Р Е Ш Е Н И Е
№ 1798
гр. Пловдив, 11. 10. 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 14.09.2021 г. в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
СТОИЛ БОТЕВ
и секретар Недялка Петкова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2902 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от
Закон за устройство на територията (ЗУТ).
Жалбоподателят – И.Й.Ч. с ЕГН **********,
с адрес *** чрез адв. О., оспорва Заповед № 305/15.09.2020 г. на Кмета на
Община Стамболийски, с която е наредено да се премахне незаконен строеж,
представляващ „масивна постройка“, попадаща в УПИ II-1025 и частично в УПИ
l-1145, 1147, жилищно застрояване, кв. 2 по плана на с. Куртово Конаре, описан
в Констативен акт от 28.05.2020 г., съставен от служители в община
Стамболийски, от собственика на УПИ II-1025, кв. 2 по плана на с. Куртово Конаре,
а именно И.Й.Ч..
В жалбата се твърди, че процесната
заповед е незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Конкретни възражения са изложени, че констативният протокол не е съставен от
длъжностни лица по смисъла на чл.223, ал.3 от ЗУТ, в т.ч. е оспорено
местоположението на процесния обект в графичната част към протокола. Твърди се,
че е налице погрешно отразяване на границите на имота по действащия
регулационен план и по предходен такъв, както и че липсват данни за годината на
извършването на строежа, с оглед преценка за приложимостта на §16 от ЗУТ.
Липсва според жалбоподателката и произнасяне към кой момент сградата е нанесена
в плана на с. Куртово Конаре и въз основа на какви документи. И най-сетне се
твърди, че Ч. не е извършител на разпоредения за премахване строеж.
Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Претендират се сторените разноски съгласно представен списък.
Ответникът – Кмет на Община
Стамболийски чрез пълномощник адв. Н. оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена, а оспорената заповед – потвърдена като правилна и законосъобразна.
Подробни съображения излага в депозирани по делото писмени бележки. Претендира
сторените по делото разноски съгласно представен списък.
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес, видно от
представените по делото доказателства, от които се установява, че връчването на
заповедта е осъществено на 19.10.2020 г., а жалбата е изпратена по пощата на
02.11.2020 г. и входирана в Община Стамболийски 03.11.2020 г., поради което
същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства относно оспорения административен акт, предмет на съдебен
контрол, от фактическа страна установи следното:
От представената административна
преписка се установява, че жалбоподателката, съгласно нотариален акт № 98, том
62, дело № 16317/1993г. от 08.12.1993 г. (лист 28) е собственик на дворно
място, находящо се в село Куртово Конаре, цялото от 680 кв.м., съставляващо
парцел II, имот пл. № 1025 от кв. 2 по плана на селото, ведно с построените в
него жилищна сграда на 50 кв.м. площ, втора полумасивна сграда с баня на 38
кв.м., два навеса с площ 36 кв.м. и гараж на 32 кв.м.
Според представен нотариален акт №
185, том 4, рег. № 6821, дело № 745/2018г. от 26.09.2021 г. Д.Й.М. и Й.И.Д. са
собственици на дворно място, цялото с площ от 804 кв.м., представляващо УПИ
I-1098, 1097 от кв. 2 по регулационния план на село Куртово Конаре, одобрен със
Заповед № 290 от 21.05.1973 г., № 170/29.08.2003 г. и № 74/26.02.2016 г., ведно
с всички подобрения и приращения в имота, както и на дворно място, цялото с
площ от 732 кв.м., представляващо УПИ IX-1098, 1097 от кв. 2 по регулационния
план на село Куртово Конаре, одобрен със Заповед № 290 от 21.05.1973 г., №
170/29.08.2003 г. и № 74/26.02.2016 г., ведно с всички подобрения и приращения
в имота (лист 41-42).
Във връзка с постъпил сигнал от
съсобствениците в УПИ I-1098, 1097 и УПИ IX-1098, 1097 от кв. 2 по
регулационния план на село Куртово Конаре, одобрен със Заповед № 290 от
21.05.1973 г., № 170/29.08.2003 г. и № 74/26.02.2016 г., от които съгласно УПИ
с влязла в сила Заповед за изменение на ПУП-ПРЗ № 166/05.05.2020 г., е
образуван един нов УПИ I-1145, 1147, жилищно застрояване (лист 39 и сл.), със
Заповед № 202/21.05.2020 г. Кметът на Община Стамболийски е назначена комисия в
състав инж. Г.Д.А. – геодезист при Община Стамболийски, Н.К.Д. – гл. спец. „КС“
при Община Стамболийски и С.Е. М.а – гл. спец. „УТ“ при Община Стамболийски със
задача да извърши проверка на изнесените факти и обстоятелства и при
констатиране на незаконно строителство да се започне процедура съгласно ЗУТ,
като е определено комисията да започне работа на 28.05.2020 г. в 10,00 часа
(лист 38).
С Писмо изх. № 1720/21.05.2020 г. по
описа на Община Стамболийски, собствениците на двата имота са уведомени за
необходимостта от осигуряване на достъп до УПИ IX-1098, 1097, кв. 2 по плана на
село Куртово Конаре (лист 35-37).
На 28.05.2020 г. работната група в
състав, определен със Заповед № 202/21.05.2020 г. Кметът на Община
Стамболийски, е извършила проверка на тухлена постройка в УПИ I-1145, 1147,
жилищно застрояване и УПИ II-1025, кв. 2 по плана на село Куртово Конаре, в
присъствието на Д.Й.М. и И.Й.Ч., в хода на която е констатирано, че е изпълнено
строителство на масивна постройка, попадаща в дъното на УПИ I-1145, 1147,
жилищно застрояване и УПИ II-1025, кв. 2 по плана на село Куртово Конаре.
Сградата е изградена от тухлени стени, стоманобетонна плоча, дървена дограма
(по южната и югозападната й фасада) и е с размери 10,00м/3,70м и височина
1,65м. Изградена е ажурна ограда от телена мрежа, циментови колове и бетонна
основа (около 0,3м), за която ограда не е необходимо издаването на разрешение
за строеж. Оградата е констатирано, че се намира изцяло в УПИ I-1145, 1147, кв.
2 по плана на село Куртово Конаре. Изготвена е и графична част, от която е
видно разположението на констатираното незаконно строителство и неговият обем.
При тези данни проверяващите са установили, че е извършено строителство на
масивна постройка в чужд имот без одобрени проекти и издадено разрешение за
строеж в нарушение на разпоредбите на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и чл.182, ал.1
от ЗУТ. Констатирано е, че за строежа не е подадена декларация по §16, ал.2 и
не е започната процедура по §183 или §184 по ЗИД на ЗУТ. За констатациите е
изготвен констативен акт от същата дата (лист 32 и сл.), връчен на
жалбоподателката на 15.06.2020 г. (лист 30).
Срещу така изготвения констативен
акт, Ч. е подала Възражение вх. № 3099/23.06.2020 г. до Кмета на Община
Стамболийски, в което се поддържа, че процесната постройка е изградена в
собствения й имот, за което прилага нотариален акт. Оспорва отразеното в
графичната част местоположение на процесната постройка, твърди, че същата не
представлява строеж по смисъла на ЗУТ, алтернативно е търпим такъв, за което от
страна на органа не е извършена проверка, включително липсва посочена дата на
неговото извършване (лист 27 и сл.).
В тази връзка и от гл. арх. на Община
Стамболийски на 07.09.2020 г. е изготвено становище относно търпимостта на
„Масивна постройка“, разположена в дъното на УПИ II-1025 и частично в УПИ
I-1145, 1147, жилищно застрояване кв.2 по плана на с. Куртово Конаре, одобрен
със Заповед № 290 от 1973 г. по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ или §127 ПЗР от ЗИД
на ЗУТ, в което е констатирано, че въпросният строеж не може да се определи
като търпим такъв (лист 14-16).
И най-сетне, със Заповед №
305/15.09.2020 г. Кметът на Община Стамболийски е наредил да се премахне процесният
незаконен строеж, като се е позовал на фактическата обстановка, отразена в
констативен акт от 28.05.2020 г. Обсъдени са и възраженията на Ч., като е
прието, че от същата не са представени документи, удостоверяващи законността на
строежа, който твърди да е извършен в периода 1950-1960 г. Строежът е установен
като такъв от Пета категория, без да са изложени мотиви относно годината на
построяването му.
По делото са приети основно и
допълнително заключение по СТЕ, изготвено от вещото лице инж. В.Г., които съдът
кредитира като компетентни и обосновани. След запознаване с наличните по делото
доказателства, проверка по плановете в Община Стамболийски и извършен оглед на
място, вещото лице е установило, че в плана от 1950 г. няма ясно очертани
граници на имот № 78, както и отредения за него УПИ. Проследен е кадастралният
и регулационен статут на имота, като експертът посочва, че се установява
колебливо отразяване на границите на имот 1025 по плана от 1973 г. и
последващите заповеди за изменение на плана. До представяне на геодезическото
заснемане няма точно заснемане на границите на процесната сграда, както и на
границите на имот 1025 след прилагане на регулацията по отношение на улицата и
южната част на имота по плана от 1950 г., както и прилагане на регулацията на
УПИ II-1025, кв. 2 – също с придаваеми части по регулация. Констатирано е, че
няма приложени документи по делото за изплатени придаваеми части по двата плана
и в тази връзка е възможна договореност за някаква компенсация за имота на И.Ч.
в северната му част, която не е попълнена прецизно в плана според установените
сега граници на ползване на имота с материализирани граници, тъй като липсват
знаци за принадлежност на пресичащите граници на канала, както и нанасяне на
материализираната северозападна граница с построената по нея сграда МС. На
следващо място вещото лице е установило, че УПИ II-1025, кв. 2 по плана на с.
Куртово Конаре е образуван с плана, одобрен със Заповед № 290/08.01.1973 г.
Измененията на плановете са проследени графично в приложения, неразделна част
от заключението, със становище, че няма промени в границите на УПИ II-1025, кв.
2. Направена е и съпоставка на границите на процесната сграда МС и заснета в
плана сграда ПС, като според експерта, ако се приеме грешка в кадастралното
заснемане на сграда ПС, то същата е построена преди 1973 г., тъй като е заснета
като елемент на кадастралния план. По отношение наличието на огради в плановете
от 1950 г. до момента в рамките на северната част и годината на тяхното поставяне,
от вещото лице са изготвени приложения, отново неразделна част от заключението,
съгласно които няма посочени с топографски знак огради по границите на имот №
78 в плана от 1950 г., съответно означени са с топографски знак огради по
границата към улицата и по западната граница на имот № 1025 по плана от 1973 г.
При огледа на място и след измервания експертът е установил, че сградата,
описана в констативния акт, е с местоположение, размери и височина според
посочените в акта – 10,00/3,70/1,70м – височина според по-високия терен на имот
№ 1147. Съгласно изготвеното приложение № 7, неразделна част от заключението на
вещото лице, половината от сграда МС попада в чужд имот № 1147 според
действащия кадастрален план, одобрен със Заповед № 74/26.02.2016 г. По
границата между УПИ I-1145, 1147, жилищно застрояване и УПИ II-1025, кв. 2 е
поставена ограда от бетонови колове с мрежа върху бетонов цокъл с височина 30
см. Сградата и оградата видимо са много стари, но точна година на построяване,
не може да се посочи, като е приложен и снимков материал. Не са открити
строителни книжа за сградата МС и оградата по северозападната граница на имота
на жалбоподателката. Сграда МС в приложение № 7 е сграда на допълващо
застрояване.
Допълнително в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че по плана от 1973 г. е нанесена сграда ПС „паянтова
сграда” оцветена в жълто, както е отразена в Приложение № 1. Видно от
Приложение № 7, където е съпоставено истинското местоположение на сградата,
означена като МС „масивна стопанска” с пунктирни линии червени непосредствено
на ПС от Приложение № 1, има малка разлика в двете местоположения, което или се
дължи на нещо нагласено до 1973 г. или е нова сграда, но вещото лице не може да
определи. Според вложените материали, според вещото лице, сградата сега на
място е видимо много стара, бетонът отгоре има обрушвания на плочата, а също
така размерите са абсолютно същите по плана от 1973 г., което навежда на
мисълта по-скоро за някаква грешка в кадастъра. Планът е одобрен през 1973 г.,
сградата е съществувала на място към тази година. Някъде преди 1973 г. е
изградена. По всички планове истинското местоположение на сградата попада в
чужд имот, оградата също, но няма ограда на регулацията между двете УПИ-та.
Процесната сграда е с тухлени стени, със стоманобетонова плоча върху зидовете.
Според експерта, процесната „масивна
постройка“ попада в УПИ II-1025, кв. 2 и частично в УПИ I-1145, 1147, жилищно
застрояване кв. 2 по действащия регулационен план на село Куртово Конаре и не
може да се определи като търпим строеж по смисъла на § 16 ЗУТ или § 127 ПЗР
на ЗИД на ЗУТ. Процесната сграда не е
нанесена в първия план от 1950 г. и според констатираното й положение при
геодезическото заснемане, тя попада не в собствения имот 78, а в чужд имот,
който е отреден за мелница.
Като свидетели по делото са разпитани
и Д.Й.М., чиито показания съдът кредитира.
Свидетелкатая.– сестра на
жалбоподателката, заявява, че процесната сграда се намира в село Куртово Конаре
до гарата, собственост е на нейната сестра И.Ч.. Сградата не е жилищна, с
размер 2 на повече от 5 метра, покривът е бетонна плоча. Едно време баща й си е
направил зайчарник, свинарник, един вид като сайвант. Свидетелката е напуснала
къщата през 1969 година – омъжила се е, но тази постройка е строена някъде през
1970 година от баща им. Годината на постройката я помни, защото я свързва с раждането
на дъщеря й, която е родена през 1970 година. Сградата не е разширявана и
надстроявана. Спомня си, че баща й, когато я е строил, е нямало регулационни
планове. Доколкото знае проблемът за този имот възникнал от новите съседи,
които са от северната страна на имота. Откакто те закупили имота знае, че по
новия план, който след това са правили, излиза, че има навлизане в тяхното
място и част от тази постройка и оградата попадат в техния имот.
Свидетелят М. заявява, че е
собственик на имота, в който тази сграда навлиза, той е инициирал
производството за издаването на процесната заповед, като е пуснал жалба до
общината за незаконен строеж. Купил е имота на 26.09.2018 г. Собственикът им го
е показал, бил е много затревен. Изчистили са го на следващата година и са
видели, че оградата не отговаря на това, което е по скица. Границата е в права
линия, а на място оградата е била с чупки и отстояние по-голямо от къщата на
жалбоподателката. След като преценили, че има нещо нередно, са се обърнали към
геодезист от общината, който да направи заснемане. Геодезистът е казал, че има
такова навлизане в техния имот. Свидетелят е говорил с човека, от когото са
закупили имота, който е казал, че не е съществувала такава сграда там поне от
20 години - откогато не живее там. Продал е къщата на други хора. Свидетелят не
знае кога предишният собственик е придобил имота, той го е закупил чрез
агенция. Не желае да продава имота. Не желае да му се заплащат участъците, в
които навлиза чуждата сграда. Границата по скица трябва да мине през средата на
сградата и няма как да се съгласи на спогодба. Предлагано му е да продаде този
имот и да си уредят отношенията. През лятото на 2019 г., като почистили имота,
са установили разминаване и са поискали замерване от общината.
От правна страна съдът намира следното:
Според чл.225а от ЗУТ (в приложимата
редакция), кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Процесният строеж представлява
такъв от пета категория, посочена в констативния акт и в заповедта, съгласно
критериите на чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ ЗУТ – строежи от допълващото
застрояване, извън тези по шеста категория. Строежът не може да бъде квалифициран
като такъв от шеста категория, защото не попада в нито една от изчерпателно
изброените хипотези на чл.54, ал.1 и 4 и чл.147 ЗУТ. Следователно именно кметът
на Община Стамболийски е компетентният орган, който следва да издаде заповед за
премахване на незаконен строеж от пета категория, т.е., оспорената заповед е
издадена от компетентен орган.
Не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения в производството по издаване на оспорената заповед.
Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта по ал.1 се издава въз основа на
констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2, който се връчва на
заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Тази
процедура в настоящия случай е спазена. Оспорената заповед е издадена въз основа
на констативен акт от 28.05.2020 г., съставен от служители на Община
Стамболийски от отделите по контрол на устройството на територията и по контрол
на строителството и е връчен на жалбоподателката лично срещу подпис. Тъй като
именно този констативен акт е актът, с който се поставя началото на
производството по издаване на оспорената заповед, следва да се приеме, че
административният орган е изпълнил задължението си да информира собственика на
строежа за започналото производство и за възможността да се запознае с
констатациите, да направи своите възражения, бележки и доказателствени искания
и да представи доказателствата, с които разполага, от което право на участие в
административното производство жалбоподателката се е възползвала, като е
представила писмено възражение. Що се касае до направеното оспорване на
констатациите в акта и приложената към него схема, съдът намира, че при
доказателствена тежест за жалбоподателката да установи фактите, въз основа на
които може да се направи подобен извод, такова пълно насрещно доказване тя не
успя да проведе. В този смисъл и предвид факта, че констативният акт е
официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила, съдът е
длъжен да се съобрази с тази негова доказателствена сила.
Спазено е и изискването за форма. В
достатъчна степен ясно и точно е описан строежът, който следва да се премахне,
и защо е квалифициран като незаконен. В имота си жалбоподателката има само една
такава постройка в северозападната част, отделно от това, очевидно и не спори, че
е навлязла в чужд имот, в противен случай не би предложила на собствениците на
този чужд имот да закупи участъците, в които навлиза с процесния строеж, в
какъвто смисъл са показанията на разпитания по делото свидетел М.. В този
смисъл оспорената заповед отговаря напълно на изискванията на чл.59 от АПК
относно задължителното съдържание, което трябва да има всеки индивидуален
административен акт.
Процесният строеж е квалифициран като
незаконен на основание чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, съгласно която норма, строеж или
част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж. В случая, тъй като се касае за строеж от
допълващото застрояване, за който не е необходимо одобряването на инвестиционни
проекти съгласно чл.147, ал.1, т.1 ЗУТ, следва да се приеме, че процесният
строеж е незаконен, защото е извършен без разрешение за строеж, в т.ч. и в чужд
имот без учредено право на строеж, т.е. без съгласие на собствениците на този
имот. Отделно от това, от заключението на вещото лице не може да се установи по
безспорен начин, че процесната постройка е показана в някой от плановете на
село Куртово Конаре. Все в тази насока и следва да се посочи, че докато
жалбоподателката претендира строежът да е извършен в периода 1950-1960 г.,
нейната сестра, разпитана като свидетел по делото си спомня с категоричност, че
е бил изграден през 1970 г., поради което и още по-малко би фигурирал в плана
от 1950 г., до който извод се опитва да се домогне Ч.. При това положение и
първият план, в който евентуално би могла да фигурира тази сграда, е този от
1973 г. В него обаче е нанесена единствено паянтова постройка – „Пс“, която
обаче по разположение не отговаря на процесния строеж. С други думи казано, от
събраните по делото доказателства не може да бъде установена по безспорен начин
датата на извършване на процесния строеж – липсват декларации, в които да се
твърди конкретна година на неговото изграждане. Този спорен момент не може да
бъде установен включително и от разпита на свидетелите, поради изложените вече
по-горе съображения. Независимо от гореизложеното, в изготвеното от гл.
архитект на Община Стамболийски становище относно търпимостта на спорния
строеж, към което препраща в мотивите си ответния административен орган,
хронологично са обследвани плановете на село Куртово Конаре, считано от 1950
година насам и отразеното по отношение на процесния имот, включително са
проследени и приложимите разпоредби, като е констатирано, че в нито от един от
плановете не фигурира строеж, идентичен с процесния. С други думи казано, както
в действащия ПУП – ПРЗ, така и във всички предходни планове, не е предвидено
допълващо застрояване в процесния имот, в каквато насока е и заключението на
вещото лице. С влязла в сила Заповед № 74/26.02.2016 г. на Кмета на Община
Стамболийски, е одобрено заличаване на стари имоти ПИ 1096, ПИ 1097, ПИ 1098,
ПИ 1024, ПИ 1025 и ПИ 1026 и попълване в кадастралната основа на плана с нови
имоти в т.ч. на нов ПИ 1025, собственост на жалбоподателката, като отново няма
промяна в отразеното на плана застрояване (лист 19-20) т.е., не е предвидено
допълващо застрояване, каквото безспорно се установи да е извършено от
жалбоподателката, поради което следва да се приеме, че процесният строеж е
извършен в несъответствие и с предвижданията на действащия подробен устройствен
план.
Неоснователни са възраженията, че не
е изследвана търпимостта на процесния строеж. Това е така, защото, както вече
се посочи и по-горе, в нарочно становище на главния архитект, към което
оспорената заповед препраща, подробно е изследвана възможността същият да е
търпим такъв, но както становището, така и заключението на вещото лице са
категорични, че строеж, представляващ „масивна постройка“, попадаща в УПИ
II-1025 и частично в УПИ l-1145, 1147, жилищно застрояване, кв. 2 по плана на
с. Куртово Конаре, не може да се определи като търпим такъв по смисъла на §16
от ПР на ЗУТ или §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Не се установява и нарушение на
принципа за съразмерност, залегнал в чл.6 от АПК, доколкото със заповедта не се
цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за
изпълнение на законоустановените правомощия на административния орган.
Отразеното по-горе в своята пълнота
налага извод, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли, а предвид
така очертания изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.143, ал.3 АПК, на ответника се дължат сторените в производството разноски, които се
констатираха в размер на 600 лева, съгласно представения списък и
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Ето защо и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд – Пловдив, V състав, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Й.Ч. с ЕГН **********, с
адрес *** чрез адв. О., против Заповед № 305/15.09.2020 г. на Кмета на Община
Стамболийски, с която е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ
„масивна постройка“, попадаща в УПИ II-1025 и частично в УПИ l-1145, 1147,
жилищно застрояване, кв. 2 по плана на с. Куртово Конаре, описан в Констативен
акт от 28.05.2020 г., съставен от служители в община Стамболийски, от
собственика на УПИ II-1025, кв. 2 по плана на с. Куртово Конаре, а именно И.Й.Ч..
ОСЪЖДА И.Й.Ч. с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на Община Стамболийски сумата в размер на 600 (шестстотин)
лева, представляваща сторените разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :