Решение по дело №66/2022 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 27
Дата: 2 юни 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия: Елен Михайлов Маламов
Дело: 20225400600066
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Смолян, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
в присъствието на прокурора Д. Стр.
като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225400600066 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 3/04.04.2022г. по НОХД № 31/2022г. на Смолянския
районен съд е признат подсъдимият Н. АЛБ. Щ. за ВИНОВЕН в това, че в
периода от месец юли 2019 г. до месец октомври 2021г. включително, в
гр.Смолян, при условията на продължавано престъпление - на два пъти, след
като е осъден с Решение №257/27.06.2019 год. по гр. дело №329/2019 год. на
РС-Смолян, влязло в сила на 27.06.2019 год. да издържа свои низходящи -
малолетните си деца Е.Н.Щ., родена на **** год. и К.Н.Щ., роден на *** год.,
с месечна издръжка в размер на 200,00 лева за всяко дете, чрез тяхната майка
и законен представител М.Ю.К. от гр.Смолян, съзнателно не изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно:
- В периода от месец юли 2019 г. до месец юни 2020 год.
включително, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 12
/дванадесет/ месечни вноски, на стойност 2400 лева за детето Е.Н.Щ. и 12
/дванадесет/ месечни вноски, на стойност 2400 лева за детето К.Н.Щ. на обща
1
стойност 4800 лева и
- В периода от месец септември 2020 г. до месец октомври 2021 год.
включително, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 14
/четиринадесет/ месечни вноски, на стойност 2800 лева за детето Е.Н.Щ. и 12
/дванадесет/ месечни вноски, на стойност 2 400 лева за детето К.Н.Щ. на обща
стойност 5200 лева, или всичко на обща стойност 10 000 лева, поради което и
на основание чл. 183, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл.54 от НК му е
наложено наказание "ПРОБАЦИЯ" при следните пробационни мерки по 42а,
ал. 4 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 от НК:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, с периодичност два
пъти седмично, за срок от шест месеца;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от шест месеца.
Подсъдимият Н. АЛБ. Щ. е осъден да заплати на адв.Е.В. сумата 400
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на частните обвинители Е.Н.Щ. и К.Н.Щ., представлявани
от тяхната майка и законен представител М.Ю.К..
Недоволен от тази присъда е останал адв.В., който, в качеството на
повереник на частните обвинители Е.Н.Щ. и К.Н.Щ., я обжалва с оплаквания
за неправилно приложение на материалния закон. Развиват се доводи, че не
са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,
поради което се иска изменение на присъдата в санкционната й част, като
вместо наложената пробация се наложи наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца, чието изтърпяване се отложи по реда на чл.66 от НК.
В съдебно заседание повереникът на частните обвинители адв.В.
поддържа въззивната си жалба.
Прокурорът оспорва жалбата като неоснователна и предлага да се
потвърди присъдата.
Подсъдимият Н.Щ., лично и със защитника си адв.М., оспорва
жалбата.
Като направи преценка на оплакванията в жалбата и становищата на
страните в о.з., и като извърши цялостна проверка на правилността на
обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, Смолянският окръжен съд
2
намира жалбата за неоснователна.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
През 2013 год. подсъдимият Н.Щ. и свидетелката М.К. заживели на
семейни начала във фамилната къща на подсъдимия в гр.Смолян. На *** год.
се родил синът им К.Н.Щ., а на **** год. - дъщеря им Е.Н.Щ.. С течение на
времето отношенията помежду им се влошили и двамата взели решение да се
разделят. През месец ноември 2018 год. свидетелката К. заедно с двете деца
се изнесла от семейното им жилище и се настанили в жилище под наем в
гр.Смолян. След раздялата им свидетелката К. поела изцяло грижите за двете
деца.
Подсъдимият не предоставял средства за издръжка на децата си и не
полагал грижи за тях, което накарало свидетелката К. да подаде иск с правно
основание чл.127, ал.2 от СК. С решение № 275/27.06.2019 год. по гр.дело
№329/2019 год. по описа на РС - Смолян, което е влязло в сила на 27.06.2019
год., подсъдимият Щ. е осъден да заплаща на свидетелката М.К., в качеството
й на майка и законен представител на децата К.Щ. и Е.Щ. ежемесечни
издръжки в размер на 200 лева за всяко едно от тях, считано от 01.06.2019
год. и платими до края на месеца, за който се отнася, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска до настъпването на основание
за изменението или прекратяването на издръжките. След постановяване на
решението подсъдимият не заплащал дължимите издръжки на децата, поради
което бил издаден изпълнителен лист от 28.01.2021 год. и по молба на
свидетелката К. е образувано изп.д.№705/2021 год. по описа на ЧСИ Здравка
Тонева с район на действие - ОС Смолян.
През месец юли 2020 год. подсъдимият Щ. бил на работа в Република
Германия, откьдето по банков път превел на свидетелката К. сумата от 1100
лева, които били издръжка за два месеца - юли и август за двете деца, а
останалите 300 лева били издръжката за месец септември на детето К.Щ. и
част от издръжката за другото дете Е.Щ.. След това отново престанал да
плаща дължимите вноски за издръжка.
През 2021 год. подсъдимият платил частично само няколко вноски,
както следва: през месец април 2021 год. заплатил сумата от 150 евро, която
била издръжка за месеца на детето К. Щ. и част от издръжката на детето
Е.Щ.; през месец юни 2021 год. платил 50 лева, а през месец октомври 2021
3
год. - 150 лева. По тази причина свидетелката М.К. депозирала жалба в РП -
Смолян и след извършена предварителна проверка е образувано настоящото
досъдебно производство.
От депозирания по делото социален доклад на Д“СП“Смолян се
установява, че детето Е. е на 5 г. и посещава редовно ДГ“Зорница“ гр.Смолян,
а детето К. – на 8 г. и е ученик във втори клас в ОУ „Иван Вазов“ гр.Смолян.
При извършеното проучване е установено, че майката осигурява всички
възникващи потребности на децата. Майката е споделила, че през последните
месеци контактите на бащата с децата са зачестили, гостуват му, вкл. с
преспиване.
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на
подсъдимия Щ., показанията на свидетелката К., решение №257/27.06.2019
год. на РС – Смолян, изпълнителен лист от 28.01.2021 г., справка по изп. дело
№70/2021 год. на ЧСИ Здравка Тонева, покана за доброволно изпълнение по
изп. дело №70/2021 год. на ЧСИ Здравка Тонева, справка за сключени
трудови договори от Н.Щ., справка за съдимост на подсъдимия Щ.;
декларация за семейно и метериално положение и имотно състояние,
характеристична справка, платежни документи, както следва от 28.07.2020 г.
(л.35 от ДП), от 10.04.2021 г.(л.36 от ДП), от 18.06.2021 г.(л.37 от ДП),
протокол за предупреждение от 07.09.2021 г., от 15.10.2021 г. (л.58 от ДП), 2
бр. разписки от Изипей от 18.06.2021 г. и 12.04.2021 г.(л.42 и л.43 от ДП),
справка за собствени МПС от подсъдимия, справка от ТР за „Ники пласт
2018“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният
съд е стигнал до правилният извод, че от обективна и субективна страна
подсъдимият Щ. е осъществил съставът на престъпление по чл.183 ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от месец юли 2019 г. до месец октомври
2021 г. включително, в гр.Смолян, в условията на продължавано
престъпление - на два пъти, след като е осъден с Решение №257/27.06.2019
год. по гр. дело №329/2019 год. на РС-Смолян, влязло в сила на 27.06.2019
год. да издържа свои низходящи - малолетните си деца Е.Н.Щ., родена на
**** год. и К.Н.Щ., роден на *** год., с месечна издръжка в размер на 200,00
лева за всяко дете, чрез тяхната майка и законен представител М.Ю.К. от
гр.Смолян, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече
4
от две месечни вноски, а именно:
- В периода от месец юли 2019 г. до месец юни 2020 год.
включително, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 12
/дванадесет/ месечни вноски, на стойност 2 400 лева за детето Е.Н.Щ. и 12
месечни вноски, на стойност 2 400 лева за детето К.Н.Щ. на обща стойност 4
800 лева и
- В периода от месец септември 2020 г. до месец октомври 2021 год.
включително, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 14
/четиринадесет/ месечни вноски, на стойност 2 800 лева за детето Е.Н.Щ. и 12
месечни вноски, на стойност 2 400 лева за детето К.Н.Щ. на обща стойност 5
200 лева, или всичко на обща стойност 10 000 лева.
Страните по делото не оспорват факта на извършеното престъпление
и доказателствата, които установяват това, като оплакването във въззивната
жалба касае единствено вида на наложеното на подсъдимия наказание.
За престъплението по чл.183, ал.1 от НК са предвидени две
алтернативни наказания - лишаване от свобода за срок до две години и
пробация. При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия Щ., съдът е отчел като отегчаващо отговорността му
обстоятелство дългия период от около две години, в който не е заплащал
издръжки, а като смекчаващи - чистото му съдебно минало, поддържането на
контакти с децата, закупуването на учебни пособия и дрехи, трудовата му
ангажираност, изразеното съжаление за деянието и затрудненото му
финансово положение. При тези обстоятелства правилно съдът е приел, че
наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като му се наложи наказание пробация
по чл.42 а, ал.2, т.1 и 2 от НК, включваща пробационните мерки
“задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, при
периодичност на регистрацията два пъти седмично и “задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.
На първо място са неоснователни доводите в жалбата, че съдът е
определил наказанието пробация с приложение на чл.55 от НК, тъй като така
наложеното наказание е предвидено в нормата на чл.183, ал.1 от НК като
алтернативно на другото наказание – лишаване от свобода, и в този случай
наказанието пробация е определено при условията на чл.54 от НК, както
5
изрично е посочено и в самата присъда.
Що се отнася до искането в жалбата на подсъдимия да се наложи
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, то съдът намира това
искане за неоснователно, тъй като с така определеното наказание пробация
ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Подсъдимият
не е осъждан и има добри характеристични данни, поддържал е контакти с
децата, закупувал им е учебни пособия и дрехи. Освен това не се установява
по делото той да е имал доходи и въпреки това да не е плащал дължимата
издръжка за двете си деца. Обстоятелството, че той, в качеството му на
едноличен собственик на капитала на търговско дружество, е нямал доходи,
се установява от наложеното му административно наказание за деяние по
чл.227б от НК, а именно – дружеството е изпаднало в неплатежоспособност
на 30.11.2019г. и подсъдимият не е поискал откриване на производство по
несъстоятелност. Освен това по делото се установява, че когато е имал
финансова възможност подсъдимият е заплащал на няколко пъти издръжка за
децата си. Всички тези обстоятелства водят до извода, че за поправянето и
превъзпитанието му не е необходимо налагане на наказание лишаване от
свобода, като всички цели на наказанието биха могли да се постигнат и с по-
лекото предвидено алтернативно наказание за престъплението.
Правилно е приложен и чл.189, ал.3 от НПК, като подсъдимият е
осъден да заплати на адв.В. сумата 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38,
ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата, на частните
обвинители Е.Н.Щ. и К.Н.Щ., представлявани от тяхната майка и законен
представител М.К..
И при извършена служебна проверка на правилността на присъдата
изцяло не се установи наличието на основания за отмяна или изменението й,
поради което същата ще следва да бъде потвърдена като обоснована и
законосъобразно постановена.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Смолянският
окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3/04.04.2022г. по НОХД № 31/2022г. на
Смолянския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7