството-кредитор е било
образувано изпълнително дело № 1528 по описа за 2011г. на ЧСИ Захари Запрянов.
По изпълнително дело били извършени редица изпълнителни действия, включително с
молба от 09.11.2015г. ответникът е поискал конституирането му като взискател
поради извършено прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист. С
постановелние от 05.10.2015г. ЧСИ Захари Запрянов е прекратил производствоство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На 21.05.2013г. било образувано изпълнително
дело № 446 по описа за 2013г. на ЧСИ Захари Запрянов. С постановление от
14.12.2015г. на ЧСИ Захари Запрянов ответникът е присъединен като взискател по
изпълнителното дело и със същото постановление е насрочен опис на движимите
вещи на длъжника. По цитираното изпълнително дело са извършени редица действия,
изразяващи се във връчване на покана за доброволно изпълнение, изпращане на
писма до взискателя, проучвания на имущественото състояние на длъжника чрез
изискване на информация и документи, наложена е възбрана върху недвижим имот,
насрочен е опис на движими вещи, наложен е запор върху банкови сметки. С постановление
от 21.05.2019 г. ЧСИ Захари Запрянов е прекратил производството по горепосоченото
изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като е приел, че в
продължение на две години не е поискано извършването на изпълнителни действия.
По молба на ответника от 02.11.2020г. е
образувано изпълнително дело № 897 по описа за 2020 г. на ЧСИ Захари Запрянов,
като по него отново са извършени редица действия, изразяващи се във връчване на
покана за доброволно изпълнение, изпращане на писма до взискателя, проучвания
на имущественото състояние на длъжника чрез изискване на информация и други,
които ще бъдат обсъдени конкретно при разглеждането на предпоставките за
уважаване на иска.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск по чл. 439 от ГПК, който представлява отрицателен
установителен иск. С него се цели установяването със сила на пресъдено нещо
несъществуването на изпълняемото право, удостоверено в изпълнителното
основание, тоест неговата изискуемост, а като краен резултат прекратяването на
изпълнителното производство. Като всеки друг установителен иск, за да бъде той
допустим, ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му. Правен
интерес от отрицателен установителен иск ищецът ще има само тогава, когато
изпълняемото вземане още не е събрано чрез изпълнителните способи. По делото
няма данни да са събирани принудително суми, в който случай ищецът би имал
правен интерес от осъдителен иск за връщането им по чл. 55 от ЗЗД, а не от
отрицателен установителен. Същевременно предявеният иск от длъжника против взискателя
се основава на изтекла в полза на длъжника погасителна давност – факт, който се
твърди, че е настъпил след приключването на съдебното дирене в производството,
по което срещу длъжника е бил издаден изпълнителен лист за процесните вземания.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск следва да се счита за допустим.
За да бъде искът по чл. 439 от ГПК основателен в
обективната действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) да е налице
вземане, което е безспорно установено между страните със съдебен акт, ползващ
се със сила на пресъдено нещо; 2)
след влизане в сила на съдебния акт да е налице изтекъл период на погасителна
давност; 3) погасителната давност да
не е била спирана или прекъсвана.
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 922 от 21.04.2011г. по
ч.гр.д. № 1311 по описа за 2011г. на РС-Хасково за заплащане на сумата от 248,66 лева за
главница по сключен договор за паричен заем, 13,96 лева – възнаградителна лихва
за периода от 30.03.2010г. до 30.06.2010г., 23,90 лева – мораторна лихва за
периода от 30.04.2010г. до 08.03.2011г. и законната лихва върху главницата,
считано от 18.04.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 125 лева
разноски по делото за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, която
е влязла в сила и въз основа на нея на 14.06.2011г. е издаден изпълнителен
лист. Страните не оспорват и образуването на приложените към настоящото дело
изпълнителни дела.
Не
са спорни и правните въпроси дали влязлата в сила заповед за изпълнение на
парично задължение се ползва със сила на пресъдено нещо и каква е приложимата
давност за вземанията установени с влязла в сила заповед за изпълнение. В
теорията и практиката се приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение на
парично задължение има правни последици сходни на силата на пресъдено нещо в
процесуален аспект. Следователно материалноправните последици също са еднакви. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно,
което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече
правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение.
Следователно, по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на
влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение. Вж. така в
Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г.
о., Определение № 633 от 07.11.2017 г. по т. д. № 1508/2017 г. на
ВКС, II т. о., Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. №
1366/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д.
№12/2010 г. на ВКС, III г.о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. по
ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др.
Ето
защо приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която ако
вземането е установено със съдебено решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. Този срок започва да тече от влизане в сила на заповедта за
изпълнение. С оглед липсата на други данни кога процесната заповед е влязла в
сила следва да се приеме, че най-късната безспорно установена дата, на която
Заповед за изпълнение на
парично задължение № 922 от 21.04.2011г. по ч.гр.д. № 1311 по описа за 2011г.
на РС-Хасково е влязла в сила е тази, на която въз основа на нея е издаден изпълнителен
лист – 14.06.2011г.
От влизането в
сила на заповедта 14.06.2011г. е започнал да тече давностен срок по чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, който е трябвало да изтече на 14.06.2016г. Съгласно чл. 116, б. „в“
от ЗЗД и чл. 117, ал. 1 от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече
нова давност.
По време на
образуването на изпълнително дело № 1528 по описа за 2011г. на ЧСИ Захари
Запрянов са действали задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с Постановление № 3 от 18.11.1980г., постановено по гр.д. № 3 по
описа за 1980г. на Пленум на ВС. Съгласно цитираното постановление след
образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес
прекъснатата вече давност се спира, тоест погасителната давност не тече при
висящност на изпълнителния процес.
С тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г., постановено по тълк.д. № 2 по описа за 2013г. на
ВКС, ОСГТК постановление № 3 от 18.11.1980г., постановено по гр.д. № 3 по описа
за 1980г. на Пленум на ВС е обявено за изгубило своята сила. Съгласно т. 10 от
цитираното тълкувателно решение когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. От мотивите към т. 10 се извежда, че давността
се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. С него е прието
е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за
определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Предвид
различните насоки по теченето на давността (дали същата спира при висящ
изпълнителен процес или множество пъти бива прекъсвана с различните действия по
изпълнението) при образувано изпълнително производство от съществено значение е
към кой момент следва да се счита, че цитираното постановление е загубило
силата си и съответно от кога са започнали да действат задължителните
постановки дадени с тълкувателното решение. Доколкото този момент не е изрично
уреден, в практиката са се развили две противоположни тези, станали повод за
образуването на тълкувателно дело № 3 по описа за 2020г. на ВКС, ОСГТК, по
което следва да се даде отговор на въпроса „От кой момент поражда действие
отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания
по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Образуването на
тълкувателно дело не е повод за спиране на настоящото производство, поради
което съдът следва да приеме една от двете тези и да разреши правния спор
съобразно нея.
Настоящият
съдебен състав счита, че тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., постановено
по тълк.д. № 2 по описа за 2013г. на ВКС, ОСГТК няма обратно действие и в този
смисъл давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди
26.06.2015г. не тече. Приложено към конкретния правен спор това означава, че
давността е спряла с образуването на изпълнително дело № 1528 по описа за
2011г. на ЧСИ Захари Запрянов на 25.11.2011г. и не е текла до неговото
прекратяване. Изпълнителното производство е прекратено с постановление на ЧСИ
Захари Запрянов на 05.10.2015г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Това
обаче не е датата, на която действително е прекратено изпълнителното
производство. Последното действие по изпълнението е извършено на 22.04.2013г.,
когато е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника. След
22.04.2013г. не са извършвани изпълнителни действия, поради което на
22.04.2015г. изпълнителното производство е било перемирано.
Съгласно правилото на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното дело, поради
така наречената перемпция настъпва по силата на закона. Дали съдебният
изпълнител е издал съответно постановление или не е без правно значение. Актът
на съдебният изпълнител има декларативен, а не конститутивен характер. Тоест,
ако е издадено постановление на съдебния изпълнител то внася единствено яснота
като констатира, че перемпцията е настъпила, тоест констатира, че
изпълнителното дело вече е прекратено. С перемирането на изпълнителното дело то
се прекратява, а оттам се прекратяват принудителното изпълнение.
Следователно изпълнително дело № 1528 по описа
за 2011г. на ЧСИ Захари Запрянов е било прекратено на 22.04.2015г. и
погасителната давност отново е започнала да тече. Съдът не споделя възражението
на ответника, че погасителната давност е била многократно прекъсвана с различни
изпълнителни действия, извършвани по изпълнително дело № 446 по описа за 2013г.
на ЧСИ Захари Запрянов. Видно от приложеното изпълнително дело № 446 по описа
за 2013г. на ЧСИ Захари Запрянов на 14.12.2015г. ответникът е бил присъединен
като взискател, след което са извършвани множество изпълнителни действия
(11.04.2016г. – опис на движими вещи, 15.06.2017г. – запор на банковите сметки
на длъжника, 29.06.2018г. – отново опис на движими вещи). Всички тези действия
обаче са извършени по едно прекратено изпълнително дело и съответно нямат
валидно правно действие и не са довели до прекъсване на давността. Изпълнително
дело № 446 по описа за 2013г. на ЧСИ Захари Запрянов е образувано на
21.05.2013г. за вземания срещу ищцата по друг изпълнителен лист в полза на
същия взискател. След образуването му е извършено едно единственото
изпълнително действие, а именно налагане на възбрана на 04.06.2013г. Към датата
на подаване на молбата за присъединяване на основание чл. 456, ал. 1 от ГПК на
ответника (14.12.2015г.) изпълнителното дело е било прекратено поради
перемпция, настъпила на 04.06.2015г. Същата е била прогласена от ЧСИ Захари
Запрянов с постановление от 21.03.2019г. Ето защо присъединяването на ответника
като взискател и извършените след това изпълнителни действия (опис и запор)
като извършени по едно прекратено изпълнително дело следва да се считат за
обезсилени по право и съответно не са прекъснали погасителната давност – арг.
от мотивите от т. 10 на тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г., постановено по тълк.д. № 2 по описа за 2013г. на
ВКС, ОСГТК – „Във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания.“.
Погасителната давност за процесните вземания е
изтекла през месец ноември 2019г. след възобновяването й на 22.04.2015г. и при
съобразяване на периода от 14.06.2011г. до 25.11.2011г., който е изтекъл преди
спирането на давността с образуването на първото изпълнително дело и следва да
се включи в срока й.
Изпълнително дело № 897 по описа за 2020г. на
ЧСИ Захари Запрянов е образувано на 03.11.2020г., а валидно изпълнително
действие, което е могло да прекъсне давността е предприето на 03.11.2020г.
(налагане на запор), тоест след погасяване на вземанията по давност.
За пълнота на изложението следва да се посочи,
че дори да се възприеме тезата за обратното действие на тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г., постановено по тълк.д. № 2 по описа за 2013г. на
ВКС, ОСГТК крайният извод по настоящия правен спор не би бил различен. При
възприемане на тази теза погасителната давност за процесните вземания би
следвало да се счита прекъсната с изпълнителното действие - възбрана върху
недвижим имот, извършено на 22.04.2013г. по изпълнително дело № 1528 по описа
за 2011г. на ЧСИ Захари Запрянов. От 22.04.2013г. би следвало да започне да
тече нов петгодишен давност срок, който би бил изтекъл на 22.04.2018г. Предвид
обезсилването на извършените изпълнителни действия по изпълнително дело № 446
по описа за 2013г. на ЧСИ Захари Запрянов поради перемирането му тази давност
не е прекъсвана и съответно отново би била изтекла преди образуването на
изпълнително дело № 897 по описа за 2020г. на ЧСИ Захари Запрянов и преди
извършване на валидно изпълнително действие, което да я прекъсне.
С оглед изложените мотиви съдът счита,
че предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва
да бъде уважен.
Двете страни по делото своевременно са
претендирали присъждането на разноски, но при този изход на правния спор
разноски следва да се присъдят единствено в полза на ищеца. При съобразяване на
дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк.д. №
6 по описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК указания следва да се присъдят само тези
разноски, за които е доказано, че действително са реализирани. По делото са
представени две пълномощни в полза на адвокат Т. и съответно два договора за
правна защита и съдействие (л. 4 и л. 63 по делото) в тях е уговорено различно
възнаграждение за едно и също правно действие. В намиращите се на л. 4 по
делото договор за правна за защита и съдействие от 02.12.2020г. между ищцата и
адвокат Т. е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 300 лева в брой
срещу образуване на дело по чл. 439 от ГПК пред РС-Хасково и процесуално
представителство по него. Съгласно пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 10.05.2021г. ищцата е упълномощила адвокат Т. да я представлява
по гр.д. № 2829 по описа за 2020г. на РС-Хасково срещу възнаграждение в размер
на 400 лева, платими в брой. Предвид направеното в изискуемия срок основателно
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и наличието на две
възнаграждения за извършването на едно и също правно действие, съдът намира, че
в полза на ищцата следва да се присъди сума в размер на 350 лева,
представляваща 50,00 лева - заплатена държавна такса и 300,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение (съобразно чл. 7, ал 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид фактическата
и правна сложност на делото).
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И.В. Т., ЕГН **********, с адрес *** против „Кредит
инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че ищцата не дължи на ответника
следните суми: 248.66 лева за главница по сключен договор за паричен заем, 13.96
лева – възнаградителна лихва за периода от 30.03.2010г. до 30.06.2010г., 23,90
лева – мораторна лихва за периода от 30.04.2010г. до 08.03.2011г. и законната
лихва върху главницата, считано от 18.04.2011 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 125 лева разноски по делото за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение, предмет на изпълнителен лист от 14.06.2011г., издаден въз
основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 922 от
21.04.2011г. по ч.гр.д. № 1311 по описа за 2011г. на РС-Хасково, поради
погасяването на вземането по давност след влизане в сила на заповедта.
ОСЪЖДА
„Кредит
инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на И.В. Т., ЕГН **********, с адрес ***
сума в размер на 350,00 лева, представляваща съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.