Р Е Ш Е Н И Е
21.07.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II "А" въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТИНА РУБИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЙОАННА СТАНЕВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова като разгледа докладваното от мл. съдия Станева, въззивно гражданско дело № 3797 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение от 16.11.2016г., постановено по гр. дело № 2378/2016г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав е отхвърлен предявеният от К.И.З. срещу “Е.Ф.“ АД иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване на нищожността на решение от 31.03.2011г., постановено по ч. гр. дело № 1781/2011г. по описа на СГС, ІІІ „Г“ състав. С решението К.И.З. е осъден да заплати на „Е.Ф.“ АД сумата от 500 лева, представляващи разноски по делото.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба, с която обжалва решението с доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди, че решение от 31.03.2011г., постановено по ч. гр. дело № 1781/2011г. по описа на СГС, ІІІ „Г“ състав е постановено при превишаване пределите на правораздавателната власт и в нарушение на чл. 278, ал. 3 ГПК, тъй като фактически възстановява прекратеното от САС с окончателно определение № 1379/25.08.2010г. изпълнително производство, отменяйки забраната за понататъшни действия. Поддържа, че решаващият състав не прави разлика между приключило с влязъл в сила съдебен акт производство и прекратено такова, при което всички извършени действия се обезсилват по закон, както и че основен признак за нищожност на едно решение е невъзможността му да породи правни последици, като постановено по несъществуващо, прекратено производство. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че окръжният съд се произнася по жалбите, като е посочил основанията по чл. 436 и чл. 437 ГПК, но умишлено е пропуснал чл. 438 ГПК, сочещ правото на окръжния съд да спре изпълнителното производство, което по безапелационен начин доказвало, че неговите пълномощия се разпростират при „произнасяния“ само по съществуващо изпълнително производство, а не прекратено такова от 6 месеца с определение от по-горна инстанция, задължително за превишилата правораздавателната си власт съдия Бодикян по чл. 278, ал. 3 ГПК. Поддържа, че от момента на обезсилване на изпълнителния титул самото изпълнително производство става недействително, както и всички евентуални изпълнителни действия на ЧСИ и с обратна сила отменя всички извършени до момента и неуспели да влязат в законна сила изпълнителни действия. Твърди, че е неправилна постановката на решаващия състав, че даже и след обезсилването на изпълнителния лист и несъществуващо изпълнително производство възлагането може да се развива до влизането му в сила. Искането към съда е да отмени решението на съда и да уважи предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Е.Ф.“ АД, с който същата се оспорва. Твърди, че ч.гр. дело № 1781/2011г. е образувано по жалба на „Е.Ф.“ АД, с която се обжалват действия на съдебния изпълнител, а именно- отказа на ЧСИ Б. да издаде на жалбоподателя и да му връчи постановление за възлагане на недвижим имот, придобит по реда на публична продан, поради което съдът се е произнесъл по подадената жалба изцяло в пределите на своята правораздавателна власт, доколкото именно окръжният съд е този, който има правото и задължението да се произнася по въпроса, по отношение на който е бил сезиран. Твърди, че неоснователно е и твърдението на въззивника, че в обжалваното решение не са засегнати въпросите относно това кога е било прекратено изпълнителното производство и кога е влязло в сила постановлението за възлагане на недвижим имот. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.
Софийският градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. Не са допуснати и нарушения на императивни материалноправни норми.
При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Жалбата е неоснователна.
СРС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на решение № 4703 от 31.03.2011г., постановено по ч.гр.дело № 1781 по описа за 2011г. на СГС, ІІІ „Г“ състав, с което е отменен отказ на ЧСИ да издаде на жалбоподателя и връчи постановление за възлагане на недвижим имот, представляващ 3/10 ид.части от имот, находящ се в гр. София, район Сердика, съставляващ УПИ № ХVІ-7 от кв. 91 по рег. план на гр. София, м. „Предгаров площад“, целият с площ 379 кв.м., при граници на имота от север- УПИ № І- общ, от изток- УПИ №ІV-5, от юг- УПИ № ХV-5 и от запад ул. „Б.М.“, придобит по време на публична продан по изп. дело № 20108500400294 по описа на частния съдебен изпълнител А. Б. с рег. № 850 на КЧСИ, район на действие СГС, София.
СРС е отхвърлил иска с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК по съображения, че атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав на СГС, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и волята на съда е изразена в мотивите по разбираем начин.
СГС по реда на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които изцяло споделя. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК, нищожността на съдебното решение може да бъде предявена по исков ред или чрез възражение, без тази възможност да е поставена под условие, актът да не е претърпял инстанционен контрол. Това самостоятелно средство за защита срещу нищожните решения е обосновано от тежестта на порока, от който те са засегнати и правната нетърпимост към такива актове.
Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в съдебната практика се приема, че е налице, когато решението е постановено от лице, което няма съдийска правоспособност или е постановено еднолично, вместо от съдебен състав, както и ако в съдебния състав е участвало лице, което няма качеството на съдия; ако е постановено по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт (когато делото, решено по реда на ГПК, не е гражданско), както и решение по спор, който е извън пределите на личната и териториална компетентност на българския съд, тъй като е в изключителната компетентност на чуждестранен съд; нищожно е устно постановеното решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав, да го подпишат /така решение № 391/2009 г. по гр.д. № 2525/2008 г. на ВКС, ІІ ГО/.
В исковата молба ищецът твърди, че атакуваното решение е нищожно, тъй като е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда, тъй като е отменена забрана за изпълнителни действия, наложена с определение за прекратяване на изпълнителното производство от по-горна инстанция, както и че съдът се е произнесъл на отпаднало основание, тъй като съдът се произнася по повод на изпълнително производство, което от шест месеца не съществува; че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като купувачът нямал право да обжалва, както и че решението е постановено по преклудирана жалба.
Настоящият съдебен състав счита, че в производство, образувано по иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК не може да се преразглежда въпросът относно твърдените от ищеца пороци, касаещи обстоятелствата дали съдът се е произнесъл по жалба, подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, доколкото същите касаят допустимостта на произнасянето на съда, а не неговата валидност. Недопустимо е в настоящото производство да се преразглежда преценката на съда, постановил атакувания акт, относно горепосочените основания, така и Решение № 15 от 26.01.2015г., постановено по гр. дело № 3298/2014г., І ГО, ВКС, в което е прието, че нарушаването на императивна материалноправна или процесуална норма при постановяване на съдебно решение може да доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до нищожност.
Относно поддържания във въззивната жалба довод за
произнасяне от страна на съда извън пределите на правораздавателната му власт, тъй
като съдът се е произнесъл по жалба срещу действие на ЧСИ след като
изпълнителното производство е прекратено, настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното съдебно решение е постановено по частна жалба, подадена от „Е.Ф.“
АД против отказ на ЧСИ да издаде на жалбоподателя и да връчи постановление за
възлагане, тоест обжалва се действие на съдебен изпълнител, за което е
предвиден ред в чл. 435 и сл. ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 1 ГПК
жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд, поради което СГС е
бил компетентен да се произнесе по жалбата. Относно доводите на жалбоподателя,
че произнасянето на съда е извън пределите на правораздавателна власт на съда,
тъй като изпълнителното производство е било прекратено към момента на
произнасяне на съда, както и че представлява преразглеждане на акт на по-горна
инстанция- САС, настоящият съдебен състав счита, че горепосочените доводи
касаят допустимостта на произнасянето на съда, постановил атакувания съдебен
акт, а не касаят пороци, които да обусловят нищожността му. В настоящото
производство е недопустимо да се извършва контрол на правилността и
допустимостта на произнасянето на съда, тъй като това ще доведе до
преразглеждане на правния спор, по който се е произнесъл съдът.
Относно доводите за момента на влизане в сила на постановлението за възлагане, настоящият съдебен състав счита, че в производство по иск по чл. 270, ал. 2 ГПК е ирелевантно разглеждането на въпроса кога е влязло в сила постановлението за възлагане, респективно дали е породило правни действия и от кой момент, доколкото предмет на разглеждане в производството е единствено обстоятелството дали атакуваното съдебно решение страда от порок, обуславящ нищожност му.
Поради гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение е постановено от компетентен орган, в кръга на правораздавателната му власт, доколкото обстоятелствата дали съдът е бил сезиран от легитимирана страна, в предвидените за това срокове, както и дали е бил постановен актът след прекратяване на изпълнителното производство, единствено могат да обусловят недопустимост на съдебния акт, а не и неговата нищожност, както и е постановено в изискуемата форма и волята на съда е изразена в мотивите по разбираем начин.
С оглед съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева с включен ДДС. В проведеното съдебно заседание въззивникът е релевирал възражение за прекомерност на претендираните разноски. Настоящият съдебен състав счита, че същото е основателно. Съдът взе предвид следните обстоятелства: делото не се отличава с фактическа и правна сложност, пред въззивната инстанция се е провело едно съдебно заседание, както и предвиденият в чл. 7, ал. 1, т. 4 от НМАВ размер (300 лева), и определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, към който на основание § 2а от НМАВ, следва да се прибави сумата от 80 лева- ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.11.2016г., постановено по гр. дело № 2378/2016г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав.
ОСЪЖДА К.И.З., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Е.Ф.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 480 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.