Решение по дело №1069/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 173
Дата: 13 февруари 2023 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20227050701069
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 май 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№…………

 

 

гр. Варна, 13.02.2023 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ:     Кремена Данаилова

при секретаря  Ангелина Георгиева като разгледа докладваното административно дело № 1069/2022 г. на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството е образувано по искова молба от:

С.А.Н. ЕГН ********** с цена на иска 230 232,87 лева, чрез адв. П.Г. /пълномощно л.81/,

И.Т.И. ЕГН ********** /в качеството на наследник на Р.П.Т./ с цена на иска 230 232,87 лева, чрез адв. П.Г. /пълномощно л.82/,

Д.Д.Ю. ЕГН ********** с цена на иска 41733, 67 лева, чрез адв. П.Г. /пълномощно л. 74/,

Р.И.Ю. ЕГН ********** с цена на иска 39196, 67 лева, чрез адв. П.Г. /пълномощно л. 75/,

И.Т.Ю. ЕГН ********** с цена на иска 39196, 67 лева, чрез адв. П.Г. /пълномощно л. 75/,

Е.Т.Д. ЕГН ********** с цена на иска 39196, 67 лева, чрез адв. П.Г. /пълномощно л. 75/,

Д.С.Ю. родена на *** г., паспорт И1822846 издаден на 23.02.2017 г. от Гензерндорф, Австрия, валиден до 22.03.2027 г., с цена на иска 13953, 50 лева, чрез адв. П.Г. /пълномощно л. 119/,

С.С.Ю. роден на *** г., паспорт И1018542, издаден на 20.06.2016 г. от Гензерндорф, Австрия валиден до 19.06.2026 г.,  с цена на иска 13953, 50 лева, чрез адв. П.Г. /пълномощно л.119/,

П.С.Ю. роден на *** г., паспорт 40217101 издаден на 27.04.2015 г. от Гензерндорф, Австрия валиден до 26.04.2025 г., с цена на иска 13953, 50 лева, чрез адв. П.Г. /пълномощно л.77/

ведно със законната лихва от 31.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, срещу Община Варна за обезщетение на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучаването на дължимото обезщетение на собствениците по чл.210 от ЗУТ, вр. чл.22, ал.3 от ЗОС, като имуществените вреди са причинени от отменен мълчалив отказ на кмет на Община Варна да се произнесе по молба рег. № РД16009038ВЛ_002ВН от 30.11.2020 г. изходяща от Р.П.Т., С.А.Н., Т.Д.Ю.., Д.Д.Ю., Д.С.Ю. и С.С.Ю., като мълчаливия отказ е отменен с Решение № 88/31.01.2022 г. по адм. дело № 35/2021 г. по описа на Административен съд - Варна.

Ищците сочат, че имотите  им, който са предмет на мълчаливия отказ са станали публична общинска собственост, без да им е заплатено дължимото обезщетение по реда на чл.210 от ЗУТ вр. чл. 22, ал.3 от ЗОС, поради което съгласно прието заключение на съдебна експертиза по адм. дело № 35/2021 г. по описа на Адм. съд – Варна размера на обезщетението е 661 650 лева и съобразно собствеността на всеки от ищците е предявена съответната искова претенция.

В съдебно заседание исковата молба от ищците се поддържа изцяло, чрез  адв. Г..***, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт С.Н., оспорва предявения иск и счита същия за недоказан и необоснован, тъй като със забавеното произнасяне по молба за обезщетение не е установено, че са нанесени вреди на ищците. Намира, че с настоящото производство се цели заобикаляне на предвидено такова по чл.210 от ЗУТ.

Контролираща страна - Окръжна прокуратура – Варна, чрез прокурор С И  изразява становище за неоснователни исковите претенции. На първо място в случая липсват пряка причинна връзка и вреди доколкото претенциите са с правно основание чл.1 от ЗОДОВ. Въпросният мълчалив отказ на кмета на Община Варна, който е отменен по своето действие не би могъл да увреди, да рефлектира върху имуществената сфера на ищците, така както се претендира в исковата молба. С настоящото производство по чл.1 от ЗОДОВ се прави опит да се замести или да се заобиколи процедурата по чл.210 от ЗУТ, което е недопустимо, поради което моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Молба рег. № РД16009038ВЛ_002ВН/30.11.2020 г. /л. 53-54/ е подадена от Р.П.Т., С.А.Н.,  Т.Д.Ю..,  Д.Д.Ю., Д.С.Ю. и С.С.Ю. за издаване на заповед по чл.210 от ЗУТ относно имоти с ид. 10135.4510.819 и 10135.4510.1015. В молбата е изложено, че са наследници на Д Д Ю. и собствеността им се установява с Решение № 812/23.08.2001 г. на Поземлена комисия. Извършено е строителство на първостепенна улица в имотите им, но не е извършено отчуждаване и заплащане на дължимо обезщетение, поради което отправят искане „По правилата на чл.210, ал.2, вр. ал.1 от ЗУТ и чл.22, ал.3 от ЗОС да възложите на комисия изготвянето на оценка на имотите ни за определяне на парично обезщетение  за целите на отчуждителната процедура. Настоящата молба следва да счита като инициатива за уреждане на отношенията по повод на изграждане без наше съгласие улица в имотите ни“.

Р.П.Т. е починала на 20.12.2020 г., видно от препис извлечение от Акт за смърт № 2783/21.12.2020 г. /л.113-114/. Наследник на Р.П.Т. е синът й – И.Т.И.. 

Образувано е адм. дело № 35/2021 г. на Адм. съд – Варна по подадена жалба вх. № 149/06.01.2021 г. по описа на Адм. съд – Варна от Р.П.Т., С.А.Н.,  Т.Д.Ю..,  Д.Д.Ю., Д.С.Ю. и С.С.Ю. срещу мълчалив отказ на кмет на Община Варна по Молба рег. № РД16009038ВЛ_002ВН/30.11.2020 г.

В молба с.д. № 11341/21.07.2022 г. /л. 158/ ищецът И.Т.И. посочва, чрез процесуалния си представител, че поради техническа грешка жалба вх. № 149/06.01.2021 г. по описа на Адм. съд – Варна е подадена от починалата Р.П.Т., вместо от наследника й – И.Т.И..  

С Решение № 88/31.01.2022 г. по адм. дело № 35/2021 г. на Адм. съд – Варна е отменен мълчалив отказ на кмет на община Варна да се произнесе по молба с рег. № РД16009038ВЛ_002ВН от 30.11.2020 г., изхождаща от Р.П.Т., С.А.Н.,  Т.Д.Ю..,  Д.Д.Ю., Д.С.Ю. и С.С.Ю. *** административната преписка за произнасяне в месечен срок по молба с рег. № РД16009038ВЛ_002ВН от 30.11.2020 г.

Със Заповед № 2923/14.09.2022 г. издадена от кмет на Община Варна е отказано на Р.П.Т., С.А.Н.,  Т.Д.Ю..,  Д.Д.Ю., Д.С.Ю. и С.С.Ю. да се възложи на комисия изготвяне на оценка за ПИ 10135.4510.819 и ПИ 10135.4510.1015 за определяне на парично обезщетение по реда на чл.210, ал.2, вр. ал.1 от ЗУТ, вр. чл.22, ал.3 от ЗОС.

Против Заповед № 2923/14.09.2022 г. издадена от кмет на Община Варна е подадена жалба от С.А.Н., И.Т.И., Д.Д.Ю., Р.И.Ю., И.Т.Ю., Е.Т.Д., Д.С.Ю., С.С.Ю. и П.С.Ю., образувано е адм. дело № 2554/2022 г. на Адм. съд – Варна, което към момента не е приключило, което се установява от деловодна справка в Адм. съд - Варна /л.166-168/.

Имот с ид. 10135.4510.1015 е с вписан собственик Д Д Ю., съгласно Решение на ПК № 812/23.08.2001 г. в одобрена КККР със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на АГКК.

Имот с ид. 10135.4510.819 е с вписани собственици А П Ю. и Р.П.Т., съгласно протокол за съдебна делба № 47, том 20, рег. 35039 от 20.11.2007 г. и Т.Д.Ю.. съгласно нотариален акт № 98, том 90, рег. 98027, дело 21382/24.10.2006 г.  

С оглед установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 204, ал.1 от АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Налице е отменен административен акт  - мълчалив отказ на кмет на Община Варна да се произнесе по молба рег. № РД16009038ВЛ_002ВН/30.11.2020 г.

Ищците сочат, че относно имоти с идентификатори по КККР – Варна 10135.4510.819 и ПИ 10135.4510.1015 им се дължи обезщетение по реда на чл.210 от ЗУТ. Не са получили такова и определят вредите си в размера на дължимото обезщетение по чл. 210 от ЗУТ, като уточняват, че цената на иска е определена на базата на съдебна експертиза приета по адм. дело № 35/2021 г. на Адм. съд – Варна.

Налице е отменен мълчалив отказ относно искането за заплащане на обезщетение по реда на чл.210 от ЗУТ, но този административен акт не е в пряка причинна връзка с претендираните вреди. Това е така защото вредите, които сочат ищците се основават на това, че имотите им се ползват от Община Варна или са станали общинска собственост без да се проведе нужното производство, поради което претендират за изплащане на обезщетение, което да е равностойно на отнетата земя. Следва че ищците не претендират да са им сторени вреди от отменения мълчалив отказ, а че не им е заплатено дължимо обезщетение, което считат че им се дължи на законно основание.

Дължи ли се обезщетение за имот, за който се сочи че е следвало да се проведе отчуждаване  следва да се установи в производството по реда на чл.210, ал.2, вр. ал.1 от ЗУТ, вр. чл.22, ал.3 от ЗОС, а не по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Предвиден е специален ред за обезщетение на собственици, чиито имоти попадат в обхвата на улица, като това е уредбата по чл.210 от ЗУТ.  Издадена е Заповед № 2923/14.09.2022 г. от кмет на Община Варна, с която е отказано обезщетение по реда на чл.210, ал.2, вр. ал.1 от ЗУТ, вр. чл.22, ал.3 от ЗОС, като е прието че не са налице законните предпоставки за това. Заповедта е оспорена и в производството по адм. дело № 2554/2022 г. на Адм. съд – Варна ще се установи законосъобразността на изричния отказ, съответно дължи ли се обезщетение,  за какъв период и по какъв начин да се определи размера му.

Относно ползването на конкретен имот от несобственик ищците могат да претендират за обезщетение  по гражданскоправен ред.

Липсата на пряка причинна връзка между отмяната на мълчаливия отказ и твърдените вреди води до неоснователност на исковете, предявени на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Страните не са претендирали присъждане на сторени разноски в производството, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта  им, като те остават така както са сторени.

По изложените съображения Административен  съд- гр. Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ искова молба от:

С.А.Н. ЕГН ********** с цена на иска 230 232,87 лева,

И.Т.И. ЕГН ********** /в качеството на наследник на Р.П.Т./ с цена на иска 230 232,87 лева,

Д.Д.Ю. ЕГН ********** с цена на иска 41733, 67 лева,

Р.И.Ю. ЕГН ********** с цена на иска 39196, 67 лева,

И.Т.Ю. ЕГН ********** с цена на иска 39196, 67 лева, 

Е.Т.Д. ЕГН ********** с цена на иска 39196, 67 лева,

Д.С.Ю. родена на *** г., паспорт И1822846 издаден на 23.02.2017 г. от Гензерндорф, Австрия, валиден до 22.03.2027 г., с цена на иска 13953, 50 лева, 

С.С.Ю. роден на *** г., паспорт И1018542, издаден на 20.06.2016 г. от Гензерндорф, Австрия валиден до 19.06.2026 г.,  с цена на иска 13953, 50 лева,

П.С.Ю. роден на *** г., паспорт 40217101 издаден на 27.04.2015 г. от Гензерндорф, Австрия валиден до 26.04.2025 г., с цена на иска 13953, 50 лева,

ведно със законната лихва от 31.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, срещу Община Варна за обезщетение на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучаването на дължимото обезщетение на собствениците по чл.210 от ЗУТ, вр. чл.22, ал.3 от ЗОС, като имуществените вреди са причинени от отменен мълчалив отказ на кмет на Община Варна да се произнесе по молба рег. № РД16009038ВЛ_002ВН от 30.11.2020 г. изходяща от Р.П.Т., С.А.Н., Т.Д.Ю.., Д.Д.Ю., Д.С.Ю. и С.С.Ю., като мълчаливия отказ е отменен с Решение № 88/31.01.2022 г. по адм. дело № 35/2021 г. по описа на Административен съд - Варна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд – Варна.

 

 

 

                                                  СЪДИЯ: