О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 559
20.02.2014г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански състав
На двадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №276 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№11781/12.12.2013г. от длъжника С.К.Х. против действия на ЧСИ Мариана Кирова с рег.№823 по изп.дело №310/2009г. В жалбата се твърди жалбоподателят да е конституиран като длъжник на мястото на първоначалния длъжник и негов баща К. С. Х., починал на 02.04.2013г., като наследник по закон на същия. На датата на смъртта на баща му било постановено Решение №598 от 02.04.2013г. на ПОС, с което била оставена без уважение неговата частна жалба. Счита това решение за недопустимо, тъй като е постановено спрямо починалата страна, без да са конституирани нейните наследници, както и същото да подлежи на отмяна по реда на чл.303 от ГПК и да няма сила на пресъдено нещо спрямо наследниците на починалия. С тези съображения жалбоподателят счита за допустима настоящата му жалба, подадена в срок срещу отказа на ЧСИ Кирова да вдигне запора от банковата сметка на баща му в „Юробанк България”АД, както и да освободи сумата от 2750 евро, представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност по застраховка „Отвил”. Баща му бил лекар по професия, като на 19.12.2011г. сключил трудов договор с „Лекари без граници” и отишъл да работи по специалността си в Африка, където се разболял от онкологично заболяване и се прибрал в България, а на 21.09.2012г. бил инвалидизиран с решение на ТЕЛК – 100% увреждане, и след като изпратил експертното решение №2873 от 186/12.11.2012г. на работодателя си, същият уведомил застрахователя „Отвил” за наличието на временна нетрудоспособност, като застрахователно дружество „Отвил” започнал да му превежда всеки месец сума в размер на 2750 евро. Поддържа разпореждането за отказ за връщане на сумата да е незаконосъобразен, тъй като, съгласно чл.198,ал.1 от КЗ, не се допуска предварително изпълнение върху сумата по застраховка „Живот” и „Злополука”. В смесената застраховка „Живот” като комплексен застрахователен продукт се обединяват две застраховки – рискова в случай на смърт и застраховка в случай на доживяване до определена възраст, като се включва риска смърт или трайна загуба на работоспособността от злополука или заболяване и др. Претендира за постановяване на определение, с което да се отмени разпореждането на ЧСИ Кирова и да се задължи да освободи /върне/ сумата от 2750 евро на наследниците на баща му.
Ответниците по жалбата взискателят Д. Ц. К. и длъжниците Т. Ив. Л.-Х. и Йо.-М. К.Х. не са взели становище по нея.
Постъпили са мотиви на ЧСИ Мариана Кирова по обжалваното действие, според които посредством настоящата жалба се иска повторно произнасяне на съда относно отказа за вдигане на наложения запор на вземането по сметката на първоначалния длъжник в „Юробанк България”АД и връщане на постъпилата сума, жалбата против който вече е била оставена без уважение с Решение №598/02.04.2013г. по в.гр.дело №943/2013г. на ПОС, като сумата да не съставлява обезщетение по застраховка „Живот” или „Злополука”, за да не подлежи на принудително изпълнение, съобразно чл.198,ал.1 от КЗ, а да е обезщетение за нетрудоспособност, което да е секвестируемо, и дори да се приеме като вземане на починалия длъжник да е било несеквестируемо, то по отношение на наследниците му би било актив от наследствената маса на общо основание и като такова няма да е несеквестируемо.
Съдът, след преценка на доводите в жалбата, мотивите на ЧСИ и материалите по изпълнителното дело, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Д. Ц.. К.. и представен с нея изпълнителен лист от 18.06.2009г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №4041/17.06.2009г. по ч.гр.дело №7217/2009г. на ПРС-XVI гр.състав, с която е разпоредено длъжникът К. С. Х. да му заплати сумата 10000лв., дължима по запис на заповед от 12.01.2009г., платим на предявяване и предявен за плащане на 08.06.2009г., ведно със законната лихва от 16.06.2009г. до окончателното плащане, както и сумата 652лв. – разноски по делото. По молба на взискателя вх.№07560/26.09.2012г. с разпореждане от 26.09.2012г. ЧСИ е постановил налагане на запор на вземанията по всички открити на името на длъжника К. Х. банкови сметки в „Юробанк И Еф Джи България”АД, в изпълнение на което е изпратено на 26.09.2012г. запорно съобщение до посочената банка, получено от нея на 28.09.2012г., като за налагането на запора длъжника е уведомен с връчено на 06.10.2012г. съобщение. С молба от 01.02.2013г. длъжникът е уведомил ЧСИ, че по конкретно посочена от него сметка в „Юробанк България”АД на 24.01.2013г. е постъпила сума в размер на 2750 евро, представляваща обезщетение за инвалидност от застраховател, изплатено му от „Хотвил Застраховане”ООД, което счита за несеквестируемо, и е поискал след като сумата постъпи по сметка на ЧСИ да бъде върната в същата банкова сметка ***, за да може да получи обезщетението си за инвалидност. С молбата е представено писмо с превод от английски език, според което К. Х. е получил сума от 2750 евро за м.януари.2013г. от застрахователна компания „Отвил”ООД като изплащане на помощи за нетрудоспособност, полагащи му се въз основа на застрахователна полица 011543/100. След като ЧСИ е уведомил взискателя за постъпилата молба и от него е постъпило становище за неоснователност на искането на длъжника, поради това, че сумата не съставлява несеквестируем доход по смисъла на чл.114а от КСО или 198,ал.1 от КЗ, с разпореждане от 11.02.2013г. ЧСИ е оставил без уважение молбата на длъжника за връщане на постъпилите по делото 2750 евро и вдигане на наложения запор на банковите му сметки в „Юробанк България”АД, за който отказ същия е уведомен с връчено му на 15.02.2013г. съобщение. Същият е подал на 25.02.2013г. жалба против този отказ, с която са представени срочен трудов договор и ръководство за застраховка в лекари без граници с превод от английски език. С Решение №598 от 02.04.2013г. по гр.дело №943/2013г. на ПОС-IX състав, постановено в закрито заседание, жалбата на К. С. Х. срещу постановеното на 11.02.2013г. разпореждане на ЧСИ, с което е отказано да бъде вдигнат запор от банковата му сметка в „Юробанк България”АД, както и да освободи сума в размер на 2750 евро, представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност по застраховка „Отвил”, е оставена без уважение. С молба от 10.05.2013г. на дотогавашния пълномощник на длъжника адв.Г. М. ЧСИ е уведомен, че К.С. Х. е починал на 02.04.2013г., поискал е спиране на изпълнителното дело за конституиране на наследниците, както и събраната сума да не бъде изплащана, тъй като съдебното решение е постановено на датата, на която е починал длъжника, и като такова е постановено срещу ненадлежна страна. С молбата е представено и удостоверение за наследници на К. С. Х.. С разпореждане на ЧСИ от 13.05.2013г. като длъжници на мястото на починалия са конституирани неговите наследници Т. И. Л.-Х., Й.-М. Ко. Х.. и настоящият жалбоподател С.К.Х., на когото на дата 28.11.2013г. е връчена покана за доброволно изпълнение, като от негова страна на 12.12.2013г. е подадена настоящата жалба.
При така установеното е видно, че настоящата жалба, според изложеното в нея, е насочена против постановеното на 11.02.2013г. разпореждане на ЧСИ, с което е отказано да бъде вдигнат запор от банковата сметка на първоначалния длъжник К. С. Х. в „Юробанк България”АД, както и да бъде освободена сумата в размер на 2750 евро, представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност по застраховка „Отвил”. Същата е подадена от конституирания от съдебния изпълнител като един от наследниците по закон на длъжника К. С. Х., починал на 02.04.2013г., на мястото му длъжник С.К.Х.. С оглед така настъпилото в хода на изпълнителното производство процесуално правоприемство, извършените до този момент от и спрямо първоначалния длъжник действия се запазват и обвързват неговите правоприемници, като производството продължава, а не започва отначало, с тяхното участие. В тази връзка първоначалният длъжник К. Х. е бил уведомен за атакувания понастоящем отказ още на 15.02.2013г. и същият се е възползвал от правото си да го обжалва, като с решението от 02.04.2013г. по гр.дело №943/2013г. на ПОС жалбата му е оставена без уважение, с което отказа е стабилизиран и обвързва длъжника и неговите правоприемници, какъвто е жалбоподателят. Действително, както същият поддържа в жалбата, съдебното решение е постановено в закрито заседание в деня на смъртта на жалбоподателя-длъжник К. Х. и спрямо него, като съдебно решение, постановено спрямо неправосубектна страна е недопустимо. Влязлото в сила недопустимо съдебно решение, обаче, поражда всички присъщи на валидния съдебен акт правни последици, включително и сила на пресъдено нещо. Защитата срещу недопустимо съдебно решение би могло да се осъществи единствено в рамките на инстанционния контрол при обжалването му, съгласно чл.270,ал.3 от ГПК, но не и в отделно производство, за разлика от нищожността, която може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение, според чл.270,ал.2 от ГПК. В този смисъл цитираното решение като необжалваемо и влязло в сила е породило последиците си и има действие и за наследниците на К. Х., какъвто е настоящият жалбоподател, съобразно чл.298,ал.2 от ГПК. С постановеното в производство по чл.435 от ГПК решение не се разрешава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор и то няма характера на съдебен акт, който поради даденото с него разрешение на материалноправни въпроси да е приравнен по правни последици на влязло в сила решение, поради което не подлежи на отмяна по реда на чл.303 от ГПК, противно на поддържаното от жалбоподателя. Решението в производство по чл.435 от ГПК се постановява с оглед предприета защита срещу процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, целяща да бъдат отменени правните последици на извършено от съдебния изпълнител незаконно действие или същия да бъде задължен да изпълни процесуалното си задължение при обжалване на негов отказ, като извърши незаконно отказаното действие, в който смисъл решението се ползва със сила на пресъдено нещо по разрешения с него процесуален въпрос, неподлежащ при това положение на пререшаване. Тъй като в случая посредством цитираното решение повдигнатият понастоящем процесуален въпрос по отношение законосъобразността на постановения на 11.02.2013г. отказ на ЧСИ да вдигне запора и върне постъпилата във връзка с него сума вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение, което е задължително за наследниците на починалия обжалвал този отказ длъжник и негови правоприемници, подадената понастоящем от единия от тях жалба против същия се явява недопустима. Въпросът за несеквестируемостта на имущество на длъжника, спрямо което е насочено принудителното изпълнение, на каквато в случая се позовава жалбоподателят, може да бъде повдиган от длъжника по всяко време на висящността на изпълнителното производство, но по повод обжалване на конкретно действие спрямо същото и то такова, чиято законосъобразност не е била предмет на инициирана от него проверка по реда на обжалването в производство по чл.435 от ГПК. Изложеното дава основание на съда да приеме жалбата за недопустима и като такава да я остави без разглеждане и да прекрати производството по делото, с оглед на което е безпредметно произнасянето по молбата на жалбоподателя от 13.02.2014г. за назначаване на вещо лице, което да изготви експертиза относно верността на превода на представената по делото застрахователна полица на френското застрахователно дружество „Отвил”.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№11781/12.12.2013г. на длъжника С.К.Х. ***, със съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.”Опълченска”№1, ет.2, офис 33, против разпореждане от 11.02.2013г., с което е отказано да бъде вдигнат запор от банковата сметка на първоначалния длъжник К. С. Х. в „Юробанк България”АД, както и да бъде освободена сума в размер на 2750 евро, постановено по изп.дело №310/2009г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег.№823, И ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №276/2014г. по описа на ПОС-VII гр.състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: