Р Е
Ш Е Н
И Е
град
Ловеч, 20.08.2019
г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети август две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от
съдия ПАВЛОВА т. дело № 97 по
описа за 2019 година, съдът за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър.
Подадена е жалба рег.№20190813124208/13.08.2019 г. от „ИВАСТЕФ"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: Област Ловеч, Община
Угърчин, Село Голсц, ПК 5573, ул. „Георги Иванов" N« 4, чрез адв. Т.Т., Адрес ***, против Отказ № 20190812101801/13.08.2019г.,
постановен от Агенция по вписванията по повод
Заявление № 20190812101801/12.08.2019г., с искане за отмяна поради неговата неправилност и незаконосъобразност.
Твърди, че с цитираното заявление е поискано заличаване
на съдружник и промяна в управлението на дружеството, като заличаването на съдружника е поискано от дружеството
поради получено уведомление по чл. 517, ал. 3 от ГПК от кредитор с вписан запор
на дружествените дялове на съдружника по партида на
дружеството в Търговски регистър. Сочи,, че в
резултат на полученото уведомление дружеството е предприело всички предписани
от закона действия: изготвило е счетоводен баланс на дружеството към месеца
предхождат този на получаване на уведомлението за прекратяване на дружеството,
изчислена е припадащата се на ХР.С.В., ЕГН ********** част от имуществото на
„ИВАСТЕФ" ООД, ЕИК: ********* на основание чл. 125, ал. 3 от Търговския
закон, която част е преведена по указаната в уведомлението по чл. 517. ал. 3 от ГПК сметка на съдебния изпълнител. Сочи, че в
резултат на прекратяване на участието на ХР.С.В., ЕГН ********** в ,.ИВАСТКФ" ООД, ЕИК:*********, другият съдружник
/вече едноличен собственик на капитала/ с взел решение да я освободи като
управител и да назначи себе си. Цитира, че практиката на ВКС е категорична, че получаването на съобщението or
взискателя прекратява участието на съдружник-длъжник. Не спори, че има два запора върху дружествените дялове
на длъжника, но всеки кредитор има право да започне
процедура но чл. 517, ал. 3 or ГПК. Смята за нереално
да се очаква тя да бъде започната едновременно от всички кредитори с вписан
запор, за да бъде вписано прекратяване на участието на длъжника в дружеството, но дори и това да се случи какво се очаква от дружеството
- да заплати припадащата се на ХР.С.В.. ЕГН ********** част от имуществото на
„ИВАСТЕФ" ООД, ЕИК: ********* на основание чл. 125. ал. 3 от Търговския
закон на всеки взискател със запор, който е изпратил уведомление по чл. 517,
ал. 3 от ГПК? Обръща внимание на съда, че налагането на запор или възбрана по
никакъв начин не дава привилегия на по-рано наложилия ги кредитор. Счита, че при липса на обезпезпеченне всички кредитори
с наложени запори или възбрани са хирографарни по отношение на получената от
съдебния изпълнител сума от осребряването па длъжника имущество, върху което е
наложен запор или съответно възбрана. Твърди, че налагането на запор и възбрана, чрез вписването им в съотнетните регистри
освен невъзможността за разпореждане с вещта от страна на длъжника, гарантира
на вписалия я взискател присъединяване по право по всички изпълнителни дела, по
които изпълнението е насочено към запорираната или възбранената от този взискател вещ.
Твърди, че видно от депозираното заявление припадащата
се на ХР.С.В. част от имуществото на „ИВАСТЕФ" ООД, ЕИК: ********* на
основание чл. 125. ал, 3 от Търговския закон е преведена по сметка на съдебен
изпълнител. Твърди
също, че съдебният изпълнител
има задължение да изготви разпределение на събраните по принудителен ред суми и в това разпределение следва да бъдат присъединени всички кредитори, присъединени по право
- в случая това е именно Банка ДСК, която
също е наложила запор върху дружествените дялове. Твърди, че разпределението на съдебния изпълнител
подлежи на двуинстанииопен съдебен контрол по евентуални жалби на длъжника или
някой от кредиторите т.е. правата на всички
кредитори с вписани запори върху дружествените дялове са защитени при заплащане
припадащата се на съдружника част от имуществото на юридическото лице, изчислена на основание чл. 125, ал. 3 от Търговския,
в резултат от получено уведомление по чл. 517, ал. 3 от ГПК от един кредитор с
вписан запор. В противен случай счита, че се стига до абсурда да чака всички взискатели
с вписани запори да изпратят заедно уведомление по чл. 517. ал. 3 от ГПК,
Във връзка с всичко гореописано счита, че мотивите на длъжностното лице са неправилни и
незаконосъобразни и
потвърждаването на отказ с подобни
мотиви би довел да угрозата множество дружества да бъдат заличени по искове по
чл. 517 ал. 3 от ГПК поради следните причини: много съдружници са с наложени
запори от повече от един взискател, като
рядко се предприемат действия от тези взискатели,
но ако един от тях изпрати уведомление по чл. 517. ал. 3 от ГПК, дружеството адресат спази законната процедура по
заплащане припадащата се част и заяви заличаване на съдружника, според
длъжностното лице това заличаване не следва
да се вписва. Счита,
че по този начин взискателят ще има право да ликвидира
това дружество.
Моли да
постанови отмяна на Отказ №: 20190В121013.08.2019г., постановен от Агенция по
вписванията по повод Заявление № 20190812101801 J 12.08.2019г. и да постанови
вписването ни исканата промяна в обстоятелствата.
Съдът
като разгледа жалбата и приложените към преписката на Агенция по вписванията
писмени доказателства, както и сам направи справка в Търговския регистър,
намира за установено следното:
Жалбоподателят
е уведомен на 13.08.2019 г. за отказа, жалбата е подадена на 13.08.2019 г. т.е.
в срока по чл. 25 ал.1 от ЗТР, настоящето производство е допустимо и жалбата
следва да се разгледа по същество.
Предвид
представените писмени доказателства и съдържащите се документи в електронното
досие на „ИВАСТЕФ" ООД,
ЕИК: *********, в Търговския
регистър се установява, че на 12.08.2019
г. е подадено заявление съгласно
приложение №А4 вх.№20190812101801 от Т. Елинов Т. в качеството му на
пълномощник с изрично пълномощно приложено към делото за вписване на промени, а
именно заличаване на съдружника ХР.С.В. на основание чл.517 ал.3 от ГПК и
промяна в управлението на дружеството, като от ООД дружеството става ЕООД с
едноличен собственик на капитала Стефан Владимиров Тутберидзе.
Към
заявлението приложение А4 са приложени: изрично писмено пълномощно, декларация,
че заявлението и приложените към него документи са предоставени от заявителя,
декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и
приемането на представените за обявяване актове, др141 8 ТЗ, решение на
едноличния собственик на капитала, актуален дружествен договор/учредителен акт,
нот.заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управител, декларация
по чл.142, уведомление от кредитор, документ а изплатен на ЧСИ дял, документ за
внесен в банка капитал, счетоводен баланс и документ за внесена ДТ.
Следва
отказ № 20190812101801/13.08.2019 г. на Агенция по вписванията с мотиви, че при
извършена служебна справка по партидата на дружеството се установява, че към
момента на разглеждане на заявлението върху дружествените дялове от капитала на
дружеството притежавани от ХР.С.В. има вписан още един запор в полза на Банка
ДСК ЕАД и това е пречка за заличаване на съдружника въз основа на изявление по
чл.517 ал.3 от ГПК.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, но е
неоснователна по следните съображения:
Действително
видно от справка в публичния Търговски регистър по партидата на процесното ООД
е вписан запор върху дружествените дялове на ХР.С.В. на 10.05.2018 г., за чиито
запор е посочено, че е наложен в полза на Банка „ДСК” ЕАД-София. Няма данни
запорът да е заличен, нито се установява от представените доказателства, че
процесното изпълнително дело №20188790401183 по описа на ЧСИ Велислав Петров да
е приключило или прекратено.
Съдът
намира за неоснователни доводите на жалбоподателя. Налице е практика ,
включително и на ВКС, че е недопустимо вписване на прехвърляне на дружествен
дял, върху който е наложен запор, чието вписване предхожда искането за вписване
на това прехвърляне/р.№123/11.03.2005 г. по т.д.№479/04 г.. в случая върху
дружествените дялове на Христинка Владова е вписан запор, като няма данни той
да е заличен. Запорът има действие от вписването му в ТР и длъжностното лице
правилно е отказало да бъде вписано прекратяване на участието на този съдружник
с връщане на дела му, искането за което е направено след това вписване. Това е
така, защото вписването на решенията за изменение и допълнение на дружествения
договор е придадено конститутивно действие-арг. от чл.140 ал.3 от ТЗ във вр. с
чл.140 ал.2 от ТЗ. Следва да се има предвид и, че при насочено принудително
изпълнение върху дял на съдружник в ООД, какъвто е разглеждания случай
съдебният изпълнител разполага с процесуалното правомощие да овласти взискателя
да предяви пред окръжния съд иск по седалището на дружеството за неговото
прекратяване. Съгласно разпоредбата на чл.517 от ГПК запор върху дружествен дял
от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до АВ,
като запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско
дружество и има действие от вписването му. С налагането на запора се цели да се
лиши длъжника от вписването на заличаване на въпросния съдружник след налагане
на запора, независимо дали това е изрично и само по негова воля чрез
волеизявление по предизвестие за напускане по реда на чл.125 ал.2 от ТЗ или е
обективирано в решение на ОС на съдружниците в дружеството. С нормата на чл.517
от ГПК се създава нова основание за прекратяване на ООД, а именно по решение на
окръжния съд на дружеството по иска на овластения взискател да иска прекратяването
му. Правото на взискателя да иска принудително удовлетворяване от ликвидационния
дял на съдружника длъжник- на основание чл.517 ал.3 от ГПК се конкурира с
правото на съдружника да претендира равностойността на дружествения дял респ.
на ликвидационен дял при прекратяване на членството или на дружеството на
основанията по чл.125 ал.1 от ТЗ. Именно за да гарантира възможността на
кредиторите на съдружника-длъжник да предизвикат прекратяването на дружеството,
за да се удовлетворят от ликвидационния дял на длъжника, което право да не бъде
парирано от инициираното от длъжника прекратяване на членствените
правоотношения, законодателя е предвидил запора върху дела на съдружника в търговското
дружество. Забраната за разпореждане с дела на съдружника, след вписването на
запора е насочена към разпоредителните действия на съдружника. Забраната към съдружника
длъжник обхваща и забрана да се въздейства върху членствените правоотношения
/р. №835/28.12.2006 г. на ВКС по т.д.№472/06 г., включително и от самото дружество
с решение за прекратяване участието на съдружника, тъй като с горното може да
се измести момента на определяне на стойността на дружествения дял и да се
ощетят интересите на кредиторите. Съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ имуществените
последици от прекратяване членството на съдружника се уреждат въз основа на счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, а според
чл.517 ал.3 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен
съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя
за прекратяване участието на длъжника в дружеството, а след изтичане на 3
месеца /ако в този срок дружеството не удовлетвори вземането на взискателя, или
не му изплати припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото,
определена съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ/, съдебният изпълнител овлястява
взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за
неговото прекратяване, като след прекратяването, с решението на съда, се
извършва ликвидация. От тези норми е видно, че ако се приеме, че запорът върху
дяловете на съдружника-длъжник не е пречка за прекратяване на участието му в
дружеството по решение на ОС, следва, че правото на кредитора, в чиято полза е
наложен запорът се трансформира в право да се удовлетворят от паричната сума,
равностойна на дела му но определена към един момент, който не зависи от волята
на запорните кредитори-този на месеца, през който е настъпило прекратяването на
членството. Към тези два момента по чл.517 ал.3 от ГПК и този на предхождащото
го прекратяване на членственото правоотношение на съдружника, стойността на
дела му може да е различна. Затова запорият кредитор има интерес от запазване
на членственото правоотношения на съдружника. Предвид горното съдът споделя
мотивите на длъжностното лице, че вписаният запор върху дружествения дял
препятства вписване заличаване на лицето като съдружник, независимо от това,
дали горното е поради изтичане на срока на предизвестието по чл.125 ал.2 от ТЗ
или на основание решение на ОС на съдружниците. Наличието на запор върху дружествения
дял на съдружника е пречка за вписване на неговото заличаване, без данни за
заличаване на запора преди това. В тази насока има константа съдебна практика
на въззивните инстанции, а именно: р. №1495/14.08.2012 по т.д.№2583/12 г. на
САС, р.№200/30.01.2015 г. по т.д.№271/17 г. на САС р.№321/12.05.2017 г. на ОС-Варна и
р.№1237/1.05.2019 г. на САС по т.д.№2372/19 г. и др.
По тези
съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна, а отказът правилен,
поради което той следва да бъде потвърден.
Воден
от гореизложеното
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилен отказ № 20190812101801/13.08.2019 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията-Търговски регистър
по заявление с вх.№20190812101801.
Да се
изпрати препис от решението на Агенцията по вписванията.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му на
жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: