РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 25.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, седми състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДАРИНА
ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2123/2019г. по описа на
Русенски районен съд за 2019г., за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по
искова молба на „Летище Стара Загора“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на
правоприемник на „Летище Стара Загора“ ЕАД ЕИК *********, чрез процесуалния си
представител адв. Г.Н.Г.-М. срещу „АГРОРЕМПРОЕКТ98“АД, ЕИК *********, представлявано
от Огнян Георгиев Везирски, с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 за сумата от 13 992 лв.,
представляваща главница, задължение по Договор за абонаментно обслужване на
обособена площадка от 600 кв.м. на
„Летище Стара Загора“ ЕАД сключен на 28.05.2016 г., неплатено за периода от м.
юли до м. октомври 2017 г. и от м. юни 2018 г. до м. декември 2018 г. и
акцесорен иск по чл. чл.86 ЗЗД за сумата от 1 334,86 лв., представляваща сбор
от мораторните лихви от падежа на всяка фактура /11 на брой/ до завеждане на
исковата молба. Претендира и законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че правата му по чл.
79, ал.1, предл.1 ЗЗД произтичат от сключен между него и ответното дружество
договор за ползване на магазия на обособена площадка за селскостопанска техника
и инвентар на територията на „Летище Стара Загора ЕАД“, с който ищецът е предоставил на
ответника ползването на магазия на открита площадка от 600 кв.м. по чл.1 от
Договора, срещу което с чл. 2 от същия е уговорено плащане за ползването в
размер на сумата от 960 лв., както и сумата от 100 лв. без ДДС за охрана, т.е. общо сумата от
1272 лв. с ДДС, представляваща месечна абонаментна такса, която не е заплатена
от ответното дружество за горепосочените периоди.
Правата си по чл.86 ЗЗД ищецът
извежда от обстоятелството, че горепосочените месечни плащания не са били
извършени от ответното дружество в срока, определен в чл.8 от Договора, а
именно: до десето число на следващия месец, за което са издадени и съответните
фактури.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не
е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответното
дружество, представлявано от адв. Г.Я., не оспорва иска. Заявява, че след
завеждане на иска главницата от 13 992 лв. е заплатена на вноски, за което
представя платежни документи. Прави възражение за прихващане с дължима от ищеца
на ответника сума за извършени подобрения в имота до размера на претендираните
лихви, представя нови писмени доказателства, установяващи сумата. Претендира
присъждане на разноски. Моли съда да отхвърли предявения иск за мораторни лихви.
В съдебно заседание пълномощникът на
ищеца адв. Г.-М. не оспорва обстоятелството, че сумата е получена, заявява, че
приема по отношение на „Летище Стара Загора“ ЕООД, че след завеждане на делото
исковете за главница периодично са платени и в този смисъл оттегля иска за
главницата в размер на 13 992 лв. Поддържа претенцията за мораторна лихва в
размер на 1 259, 34 лв. за периода от падежа на всяка фактура до завеждане на
исковата молба на 15.04.2019 г. и за направените разноски, за което представя
списък по чл.80 ГПК. Оттегля иска за мораторна лихва за горницата над 1 259, 34
лв. до пълния предявен размер от 1 334,86 лв. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати посочената мораторна лихва, разноски и
законна лихва върху всяка главница. Оспорва направеното възражение за
прихващане по основание и размер, оспорва да е дължима сума за извършени подобрения
в имота, като счита правата за представяне на доказателства от ответника в
последното съдебно заседание за преклудирани.
С протоколно определение в съдебно
заседание на 23.10.2019 г. е прекратено производството по делото по отношение
на предявеният иск с правно основание чл. 79 ал. 3 от ЗЗД за сумата 13 992
лв. главница, представляваща задължение по договор за абонаментно обслужване,
както и частично по отношение на предявеният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за горницата над сумата от 1259, 34 лв. мораторна лихва до пълния предявен
размер от 1334, 86 лв.; Съдът на осн. чл. 371 от ГПК не е приел за разглеждане
направеното в последното съдебно заседание възражение за прихващане, което се
оспорва и не е ликвидно, а за доказването му се налага събиране на нови
доказателства.
Съдът като взе предвид исканията и
доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
Между страните по делото не се
спори, че е бил сключен договор за ползване на магазия на обособена площадка за
селскостопанска техника и инвентар на територията на „Летище Стара Загора ЕАД“, с който ищецът е предоставил на
ответника ползването на магазия на открита площадка от 600кв.м. по чл.1 от
Договора, срещу което с чл.2 от същия е уговорено плащане за ползването в
размер на сумата от 960 лв., както и сумата от
100 лв. без ДДС за охрана, т.е. общо сумата от 1272 лв. с ДДС,
представляваща месечна абонаментна такса. Това обстоятелство се доказва и от
приетия като доказателство по делото Договор за абонаментно обслужване на
обособена площадка от 600 кв.м. на
„Летище Стара Загора“ ЕАД сключен на 28.05.2016 г., който не е оспорен.
За изясняване на фактическата
обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът кредитира като обективно и компетентно. От заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, се установява, че главницата, предмет на настоящото дело е в размер
на 13 992 лв., мораторната лихва от падежа на всяка фактура /11 на брой/ до
завеждане на исковата молба 1259,34 лв., а законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба 15.04.2019г. до плащането на задълженията 444,75 лв.
Заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза е
прието от съда и не е оспорено от страните.
Видно от приетите от съда като
доказателство платежни нареждания, представени от ответника, се установява, че
след завеждане на делото претендираната главница в размер на 13992 лв. е
заплатена на ищеца. По това обстоятелство страните не спорят.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Предмет на разглеждане по настоящото
дело е предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 1259,34 лв.,
представляваща сбор от мораторните лихви от падежа на всяка фактура /11 на
брой/ до завеждане на исковата молба, доколкото в съдебно заседание от 23.10.2019г.
процесуалният представител на ищеца адв. Г.-М. оттегли иска за главницата в
размер на 13 992 лв., както и иска за мораторна лихва за горницата над 1259,34
лв. до пълния предявен размер от 1334,86 лв., и производството по делото в тази
му част е прекратено с определение от 23.10.2019г., което като не обжалвано е влязло
в законна сила. С оглед на това възражението на процесуалния представител на
ищеца за приложението на чл.76, ал.2 ЗЗД относно реда за удовлетворяване на
кредитора е ирелевантно и не следва да бъде разгледаждано.
В изпълнение на разпределената с доклада
по делото доказателствена тежест, ищецът е доказал уговорения между страните
падеж на главното вземане за цената, представяйки Договор за абонаментно
обслужване, сключен между страните на 28.05.2016г., където в чл.8 падежът е
установен като „до десето число на следващия месец, за което са издадени и
съответните фактури.“ В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От представените и приети по делото доказателства
се установи, че главният дълг е погасен едва в хода на настоящия съдебен
процес, т.е. след настъпване на падежа на всяка месечна вноска за процесния
период от м. юли до м. октомври 2017 г. и от м. юни 2018 г. до м. декември 2018
г., с оглед на което ответникът е изпаднал в забава и до момента на плащането мораторна
лихва, като акцесорно на главния дълг вземане, се дължи. Не са представени
доказателства от ответника, че е изплатил на ищеца дължимата мораторна лихва, с
оглед на което следва да се приеме, че претенцията е основателна. По отношение
на нейния размер съдът съобразява установения от вещото лице в заключението по
съдебно-счетоводната експертиза размер на главницата, върху който се начислява
лихвата. Видно от заключението на вещото лице мораторната лихва от падежа на
всяка фактура /11 на брой/ до завеждане на исковата молба е в размер на 1259,34
лв.
На основание гореизложеното съдът
намира иска с правно основание чл.86 ЗЗД за присъждане на мораторната лихва в размер на 1259,34лв. за основателен и доказан в предявения
размер.
Съдът намира искането за присъждане
на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 15.04.2019
год. до окончателното изплащане на задължението за основателно. Видно от
доказателствата по делото задължението на ответника за заплащане на главницата е
изпълнено в хода на настоящия процес, след получаване на преписа от исковата
молба, с оглед на което съдът приема, че за периода от 15.04.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението такава лихва е дължима. По отношение на
нейния размер съдът възприема установеният такъв в заключението на вещото лице,
а именно 444, 75 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, представляващи заплатена държавна такса в размер на 614 лв., депозит
за в.л. в размер на 200 лв., платено адвокатско възнаграждение в размер на 2000
лв. /видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие/,
както и командировъчни в размер общо на 159,15 лв.
Доброволното изпълнение от ответника
е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, при която законът освобождава ответника от
задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното
задължение е направено след образуване на съдебния спор, а именно – след
получаване на преписа от исковата молба, т.е. приема се, че ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД „АГРОРЕМПРОЕКТ98“АД, с
адрес гр. Русе, бул. „Липник“ № 123, ЕИК: *********, представлявано от Огнян Георгиев Везирски ДА ЗАПЛАТИ на „Летище Стара Загора“
ЕООД, с адрес: Стара Загора, кв. „Кольо Ганчев“ с ЕИК: *********,
представлявано от инж. Митко Стефанов Георгиев, правоприемник на „Летище Стара
Загора“ ЕАД, сумата от 1259,34 лв. /хиляда
двеста петдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща мораторна
лихва върху сумата от 13 992 лв., /главница по Договор за абонаментно
обслужване, платена в хода на процеса/ за периода от падежа на всяка месечна
вноска до завеждане на исковата молба, както и сумата в размер на 444, 75 лв. /четиристотин четиридесет и четири лева
и седемдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва върху същата
главница за периода от датата на предявяване на исковата молба 15.04.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК„АГРОРЕМПРОЕКТ98“АД, с
адрес гр. Русе, бул. „Липник“ № 123, ЕИК: *********, представлявано от Огнян Георгиев Везирски ДА ЗАПЛАТИ на „Летище Стара Загора“
ЕООД, с адрес: Стара Загора, кв. „Кольо Ганчев“ с ЕИК: *********,
представлявано от инж. Митко Стефанов Георгиев, правоприемник на „Летище Стара
Загора“ ЕАД, сумата от 2973, 15лв /две
хиляди деветстотин седемдесет и три лева и петнадесет стотинки/, представляваща
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр.
Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/