РЕШЕНИЕ
№ 505
гр. Сливен, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20242230101937 по описа за 2024 година
Пред съда е депозирана молба от М. Х. К., в която излага, че ответника по нея- В. В. К., й е
син. Също, че през целият им съвместен живот той е упражнявал над нея психическо, емоционално
и икономическо, а отскоро- и физическо, насилие. Описва в подробности случай от 17.04.2024г.,
станал повод тя да се обърне за съдействие към съда. Около 4:00ч. В. влязъл в стаята й и започнал
да й иска пари- 1000лв., след което й нанесъл няколко удара в гърдите, корема, по ръцете и
краката; заплашвал я с убийство; взел метална кука и я размахвал пред лицето й, заплашвал я, че
ще й извади окото, ако не му даде парите.
При това положение и имайки предвид, че сина й е имал подобно поведение спрямо нея и
назад във времето, подава молба съда да й издаде заповед за защита, с която да наложи спрямо
него следните конкретни мерки: да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие; да му бъде забранено да я приближава; също жилището, което обитава на адрес: гр.
Сливен, кв. „Клуцохор” бл. № 1, вх. Г, ап. 1; местоработата й и местата й за социални контакти и
отдих, както и къщата на родителите й в гр.Котел, ул.“Горски пътник“ №3.
В проведеното по делото съдебно заседание жената се яви лично и поддържа молбата си.
Ответникът също се яви, като първи път взе становище - оспорва фактите, на които е основана тя,
макар и да призна част от тях.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните, съда приема за установена следната фактическа
обстановка:
Безспорно е обстоятелството, че молителката е майка на ответника. Този факт се
установява и от писмено доказателствено средство- удостоверението за наследници, с изх.№9400-
9010/ 22.04.2024г., издадено от община Сливен.
Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Н.А.М. и Р.Г.
1
М.- К.. От показанията им съда установи, че на 17.04.2024г. между молителката и ответника по
делото е възникнал конфликт, в съвместно обитаваното от тях жилище- апартамент в гр. Сливен.
Никой от двамата не е очевидец, но и трудно може да се очаква да е- защото, както се отбеляза,
страните по делото живеят заедно, но само двамата. От друга страна обаче, всеки от свидетелите е
възприел състоянието на К.- както физическо, така и емоционално, във време съвсем близо до часа
на описания в молбата случай. Ето защо съда им дава вяра и приема, че на датата 17.04.2024г.
жената е била със сини, както и че е споделила със всеки от свидетелите, че те са в резултата на
побой, нанесен й сутринта от сина й. Въз основа на тези показания и декларацията на К. по чл.9 от
ЗЗДН съда приема, че този побой е доказан по делото факт- защото дори и да съществуват
колебания, дали може да бъде приет за доказан само въз основа на свидетелските показания, то
декларацията преодолява това, защото съгл.9 ал.4, когато за даден факт няма доказателства, съда
издава заповед за защита само въз основа на декларацията, т.е. тя е доказателство за описаните в
нея факти.
Така също, въз основа на показанията съда приема, че и назад във времето ответника е
имал подобно поведение спрямо майка си, защото свид. М.-К. е я виждала няколко пъти със
синини по лицето сутрин, водейки я с автомобила си на работа, а такова състояние я е виждал и
свидетеля Милев, тъй като тя няколко пъти е нощувала в дома му с обяснение, че В. К. я е
притеснявал, искал й пари, бил е агресивен към нея. Агресията му според съда е безспорен и
доказан по делото факт, тъй като свид. Милев бе категоричен в показанията си, че няколко пъти е
правил ремонти в жилището на К. след като е било изпотрошено от сина й. Впрочем и самият той
призна подобни факти в съдебно заседание. Индиция за агресията му или поне невъздържаност бе
и поведението му в съдебно заседание, когато на няколко пъти повишаваше тон, ръкомахаше, а
дори и безцеремонно обиди майка си, за което съда на два пъти му прави предупреждение, а след
това и на два пъти му наложи глоба.
Съдът приема за доказан и факта, че ответника не работи и често иска от майка си пари-
въз основа на свидетелските показания, а и в основа в признанието му в този смисъл в съдебно
заседание. Нещо повече след приключване на последното, по молба на К., съдията-докладчик я
придружи заедно със сина й до изхода на съдебната сграда, тъй като се опасяваше той да не й
посегне по пътя. Във фоайето на сградата, в непосредствена близост до поста на съдебната охрана,
в присъствието на съдията-докладчик, той й поиска пари, които майка му първоначално отказа, но
след това му предаде банкнота от 20 лева. Това поведение на К. е не само индиция, а дори пряко,
основно и самодостатъчно доказателство за факта- за факта, че той често иска от майка си пари.
Така е, защото си позволи/не се посвини да направи това, както вече се посочи, на публично място,
в присъствието на съдия и служители на съдебната охрана!
Всички тези свидетелски показания съда кредитира- защото няма основания да се съмнява
в тях, а и не се установи, нито пък дори наведоха твърдения за това, да е заинтересована от изхода
на делото. Така също, показанията, както и другите доказателства не бяха оспорени, нито пък
опровергани, от останалите събрани по делото доказателствени средства.
От съдебно-медицинско удостоверение № 30/2024г. се установява, че на 17.04.2024г. около
13:00 маса М. К. е посетила медицинско лице- лекар, на който е обяснила, че същия ден около 4-5
часа сутринта синът й я събудил и след обиди и заплахи я одарил в гръдния кош, ритал я с крак,
хванал я за ръцете и я притискал. Съобщила за болка в дясната лумбална област и на лявата ръка в
областта на мишницата, където при прегледа се установили леки кръвонасядания. Също и за болка
2
в областта на лявата гривнена става и подбедрицата на левия крак.
Видно от справката за съдимост, изготвена от Сливенски районен съд, В. СТЕФАНОВ К.
не е осъждан. От справка с изх. № 4211/25.04.2024г., на СлРС е видно, че спрямо ответника е
образувано ГД №4075/2021г. по ЗЗДН по описа на същия съд, като на 07.09.2021г. е издадена
заповед за незабавна защита № 21. По-късно производството по делото е прекратено, поради
оттегляне на молбата, по която е било образувано.
Видно от справка с вх. № 9903/08.05.2024г. изискана от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“
АД, ответника не се води на регистрационен отчет в отделение по психиатрия.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Депозираната от М. Х. К. молба е с правно основание чл. 4 ал. 1 от ЗЗДН, а искането е да
бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. Предвид характера на производството и тъй
като е изрично предвидено от законодателя с текста на чл. 15 ал. 1 от ЗЗДН, съда следва да се
произнесе по молбата с решение.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо и др. вид
насилие, както и опита за такова, извършени спрямо лица, които се намират … в т.ч. в родствена
връзка. Защитата по цитирания нормативен акт, съгл. чл. 3 т. 5, може да търси всеки, пострадал от
домашно насилие, извършено от лице, което е негов низходящ. Съдействие за защита
пострадалото лице може да потърси като се обърне към съда, а в случаите на пряка и
непосредствена опасност за живота и здравето, то може да подаде молбата направо до органите на
МВР - чл. 4.
В чл. 5 ал. 1 са посочени мерките за защита от домашно насилие, които съгл. чл. 7 ал. 1 да
наложи е компетентен районния съд по постоянния или настоящ адрес на пострадалото лице. В
раздел втори от ЗЗДН са уредени правилата за разглеждане на дело, образувано по молба за защита
от домашно насилие, което приключва с постановяването на решение.
В случая се установи твърдяната в молбата на К. родствена връзка между нея и ответника-
тя е негова майка.
Събраха се и доказателства за твърдяните от жената факти за упражнено над нея домашно
насилие- в тази връзка са свидетелските показания – сами по себе си и в съчетана преценка с
декларацията й по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, която също представлява самостоятелно доказателствено
средство. Кредитирано от съда доказателство за нанесени удари от ответника върху молителката е
и съдебно-медицинско удостоверение № 30/2024г. се установява, че на 17.04.2024г.
Установените, доказани по делото действия на ответника представляват според съда
упражнено от него над майка му физическо и икономическо насилие- физическо, защото я е удрял,
и икономическо- защото вместо да работи и срещу това да получава трудово възнаграждение, т.е.
доход, като дори се стреми така да помага и на майка си, той постоянно й иска пари. Нещо повече-
това му поведение представлява и психическо насилие- как иначе да бъде оценен факта, че син бие
майка си?!
Ето защо молбата ще бъде уважена и ще бъде издадена заповед за защита- тя е
наложителна-крайно наложителна. От друга страна, исканите от К. мерки за защита съответстват
на упражненото насилие, а те са и изрично предвидени в текста на чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН.
Имайки предвид характера на упражненото домашно насилие и още повече, че то е
осъществено от син върху неговата възрастна майка, мерките следва да бъдат наложени за
3
максималния срок, предвиден в закона - за 18 месеца - чл. 5 ал. 2 от ЗЗДН, като той следва да се
брои – на основание същата разпоредба, от датата, на която на молителката бе издадена заповед за
незабавна защита-25.04.2024г.
На пострадалата от домашно насилие ще бъде издадена заповед за защита, а тя трябва да
бъде връчена на страните - на пострадалото лице и причинителя на насилието и служебно да се
изпрати на РУ - Сливен.
На основание чл. 11 от същия нормативен акт ответника следва да бъде осъден да заплати
държавната такса за образуване на делото, която съда определя в размер на 25 лв.
При изложеното и на основание чл. 15 ал. 1 във връзка с чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН, Сливенски
районен съд
РЕШИ:
На осн. чл.15 ал.1, във вр. с чл.10 ал.3 и чл.18 ал.1 от ЗЗДН ЗАДЪЛЖАВА В. В. К. с ЕГН:
********** и адрес: гр. Сливен, кв. „Клуцохор” бл.№1, вх. Г, ап.1 да се въздържа от
извършването на домашно насилие спрямо М. Х. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Сливен, кв.
„Клуцохор“ бл.№1, вх. Г, ап.1.
ОТСТРАНЯВА ГО от съвместно обитаваното с нея жилище – гр. Сливен, кв. „Клуцохор“
бл.№1, вх.Г, ап.1 и му ЗАБРАНЯВА да приближава, на разстояние по-малко от 100 метра,
САМАТА НЕЯ, ЖИЛИЩЕТО Й на адрес: гр. Сливен, кв. „Клуцохор“ бл.№1, вх.Г, ап.1 и къща на
родителите й на адрес: гр. Котел, ул. „Горски пътник“ №3, МЕСТОРАБОТАТА й – ТД на НАП-
Сливен и местата й за социални контакти и отдих.
На основание чл. 5 ал. 2 от ЗЗДН ОПРЕДЕЛЯ срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА за
наложените мерки за защита от домашно насилие, считано от 25.04.2024г..
Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ЗАДЪЛЖАВА В. В. К. с ЕГН: **********, че при неизпълнение на
заповедта полицейския орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Препис от заповедта да се връчи на страните по делото, а препис от нея да се изпрати
служебно до ОД на МВР-Сливен. При необходимост връчването на заповедта на причинителя на
домашното насилие да стане със съдействието на полицейските органи.
ОСЪЖДА В. В. К. с ЕГН: ********** да заплати на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН в
полза на Сливенски районен съд държавна такса от 25 лв. (двадесет и пет лева) за образуване на
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в 7-мо дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4