Решение по дело №1390/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1494
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 11 октомври 2021 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20213100501390
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1494
гр. Варна, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20213100501390 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. ЛЮБЛ. Ф., с ЕГН **********, в качеството
на майка на К.А.Г., действаща чрез адв.Л.К., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.”Феликс
Каниц” №32, против Решение №261145 от 01.04.2021г. постановено по гр.д.№9121/2020г.
по описа на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от ”Ренесанс ВН” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Цар Освободител” №76-
Г, ет.4, офис 405, представлявано от В.Т.Б., с адрес за призоваване: гр.Варна, ул.”Дрин”
№10, ет.1, ап.60, чрез адв.Н.Т., против К.А.Г., чрез неговия баща и законен представител
А.А.Г., който е представляван от адв.М.С.-В., действаща като особен представител, с адрес:
гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” №10, иск с правно основание чл.286 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 1860 евро, представляваща дължимо
възнаграждение по чл.3 от Договор за поръчка от 18.11.2019г. и сумата от 125 евро,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 29.11.2019г.-27.07.2020г.
В жалбата се излага, че жалбоподателката е майка на К.А.Г., с ЕГН ********** и по
случайност е узнала за производство по гр.д.№9121/2020г. по описа на РС Варна, което е
водено срещу детето К.А.Г., чрез неговия баща и законен представител А.А.Г.. Поддържа се,
1
че атакуваното решение е недопустимо и неправилно. Сочи се, че през м.септември 2020г.
родителите на К.А.Г., поискали разрешение от съда да продадат недвижим имот,
собственост на детето. Сочи се, че след получаване на исканото разрешение, бащата А.А.Г.
започнал да търси продавач за имота и да се занимава с тази дейност, като майката му
предоставила пълномощно за това. Сочи се, че от материалите по гр.д.№9121/2020г. на РС
Варна, жалбоподателката узнала, че бащата е подписал Договор за поръчка от 18.11.2019г.
от името на сина им, без да я уведоми. Поддържа се, че клаузата на чл.3 от договора за
поръчка, е нищожна на основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, като противоречаща на добрите
нрави и поради липса на основание. Сочи се, че процесният договор е за довършване на
сделката, а със сключения предварителен договор, сделката не се довършва. Сочи се още, че
в договора за поръчка няма уговорка за чия сметка ще е възнаграждението-за малолетния
собственик от получените суми или за представляващият го законен представител.
Поддържа се, че в първоинстанционното производство не е установено да има сключен
окончателен договор, както и законосъобразност на извършените плащания до
действителния собственик на имота, който не е получил суми по сделката. Сочи се, че са
нарушени Закона за ограничаване плащанията в брой, съгласно който сума над 10000лв.,
следва да се плаща по банков път и разрешението, дадено от съда, според което сумите по
сделката следва де се внасят по сметка на малолетното лице Кристиан Ангелов. Поддържа
се, че ищцовото дружество не е съдействало да бъде извършено законосъобразно плащане.
Оспорва се доказателствената стойност на представената от ищеца фактура, с която е
осчетоводено процесното вземането за възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че
решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при
постановяването му, съдът се е ръководил от материалния и процесуалния закон. Оспорват
се доводите на жалбоподателката, като са развити подробни съображения за тяхната
неправилност и необоснованост. Изложени са подробни съображения в подкрепа на
правилността на изводите на първоинстанционния съд и се моли за потвърждаване на
обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
От адв.М.С.-В., действаща като особен представител на А.А.Г., в качеството му на
баща и законен представител на Кристиян Анжело Георгиев-ответник по делото, е
постъпило становище, с което се поддържат доводи и излагат съображения в подкрепа на
жалбата.
В съдебно заседание въззивната страна, чрез пълномощник, поддържа жалбата и
моли за нейното уважаване.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник, оспорва жалбата и поддържа отговора си.
За да се произнесе, съдът съобрази, следното:
2
Първоинстанционния съд е сезиран с искова молба подадена от ”Ренесанс ВН”
ЕООД, против А.А.Г., в качеството му на баща и законен представител на К.А.Г., с която
предявен иск с правно основание чл.286 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 1860 евро- дължимо възнаграждение по чл.3 от Договор за
поръчка от 18.11.2019г. с предмет продажбата на собствен на детето недвижим имот и
сумата от 125 евро-мораторна лихва върху главницата за периода от 29.11.2019г. до
27.07.2020г.
В хода на първоинстанционното производство ответника А.А.Г., не е открит на
регистрираните му адреси, поради което с определение от 08.10.2020г., съдът му е
предоставил правна помощ, чрез осъществяване на процесуално представителство, като в
последствие с определение от 12.10.2020г. адв.М.С.-В. е назначена за особен представител
на ответника.
С определение от 11.01.2021г. е изготвен проект за доклад на делото, в според който
ответник по делото е К.А.Г., действащ чрез неговия баща и законен представител А.А.Г.,
като в проведеното о.с.з. на 02.03.2021г. въпросният проект е приет за окончателен доклад
на делото без възражения от страните.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, но
същото е недопустимо, тъй като е постановено при наличието на пречки от процесуален
характер, за законосъобразното протичане на първоинстанционното производство,
съответно за постановяване на атакуваното съдебно решение, в резултат от което същото се
явява недопустимо.
Съдебният исков процес е организиран като система от процесуални действия на
страните и съда, с цел и гаранция за ефективна защита на субективните материални права на
физическите, юридическите лица, държавата, общините и други правни субекти, когато тези
права, са застрашени или нарушени.
В разглежданият случай ищецът е предявил иск за заплащане на дължимо
възнаграждение по договор за поръчка, по който страна се явява детето К.А.Г., макар
договорът да е сключен от бащата А.А.Г.. По делото липсва спор, че страна в съдебното
производство, е именно детето К.А.Г., в който смисъл са и неоспорените от страните
окончателни процесуални действия на съда при изготвяне на доклада на делото. В резултат,
от което и при липса на данни за концентрация на родителската власт върху бащата, е
приложимо общото правило, според което процесуални представители на ненавършилите
14г. деца, са техните родители-заедно или по отделно. Ето защо, след като бащата на детето
не е бил открит за връчване на книжата по реда на чл.131 от ГПК, е следвало да се
предприемат действия за установяване на адресната регистрация на другият родител-
3
майката и на самото дете, а не да се назначава особен представител, още по-малко такъв на
бащата. Развитието на производство, без да са били изчерпани възможностите за надлежно
призоваване /уведомяване/ на ответника, изключва възникването на валидно процесуално
правоотношение със страната, респективно води до недопустимост на крайният съдебен акт.
С оглед изложеното обжалваното решение, следва да бъде обезсилено и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от фазата на връчване на препис от ИМ
и приложенията на ответника, с указания за отговор на исковата молба.
При този изход на делото, не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №261145 от 01.04.2021г. постановено по гр.д.№9121/2020г.
по описа на Районен съд Варна, като процесуално недопустимо.
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с
мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4