Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 24.06.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на десети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я НАСУФ
ИСМАЛ
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в. гр.
дело № 771 по описа
за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „Енерго-Про Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс
– Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Б., срещу Решение № 320 от 22.01.2020 г.,
постановено по гр.д. № 13068/2019 г. по описа на ВРС, 49-ти състав,
с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че Ю.Р.А., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на
„Енерго-Про Продажби" АД с ЕИК: *********, сумата в размер на 2798,32лв.,
начислена служебно по Констативен протокол по кл.номер № ********** и аб. номер
№********** и адрес на потребление гр.Варна, ул.“Никола Козлев“ № 10, ет.3,
ап.13, за недоставена и непотребена електроенергия, обективирана във ф-ра №
**********/24.07.2019г., издадена на името на ищеца за периода от
04.07.2017г. до 03.07.2018г. Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че
атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален
закон. Излага се, че
са налице основание за начисляване на допълнително количество енергия,
доколкото при извършена по установен ред техническа проверка е констатирано
неправомерно неотчитане по визуализираните регистри на реолно доставено и
потребено количество енергия. Твърди, че са налице основанията по чл.50 ПИКЕЕ и
във връзка и с чл.200 ЗЗД се дължи заплащането на стойността на доставената и
потребена еленергия. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на
предявения установителен иск. Претендират се и разноски. Направено е възражение
за прекомерност.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Ю.Р.А., с който жалбата се
оспорва. Претендират се разноски
По предмета на така предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК се
излагат следните твърдения от страните:
Ищецът излага в исковата молба, че е клиент на „Енерго Про Продажби”АД и заплаща редовно
консумираната ел.енергия по партида с адрес на потребление гр.Варна, ул.
„Никола Козлев” № 10, ет. 3, ап. 13, заведен под кл.номер № ********** и аб.
номер №**********. Твърди, че служители на „Електроразпределение Север“ АД са
съставили констативен протокол, въз основа на който след това от „Енерго Про Продажби"
АД е начислило сумата от 2798.32лв с ДДС по ф-ра № **********/24.07.2019г.,
като в счетоводството на ответника е посочено, че се дължи „по КП“ и за
неплащането на сумата в срок, ответникът начислява лихви за забава. Оспорва
изцяло дължимостта на сумата от 2798.32лв с ДДС, отнасяща се за допълнително
начислени суми за ел.енергия за минал период. Оспорва изцяло и въпросния
констативен протокол, доколкото същия е частен документ и няма материална
обвързваща сила за съда. Оспорва начина и методиката, по които е начислена
сумата по посочената партида, като приема, че същите са неправилни и незаконни.
Твърди, че всички начислени по партидата периодични месечни сметки са изцяло
изплатени в съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел.енергия не е
представил конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на
Закона за измерванията и Правилата за измерване средства за търговско измерване
на процесния адрес (СТИ) - електромери. Твърди, че по кл.номер № ********** не
следва да се дължи процесната сума, като определя размерът на тази парична сума
за произволно определен.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Енерго – Про Продажби” АД депозира писмен
отговор, с който излага
подробни
съображения за недопустимост и неоснователност на претенцията. Не оспорва
обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на ел.
енергия, а също и че на 03.07.2018 год., в изпълнение на чл. 44, ал. 1 ПИКЕЕ е
извършена проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с
правилността на корекционната процедура, извършена съобразно правилата на
ПИКЕЕ.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно в отношенията между страните, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по силата на сключения между ищеца и ответника
договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата
на който ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент на дружеството ответник за описания в исковата молба
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Никола
Козлев“ № 10, ет. 3, ап. 13, с абонатен № ********** и клиентски № **********.
Видно от приложения
по делото Констативен протокол за техническа проверка № 1301467/03.07.2018 г.
се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и
свързващите ги инсталации на обекта на потребление на ищеца абонатен №
********** и клиентски № ********** са свалени
показанията на СТИ. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели – А. Г. Г. и М. Й. Ц. СТИ е подменено с ново и предоставено за експертиза
на БИМ, като преди това е поставен в индивидуална опаковка и запечатано с пломба № 507768.
От Констативен протокол № 1701/16.07.2019 г. – АУ – Е
– 000029 – 38154/05.07.2018 г. от БИМ,
ГД „МИУ”, РО – гр. Варна се
установява, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния
блок на електромера. При
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Установено е наличие на 015034,9
квтч. по тарифа Т3, която не
е визуализирана на дисплея. Като крайното заключение е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики,
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
От становище от 22.07.2019 г.
за начисление на електрическа енергия, относно Констативен протокол № 1701/16.07.2019
г., за абонатен № ********** и клиентски № **********, е видно, че за периода от 04.07.2017 г. до 03.07.2018 г.
е начислена електрическа енергия, както следва: за периода
04.07.2017 г. до 03.07.2018 г., в размер
на 14910 квтч. И за
периода 01.07.2018 г. до 03.07.2018 г., в размер на 124 квтч. Начислението е
извършено след софтуерен прочит на паметта на СТИ.
Издадена е фактура № ********** от дата 24.07.2019 г.
на стойност 2798,32 лева, представляваща
левовата равностойност на начислена за електромер № 1114021666933739 електрическа енергия за периода от 04.07.2017 г. до 03.07.2018 г.
От заключението на СТЕ на вещото лице Н. В. В., се установява следното: Електромер с фабричен № 1114021666933739
е преминал първоначална метрологични проверки и метрологичната му годност е 6
години. Електромерът е демонтиран
на 03.07.2018 г.
Показанието от 15034 kWh,
„прочетено“ в регистър 1.8.3 е за
преминала през електромера елекрическа енергия. Отчитането на консумираната ел.енергия в битов обект с абонатен № ********** се извършва двутарифно. Вещото
лице е установило наличието на
неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред
и по-точно в тарифната схема, на което се дължи наличието на записани
показания в регистър 1.8.3. Остойностената ел.енергия от 15034 kWh във фактура № ********** от дата 24.07.2019 г.
е аритметично точно изчислена.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Между страните не се спори, че е
налице сключен договор за покупко-продажба и доставка на ел. енергия. Спорно е
дали е налице основание за начисляване на процесната сума.
Видно е,
че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в
цената, дължима от жалбоподателя за реално доставена и консумирана за минал
период ел. енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие
при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г.,
както и действащите от м.ноември 2013 г. ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017
г. На посочената дата е обнародвано в ДВ, бр. 15, Решение № 1500 от
6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС, с което
е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д.
№ 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която
се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013
г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част,
обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по
описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се
отхвърля оспорването на Т. Т. Ч., „Май Маркет“ АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс
2“ ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май Маркет“ АД, и „Мартилекс 2“ ЕООД,
на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисление
(корекция) на количеството електрическа енергия“ от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147
от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е
прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено
по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в
останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от
14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.
48, 49, 50 и 51 от този акт.
На
практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ, действие запазват само нормите на
чл. 48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките за извършване на корекция и
методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да
бъде установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за
извършване на корекция, както и процедурата – компетентен орган да извърши
метрологичната проверка, форма, обективираща установяване на предпоставките, и
т.н. не са регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ.
Респективно отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните
разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и приложенията,
определящи общата точност и допустимите граници на грешката. Изложеното
мотивира настоящият състав да направи извода, че действащата част от ПИКЕЕ към
настоящия момент, не отговаря на изискванията на чл.83 ЗЕ поради следното:
Чл. 83 ал.
1 т. 6 от цитирания Закон за енергетиката предвижда, че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в правила за измерване на количествата електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Безспорно, съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в
чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА, е приемането на посочените в чл.
83 ЗЕ правила. Такива са приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013
г. и обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., и по същество
представляват подзаконов нормативен акт, задължителен за страните. От анализа
на чл. 83 ал. 1 т. 6 и на ал. 2 ЗЕ следва, че корекционните процедури следва да
са предвидени именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ.
Аргумент за извода, че корекционните процедури /принципите, условията и редът и
методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано
неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от
абоната ел. енергия за минал период/ следва да са установени именно в ПИКЕЕ /в
нормативен акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и на
чл. 104а от ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г.,
според които общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.
И двете разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т.
5, б. „а” от ЗЕ препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който предвижда, че
корекционните процедури /принципите, условията, редът и методиката за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване
или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната ел.
енергия за минал период/ следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ. Предвид
това и безспорно се налага изводът, че единствено и само ПИКЕЕ могат да
съдържат норми, задължителни по своя характер за потребителите, които да
уреждат не само методиката, но и условията, редът и принципите за извършване на
корекциите на сметки. Към настоящия момент обаче действащите норми на ПИКЕЕ не
изпълняват функциите, които нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ им възлага. Същите не
уреждат нито реда, нито условията за извършване на корекционните процедури.
Липсват правила кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои лица
следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, липсват и
правила кой е компетентният орган да извърши проверката, в какъв акт следва да
я обективира. При липса на такива правила доказване наличието на предпоставки
за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. Недопустимо е
приложение на общите правила за доказване на определени факти, тъй като
отношенията между доставчиците и потребителите на еленергия се регулират от
специален закон- ЗЕ. Поради това и недопустимо е посредством предвидените в ГПК
доказателствени средства- свидетелски показания напр. да бъде установяван факта
на констатираното неточно измерване. Същото е и невъзможно, доколкото в общите
закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи
се в ЗЕ. Няма приложения напр., съдържащи показатели за понятието обща точност,
нито пък за допустими граници на грешката. Няма как и общите закони да намерят
приложение в отношения, които се регулират по специален ред и в регулирането на
които Държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото
участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен това, правно
неоправдано би било регламентацията на специфични отношения, регулирането на които
е възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено- както в
специалния закон, така и в общите граждански закони.
По всички
изложени съображения съставът приема, че липсата на регламентиран в ПИКЕЕ
изричен ред, условия и процедура за установяване на предпоставките за
извършване на корекцията, води до невъзможност за прилагане и на действащите
норми, уреждащи методологията при начисляването на допълнителните количества
енергия. Съответно и може да бъде направен извод, че след отмяната на правилата
в частта, регламентираща условията и редът за извършване на корекции на
сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на
доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период, то
липсва и нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел.
енергия на това основание. При липса на предвидена в действащото
законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено
количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да
обосновава това право с действаща норма на чл. 50 ПИКЕЕ, на която се позовава
ответника. Затова и сумата от 2798,32 лева, начислена на соченото основание, е
недължима от абоната, с оглед на което и предявеният установителен иск е основателен
и следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че ищецът А. не дължи
начислената на посоченото основание сума. По изложените съображения и предвид
съвпадащите крайни изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
На основание
чл. 78 ал. 1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция
разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, Ю.Р.А. е претендирал
присъждане на разноски в размер на 450 лева – адвокатски хонорар. Извършването
на разноски в претендираните размери е удостоверено посредством представен
договор за правна защита и съдействие от 01.05.2020 г., в който е инкорпорирана
разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева. Направеното възражение за прекомерност по реда
на чл. 78 ал. 5 от ГПК е неоснователно. Към момента на сключване на договора за
правна помощ действащата
материално-правна разпоредба е Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията й от 22.01.2019г., която предвижда, че
минималното възнаграждение по чл.7 ал.2 т.1 е 430 лв. Освен това заплащането от
страна на въззивника на адвокатско възнаграждение в размер, надвишаващ
определения в Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да се възприема като признание за наличието на
фактическа и правна сложност.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 320/22.01.2020 г.,
постановено по гр. дело № 13068/2019 г. на РС - Варна, XLIX с-в.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, да заплати на Ю.Р.А., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 450 /четиристотин и
петдесет лева/, представляваща направените пред настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ,ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.