Решение по дело №10107/2018 на Окръжен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 160

гр. Габрово 12.07. 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровският окръжен съд              колегия в открито

заседание на  четвърти юли

през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Генжова

 

                                                           

 

при секретаря         М.Шаханова

като разгледа докладваното от     съдията  Генжова  т.д. №   107                                                                             по описа за 2018    год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявени  са обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 432, ал. 1 във вр.  с чл. 493, ал.1, т.1 и т. 5 КЗ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД

В депозираната пред съда искова молба  се твърди, че  ищецът като пешеходец пострадал при ПТП осъществено на 24.06.2017г. към 14.30 часа на ул.”Г.Н.” № 52 в гр. Г. Водачът  на микробус, марка „Опел”, модел”М.” с ДК № ***,собственост на „Транзит-59” –ООД – Габрово  -М.Н.П. при управление на автомобила на заден ход, блъска и преминава през малолетния ищец М.В., действащ в процеса чрез своята майка Н.Д.. При ПТП ищецът получил множество травми като : - други повърхностни травми на корема и долната част на гърба и таза. Контузио париетис абдоминис ет пелвис. Фрактура на пубисната част в дясно. Фрактура и киста на десен бъбрек.Бил приет на болнично лечение. В резултат на ПТП детето изпаднало в стресово състояние, получило психично увреждане и депресии, уплаха, страх, изпадало в паника, страхувало се от ПТП, не можело да спи, било нервно и се будело нощем, като тези страдания продължавали и към момента на подаване исковата молба.

Автомобилът, с  който е осъществено ПТП бил застрахован  при ответника, по застраховка гражданска отговорност, в периода на деликта.Ищецът, чрез своя процесуален представител, предявил молба , на осн. чл. 498 КЗ пред застрахователя и възоснова на молбата била образувана щета с № 10018100103115Н, но в законния тримесечен срок не успели да се споразумеят с ответника по изплащане на обезщетение.

Моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, чрез неговата майка и законна представителка сумата от 90 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от ПТП осъществено на 24.06.2017г. в гр. Г., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП- 24.06.2017г. и до окончателното й изплащане, както и да заплати разноските по делото.

Ответникът е оспорил иска по основание и размер. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността  на ЗАД”Армеец” – София по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като водачът на застрахования автомобил не  е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено процесното ПТП и да е настъпил твърдения вредоносен резултат.Оспорил  е твърденията в исковата молба за механизма на осъществяване на ПТП, приложения Констативен протокол № 38/24.06.2017г. издаден от РУ на МВР – Габрово, както и пряката причинна връзка между ПТП и уврежданията на ищеца. Оспорил е вида и интензитета на търпените от ищеца неимуществени вреди, както и претендирания размер за обезщетяването им. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който с поведението си сам е поставил здравето и живота си в опасност и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че  настъпването на  процесното ПТП е в  резултат от поведението на пешеходеца, като неговият принос е значителен.Оспорил е претенциите и по акцесорните искове.

На осн. чл. 175 ГПК е заявил, че признава наличието на застрахователно правоотношение породено от договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите за  товарен автомобил марка „Опел”, модел” М.” с рег. № *** към датата на процесното ПТП.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен .

По делото се събраха писмени и гласни доказателства:

От приложеното към настоящото ДП № 382/2017г. по описа на РУ – Габрово се установява, че на 24.06.2017г., към 14.30 часа на ул.”Г.Н.” № 52 е възникнало ПТП, при което микробус марка „Опел” модел „М.” с ДК **** ,собственост на „Транзит-59” –ООД – Габрово   и управляван от М.Н.П., извършвайки маневра на заден ход блъска пострадалия М.В. , като му причинява средна телесна повреда, изразяваща се в изпадане в безсъзнателно състояние и травми в областта на корема и слабините. От приложеният протокол за оглед от 24.06.2017г.  се установява, че  на мястото на ПТП е намерена следа от автомобилна гума с дължина 100 см. и ширина 20 см. От лявата страна на лявата лента на пътното платно са били намерени обърнати пластмасови кофи, зелени на цвят.

От приетото  и неоспорено заключение на съдебно- автотехническата експертиза се установява, че ПТП осъществено на 24.06.2017г., около 14.30 часа в гр. Г. на ул. "Г.Н.”, пред дом № 52 е със следния механизъм на протичане, установен по данни събрани в приложеното  досъдебно производство:- Микробус м.”Опел” модел”М.”, с рег. № *** се е движел по ул. „Г.Н.” в гр. Г. в посока север. Достигайки до № 52 водачът на автомобила е спрял в лявата част на платното за движение, в зоната на намиращи се от ляво на платното за движение метален контейнер за смет и разхвърляни пластмасови контейнери. Съгласно установената следа можело да се приеме, че автомобила е спрял със задната си част около 2-3 метра след металния контейнер и на около 0.5- 1м. на дясно от левия край на платното за движение. Към същия момент в зоната на контейнера се е намирало детето М.В.. Водачът на автомобила е предприел маневра на заден ход . При потеглянето е чул викове и е спрял движението на автомобила. Слязъл е от автомобила  и е установил, че непосредствено под задната част, до задна лява гума се намира притиснато детето М.В..Като е съпоставил констатираните на място следи, показанията на свидетелите очевидци, разпитани на досъдебното производство и констатираните  увреждания на пострадалото дете М.В., вещото лице заключава, че при движението на заден ход на автомобила, се осъществява контакт между задната лява ъглова част на автомобила с детето в изправено положение на последното. При този контакт детето  е извадено от равновесие и е паднало на платното с глава на изток и крака на запад, като краката са останали извън габарита на автомобила. При този контакт автомобила е бил достигнал скорост от 1,8 км/ч, като от потеглянето до контакта е изминал 0.5 метра. В процеса на спиране, задната лява гума притиска тялото на детето в областта на дясната част на таза ,  корема и слабините, без да премине през тялото. Освен това вещото лице е посочило, че от данните по делото не може да се определи еднозначно в какво положение е било детето непосредствено преди удара на автомобила,  дали се е движило и в кой момент се е придвижило в зоната на задна лява част на автомобила. Посочил е също така, че с оглед на това, къде се е намирало детето, то е било възможно да бъде забелязано от водача на автомобила, но също така е налице и възможност детето да не е било видимо за водача чрез наличните на автомобила огледала за обратно виждане.

В съдебно заседание, след изслушване на допуснатите свидетели, вещото лице заяви, че няма промяна в установеният от него механизъм за настъпване на ПТП.

Твърдението на свидетеля П.- водач на автомобила, че не е видял детето в огледалата за обратно виждане, съвпадат с посочения в заключението механизъм на осъществяване на ПТП.

От приетото и неоспорено заключение на съдебно- медицинската експертиза се установява, че при ПТП настъпилото в гр. Габрово на 24.06.2017г.,  на пострадалото дете М.Н.В./ на 4 години към датата на деликта/ са причинени травматични увреждания  : - травма в областта на корема и таза, изразяваща се в охлузвания на коремната стена под пъпа, двете слабинни области и основата на пениса и торбичката на тестисите – причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота за срок от около 2 седмици; - счупване на срамната кост в дясно, причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 2-2.5 месеца. И двете травми отговаряли да са получени при допирателно действие / притискане/ от твърд предмет с широка площ, каквато е гумата на автомобил. Травмите сочели, че е изключено да се касае за прегазване от автомобил, тъй като при такъв механизъм те биха били многобройни и тежки.

Вещото лице е посочило, че травмите най вероятно са получени, като детето е попаднало зад задната гума на автомобила, като е било по гръб и дясната част на таза и кожата на корема и слабините е била в непосредствено съприкосновение с гумата на автомобила.

Вещото лице е посочило, че не може да вземе отношение по постравматичното стресово разстройство, тъй като за същото  липсва медицинска документация.

По делото са разпитани трима свидетели.

Воденият от ответника свидетел М.П., водач на автомобила, с който е осъществено ПТП заявява, че спрял на улица „Г.Н.” № ***, управлявания от него автомобил – микробус, марка „Опел”, модел”М.” с ДК № ****. Искал да направи маневра  на заден ход, за да паркира автомобила. Предприел маневрата, като предварително се огледал, включително и в огледалата за обратно виждане и като не видял препятствие зад автомобила предприел маневрата. Твърди, че спрял микробуса, защото решил, че е извършил маневрата, която предприел. Не си спомня да е чул викове, които да са го накарали да спре движението на микробуса. Когато слязъл видял пострадалото дете, до задната лява гума.

Свидетелят Й. твърди, че в ранния следобяд на 24.06.2017г. стояли на ул.”Г.Н.” № *** и пушели цигари. Пострадалото дете си играело на пясъка в страни на пътя. Буса дошъл от към града и паркирал, като дал на заден ход и тогава прегазил детето.

Твърди, че детето изпищяло и припаднало. Веднага го закарали в болницата. Твърди, че всяка вечер след това детето се оплаквало от „стомах”. Страх го било от коли и като види кола, бяга при майка си. След като заспи през нощта се събужда от болки  и плаче.

Свидетелката  Д., баба на пострадалото дете твърди, че не  е присъствала на ПТП. Посетила подстрадалото дете в болницата, където то лежало със счупен таз. В слабините имал дупка.След като го изписали от болницата се грижили за детето в къщи. В началото било на легло и имало болки в слабините и таза.Като ходи до тоалетна все още изпитва болки в корема. Имало и киста на бъбрека, която следвало да се отстрани оперативно. Все още детето било със стрес, плашело се от коли и камиони. Всяка вечер викало и пищяло.

Между страните не е спорно, че по отношение на автомобил марка „Опел”, модел „М.”, с рег. *** е имало редовно сключена застраховка „гражданска отговорност”, към датата на процесното ПТП.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира Следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал.1,т.1 и 5 от КЗ , във вр. с  чл. 52 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие, в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също лихвите за забава, когато застрахованият е отговорен за тяхното плащане. С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя следва към момента на увреждането да е налице валидно застрахователно правоотношение по договора за "Гражданска отговорност", както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В конкретния случай страните не спорят, че ответното дружество е застраховател по договор "Гражданска отговорност" на МПС марка „Опел”, модел ”М.”, с рег. № ***, което управлявано от М.Н.П. е участвало в ПТП на 24.06.2017г., където около 14.30 часа в гр. Г., ул. "Г.Н."  при маневра на заден ход блъснал малолетния  ищец М.Н.В. ***.

По делото бе установено по несъмнен начин  от писмените доказателства и назначената съдебно - техническа експертиза, че причина за настъпване на процесното ПТП са действията от страна на водача на автомобила  с рег. № ***- М.Н.П. .Настоящият състав на съда приема, че водача на автомобила е нарушил нормата на чл. 40, ал. 1, и ал.2  от ЗДвП, който вменява в негово задължение  преди да започне движение на заден ход да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. За водача е  и задължението по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Видно от данните по делото и най-вече показанията на самият водач, в качеството му на свидетел, че не е изпълнил цитираните по-горе задължения.Пред съда той е заявил, че е проверил пътя зад превозното средство само чрез огледалата за обратно виждане. Действително вещото лице от САТЕ не е категоричен, че водачът на автомобила е имал видимост към детето посредством поставените в автомобила огледала за обратно виждане, но това не го освобождава от отговорност, както и  от задължението да предприеме маневрата само, след като се убеди, че на пътя му няма препятствие. Той  е можел да осигури безопасността на придвижване на автомобила, като осигури лице, което да го сигнализира за опасности, както изисква ал. 2 на чл. 40 от ЗДв.П. Ако водачът на автомобила, бе изпълнил вмененото му от закона задължение, то настъпването на ПТП би се предотвратило. Поради изложеното следва да се приеме, че с действията си  водача на автомобил с рег. № *** виновно и противоправно  е причинил процесното ПТП.

В резултат на ПТП на ищеца М.Н.В., видно от събраните писмени доказателства и заключението на съдебно - медицинската експертиза, са причинени физически увреждания, а именно: - травма в областта на корема и таза, изразяваща се в охлузвания на коремната стена под пъпа, двете слабинни области и основата на пениса и торбичката на тестисите – причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота за срок от около 2 седмици; - счупване на срамната кост в дясно, причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 2-2.5 месеца,както и, че след травмата детето изпитва страх от превозни средства, т.е. установено е по несъмнен начин, че в следствие на противоправното и виновно поведение на водача, на застрахованото МПС  е настъпило описаното по-горе увреждане здравето на ищеца.  Не е установено при ПТП ищецът да е получил киста на бъбрека.

Доколкото понесените от ищеца неимщуствени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му травматични увреждания, които са довели до продължили  във времето болки и страдания за срок от 2.5 месеца, и същите се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на обезвреда, като обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съдът при определяне на размера на вредите съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора, общата продължителност на лечебния и възстановителен период – около 2.5 месеца, ограниченията, които е търпял пострадалия, възрастта му към датата на ПТП – 4 години, отражението, което е дало процесното ПТП върху живота му, психическото и емоционалното му състояние, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП .Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на ищеца за сравнително кратък период от време – около 2.5 месеца, липсата на трайни последици за неговото здраве, освен остатъчните негативни изживявания установени от свидетелите в психическото му състояние и като съобрази ,че с оглед възрастта на детето те ще отзвучат, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 5 000 лева.

Настоящият състав на съда намира, че не може  да се приеме за доказано възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Доколкото бе цитирано задължението на водача на автомобила по чл. 40 от ЗДвП, както и липсата на доказателства установяващи, че ищецът е преминал неочаквано зад автомобила, то съпричиняване на вредоносният резултат не е установено.

Не би могло да се приеме, че е налице и случайно събитие, както твърди ответника.Случайно събитие е обстоятелство, което без и независимо от човешката воля причинява вреди на някого и е непредвидимо по своя произход. В случая, такава хипотеза не е установена по делото. Ако водачът на автомобила, бе изпълнил задължението си по чл. 40 от ЗЗдП и бе осигурил с посочените в този текст средства безопасността на маневрата, не би се стигнало до посоченият вредоносен резултат, изразяващ се в телесните увреждания на пострадалият ищец.

При горните установявания, настоящият състав на съда намира, че  по делото са установени всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане.В следствие на виновното и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника МПС и настъпило ПТП при което е пострадал ищеца,получил  установените увреждания на здравето, в следствие на което е претърпял болки и страдания -неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.

С оглед на изложеното  следва да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца, на осн. чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал.1,т.1 от КЗ сумата от 5000 лв., като за горницата до пълният  предявен размер от 90 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен, поради недоказаност.

Ищецът претендира лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди  от 24.06.2017г.- датата на увреждането, на осн. чл. 86 ЗЗД..

Съобразно чл. 497,ал.1 КЗ  застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: - изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; и -  изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Цитираната законова разпоредба от КЗ се явява специална спрямо общата разпоредба на чл. 84, във вр. с чл. 86 ЗЗД, която разпорежда, че законната лихва при деликт се дължи от датата на увреждането, поради което в случая следва да намери приложение специалната норма – чл. 497, ал.1,т.2 КЗ.

Видно от данните по делото, че ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на 07.08.2018г. Съобразно разпоредбата на чл. 497, ал.1,т.2 КЗ законната лихва върху присъдената сума се дължи от 07.11.2018г. и до окончателното й изплащане. В останалата част предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски на осн. чл. 38, ал.2 във вр. с чл. 36 от ЗА. Съобразно чл. 7 ,ал.1,т.2 от Наредбата № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение на процесуалният представител на ищеца адв. С. Б. е в размер на 300 лв., съобразно уважената част от иска.

Ответникът по жалба е претендирал разноски  за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. определени по реда на чл. 78, ал.8 ГПК. Съдът намира, че възнаграждението на ответника, защитаван в производството от юрисконсулт следва да бъде определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с  чл. 25, ал.1 от Наредбата за плащането на правната помощ в размер на 300 лв., доколкото делото не е от фактическа и правна сложност и е разгледано в две съдебни заседания.За тази сума ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника.

Ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да плати по сметка на съда държавна такса за производството по делото върху уважения размер на иска, а именно такава в размер 200 лв., както и деловодни разноски (за възнаграждения на вещи лица) в размер на 11, 11лв. съразмерно с уважения размер на иска.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за вещо лице в размер на 24.26 лв.

На основание изложеното, Габровският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа" № 2, представлявано от М.П.И. и В.П.К.М., ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Н.В.Д., ЕГН ********** ***, на осн. чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал.1,т.1 от КЗ сумата от  5000 лв. (пет хиляди лева) обезщетение за неимуществени вреди, в следствие от пътно- транспортно произшествие настъпило на 24.07.2017 г. в гр. Г. на ул. „Г.Н.” № 52, с микробус  марка „опел”, модел „М.” с ДК № ***, по вина на водача М.Н.П.- застраховано при ответника МПС по застраховка "Гражданска отговорност", със застрахователна полица № ***, ВЕДНО със законната лихва върху  горната сума, считано от 07.11.2018 г. до окончателното й изплащане на осн.чл. 493, ал.1,т.5, във вр.с  чл. 497, ал1,т.2 от КЗ във вр. с  чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск  по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал.1,т.1 от КЗ в частта му за разликата от  5000 лв. до пълния му предявен размер от 90 000 лв., като неоснователен и недоказан и отхвърля иска по чл. 493, ал.1т.5 във вр. с  чл. 497, ал1,т.2 от КЗ във вр. с  чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва считано от датата на деликта 24.06.2017г. и до 07.11.2018г. като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа" № 2, представлявано от М.П.И. и В.П.К.М. да заплати на адвокат С.В.Б.- САК, с адрес *** адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева), на основание чл. 38 от ЗАдв.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа" № 2, представлявано от М.П.И. и В.П.К.М. да заплати държавна такса и разноски за експертизи общо в размер на 211.11 лв. (двеста и единадесет лева и 11 ст.) по сметка на Габровския окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОСЪЖДА М.Н.В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Н.В.Д., ЕГН ********** ***,ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец” , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа" № 2, представлявано от М.П.И. и В.П.К.М., сумата от общо 324,26 лв. (триста двадесет и четири лева и 26 ст.), на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Председател :