Р Е Ш Е Н И Е
№ 2197/24.04.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х-ти състав, в публично съдебно заседание проведено
на двадесети ноември през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря Г.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№21302 по описа за 2011г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск основан на чл.124, ал.1 от ГПК, с който
ищцата претендира от съда да постанови решение, с което да приеме за установено
в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот
представляващ 600 кв.м. реална част от ПИ кадастрален номер 10135.2551.361
идентичен със стар пл.№322 в местността „Франга дере”, целият с площ от 1952
кв.м., като фактически претендираната реална част попадаща в неговата втора
/средната/ 1/3 част на поземления имот, при граници на имота: на север имот
пл.№№ 353 и 355, на запад 1/3 ид.ч. от пл.№ 361, на юг пл.№362 и на изток 1/3 от
пл.№361, която реална част съвпада и е идентична със стар КП гр.Варна към
1981г. – 1999г. с обособен имот с пл. №632-б на местността „Текето” от
землището на гр.Варна, целият със площ 600 кв. при граници: на запад имот
пл.№632-а, на изток имот пл.№632, на юг имот пл.№631 и на север имоти пл.№№
635, 634 и 633.
Ищцата твърди, че владее процесния имот , като
претендиранато за установяване право на собственост върху имота ищцата
аргументира със съдебно решение постановено по административно дело №165 от
1999г. на ВОС, с което по реда на ЗВСВНОИ й е възстановено правото на
собственост върху недвижим имот, съставляващ пл.№632-б по плана на местност
„Текето” в землището на град Варна, с площ от 600 кв.м и в условията на
евентуалност се позовава на кратка придобивна давност в периода от 04.11.1999г.
до 04.11.2004г., и в условия на евентуалност на десетгодишна давност в периода
от 04.11.1999г. до 04.11.2009г.
Ответникът подава в срока по чл.131 от ГПК писмен
отговор. С писмения отговор ответникът оспорва иска. Оспорва факта на
владение върху имота от ищцата. Оспорва
и фактическите твърдения на които ищцата се позовава в аргумент на
претендираното право на собственост. Ответникът излага, че владее имота и
правото на собственост върху имота е придобито от дружеството и неговите
праводатели чрез поредица от правни сделки. Оспорва твърдението на ищцата, че
преди отчуждаването на процесния имот същата е била собственик на имота.
В съдебно заседание ищцата , чрез процесуален представител адв. Стефанов от ВАК , поддържа иска, моли за неговото
уважаване , като претендира за присъждане и на сторените по делото разноски .
В съдебно заседание ответникът
, чрез пълномощник адв. К., моли за отхвърляне на иска. Представя писмени бележки.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно прието по делото решение ,
постановено по адм. дело №165/1999год. на Варненски окръжен съд –
адм.отделение е отменено решение
№Р-228/02.10.1998год. на кмета на Община Варна , с което е отказана отмяна на отчуждаване и възстановено правото
на собственост върху 600кв.м. , пл.№ 632-б местност „Текето” на бившия му
собственик С.И. Д. , отменена заповед №1091/08.06.1981год. на
председателя на ИК на ОбНС Варна за отчуждаване на имот пл.№ 632-б местност „Текето”
и възстановено правото на собственост върху имот пл.№ 632-б , местност „Текето”
от 600кв.м. на бившия му собственик С.И.Д..
Съгласно заповед №1091
на председателя на ИК на ОбНС – Варна е отчужден в полза на държавата възстановения
с горепосоченото решение имот. Имотът е отчужден , като правоимащата С.И.Д. е обезщетена с тристайно жилище .
С нот.акт за дарение на недвижим имот от 1968год. / л.124/ * дарява на сина си *
следния свой собствен недвижим имот: половин декар идеална част лозе от лозето
от два декара , м.”Кованлъка”, землището на град Варна.
По силата на нот.акт №184, том
ХХV, дело №9126/75год., * дарява на дъщеря си *
Т. *
500кв.м. идеални части от лозе , от два декара , находящо се в град Варна , м.
„Кованлъка”
По силата на съдебна спогодба , постигната по гр.дело на
ВРС от 1980год., препис от която е приложен на л.126 от делото , Янка Т.
Иванова придобива в дял 1000кв.м. в м.”Кованлъка”землище –Варна и * и *
получават в дял 1000кв.м. в местността”Кованлъка” землище град Варна.
От приетия по
делото нот.акт №76, том 8, рег.№ 20029, дело №1300/2006год. на нотариус с рег.№
214 на НК – София, вписан в СВ при АВ под № 47, том СХХV , дело №29324/21.12.2006год.
, „Божони”ООД е придобило , чрез покупко-продажба правото на собственост върху
процесния имот : място с площ от 1 952кв.м., представляващо поземлен имот
№322 по плана на КП”Франга дере и Кокарджа”, местност”Пчелина” на град Варна ,
при граници: път и поземлени имоти №№321,314,316 и 323. Този имот „Божони” ООД
е придобило от „Мела” ООД .
Видно от приетия по делото нот.акт №137, том 3 , рег.№
7952, дело №447/2003год. на нотариус с рег.№ 214 на Нотариалната камара град
София , вписан в Служба по вписванията под № 90, том ХХХІV, дело №
7804/16.07.2003год. , „Мела” ООД е придобило гореописания имот от „Би Флора”
№32, ет.1, ап.1 , вписано по ф.дело №2983/97год. на ВОС .
Съгласно нот.акт № 163, том 3 , рег.№ 11269, дело
№558/2002год. на нотариус с рег.№ 214 на НК-София , вписан в СВ под № 178, том LІІ,
дело №11751/25.11.2002год. , „Би Флора” ЕООД придобива имота от „Фарма М” АД .
„Фарма М” АД се явява универсален правоприемник на
„Аптечно Варна” АД , преди държавна организация ”Аптечно предприятие-Варна”,
което е било прекратено , чрез вливането му във „Фарма М” АД , съгласно решение
№ 701/15.10.2012год. по ф.дело №701 /1992год. на ОС-Монтана . По силата на
универсалното правоприемство „Фарма М”
АД в патримониума на „Фарма М” АД преминава собствеността върху всички недвижими
имоти , посочени в АДС №1201/21.11.1991год. на ОбНС-Варна, включително и по
отношение на процесния имот.
Държавата е придобила собствеността върху процесния имот
и е бил съставен АДС №1201/21.11.1991год. на основание отчуждаването на имота
по ЗТСУ със заповед №1091/08.06.1981год. и отреждането му за предвиденото по
застроителния и регулационен план мероприятие”Складова база на Аптечно
управление” със заповед за отреждане №220/21.11.1980год. в полза на „Аптечно
предприятие-Варна”.
След преобразуването на държавната организация”Аптечно
предприятие - Варна” в търговско дружество”Аптечно Варна”АД , вписано по ф.дело
№5068/1992год. на ВОС , имота е деактуван , като частна държавна собственост
със заповед №185/16.02.2001год. на Областния управител –Варна , тъй като към
този момент е бил записан, като собственост на държавното” Аптечно
предприятие-Варна”.
От приетото по делото удостоверение за наследници на Илия
Тодоров Илиев , издадено от Община Варна , се установява , че след своята смърт
през 1989год. , Илия Тодоров Илиев е наследен от Елка Георгиева И. – съпруга и С.И.Т.
– дъщеря.
От приетото по делото удостоверение за наследници на * се
установява, че след своята смърт тя е наследена от съпруг - * ,
син - *, син – *, дъщеря – *
Т. И*ванова
и син- * * *.
От заключението на ВЛ по СТЕ , прието от съда, като
обективно и компетентно дадено се установява следното: Процесният имот се
намира в местност”Теке”/”Пчелина”/ и впоследствие изработен план на м.”Франга
дере и Кокарджа”, за която територия към настоящия момент , действащ план е
кадастралната карта и кадастралните регистри на административен район
„Приморски”, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008год. на ИД на АК-София.
Кадастрален план на м.”Теке”/”Пчелина” има изработен и предаден към 1968год. В
работното платно към плана има самостоятелен /обособен имот/ с пл. №632-б на
м.”Теке” , от землището на град Варна, с приблизителна площ от 600кв.м., при
граници: на запад-имот пл.№632-а, на изток-имот пл.№632, на юг-пл.№631 и север
– им. Пл.№№ 635,634 и 633. Към момента
на отчуждаване на имота/ 1981год./ , действащ план е бил КП-1968год. на
м.”Теке”/”Пчелина”. След изработването и предаването на кадастралния план от
1968год. на м.”Теке”/”Пчелина” , същият е приет от техническа комисия.
Впоследствие за процесната територия с отделни заповеди се отреждат площадки по
регулация на различни предприятия. Със заповед №220/21.11.1980год. на
председателя на ИК на ГНС-Варна е отредена площадка”Складова база за лекарства
на Аптечно управление” и впоследствие през 1985год. има разрешение на същата.
Кадастралния план от 1968год. на м.”Теке” /”пчелина” е действал до влизането в
сила на КП на м.”Франга дере и Кокарджа” , одобрен със заповед №
РД-02-14-89/19.01.1999год. на МРРБ. По КП-1999год. възстановеният имот №632-б/КП-1968-
м.Теке/ , изцяло попада в имот №322. Същият е с площ от 1951кв.м. и в регистъра на имоти е записан на община
Варна. Към момента на възстановяване на имота – 04.11.1999год. е действал
одобрения КП-1999год. на м. „Франга дере и Кокарджа”, при условие , че плана не
е бил обжалван да конкретния процесен имот. За процесната територия действащ
план е кадастралната карта и кадастралните регистри на административен район
Приморски , одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008год. на ИД на АК-София . Процесният
имот пл.№ 632-б по КП -1968 на м.”Теке”, попада в имот с идентификатор
*********.361 с площ от 1952кв.м. и със запис в кадастралните регистри на
„Божони” ООД с нот.акт. При извършен на 08.11.2012год. оглед на процесния имот
се установява, че на терена проц.
възстановен имот е ограничен с дървени колчета. Липсва ограждане от източната и
западна страна с имоти № 632 и 632-а.Има ограничаване на имота от север и от юг
с телени мрежи на имотите, граничещи с
процесния. От северна страна има поставена табела с решението за възстановяване
на имота и площта на същия . Няма видими насаждения , има няколко дървета.
В полза на ищцовата страна са ангажирани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите * – без родство и дела със
страните и * с родство по сватовство с ищцата и без дела със страните.
Пред съда свидетелката * заявява, че познава С.Д.
от 70години . Съседи са по вила , познава я и като колежка от Балкантурист. Известно
й е , че има имот в местност”Текето” , наследствен от баба й и от баща й.
Ходила няколко пъти след 2003год. Там има сливи
и орефи. Сеят лук. Има дървена порта и някакви големи мрежи вдигнати
нагоре. Мястото е долу-горе около декар. Не й е известно някой да е имал
претенции към този имот. Откакто се познават , свидетелката знае , че има
наследство някакъв имот в м.”Текето”. Ходили са през 2003 или 2004год.На
свидетелката не е известно , че имота е отнеман или отчуждаван. Ходили са на
мястото 2003-2004год. , но не знае от кога С. владее имота. Не й е известно
някой да е оспорвал това място. При
посещението са влезли в имота през дървена ограда . Имотът е ограден с желязна
мрежа , но не целия.
Пред съда св. Алексиев заявява , че познава С. от 44
години. Известно му е , че С. ***. Ходил е там. То е „Франга дере” по пътя , като се тръгне нагоре от лява
страни има иден път , който влиза леко полегато и с кола може да се влезе. Известно
му е , че тя има имот в тази местност от 1977-1978год. Знае , че е бил на баба
й. После са го разделили на три. Нейното е средното. Тогава са го засявали.
Известно на свидетеля е , че имота е отчужден , но после знае от С. , че са й
го върнали . Не си спомня точно кога са и го върнали . Знае , че след като са й
го върнали го ползва около десетина години. Последно свидетелят е ходил в имота
миналата година. Преди това след като е възстановен имота е минавал от там , но
не е ходил на мястото. Навремето има къща в мястото. Къщата са я съборили
цигани. Има кладенец, но в него няма вода , има хвърлени камъни. Има дървена
ограда и мрежа сложена от горната страна. От двете страни съседите също имат
заградено. В имота може да се влезе , като се тръгне от „Франга дере” , където
имат скат от едната страна около метър и половина е полегато , има дървена
врата и с кола може да се влезе . От горна страна също може откъм пътя за
с.Каменар , но от там не е влизал. Знае , че мястото е близо до пътя , то е
второ място. Имотът на С.-средния не е ограден . Има направена дървена ограда ,
която според казаното от С. *** има само един имот от 600кв.м. На друго място
има вилно място на Дружба , на дървения мост. След като имотът е бил
възстановен на С. знае , че го е ползвала , тъй като са говорили за това .
Казвала, че са ходили там, се със сина си и негов приятел са чистили тревата. На
свидетелят не е известно някой да е оспорвал правата на С.. Когато са ходили
последния път в имота май има сложени някакви колчета и една табела, на която
пише нещо. Не знае кой ги е сложил , не го интересуват тези работи. Те са
близки и ходят там. Събират плодове , С. сее лук. Това място , което е на С. е
съсобствено с братовчедите й- от едната страна единия братовчед, от друга
страна братовчедка. Мястото на С. е средното място. Не може да каже кога точно
е разделен имотът.
В полза на ответната страна са ангажирани гласни
доказателства , чрез разпит на свидетелите Георги Милев Георгиев - без родство и дела със страните и Гюрай
Мехмедов Рашидов – без родство и дела със страните.
Пред съда св. Георгиев заявява, че му е известно
фирма”Божони” да има имот в местност”Пчелина”/”Текето”/. Около 2006-2007год. се
запознава с г-н Алексъндар Димитров- собственик на фирма”Божони”. Неговия имот
навремето също е отчужден , но той не е ползвал съответните облаги и си го
възстановява 1990год. обратно. Неговият имот е в съседство с този на „Божони”. Граници
от запад и от юг с тях. Неговия имот е с номер 316 и там живее от 1970год. След отчуждаването ,
около 1980год. собствениците известно време гледат имотите си. След това те
буренясват. Той си възстановява имота 1990год. , но е бил винаги там. Имотът
който твърди , че е на „Божони” не знае кога са го купили. Докато го купят
горният имот откъм западната страна има други собственици и те си го гледат ,
но откъм юг няма никой , там е буренясало и пасат крави , овце , кози. От
западната страна собственици са Толеви. От юг познава старите собственици на
този парцел – дядо тодор , синът се казва Иван и съпругата му Янка. Познава
тези собственици . Други собственици не познава. Имотът е бил цял парцел и се
гледа от тези собственици. Никога не е виждал други собственици. Имотът е около
два декара. От дядо Тодор знае , че владее два декара. В момента имотът не е
ограден . След отчуждаването на имота няколко години старите собственици Янка и
съпруга й идват , но след това го изоставят и никой не е идвал. От източната
страна на имота към „Франга дере” навремето има ограда , но след три –четири години се разгражда. Сега
знае, че”Божони” са опънали една мрежа и затворили парцела. В имота не може да
се влиза с кола, само пеша. Отворили са един просек в мрежата. Сега в имота
може да се влезе от източната и от западната част , откъм каменарския път.
Откъм фабриката на „Божони” може да се влиза. Те вземат и другите парцели и там
е отворено откъм фабриката. Не познава г-жа С.Д., никога не я виждал . Не я
виждал г-жа Д. да обработва имота и изобщо не я виждал в имота. В имота няма
дървена порта и дървена ограда. Служителите на „Божони” влизат от юг в западна
посока. Тези имоти нямат огради и служителите директно могат да влизат . В южна
и северна посока въобще няма никакви огради. Само до пътя има огради. От
страната до моето място има ограда. От южна страна има ограда.
Пред съда св. * заявява, че е запознат
с имотите на фирма”Божони” и конкретно на имот в местност”Пчелина” или „Текето”
, тъй като е главен счетоводител на „Божони” и всички сделки с имоти минават
през него, осчетоводяват се в дружеството. Имот №322 е купен от фирма „Мела”
ООД в края на месец декември 2006год. Води се в активите на „Божони”. На
мястото е ходил . Имотът е около два декара поляна. Ограден е от трите страни
със жив плет- има телена ограда , която е обрасла с храсти. От едната страна не
е оградено. Във фирма” Божони” работи от месец октомври 2002год. до сега. Знае
имота от по-късно , когато го придобива”Божони”. Показва по скица имота .
Казва, че в процесния имот се влиза от имот №766, който също е на „Божони”,
като от него се влиза в 629 и 629-а, а този с границите на №632 няма ограда и
се влиза свободно. От друго място в процесния имот може да се влиза от този
имот , който също е на „Божони” от пътче, което е отделен имот. Това е имот ,
който също принадлежи на „Божони” и от там също може да се влиза. От източна
страна не може да прецени дали се влиза в имота. Никога не е виждал някой да обработва процесния имот , да сее нещо , да
копае. Всяка година си наемат фирма, която почиства имота. През периода ,
когато е работил в „Божони” , като счетоводител не му е известно някой да е
предявявал претенции , да е подавал молби за този имот. Не е посещавал имота ,
но тъй като се води главен счетоводител на фабриката на „Мела” и от фабриката
вижда имота. В имота има дървета /посочва на скицата/.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Основателното провеждане на положителен
установителен иск за собственост е обусловено от установяване по пътя на
пълното и главно доказване на елементите от следния фактическия състав : право на собственост на
ищцовата страна, придобито на твърдяното придобивно основание и упражнявана
фактическа власт от ищеца върху имота .
За да легитимира правото си на собственост върху
процесния имот , ищцата се позовава на решение
, постановено по адм. дело №165/1999год. на Варненски окръжен съд –
адм.отделение , с което е отменено решение №Р-228/02.10.1998год. на
кмета на Община Варна , с което е отказана отмяна на отчуждаване и възстановено
правото на собственост върху 600кв.м. , пл.№ 632-б местност „Текето” на бившия
му собственик С.И. Д. , отменена заповед №1091/08.06.1981год. на
председателя на ИК на ОбНС Варна за отчуждаване на имот пл.№ 632-б местност
„Текето” и възстановено правото на собственост върху имот пл.№ 632-б , местност
„Текето” от 600кв.м. на бившия му собственик С.И.Д.. В конкретния случай реституцията на която се
позовава ищцата възниква по адм.ред , а не по силата на закона. Съдебното
решение за възстановяване на собствеността е с конститутивно действие ,
изразяващо се във възникване занапред на собственически права върху имота ,
чието отчуждаване е отменено. Съдебното
решение е непротивопоставимо на 3-ти лица, каквото се явява ответното дружество
, тъй като не е участвало в административното производство. Затова в настоящия
граждански спор с предмет правото на собственост върху възстановения имот лицето на което е възстановена собствеността
, следва да докаже наличието на предпоставките за настъпване на реституционния
ефект , при което по реда на косвения съдебен контрол гражданския съд е
компетентен да преценява материалната законосъобразност на реституционния акт/
ТР№6 /2006год. , т.гр.д. №6/05год. на ОСГК/. Представените от страна на ищцата
доказателства не установяват , че тя е
притежавала правото на собственост върху процесния имот , преди отчуждаването
му със заповед №1091/08.06.1981год. Приетите по делото писмени доказателства : нот.акт за дарение на недвижим имот от 1968год. / л.124/ , нот.акт №184, том ХХV,
дело №9126/75год. и съдебна спогодба, постигната по гр.дело на ВРС от 1980год.
се отнасят за прехвърлителни сделки относно идеални части и делба на имот с
площ от 2 дка и не съдържат данни за собственост на ищцата С.Т. върху процесния
имот. В хода на производството по делото в първото по делото съдебно заседание
ищцата твърди , че е придобила имота по наследство от дела на баба й Султана
Стоянова по договор за делба от 1980год. От приетите по делото два броя
удостоверения за наследници, се установява , че Султана Стоянова е оставила съпруг
и четири деца , едно от които е бащата на ищцата Илия
Тодоров Илиев , който от своя страна оставя за законни наследници – съпруга
Елка И. и ищцата. С оглед на изложеното се установява , че към момента на
отчуждаването няма доказателства, че ищцата е била носител на правото на
собственост върху реституирания с решението
, постановено по адм. дело №165/1999год. на Варненски окръжен съд имот. Предвид
на това осъществената в полза на ищцата реституционна процедура не произвежда
за нея действие , тъй като тя не се явява правоимащо по смисъла на закона лице.
Правоимащи по смисъла на закона са действителните собственици на отчуждените
имоти , дори и да не са взели участие в производството по отчуждаването. Ето
защо съдът извежда извод , че ищцата не е собственик по силата на решение,
постановено по адм. дело №165/1999год. на Варненски окръжен съд – адм.отделение
.
От събраните по делото писмени доказателства се установи
, че ответното дружество е придобило собствеността върху проц.имот. Правото на
собственост върху имота е придобито от ответника и неговите праводатели , чрез
поредица от правни сделки , които ясно очертават траслацията на правото на
собственост върху проц.имот през годините.
Заявените в условия на евентуалност основания за
придобиване на собствеността от ищцата,
а именно : кратка придобивна давност от 04.11.1999год. до 04.11.2004год.
, съгласно чл.79,ал.2 от ЗС и 10 годишна давност в периода от 04.11.1999год. до
04.11.2009год. , на основание чл.79,ал.1 от ЗС не се доказаха.
От събраните по делото доказателства се установи , че
ответника и неговите праводатели , които са придобили правото на собственост
върху проц.имот , от отчуждаването му през 1981год. са го владели непрекъснато
, явно , спокойно и несмущавано като свой до настоящия момент. Като част от
имота от 20дка , описан в АДК №120/21.11.1991год. , процесният имот е бил
ограден и стопанисван от „Аптечно предприятие-Варна”. Към момента общия имот ,
част от който е процесния е ограден , а вътре в самия общ имот няма огради или
граници. Не се установи С.И.Т. да е
ползвала имота и да го е своила , като свой собствен. Претендирания имот
няма реални граници на място , а в действащите кадастрални карти не е нанесен и
не съществува , поради което е очертан напълно произволно от ищцата. Фактът ,
че претендирания имот не съществува и не е нанесен в нито една от действащите
кадастрални карти , налага извода , че имотът не може да има материализирани
реални граници , тъй като не съществува база на която те могат да бъдат
определени. В подкрепа на този извод е и факта , че след постановяване на
рест.решение ищцата не е предприела никакви действия за нанасяне на имота в
действащите кадастрални карти и планове. В подкрепа на тези изводи е
заключението на ВЛ по СТЕ и гласните доказателства , събрани в хода на
производството по делото. При изслушването на заключението на ВЛ по СТЕ се
установи, че имот №632 с площ от около два декара не е бил реално разделян и не
е бил нанасян като три имота по действащ кадастрален план. В кадастралния план
от 1999год. , имотът също е нанесен цял, тъй като не са съществували
обстоятелства, които да налагат нанасянето на три отделни имота. В обясненията си пред съда ВЛ заявява, че е
видяла огради на целия бивш имот 632 , но не и на процесния . За имота няма
извършен въвод във владение или какъвто и да било документ за обозначаване на
имота . Разпитаните в полза на ищцата свидетели не установяват владение в сочените от ищцата
периода . Св. * твърди за епизодични
посещение през 2003-2004год. на имот в м.Текето на С., който не й е известно да
е отчуждаван . Св. * говори за десетгодишно владение след
реституцията, като не сочи точно за който период от време се отнася . Показанията
на свидетелите разпитани в полза на ищцата са епизодични и преразказващи казаното от ищцата. Двамата
ищцови свидетиле знаят , че мястото на С.Д. е наследство от баба й и от баща й
, същите не могат в пълното да опишат имота и индивидуализират същия по граници.
В същото време св. * , който е непосредствен съсед по място на
процесния имот пред съда е категоричен , че имота на ответното дружество е с
площ от около два декара и че имота никога не е разделян на три или на други
реално обособени части. Свидетелят познава и назовава старите собственици на
имота преди отчуждаването , които след излизане на рест.закони не са предприели
действия по възстановяване на собствеността. Свидетелят * е
непосредствен съсед от запад , живее в имота от 1970год. и преди , и след
отчуждаването и възстановяването на собствеността му , но никога не е виждал в
съседния имот ищцата С.Д., нито я познава. Непосредствените впечатления на
свидетеля са , че имотът се е ползвал само от „Божони” ООД и той не е виждал
там други хора. Свидетелят * също е категоричен в
показанията си , че имотът от два декара се ползва и поддържа от придобиването
му през 2006год. единствено от ответното дружество „Божони” ООД. Работното
място на св.* е в имот , съседен на процесния и той вижда процесния имот ежедневно и осигурява средства за поддръжката му.
По отношение на С.Т. не са налице предпоставките на
придобиване на имота , на основание претендираната от нея кратка давност , тъй като в хода на
производството по делото не се установи , че същата е владяла имота в периода от 04.11.1999год. до 04.11.2004год.
С оглед липсата на доказателства за право на собственост към момента на
отчуждаването , както за ищцата , така и за
нейните праводатели , след постановяване на рест.решение не може да се
изведе извод за добросъвестност за
ищцата , за завладяване на имота, като свой. Неоснователни са и твърденията ,
че е придобила собствеността върху проц.имот , чрез давностно владение в
периода от 04.11.1999год. до 04.11.2009год. В хода на производството ищцата не
доказа , че по отношение на нея са налице елементите от фактическия състав на
придобивната давност – от обективна страна /корпус/ и от субективна
страна/анимус/ . Не се събраха доказателства, които да сочат , че ищцата е упражнявала
някога непрекъсната фактическа власт върху имота. Не са налице и доказателства
, от които да се направи извод , че в периода от 1999год. до 2009год. , С.Т. е
претендирала , имала е съзнанието или е
считала имота за свой собствен. Владението на имота от 1981год. до 2012год. се
е осъществявало от собствениците му в лицето на държавната организация „Аптечно
предприятие-Варна” и правоприемниците й „Аптечно Варна” АД и „Фарма М” АД.
Впоследствие правото на собственост върху имота е било придобито последователно
от „Би Флора” ЕООД, „Мела”ООД и „Божони”ООД , които лица са притежавали и
упражнявали това право в пълен обем , както и са установили фактическа власт
върху имота , като ответното дружеството е единствения законен собственик на
имота и владее същия и до днес.
Предвид гореизложеното съдът
намира , че ищцата не доказа наличието на валидно правно основание
, от което да черпи право на собственост върху процесния имот, както и че
владее имота. Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на С.И.Т., ЕГН ********** ***, * със
съдебен адрес: *, чрез адв. * срещу „БОЖОНИ” ООД , ЕИК * със седалище и адрес на управление: * , представлявано от управител * , за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата е собственик на недвижим имот представляващ 600 кв.м. реална част от ПИ
кадастрален номер 10135.2551.361 идентичен със стар пл.№322 в местността
„Франга дере”, целият с площ от 1952 кв.м., като фактически претендираната
реална част попадаща в неговата втора /средната/ 1/3 част на поземления имот,
при граници на имота: на север имот пл.№№ 353 и 355, на запад 1/3 ид.ч. от пл.№
361, на юг пл.№362 и на изток 1/3 от пл.№361, която реална част съвпада и е
идентична със стар КП гр.Варна към 1981г. – 1999г. с обособен имот с пл. №632-б
на местността „Текето” от землището на гр.Варна, целият със площ 600 кв. при
граници: на запад имот пл.№632-а, на изток имот пл.№632, на юг имот пл.№631 и
на север имоти пл.№№ 635, 634 и 633, на
основание чл. 124,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на
страните , ведно с препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: