№ 1076
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110146492 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. с чл. 124 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба, подадена „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, представлявано от прецесуалния си представител
юрисконсулт Цветанка Петкова, с която при условията на обективно кумулативно
съединяване, ищецът е предявил положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 86, ал. 1 Р. И. Й., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 38, вх. „В“, ет. 10, ап. 40, с което моли да се
приеме за установено, че Р. И. Й. дължи на „А.К.П.З.“ ЕООД следните суми:
-2034,33 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 3830803/28.08.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането;
-117,89 лв. - договорна лихва, начислена върху главницата, за периода от 21.04.2020г.
до 18.11.2020г.
-158,50 лв. – лихва /обезщетение/ за забава за периода от 22.04.2020г. до датата на
подаване на заявлението в съда.
В исковата молба ищецът твърди, че между „У.К.Ф.“ ЕАД и ответника Р. И. Й. е
сключен Договор за потребителски кредит № 3830803/28.08.2019 г., по силата на който
„У.К.Ф.“ ЕАД е предоставило паричен кредит в размер на 3000 лв. На 18.11.2020 г. е
подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на взермания /цесия/ към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г., сключен
между „У.К.Ф.“ ЕАД и „А.С.В.“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, вкл. и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството,
въз основа на който договор ищецът е придобил описаните вземания срещу ответника.
Длъжникът е уведомен от името на „У.К.Ф.“ ЕАД с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-
УКФ/3830803 от 24.11.2020 г., изпратено от „А.С.В.“ ЕАД в качеството й на пълномощник
1
на цедента, което е изпратено с известие за доставяне, но не е получено от ответника.
Ответната страна е депозирала отговор на искова молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, в който твърди, че не е уведомена за извършената цесия. Вноските по кредита са
плащани на „У.К.Ф.“ ЕАД и след прехвърлянето на вземането, тъй като не е била
уведомена. Твърди, че клаузите от Договора, предвиждащи заплащане на такси, както и
тези, с които са уговорени възнаградителни лихви, са неравноправни клаузи. Клаузите за
такси са в противоречие на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, а уговорката за такса за оценка
на досие противоречи на изискванията на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, поради което исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От приобщената към настоящото дело преписка по ч. гр. д. № 24834/2021г. по описа
на Софийски районен съд (СРС) се установява, че на 29.04.2021г. ищецът е подал във СРС
заявление по чл. 410 ГПК. На основание чл. 411 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение за
сумата от 2034,33 лв. – представляваща главница – неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № 3830803 от 28.08.2019г., ведно със законна лихва от 29.04.2021г.
окончателното плащане, сумата от 117,89 лв. – възнаградителна лихва за периода от
21.04.2020г. до 18.11.2020г., сумата от 158,5 лв. – лихва за забава за периода от 22.04.2020г.
до 29.04.2021г. и 96,21 лв. - разноски по заповедното производство, а именно: 46, 21 лв.
държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт. В законоустановения срок е
постъпило възражение на ответника срещу заповедта за вземането. Вследствие на това,
ищецът е предявил настоящия установителен иск.
Между страните не е налице спор, че е сключен договор за потребителски кредит №
3830803 от 28.08.2019г. Този извод следва от обстоятелството, че в отговора на исковата
молба ответникът не оспорва факта на сключване на Договора. В молба от 02.03.2022г. от
ищеца, обратно, се твърди, че тъй като договорът за кредит не е подписан от сключилите го
страни (липсвало подпис на ответника, както и на представляващ финансовата институция),
той е нищожен поради липса на форма.
По силата на сключения Договор за потребителски кредит, кредитодателят е
предоставил сумата от 3000 лв. по банкова сметка на 28.09.2019 г. Съгласно сключения
договор страните са се договорили, че главницата е 3 221,82 лв., като сума от чистата
стойност на кредита 3000 лв., такса за разглеждане на кредита 90 лв., застрахователна
премия 131,82 лв., възнаградителна лихва за срока на договора 392,40 лв. Общата сума,
която кредитополучателят се е задължил да върне е в размер на 3 614,22 лв., платима на 18
броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 200,79 лв., като първата е
дължима на 21.09.2019 г., а последната е с падеж на 21.02.2021 г., съгласно погасителния
план. Уговореният годишен лихвен процент е 14,99 %, а годишния процент на разходите е
20,51 %.
По делото е приложен и приет като доказателство Рамков договор зa продажба и
прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и ищеца, както и
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.11.2020 г., сключен
между същите страни, от съдържанието на които става ясно, че вземането на „У.К.Ф.“ ЕАД
към ответната страна по Договор за потребителски кредит е било прехвърлено на ищеца.
На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „У.К.Ф.“ ЕАД е потвърдило извършената цесия на
всички вземания, цедирани от „У.К.Ф.“ ЕАД на ищеца, съгласно Договор за прехвърляне на
вземания от 18.11.2020 г., с подробно индивидуализирани вземания, описани в Приложение
№ 1, представляващо неразделна част от догогова.
По силата на писмено пълномощно /л. 28/ „У.К.Ф.“ ЕАД чрез законния си
представител Ивайло Главчовски е овластило ищеца с правата да уведоми от името на
„У.К.Ф.“ ЕАД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало на
2
ищеца съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 18.11.2020 г.
С приложено към исковата молба Уведомително писмо от 24.11.2020 г. ищецът,
действайки като пълномощник на „У.К.Ф.“ ЕАД, е съобщил на длъжника за извършената
цесия, като същото е изпратено по пощата и се е върнало в цялост като неполучено с
отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която остатъкът от
задължението на ответника по договора за потребителски кредит е както следва – 2 034,33
лв. главница за периода от 21.04.2020 г. до 21.02.2021 г., 117,89 лв. договорна лихва за
периода от 21.04.2020 г. до 18.11.2020 г. и 158,50 лв. лихва за забава за периода от
22.04.2020 г. до датата на подаване на завлението в съда /29.04.2021 г./ и 90,98 лв. лихва за
забава върху непогасената главница за периода от 18.11.2020 г. до 29.04.2021 г. Сумата по
договора е предоставена на ответника на 28.08.2019 г. по банковата й сметка. По кредита е
платена сума в общ размер на 1 475,29 лв.
По делото е допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която
между „У.К.Ф.“ ЕАД и ответника са сключени пет договора за потребителски кредит, като
от банковата сметка на ответника са обслужвани три от тях. След датата на цедиране на
вземането на 18.11.2020 г. от средствата на сметката не са удържани суми за погасяване на
процесния кредит, тъй като не е имало съгласие за директен дебит от сметката на ответника.
С постъпилите след тази дата суми са погасявани други кредити на ответника.
Погасителната вноска по процесния кредит е най-голяма като сума и тя се отнася за най-
утежняващия кредит, който е процесния, от което следва, че остатъка от непогасената
главница /3000 лв./ е 1 524,71 лв. Лихвата за забава върху тази сума за периода от 18.11.2020
г. до 29.04.2021 г. е в размер на 68,61 лв. За периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.
кредитодателят не е начислявал лихва за забава.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно която договора за
потребителски креди и общите условия към него са изписани с шрифт „Ariel” с големина 10
пункта, като шрифтът е сгъстен с 1 пункт (намалено е разстоянието между буквите), като
този шрифт е четим и съпоставим с Times New Roman 12.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
1. Относно сключения договор за паричен заем
За уважаване на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието договорно отношение между
страните и неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника.
В хода на делото безспорно се установява, че между страните е сключен процесния
Договор за потребителски кредит № 3830803/28.08.2019 г. В отговора на исковата молба от
24.11.2021 г. ответникът не оспорва сключването на договора, поради което не следва да се
взема предвид направеното по-късно възражение, че договорът е нищожен, тъй като липсва
подпис на първата страница от договора. Нещо повече, страница 1 от 14 не представлява
отделен документ. Титулната страница на договора е един документ (стр. 1) с останалите
страници на договора (стр. 2-14), като тя се явява лицевата част на листа, върху който се
намира стр. 2. Спазени са и изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК общите условия да са
подписани на всяка страница.
От представените по делото доказателства се установява, че кредитодателят „У.К.Ф.“
ЕАД е изпълнил договорното си задължение за предоставяне на сумата от 3000,00 лв. по
договора чрез превод по банковата сметка на кредитополучателя на 28.08.2019 г. С
постъпилата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е
платил сума по кредита в общ размер от 1 475,29 лв., а в останалата част паричното
задължение не е изпълнено.
3
2. Относно възраженията за действителността на цесията
С Рамков договор зa продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., сключен
между „У.К.Ф.“ ЕАД и ищеца, както и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 18.11.2020 г., сключен между същите страни, вземането на „У.К.Ф.“ ЕАД към
ответната страна по Договор за потребителски кредит е било прехвърлено на ищеца.
Ответникът е направил възражение, че сключеният договор за цесия е
недействителен, което възражение е неоснователно, защото той не е легитимиран да оспори
валидността на договора за цесия.
Страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът. Този договор не създава нови
права и /или задължения в правната сфера на длъжника, като само се променя лицето на
което той трябва да изпълни. Поради това длъжникът не е страна по договора за цесия,
макар и той да е от значение за него, с оглед надлежното изпълнение на задължението и
освобождаване от отговорност. Затова той не може да иска унищожаването на договора,
развалянето му или прекратяването на му, тъй като това са права, които законът е
предоставил на страните по него. Тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо
договора лица (какъвто е и длъжникът) само по силата на изрична правна норма, каквото не
е налице по отношение на договора за цесия. Нищожността е съществен порок на сделките и
на нея може да се позове всеки, включително и трето, неучастващо в договора лице, каквото
се явява и длъжникът по договора за цесия. Възможността за такова позоваване обаче е
ограничена от наличието на интерес в третото лице за прогласяване на нищожността. Такъв
е налице когато третото лице цели да отрече съществуването на право на страна по
оспорваната сделка, което е противопоставимо на негово право, засяга или ограничава
същото, или когато по силата на закона сделката поражда задължение за това лице, макар и
то да не е страна по нея. Такъв интерес не може да се породи при сключването на договора
за цесия, доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на
длъжника е смяната на кредитора. Затова длъжникът няма интерес да оспорва валидността
на договора за цесия след получаване на уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, а такъв
интерес липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да
бъде отказано само поради липсата на уведомление. Предвид на това длъжникът не е
легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното
вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е
изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени.
(Решение № 60256 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Владимир Йорданов).
Възражението, че в процесния договор не е уговорена възможност кредитора да
цедира вземането си е несонователно. Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът не може да
прехвърли свое вземане, ако се е задължил към длъжника да не го прехвърля, но това не
означава, че ако се извърши цесия, въпреки уговорката, тя ще бъде недействителна. Такъв
вид уговорки имат действие само между страните по облигационното правоотношение
поради относителния му характер и не могат да ограничават правата на трети лица, в случая
на цесионера. Още повече, че в чл. 13, ал. 6 от общите условия към договора е предвидена
възможност за прехвърляне на вземанията по договора от страна на кредитодателя по всяко
време.
3. Относно възраженията за съобщаването на цесията
В изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжника е изпратено
уведомление за извършената цесия от страна на „У.К.Ф.“ ЕАД, с известие за доставяне,
което обаче се е върнало в цялост като неполучено поради смяна на адреса, поради което
длъжникът не е уведомен с него.
Настоящият състав напълно споделя дадения в р. № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г., ВКС, ІІ т. о. отговор в посочения смисъл: уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл и Решение № 3 от
4
16.04.2014 г. по търг. д. № 1711/2013 г., ВКС, І т. о. Получаването на уведомлението за
цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба
доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение
по чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД, не може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на
уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника.
Решение № 114 от 7.09.2016 по т. д. № 362/2015 г., ВКС, ІІ т. о.
Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е установена в полза на длъжника. Уведомлението
има за цел да предотвати двойно плащане на едно и също задължение. В хода на настоящото
производство се установи безспорно, че задължението на ответника не е погасено, което
означава, че въпросът дали ответникът е получила уведомлението за извършената цесия е
ирелевантен, тъй като няма отношение към основателността на иска.
С оглед на горното, съдът приема, че обстоятелството, че вземането към ответника е
прехвърлено на ищеца, е надлежно съобщено на ответника в хода на настоящото
производство. Следователно, извършената цесия е породила правно действие за ответника.
4. Относно наличието на неравноправни клаузи
по възражението за неспазен шрифт, съдът намира следното:
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12. Неспазването на тези изисквания води до недействителност на основание чл. 22 ЗПК.
С допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че текстът на
договора и общите условия към него са изписани с шрифт „Ariel” с големина 10 пункта, като
шрифтът е сгъстен с 1 пункт (намалено е разстоянието между буквите), като този шрифт е
четим и съпоставим с Times New Roman 12.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК не бива да се формализира, като се приеме, че
винаги щом шрифтът е по-малък от 12 пункта, то договорът е недействителен. От решаващо
значение за преценката на съда дали договорът е действителен е цялостният стил на текста,
дали той е разбираем и четим и дали потребителят може да се ориентира в съдържанието на
договора, без да бъде прекомерно затрудняван.
С оглед на гореописаното, съдът приема, че шрифтът на процесния договор и общите
условия към него са съобразени с изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради което договорът
не следва да се обяви за недействителен.
по възражението за нищожност на клаузата за такса за разглеждане на кредит
Ответникът е направил възражение, че клаузата, с която се задължава длъжникът да
плати 90 лв. такса са разглеждане на кредита, е нищожна.
Клаузата, уреждаща заплащане на такси/комисионни, която представлява такса за
разглеждане на кредита, е нищожна, на самостоятелно основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. На първо
място, никъде в договора или Общите условия не са посочени ясно и точно конкретните
действия на кредитора и/или предоставяни от него услуги, за които да се дължи обсъжданата
насрещна парична престация от потребителя, съобразно изискванията на чл. 10а, ал. 4 ГПК.
Предвид наименованието на таксата "за разглеждане на кредит", явно същата е начислена за
разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит, за които действия обаче
кредиторът няма право да събира такси или комисионни, тъй като същите са свързани с
усвояването на паричния ресурс – арг. от чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Недействителността на обсъжданата клауза не влече недействителност на целия
договор, но заплатените от потребителя суми, отнесени за погасяване на тази такса,
подлежат на връщане, тъй като плащанията са лишени от правно основание. В тази връзка
съдът счита, че сумата в размер на 90 лв., която кредиторът е включил в дължимата
главница по договора за кредит не се дължи.
Размер на ГПР
5
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори.
В договора за потебителски кредит е уговорен ГПР в размер на 20,51 %. Съгласно § 1
от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.
Съгласно Договора /стр.1/ потребителят се е задължил да заплати еднократна
застрахователна премия в размер на 131,82 лв. Следователно застрахователната премия
представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в
договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.
В допълнение следва да се посочи, че в чл. 19, ал. 4 ЗПК е въведен максимален
размер на ГПР. Въпреки, че в договора е уговорен размер под законоустановения максимум,
то законовите изискване за определяне и изчисляването на ГПР все пак не са спазени, тъй
като в договора е посочен само абсолютен размер на ГПР като процент, без да са посочени
основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември
2018 г. по дело C-448/17). Тази част от съдържанието на сделката е особено съществена за
интересите на потребителите, тъй като въз основа на предварителната стандартизирана
информация за тези реквизити кредитополучателите следва да могат да съпоставят
наличните пазарни предложения и да упражнят избора си съответно на индивидуалния си
интерес. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на
това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от
толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето (чл. 22 ЗПК).
С оглед на гореописаното, съдът приема, че е нарушено изискването за посочване и
изчисление на ГПР, което от своя страна води до недействителност на целия договор на
основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като съществено условие на договора.
5. Относно вземанията на ищеца по сключения договор
Съгласно приетото по-горе от съда, сключения договор за потребителски кредит е
недесйствителен на основание чл. 22 ЗПК, от което следва, че на основание чл. 23 ЗПК
длъжникът следва да върне само чистата стойност на ползваната сума, без да се отчитат
начислените въз основа на договора лихва, такси и премии.
Относно главницата
По делото е установено посредством заключението на съдебно-икономическата
експертиза, че кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата от 3000,00 лв.,
която сума представлява чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК и се
дължи на кредитора. С постъпилата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи,
че за периода след извършването на цесията, но преди уведомяването на длъжника,
извършените от длъжника плащания не са служили за погасяване на процесния кредит. От
размера на чистата стойност на кредита следва да бъдат приспаднати направените до
момента плащания от ответника, чийто размер съгласно заключението на вещото лице е
1 475,29 лева.
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер
на разликата от 1 524,71 лв.
Относно възнаградителната лихва
На основание чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК възнаградителна лихва не се дължи.
Относно законната лихва за забава
Като недължими по силата на чл. 23 от ЗПК следва да бъдат отречени вземанията за
6
мораторна лихва, но само за периода до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като за периода след подаването, такава се дължи.
Вземането за главницата по договора е парично вземане, като падежът за неговото
изпълнение настъпва от момента на поканата за изпълнение (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), а това е
момента на подаване на зявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което от
този момент до момента на погасяването на дълга следва да се дължи законна лихва за
забава по смисъла на чл. 86 ЗЗД. Ако се приеме, че въобще не се дължи законна лихва, това
би поставило длъжника в много по-благоприятно положение от кредитора и ще бъде налице
неравновесие между страните, което в противоречие с целите на ЗПК и Директива 2008/48.
С оглед на гореописаното, законна лихва за забава се дължи за периода от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.04.2021 г.) до окончателното
заплащане на задължението.
6. Относно разноските
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 793,21 лв.,
включващи 93,21 лв. (държавна такса в исково и заповедното производство), 50 лв.
(юрисконсултско възнаграждение в заповедно производство), 300 лв. (депозит за ССчЕ), 350
лв. (юрисконсултско възнаграждение в исковото производство). За юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на
100 лв.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
разноски съобразно уважената част от иска тоест 66 % или 358,52 лв.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски в общ размер на 1 572,40
лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, включващи 1 172,40 лв. (адвокатски
хонорар), 250 лв. (депозит за СТЕ) и 150 лв. (депозит за допълнителна ССчЕ). Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение 6/2012 по тълк. д. 6/2012
на ОСГТК на ВКС само когато е доказано извършването на разноски в производството, те
могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В хода на производството не са
представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение, от което следва, че
разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат.
На ответника му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 34 %
съобразно отхвърлената част на иска или 136 лв.
Водени от горното съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
с във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Р. И. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. София,
ж.к. „Лагера“, бл. 38, вх. „В“, ет. 10, ап. 40, дължи на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, сумата 1 524,71 лв., представляваща неизплатената част от чистата стойност
на предоставения кредит по Договор за потребителски кредит № 3830803 от 28.08.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 29.04.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 24834/2021 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.
422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 1 524,71 лв. до пълния
предявен размер от 2 310,72 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 117,89 лв., представляващо
7
възнаградителна лихва, начислена върху главницата, за периода от 21.04.2020г. до
18.11.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на вземане в размер на 158,50 лв., представляващо
мораторна лихва за периода от 22.04.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда.
ОСЪЖДА „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, да заплати на Р. И. Й., ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 38, вх. „В“, ет. 10, ап. 40, сумата от 136 лв., разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА Р. И. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, бл.
38, вх. „В“, ет. 10, ап. 40, да заплати на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, сумата от 358,52 лв,
разноски в исковото и в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8