Р Е Ш
Е Н И Е
№……………/……11.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юли през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 7654 по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 492212 от 20.09.2018 г., постановено по гр.д. №
2980/2018 г. на СРС, 41 състав, е признато
за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД във вр. чл.286 ЗЗД във вр. с чл. 36 ЗА, че „Р.к.“ ООД и Г.С.К.
дължат на Адвокатско
дружество „Г. и партньори“ сумата
от 12 000 лева с включен ДДС - главница, представляваща дължимо възнаграждение по договор за правна
услуга от 24.03.2014г., ведно със
законна лихва върху главница
от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК - 27.09.2017 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.68013/2017г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав. С решението първоинстанционният съд се произнесъл и относно разноските, като е осъдил „Р.к.“ ООД и Г.С.К., да заплатят на ищеца
Адвокатско дружество „Г. и партньори“
240 лева разноски за исковото производство и още 240 лева - разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. 68013/2017г. по описа на СРС, 41 състав, като е посочил и по коя банкова сметка ***. Това
решение е обжалвано в срок от ответниците „Р.к.“ ООД
и Г.С.К. с подадени в срок две въззивни жалби: една
от „Р.к.“ ООД и Г.С.К. чрез Г.К. като управител на дрежеството
и лично, и втора- само от „Р.к.“ ООД чрез пълномощника адв.С.М..
С първата въззивна
жалба- обща от двамата ответници, се излагат
несъгласия с изводите в обжалваното решение, че договорът за правна услуга с
ищеца е бил надлежно изпълнен от последния, като възразява, че този договор е
имал за предмет само изготвяне на допълнителна искова молба за увеличение на
размера на иска общо над 100 000лв. и осъществяване на процесуално
представителство само относно това увеличение, но не е имал за предмет иска по
първоначалната искова молба, че така уговореното не било изпълнени от
довереника, тъй като увеличението на иска било оттеглено от адвокатите на
дружеството-довереник, без съгласие на доверителя-клиент за това, с което се
счита, че договорът се прекратява, наред с това интересите на клиента са били
увредени, и на адвокатското дружество не се дължи уговорения с договора
хонорар, че уважаването на иска било само по първоначално предявения иск с
исковата молба, подадена от друг адвокат, и за което адвокатското дружество-довереник
не може да получи възнаграждение по договора с ответното дружество, тъй като
не е в неговия предмет, че с оттеглянето
от договора за правна услуга без причина на 24.07.2015 г. адвокатското дружество
няма право на възнаграждение и за касационната инстанция, и че уведомяването на
клиента за решението на въззивния съд и за отговора
на касационната жалба не е станало на
посочения в договора адрес, като клиента не е одобрил отговора на касационната
жалба. Наред с това възразява да е уговорено поемане на дълга по договора за
правна услуга и от Г.К. лично, тъй като този текст на чл.4.6 от договора не й
бил разяснен.
С втората въззивна
жалба се излагат сходни оплаквания за неправилност на решението, а именно: че
предмет на договора за правна услуга е само увеличение размера на предявените
искове с около още 36 000лв., и самоволното оттегляне на това увеличение
от адвокатите на адвокатското дружество-довереник, представлявало пълно
неизпълнение на договора, и на довереника не се дължало възнаграждение от
8000лв. за това неизпълнение, а поради направения отказ от пълномощия пред в касационната
инстанция, на адвокатското дружество не се дължала и останалата част от 2000лв.
възнаграждение за касационната инстанция.
Общо ответниците
молят да се отмени обжалваното решение и иска да се отхвърли, претендират се и
разноски по делото.
Въззиваемата страна-ищец Адвокатско
дружество „Г. и партньори“ чрез управителя на същото адв. И.Г., оспорва жалбата с писмен отговор с доводите, че решението
не страда от сочения в жалбите на ответниците пороци.
Възразява, че предмет на договора за правна услуга с „Р.к.“ ЕООД не е сключен
само с предмет увеличаване размера на вече предявения иск по т.д.№ 8012/20913
г. на СГС, а за подаване на допълнителна искова молба и за извършване на
действия по целия предмет на това дело, че няма доказателства ответното
дружество или лично Г.К. да е внесло дължимата държавна такса за това
увеличение, че направеното оттегляне на увеличението на размера на иска не е
причинило вреда на клиента, предвид събраните по делото доказателства-
експертиза, на база на която искът е бил уважен дори в по-малък размер от този,
заявен първоначално с исковата молба, като за уважаването на иска се е стигнало
именно благодарение на действията на адвокатите на дружеството-довереник по
т.д.№ 8012/2013 г. на СГС пред всички съдебни инстанции, с което договорът е
бил изпълнен, а поддържането на увеличен размер на иска би довело до
отхвърлянето му и понасяне от ищеца на разноски за това, че отказът от пълномощия е заявен пред ВКС
след пълното изпълнение на договора за правна услуга от адвокатското
дружество-подаден и отговор на касационната жалба, и след изтичане на сроковете
за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, че клаузата на чл.4.6 от договора за правна
услуга не е била оспорена в преклузивните срокове в
този процес, че договорът е изпълнен и с извършените процесуални действия ред
касационната инстанция, като проекто -отговорът на
касационна жалба, изпратен на доверителя по ел.поща, е внесен във ВКС и не е
бил оттеглен впоследствие, и именно него и ВКС в определението си е докладвал, че
адвокатското дружество точно е изпълнило договора и с грижа за интереса на
клиента, като не е извършвано действия по смисъла на чл.34, ал.3 от ГПК - намаляване
размера на иска, не изисквало изрично упълномощаване, и че не е допуснало
причиняване на клиента и на вреда с натоварване на клиента с допълнителни
разноски, ако искът би бил запазен в увеличения му размер. Моли решението да се
потвърди, претендира разноски.
Въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Въззивният
съд, при преценката за правилност на решението, е ограничен от оплакванията в
жалбата за неправилно установяване на правно значими факти с обжалваното
решение, като не може да разширява предмета на спора и на доказване извън
изрично предвидените изключения по чл.266, ал.1 и ал.3 от ГПК.Въззивнят съд не може, без съответно оплакване, да
проверява обосноваността на която да било фактическа констатация на първоинстанционния съд, нито да проверява дали тя е
направена при друго съществено нарушение на съдопроизводствените
правила (при разменена доказателствена тежест, при
липса на доказателства, извращаване на събраните доказателства или
необсъждането им). Въззивният съд може да приеме за
доказани различни факти от тези, приети от първоинстанционния
съд, само при съответно оплакване за необоснованост или съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, както и при обсъждане
на събраните във въззивното производство
доказателства за новооткрити и новонастъпили факти.
Предмета на въззивната проверка за правилност е очертан от оплакванията
с въззивната жалба-двете жалби на ответниците,
и доводите по отговора по тях на насрещната страна, при което на преценка се
подлагат фактите относно предмета на договора за правна услуга, неговото точно
и пълно изпълнение с оглед заявеното оттегляне на увеличението на размера на
иска по т.д.№ 8012/2013 г. на СГС и отказът от пълномощия, заявен на 24.07.2015
г., също и настъпване изискуемостта на вземането на договореното възнаграждение. Доколкото ответникът-въззивник
Г.К., не е въвела с предмета на спора пред първата инстанция, в преклузивния срок по чл.131 от ГПК, възражение за унищожаемост
на клаузата на чл.4.6 от договора за правна услуга – на каквото сочи изложеното
във въззивната жалба от нея за неизясняването й на
този текст, което покрива основанието за унищожаемост
поради грешка в предмета по чл.28 от ЗЗД, то това оплакване по въззивната жалба на Г.К. не
следва да се обсъжда от въззивния съд, като преклудирано съгласно чл.266, ал.1 от ГПК.
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, и е приел, че искът е допустим и основателен, като е тълкувал
предмета на договора за правна услуга от 24.03.2014 г. между АД“Г. и партньори“
и „Р.к.“ ООД и пълномощното за процесуално предтавителство,
двете отнасящи се до първоинстанционно т.д.№
8012/2013 г. на СГС, като такъв, простиращ се върху целия предмет на
т.д.№8012/2013 г., приел е, че договорът е надлежно изпълнен от адвокатското
дружество, и на последното се дължи уговореното с договора възнаграждение по
чл.2,б и чл.2,в от договора за правна услуга, че тези клаузи от договора не са
нищожни, че е настъпила изискуемостта на вземането за частите от адвокатското
възнаграждение по чл.2,б и чл.2,в преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Тези констатации и
правни изводи въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционното решение, без да ги
повтаря подробно.
В допълнение и по наведените с въззивната
жалба довод за неправилност на решението, и предвид обхвата на проверка относно
фактите, и при направената от въззивния съд
самостоятелна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение
нито на материалния, нито на процесуални закон, по спорните и пред въззивния съд факти.
По възражението за предмета
на договора от 24.03.2014 г.за правна услуга:
От съдържанието на
този договор не може да се направи извод, че същият е ограничен само до
увеличения размер на началната искова претенция по т.д.№ 8012/2013 г. на СГС и
че възлагането на АД“Г. и партньори“ за подаден допълнителна искова молба и да
извършва действия по процесуално представителство на „Р.к.“ ООД са ограничени
само до увеличения предмет на иска, но не и до предмета на спора, както е
очертан с първоначалната искова молба, по която в крайна сметка се е произнесъл и съда- първоинстанционен,
въззивен и касационен съд. Такова изрично ограничение няма в текста на
този договор, нито в пълномощното, съставено отделно за представителство пред
съда по т.д.№ 8012/2013 г. от адвокатското дружество и конкретно посочените в
пълномощното адвокати- двамата съдружници в
адвокатското дружество и др. адвокати. Напротив, изрично в текста на раздел I.Предмет на договора,
е посочено, че се възлага на адв.дружество
извършването на необходимите правни и фактически действия по предмета на делото
с посочения номер, т. е. предмет на договора за правна услуга е целия спорен
предмет на т.д.№ 8012/2013 г. на СГС. Наред с това важно е да се подчертае, че
подаването на допълнителна искова молба по търговско дело, каквото е т.д.№ 8012/2013
г. на СГС, е предвидено изрично в чл.327
от ГПК, и именно такава допълнителна искова молба е била подадена от доверителя-адвокатското
дружество чрез адв.И.Г., на 01.04.2014 г. пред СГС по
т.д.№ 8012/2013 г., като същата според съдържанието й, не се изчерпва само със
заявяване на увеличаване размера на предявения иск, а и с изпълнение на другите
изисквания на чл.327, ал.2 от ГПК, отнасящи се до основанието на предявения иск
за обезщетение за вреди, предявен с началната искова молба. От процесуална
гледна точка, увеличаване размера на предявен иск не представлява предявяване
на нов иск. Ето защо възражението на ответниците, че
предмет на договора за правна услуга е само увеличения размер на иска, се явява
неоснователно.
По възражението за
неизпълнение на договора от 24.03.2014 г.:
Не се установи в
настоящия процес такова лошо изпълнение на договора, което да се приравни на
пълно неизпълнение.Процесуалното представителство и извършването на процесуални
действия по т.д.№ 8012/2013 г. е осъществявано след 24.03.2014 г. пред трите
съдебни инстанции, подавани са молби, участие в открити съдебни заседания, въззивна жалба, отговор на касационна жалба от страна на
довереника чрез неговите адвокати, за което няма спор по делото. Заявеното в първото
съдебно заседание пред СГС по т.д.№ 8012/13 г. оттегляне за заявеното по-рано
увеличение на размера на иска с допълнителната искова молба от 21.04.2014 г.,
не представлява пълно неизпълнение на договора, защото, какво вече бе посочено
по-горе в настоящето решение, предметът на договора за правна услуга не се изчерпва
със заявяване само на увеличаване размера на иска. Действително, за това
оттегляне на увеличения размер на иска, не е налице изрично упълномощаване на
адвокатското дружество-довереник по чл.34, ал.3 от ГПК, нито на осъществяващите
процесуално представителство на „Р.к.“ ООД пред съда попълномощно
адв. К.и адв.Д., но това
оттегляне на увеличения размер на иска не се е отразило върху крайния резултат
на спора по делото. Въззивният съд е уважил исковете
в размери, които са под първоначално заявените с исковата молба, и въззивното решение не е било допуснато до касационно обжалване,
т.е. изходът на спора е в полза на ищеца по делото „Р.к. ООД , макар и не в
пълния начално предявен размер с исковата молба, като частично отхвърляне на
иска не може да се вмени в отговорност на адвокатското дружество-довереник на „Р.к.
ООД по т.д.№ 8012/2014 г. В този смисъл
не е налице лошо изпълнение на договора, тъй като интересът на клиента-доверител,
не е бил увреден, и на довереника се дължи уговореното възнаграждение от 8000 лв.
в чл.2,б от договора от 24.03.2041 г.за правна услуга.
По възражението за недължимост на възнаграждението за касационната инстанция:
Отказът от пълномощия
е бил заявен от АД“Г. и партньори“ на 24.08.2017 г. след като от същото
дружество, чрез неговия управител, който е и пълномощник по пълномощното за
пред съда, е подаден отговор на касационната жалба на ответната страна по т.д.№
8012/2013 г., а именно подаден на 21.07.2017
г. чрез Апелативен съд-София. Проектът на отговор е бил представен на Г.К. по
имейл на 17.07.2017 г., като същата признава в откритото съдебно заседание на
07.06.2018 г. по настоящето дело пред СРС, че е получила същия по имейл. Няма
данни този отговор да е бил оттеглен или да е бил подаден друг такъв. С последващото определение по чл.288 от ГПК от 14.12.2017 г.,
след проведено закрито заседание на 23.11.2017 г. по т.д.№ 2295/2017 г. на ВКС,
ТК, I отд, не е било допуснато касационно обжалване на
въззивното решение на Апелативен съд-София по въззивното спрямо т.д.№ 8012/2013 г. на СГС, в.т.д.№ 5777/2016 г. на АС-София, с което са уважени
частично исковете. Това сочи, че с подаване на отговора на касационна жалба на
21.07.2017 г. довереникът АД“Г. и партньори“ е изчерпано извършването от него
на необходимите процесуални действия по договора за правна услуга за
касационната инстанция, и този факт е настъпил преди адвокатското дружество да
се откаже от пълномощия на 24.08.2017 г. Без значение е в случая факта на
произнасяне от ВКС по касационното производство след 24.08.2017 г., тъй като
съобразно определението на ВКС по чл.288 от ГПК производството приключва, и от
довереника не са се очаквали други процесуални действия повече според изхода на
спора пред ВКС. Ето защо на настоящия ищец- довереник по договора за права
услуга, се дължи и уговореното в чл.2,в от договора възнаграждение от 2000лв.
Настъпил е и падежа
на двете вземания по чл.2,б и чл.2,в от договора за правна услуга преди подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК, доколкото доверителя-клиент е бил уведомен
преди това да постановеното въззивно решение и за
наличие на подадена касационна жалба, с имейла, с който е получил и проекта на
отговор на касационната жалба на 17.07.2017 г., което получаване се и признава
от управителя К. в настоящия процес, ето защо е без значение, че това не е
направено на посочения в договора физически адрес на доверителя. Оплакването за
неуведомяване се явява неоснователно. Адвокатското възнаграждение по договора
за правна услуга се дължи и с 20 % ДДС, предвид приетото доказателство за
регистриране на АД“ Г. и партньори“ по ЗДДС.
Не се установи при
извършената проверка на действителността на уговорения размер по договора за
правна услуга, да е налице и противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.36,
ал.2 от ЗАдв,, вр. чл.26 от ЗЗД, на уговорения размер по процесния договор за
правна услуга от общо 12 700лв. за трите съдебни инстанции, доколкото
същия, дори и спрямо начално предявения размер на исковете по т.д.№ 8012/2013
г. на СГС, е в размер на 2,5 пъти минималния размер на адв.
възнаграждение по чл.7, ал.2 от приложимия текст на Наредба № 1/20004 г. на ВАдвС към датата на договора, спрямо началния размер на
исковете по т..№ 8012/2013 г. на СГС и за три съдебни инстанции / 3х1702лв.
мин.размер за една инстанция =5106 лв./, при което не може да се счита несправедлив,
необоснован, и свръхпрекомерен, като се има предвид и
факта, че е уговорен и според изхода на спора /в този смисъл напр. решение №
125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС/.
При липсата на други оплаквания с
жалбата, вкл. и на такива относно съзадължаването на Г.К.
като физическо лице, освен това по чл.28
от ЗЗД, което е коментирано по-горе в настоящето решение, предявеният иск срещу двамата ответници се явява основателен и подлежи на уважаване. Поради
съвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решението следва да се
потвърди изцяло, вкл. и в частта за разноските, като за разноските няма оплакване
с жалбата, нито производство по чл.248 от ГПК..
По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК и изхода на
спора, направените от въззивниците-ответници разноски
за въззивното производство остават в тяхна тежест.
Въззиваемия-ищец не е представил
доказателства за разноски пред въззивната инстанция и
възстановяването на такива не му се дължат от насрещната страна.
Воден
от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 492212 от 20.09.2018 г., постановено по
гр.д. № 2980/2018 г. на СРС, 41 състав .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за разноски пред въззивната инстанция по чл.78, ал.1 от ГПК и по чл.78, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните, и при условията на чл.280, ал.1 и/или ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.