Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе, 30.01.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …..………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 1890 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.Д.Р., депозирана против наказателно постановление № 18-1085-002002 от 01.08.2019г., издадено от Началник сектор „ПП“ към ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 178Д ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, тъй като не е управлявал той посоченото МПС, а същото е било управлявано от друго лице, което е конкретно посочено от жалбоподателя. На второ място се ревелират съображения, че преди мястото, където е било паркирано процесното МПС не е бил поставен пътен знак, означаващ го като място за паркиране на хора с увреждания. На последно място се твърди, че мястото, където е било паркирано моторното превозно средство не е било обозначено по предвидения в закона начин.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез своя защитник поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. В хода и по реда на съдебните прения развива подробни съображения, за недоказаност нарушението да е извършено от жалбоподателя. На следващо място се развиват съображения във връзка с твърденията за неправилно приложение на материалния закон, с оглед начина на обозначаване на мястото и липсата на маркировка.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденото наказателно постановление, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 19-1085-002002 от 14.06.2019г. (бланков № 060424), за това че на 14.06.2019г., около 12,00 часа, в град Русе, ул. „Славянска“ срещу дом № 3, посока Речна гара, управлявайки товарен автомобил Дачия, с рег. № Р 77 92 КВ, собственост на „Про лоджитикс енд сървиз“ ЕООД, е нарушил правилата за престой и паркиране, като е паркирал моторното превозно средство на сигнализирано с пътен знак място за хора с увреждания, които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
АУАН е бил подписан от санкционираното лице с изявление, че ще представи по-късно възражения по случая.
След срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, тъй като АУАН и бил съставен и предявен на нарушителя на 14.06.2019г. и съответно срокът за възражение е изтекъл на 17.06.2019г. (понеделник), а възраженията са депозирани на 18.06.2019г., е представено възражение срещу съставения АУАН, по което въпреки, че е било депозирано след тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, административнонаказващия орган е обсъдил същото и се е произнесъл по него, като го е намерил за неоснователно.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 18-1085-002002 от 01.08.2019г., с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН като на жалбоподателя, на основание чл. 178Д ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената оценка на същите, поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, не може да бъде изведен единственият възможен извод, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност.
На първо място видно от АУАН отговорността на жалбоподателя не е ангажирана, в качеството му на законен представител на дружеството собственик на моторното превозно средство, съгласно разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, а от изложените в АУАН фактически твърдения се касае за нарушение, извършено лично от жалбоподателя.
Във връзка с това, по делото не са налице преки доказателства, които да установяват и доказват факта, че именно жалбоподателят е паркирал моторното превозно средство на посоченото в АУАН и НП място.
Налице са единствено косвени такива в подкрепа на административното обвинение, съдържащи се в показанията на разпитаните в процесуално качество на свидетели актосъставител и свидетел по акта – М.Р.И. и В.А.Ш., в показанията на които се съдържат противоречия, доколкото в своите показания актосъставителят посочва, че пристигайки на място жалбоподателят не е заявил, че той е паркирал автомобила, но е заявил, че ще понесе отговорността, а в своите показания свидетелят по акта изнася пред съда, че жалбоподателят е заявил, че именно той е паркирал автомобила.
В хода на въззивното производство е разпитан в процесуалното качество на свидетел К.И.Г., който в своите показания изрично изнася пред съда, че само той управлява процесния автомобил и именно той го е паркирал, които показания напълно кореспондират и се подкрепят от служебно изисканите от съда писмени доказателства – пътен лист. Тези твърдения са били изложени още в депозираното възражение, но доколкото същото е подадено след срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, административнонаказващия орган не е допуснал нарушение на правилата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като не е разследвал това обстоятелство, а именно че автомобила е бил паркиран от лице, различно от наказаното.
За да бъде ангажирана отговорността на едно лице, за извършено от него административно нарушение, трябва безспорно да бъдат установени и доказани авторството на деянието и всички факти, включени в състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, а в настоящия случай, предвид събраните в хода на производството по обжалване на наказателното постановление доказателства, не може да бъде направен извод за доказаност на нарушението.
С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съдът намира за неоснователни изложените в жалбата и развити по същество доводи, че мястото където е било установено моторното превозно средство не е било обозначено по предвидения в закона ред, предвид начина на поставяне на пътния знак и липсата на хоризонтална маркировка.
Съгласно чл. 22 от Наредба № 4/01.07.2009 г. местата за паркиране на хора с увреждания се обозначават с пътен знак и с пътна маркировка с международен символ за достъпност. В настоящия случай е бил поставен пътен знак „Д21“, който е бил разположен по средата и обърнат с лице, към мястото за паркиране, без мястото да е било очертано със съответната маркировка. Съгласно чл. 55, ал. 10 ППЗДвП пътния знак „Д21“ указва мястото или местата, определени за паркиране на ППС, обслужващи инвалиди. Нормата на чл. 120 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци също регламентира, че пътен знак Д21 „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“ се използва за сигнализиране на място, предназначено за паркиране само на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Пътният знак се поставя самостоятелно.
Само по себе си, липсата на маркировка, съгласно изискванията на чл. 22 от Наредба № 4/01.07.2009 г., не може да изключи действието на поставения пътен знак „Д21“, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗДвП Когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци. Именно с пътния знак „Д21“ в конкретния случай не се е съобразил водачът на моторното превозно средство и липсата на изискуемото от Наредба № 4/01.07.2009г. допълнително обозначение на мястото с пътна маркировка с международен символ за достъпност не може да обоснове извод, че не е осъществен състав на административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, каквито съображения се развиват в хода и по реда на съдебните прения от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.
Посоченото от процесуалния представител на жалбоподателя Решение на Административен съд – Русе, касае различна фактическа обстановка, поради и което съдът намира същото за неотносимо към настоящия случай.
По изложените мотиви, касаещи недоказаност на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1085-002002 от 01.08.2019г., издадено от началник сектор „ПП“ към ОДМВР - Русе, с което на П.Д.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 178Д ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: