№ 68
гр. Велико Търново , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Цветан Ангелов Маринов (АП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214000600094 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно по чл.313 и сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от адв.А.К., в
качеството му на служебен защитник на подсъдимия ЕЛ. АЛБ. М., против
присъда № 260001 от 08.01.2021год., постановена по НОХД № 786/2019год.
по описа на Окръжен съд- гр.Плевен.
С присъдата Плевенският окръжен съд направил следното:
Признал подсъдимия ЕЛ. АЛБ. М. за виновен в това че:
1.На 24.02.2018год., около 01,00 часа след полунощ, влязъл в чуждо
жилище, находящо се в с.Еница, на *******, обитавано от Н.А., като
деянието е извършено нощем, поради което и на основание чл.170 ал.2 вр. с
ал.1 вр. с чл.54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода.
1
2.На 24.02.2018год. в с.Еница, обл.Плевен, отвлякъл Н. КР. АТ. от
същото село, непълнолетна на 17год., родена на 03.05.2020год., поради което
и на основание чл.142 ал.2 т.3 вр. с ал.1 вр. с чл.54 от НК го осъдил на
тринадесет години лишаване от свобода.
3.На 24.02.2028год. в с.Бреница, обл.Плевен, в съучастие като
извършител с Б. АЛБ. ТР., ИЛ. В. АНГ. и ПР. АЛБ. ТР., се съвупил с
ненавършилата осемнадесет години Н. КР. АТ., на 17 години, от с.Еница,
обл.Плевен, без нейно съгласие, като употребил за това сила и заплашване,
като деянието е извършено от повече от две лица и е последвал опит за
самоубийство, поради което и на основание чл.152 ал.3 т.1 и т.3 вр. с ал.2 т.1
вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.54 от НК го осъдил на тринадесет години лишаване от
свобода.
На основание чл.23 от НК наложил на подсъдимия Е.М. общо
наказание тринадесет години лишаване от свобода , което да изтърпи при
първоначален строаг режим.
На основание чл.24 от НК увеличил определеното общо наказание
тринадесет години лишаване от свобода с пет години и постановил да
изтърпи увеличеното общо наказание- осемнадесет години лишаване от
свобода, при първоначален строг режим.
На основание чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието
осем месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия ЕЛ. АЛБ. М. с
протоколно определение № 174/11.09.2017год. по ЧНД № 181/2027год. по
описа на РС-Кнежа, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Приспаднал на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК времето, през което
ЕЛ. АЛБ. М. е бил задържан, считано от 25.02.2018год. до 14.12.2018год.
Признал подсъдимия Б. АЛБ. ТР. за виновен в това, че на
24.02.2028год. в с.Бреница, обл.Плевен, в съучастие като извършител с ЕЛ.
АЛБ. М., ИЛ. В. АНГ. и ПР. АЛБ. ТР., се съвупил с ненавършилата
осемнадесет години Н. КР. АТ., на 17 години, от с.Еница, обл.Плевен, без
нейно съгласие, като употребил за това сила и заплашване, като деянието е
извършено от повече от две лица и е последвал опит за самоубийство, поради
което и на основание чл.152 ал.3 т.1 и т.3 вр. с ал.2 т.1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.54
2
от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл.66
ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от пет
години.
Признал подсъдимия ПР. АЛБ. ТР. за виновен в това, че
24.02.2028год. в с.Бреница, обл.Плевен, като непълнолетен /тненавършил 16
години/, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с ЕЛ. АЛБ. М., Б. А. Т.
и ИЛ. В. АНГ., се съвупил с ненавършилата осемнадесет години Н. КР. АТ.,
на 17 години, от с.Еница, обл.Плевен, без нейно съгласие, като употребил за
това сила и заплашване, като деянието е извършено от повече от две лица и е
последвал опит за самоубийство, поради което и на основание чл.152 ал.3 т.1
и т.3 вр. с ал.2 т.1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.63 ал.1 т.2 вр. с чл.54 от НК го осъдил
на две години лишаване от свобода, като на основание чл.69 ал.1 от НК
отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.
Признал подсъдимия ИЛ. В. АНГ. за виновен в това, че че
24.02.2028год. в с.Бреница, обл.Плевен, като непълнолетен /тненавършил 16
години/, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с ЕЛ. АЛБ. М., Б. АЛБ.
ТР. и ПР. АЛБ. ТР., се съвупил с ненавършилата осемнадесет години Н. КР.
АТ., на 17 години, от с.Еница, обл.Плевен, без нейно съгласие, като
употребил за това сила и заплашване, като деянието е извършено от повече от
две лица и е последвал опит за самоубийство, поради което и на основание
чл.152 ал.3 т.1 и т.3 вр. с ал.2 т.1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.63 ал.1 т.2 вр. с чл.54 от
НК го осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл.69
ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три
години.
С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства и
осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски,
включително и разноските на частния обвинител Н. КР. АТ..
С въззивната жалба на адв.А.К., подадена в качеството му на
служебен защитник на подсъдимия ЕЛ. АЛБ. М., е заявено оплакване, че
присъдата е незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществено
нарушение на процесуалните правила и наложеното наказание е явно
3
несправедливо.
Твърди се, че в хода на съдебното производство не са събрани
достатъчно доказателства, които да индицират за наличието на осъществени
от страна на подсъдимия М. състави на престъпления по повдигнатите му
обвинение.
На следващо място се твърди, че при определяне вида и размера на
наказанието първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен
многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно- младата
възраст на подсъдимия М., спомагането му за разкриване на обективната
истина, отдалеченият период от време от момента на извършване на деянието,
тежкото му семейно и материално положение, самокритичност към
извършеното деяние и ново положително отношение към обществените
интереси.
Излага се, че съдът не е съобразил в достатъчна степен и
обстоятелството, че причина за извършване на престъплението е ниската
правна култура и образование на подсъдимия, които водят до неосъзнаване от
негова страна на тежестта на извършеното престъпление и неговата
обществена опасност.
Настоява се, че в конкретния случай наложеното наказание е явно
несправедливо, тъй като очевидно не съотвества на обществената опасност на
деянието и дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и на
целите по чл.36 от НК.
Иска зе въззивният съд да отмени присъдата и да оправдае
подсъдимия Е.М. или да измени присъдата, като намали наложеното
наказание.
В съдебно заседание във въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура-В.Търново изразява мотивирано становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли въззивният съд да потвърди
присъдата на първоинстанционния съд.
Частния обвинител Н. КР. АТ. и повереника й адв.И.В. изразяват
становище за неоснователност на въззивната жалба и молят въззивния съд да
потвърди присъдата, като правилна и законосъобразна, а наложеното
4
наказание справедливо.
Подсъдимият ЕЛ. АЛБ. М. и упълномощения му във въззивната
инстанция защитник- адв.М.В. от АК-Велико Търново поддържат подадената
въззивна жалба.
Адв.М.В. допълва оплакванията направени с въззивната жалба, като
излага съображения, че след отказа на упълномощените от подсъдимия Е.М.
защитници, назначения му резервен защитник е осъществил защитата му в
рамките на 15 реда, без да каже нищо по фактите. Излага се, че
първоинстанционният съд е пропуснал да включи в доказателствената
съвкупност и да прочете на основание чл.283 от НПК показанията дадени в
досъдебното производство от свидетелите А. Т.а и И. В., а въпреки
задължението на съда по чл.305 ал.3 от НПК, показанията на Т.а, И. В. и С.А.,
на П., въобще липсват в мотивите. Излагат се съображения за недостатъци в
оценъчната и аналитична дейност на първоинстанционния съд, относно
доказателствата, въз основа на които са приети за установени фактическите
положения и са изведени правните изводи на съда и за явна несправедливост
на наложеното наказание. Иска се въззивния съд да отмени присъдата и да
върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или
алтернативно да оправдае подсъдимия Е.М. по обвиненията по чл.170 от НК и
по чл.142 от НК, а по отношение на обвинението по чл.152 от НК да бъде
оправдан относно квалифициращото обстоятелство, че след деянието е
последвал опит за самоубийство на пострадалата и наказанието да бъде
намалено, като се отмени приложение на чл.24 от НК.
Подсъдимите Б. АЛБ. ТР., ПР. АЛБ. ТР. и ИЛ. В. АНГ. и
защитниците им не са обжалвали присъдата и тези подсъдими не са се
присъединили към жалбата на подсъдимия ЕЛ. АЛБ. М. по реда на чл.320 ал.6
от НПК.
Подсъдимият Б. АЛБ. ТР. и защитника му адв.Д.П. молят въззивния
съд да потвърди присъдата по отношение на подсъдимия Б. АЛБ. ТР..
Подсъдимият ПР. АЛБ. ТР. и защитника му адв. Р.Л. молят
въззивния съд да потвърди присъдата по отношение на подсъдимия ПР. АЛБ.
ТР..
5
Адв.Ю.М.- защитник на подсъдимия ИЛ. В. АНГ., моли въззивния
съд да потвърди присъдата по отношение на подсъдимия ИЛ. В. АНГ..
Подсъдимият ИЛ. В. АНГ. е редовно призован за заседанието във
въззивната инстанция на 14.06.2021год., но не се е явил без да посочи
уважителна причина, поради което делото е разгледано в отсъствието му при
условията на чл.329 ал.2 вр. с 269 ал.3 т.3 от НПК.
В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият
Елеонор Арбертов М. изразява съжаление за стореното, моли да получи
справедлива присъда, да бъде оневинен по тези две обвинения и да бъде
намалено наказанието или да бъде върнато делото за ново разглеждане.
В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият Б.
АЛБ. ТР. иска въззивният съд да потвърди присъдата.
В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият ПР.
АЛБ. ТР. иска въззивният съд да потвърди присъдата.
Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното във
въззивната жалба, доводите на страните изложени в съдебно заседание,
доказателствата по делото и като на основание чл.314 ал.1 от НПК служебно
провери изцяло правилността на първонстанционната присъда, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице,
което притежава активна процесуална легитимация, съдържанието й отговаря
на изискванията на закона и е допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна,
досежно наведеното оплакване за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в първата инстанция, но по съображения различни от
изложените в нея и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия Е.М..
При извършената служебна проверка въззивният съд канстатира, че
първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, които са довели
до ограничаване на процесуалните права на всички страни и нарушаване
правото на защита на подсъдимите.
6
В първата инстанция производството е протекло по реда на
диференцираната процедура на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата
на чл.371 т.1 от НПК.
Първоинстанционният съд е допуснал нарушения на процесуалните
правила както при предварителното изслушване на страните, така и при
проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.373 ал.1 от НПК, а
при постановяване на присъдата е ползвал доказателства, които не са били
събрани и приобщени в съдебната фаза по надлежния процесуален ред.
Съгласно разпоредбата на чл.371 т.1 от НПК, подсъдимият и неговия
защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници
могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някой
свидетели или вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено
да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни
заключения от досъдебното производство.
Видно от съдържанието на протокола за проведеното в първата
инстанция разпоредително заседание по НОХД № 786/2019год. по описа на
ОС-Плевен на 09.12.2019год., адв.Е. Й. /защитник на подс.Е.М./ е заявил: „По
отношение на т.4, считам, че са налице условията за провеждане на делото
при условията на чл. 371, ал.1, а именно да не се призовават всички свидетели
от обвинителния акт, а да бъде призован и разпитан само свидетелят Д. А. и
разпит на пострадалото лице Н.А., както и вещите лица по списъка на
обвинителния акт, за приемане на експертизите, изготвени на досъдебното
производство.“ Макар и не особено прецизно, от заявеното от този защитник
на подс.Е.М., може да се приеме, че е направил искане за провеждане на
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК, като е дал
съгласие да не се провежда разпит на част от посочените в приложението към
обвинителния акт свидетели, а именно на З. Р. С., П. К. А., С. К. А.., Б. Д. Б.,
М. А. и Т. Б. П., а при постановяване на присъдата непосредствено да се
ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното
производство.
Според отразеното в същия протокол за съдебно заседание, другият
участвал в разпоредителното заседание защитник на подсъдимия Е.М.- адв.Л.
Г. е заявил: „Изцяло поддържам колегата относно въпросите по чл.248 от НК.
7
Моля делото да се разгледа по реда на „Глава ХХVІІ“ с приложението на
чл.371, т.1 от НПК, с разпита на свидетелите Д. А., пострадалата Н.А. и
вещите лица.“
Според отразеното в същия протокол за съдебно заседание, адв.Р.Л.
/защитник на подсъдимия ПР. АЛБ. ТР./ е заявил: „ Към момента има
основания за разглеждане на делото по реда на „Глава ХХVІІ“, чл.371, т.2, а
именно съкратено съдебно следствие и моля същото да бъде допуснато.“
Видно от това също непрецизно изявление на адв.Л., последният е направил
искане за провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371
т.2 от НПК и не е взел никакво становище относно поисканото от
защитниците на подсъдимия Е.М. съкратено съдебно следствие в хипотезата
на чл.371 т.1 от НПК, като не е дал съгласие да не се провежда разпит на
всички или на някой свидетели или вещи лица, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
Според отразеното в същия протокол за съдебно заседание, адв.Диян
П. /защитник на подсъдимия Б. АЛБ. ТР./ е заявил: „Налице са основания за
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие – чл.371,
т.2, но с оглед становището на преждеговорящите колеги, не се
противопоставям да се разгледа и по т.1“. От това изявление на адв.П.,
въпреки че е непрецизно, може да се приеме, че същият е направил искане за
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, но предвид
становищата на защитниците на подсъдимите изразени преди него е дал
съгласие за провеждането на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.1 от
НПК, в съотвествие с поисканото такова от защитниците на подсъдимия Е.М..
Според отразеното в същия протокол за съдебно заседание,
адв.Ю.М. /защитник на подсъдимия ИЛ. В. АНГ./ е заявил: „Господин
Председател, поддържам изцяло становището на последните двама колеги.“
От това изявление на адв.М., което също е непрецизно, може да се направи
извод, че по отношение на въпроса по чл.248 ал.1 т.4 от НПК поддържа
становищата на адв.Л. и адв.П., но както бе посочено по-горе адв.Л. не е
изразил становище и съгласие по повод поисканото съкратено съдебно
следствие по чл.371 т.1 от НПК от защитниците на подсъдимия Е.М..
8
Подсъдимите Е.М., Б.Т., П.Т. и И.А. са заявили: „Поддържам
адвоката си“.
Прокурорът също е заявил, че не възразява „делото да се проведе по
реда на чл.371, т.1 от НПК.“
Адв.И.В., в качеството му на повереник на пострадалата Н. КР. АТ.,
която към него момент още не е била конституирана в качеството на частен
обвинител е заявил: При положение, че ни конституирате като частни
обвинители, аз не възразявам производството да протече по реда на т.1, на
чл.371.“ От това изявление на адв.В., което също е непрецизно, може да се
приеме, че същият е изразил принципно съгласие производството да протече
в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК, съгласно поисканото от защитниците на
подсъдимия Е.М..
Видно от съдържанието на протокола за проведеното
разпоредително заседание на 09.12.2019год., първоинстанционният съд в
нарушение на процесуалните правила не е взел решение за предварително
изслушване съгласно чл.370 ал.1 от НПК и съгласно чл.372 ал.1 от НПК не е
разяснил на подсъдимите правата им по чл.371 от НПК.
Първоинстанционният съд е постановил определение, с което:
„ОДОБРЯВА постигнатото между страните съгласие за провеждане на делото
по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК“, като в
мотивите на определението е посочено само: „Предвид изразеното от
страните съгласие, са налице условията за разглеждане на делото по реда на
чл.371 т.1 от НПК.“
В настоящия случай, постановеното от първоионстанционния съд
определение по чл.372 ал.3 от НПК е незаконосъобразно, тъй като е
постановено при липсата на проведено предварително изслушване на
страните съобразно горепосочените процесуалните правила и при липсата на
надлежно изразено съгласие по чл.371 т.1 от НПК от страна на адв.Р.Л. и на
подс.П.Т., както и на адв.Ю.М. и на подсъдимия И.А.. При липсата на ясно
изразена воля от страните относно съгласието им по чл.371 т.1 от НПК, съдът
е следвало да прояви процесуална активност и да ги покани да изложат по
ясен и категоричен начин съгласието си по чл.371 т.1 от НПК, съобразно
посоченото в тази законова разпоредба, а в определението си по чл.373 ал.3 от
9
НПК да посочи конкретно за кои свидетели в случая се отнася одобреното
съгласие, за да очертае по този начин приложимостта на разпоредбата на
чл.373 ал.1 от НПК в предстоящото съкратено съдебно следствие.
В допълнение следва да се отбележи, че в мотивите на
постановеното определение по чл.372 ал.3 от НПК, първоинстанционният
съд не е изложил съображения дали действията по разследването са
извършени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, което е бил
длъжен да направи съгласно посочената законова разпоредбата.
Видно от отразеното в протокола за проведеното разпоредително
заседание, съдът е отложил делото и го е насрочил за 20.01.2020год., за което
явилите страни са били уведомени и е указано призоваване на свидетеля Д. А.
и вещите лица посочени в списъка за лицата по призоваване.
От съдържанието на протокола за проведеното в първата инстанция
съдебно заседание на 20.01.2020год. се установява, че след действията по
даване под на делото и снемане самоличността на подсъдимите, свидетелите
Н.А. и Д. А., и на вещите лица, съдът е счел, „че следва да бъде открито
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК и в съответствие с
исканията на страните и постановеното в предходното съдебно заседание“ е
постановил определение, с което: „ОТКРИВА СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО
СЛЕДСТВИЕ в производството пред първата инстанция.“
При проведеното съкратено съдебно следствие, в настоящия случай
също са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и на останалите
страни.
Съгласно разпоредбата на чл.373 ал.1 от НПК, в случаите по чл.372
ал.3 от НПК при провеждане на съдебното следствие в първата инстанция не
се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, за които се отнася
одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит и
експертни заключения се прочитат по реда на чл.283 от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл.374 от НПК, доколкото за
производството по тази глава няма особени правила, се прилагат общите
правила.
10
Последното означава, че при всяко съкратено съдебно следствие в
първата инстанция, доколкото в Глава двадесет и седма от НПК няма
предвидени особени правила, субсидиарно са приложими правилата на Глава
двадесета от НПК.
Доколкото в Глава двадесет и седма от НПК няма предвидени
особени правила за началото на съкратеното съдебно следствие, във всички
случаи на съкратено съдебно следствие са приложими правилата на чл.276 от
НПК.
В настоящия случай в нарушение на правилата на чл.276 от НПК,
председателят на съдебния състав не е поставил началото на съдебното
следствие с доклад, в който да посочи основанията за образуване на
съдебното производство, не е предоставил възможност на прокурора да
изложи обстоятелствата, включени в обвинението, не е запитал подсъдимите
разбрали ли са в какво се обвиняват.
В случаите на провеждане на съкратено съдебно следствие в
хипотезата на чл.371 т.1 от НПК са приложими и правилата на чл.277 от НПК
отнасящи се до провеждане разпит на подсъдимия.
В настоящия случай в нарушение на правилата на чл.277 от НПК,
председателят на състава на първоинстанционния съд не е поканил
подсъдимите да дадат обяснения по обвинението нито в началото на
съдебното следствие, нито в който и да било момент преди приключването
му.
Съдебното следствие е започнало с разпит на свидетеля Н. КР. АТ.,
след което е продължило с разпити на св.Д. А., на вещите лица и на
допуснатите в последствие свидетели З. Р. С. и П. К. А.. Следва да се
отбележи, че допускането на последните не е в нарушение на процесуалните
правила, тъй като няма пречка съдът да допусне да бъдат разпитани
свидетели, за които има одобрено съгласие по чл.371 т.1 от НПК, ако
прецени, че това се налага за разкриването на обективната истина.
Видно от протокола за проведеното последно съдебно заседание в
първата инстанция на 08.01.2021год., преди приключване на съдебното
следствие първоинстанционният съд е прочел на основание чл.283 от НПК „
11
обясненията на подсъдимите дадени на ДП, показанията на свидетелите С. К.
А.., Б. Д. Б., М. А. Илиева и Т. Б. П., както и писмените доказателства,
приложени по делото.“ На досъдебното производство са давали обяснения
само подсъдимите Е.М., П.Т. и Б.Т., а подсъдимият Илиан А. се е възползвнал
от правото си да не дава обяснения.
Прочитането на основание чл.283 от НПК на обясненията на
подсъдимите Е.М., П.Т. и Б.Т. дадени на досъдебното производство, е в
нарушение на процесуалните правила, а тези обяснения в последствие са били
използвани при постановяване на присъдата, видно от мотивите на присъдата.
Разпоредбата на чл.371 т.1 от НПК не предвижда възможност
страните да дадат съгласие да не се провежда разпит на подсъдимите, а при
постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните
протоколи за разпит на обвиняеми от досъдебното производство. Такава
възможност е предвидена само за свидетелите и вещите лица. Разпоредбата на
чл.373 ал.1 от НПК също не предвижда възможност при провеждането на
съдебно следствие в случаите на чл.372 ал.3 от НПК /хипотезата на съкратено
съдебно следствие след одобрено от съда съгласие по чл.371 т.1 от НПК/ да
не се извършва разпит на подсъдимите, а съответните протоколи за разпит на
обвиняеми от досъдебното производство да се прочитат по реда на чл.283 от
НПК. Такава възможност е предвидена само за съответните протоколи за
разпит на свидетели и експертни заключения, за които се отнася одобреното
от съда съгласие по чл.371 т.1 от НПК. Обясненията на подсъдимите, дадени
на досъдебното производство в качеството на обвиняеми, могат да бъдат
приобщавани законосъобразно в съдебната фаза единствено чрез прочитането
им по реда на чл.279 от НПК, ако са налице основания за това.
Допуснатите от първоинстанционния съд множество нарушения на
горепосочените процесуалните правила са съществени по смисъла на чл.348
ал.1 т.1 от НПК, тъй като са довели до ограничаване в значителна степен на
процесуалните права на всички страни в процеса и най-вече до нарушаване
правото на защита на подсъдимите. В настоящия случай в първата инстанция
липсва проведено в съответствие с процесуалните правила предварително
изслушване на страните, липсва започнато и проведено съкратено съдебно
следствие в съответствие с процесуалните правила, а при постановяване на
присъдата са ползвани доказателства, които не са събрани и приобщени по
12
надлежния процесуален ред. Неизвършването на разпити на подсъдимите в
първата инстанция по реда на чл.277 от НПК е довело не само до
непопълването на делото с необходими доказателства, но и до нарушаване
правото на защита на подсъдимите, тъй като обясненията на подсъдимите са
не само доказателствени средства, но и средство за защита. Допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила са отстаними, но не могат
да бъдат отстранени от въззивния съд, тъй като това в настоящия случай би
довело до лишаване на страните от една съдебна инстанция.
Поради изложеното е налице основание по чл.335 ал.2 от НПК за
отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В настоящия случай не е налице ограничителната хипотеза на чл.335
ал.3 от НПК, тъй като делото не е връщано за ново разглеждане на основание
чл.335 ал.2 от НПК.
Що се отнася до наведения от адв.М.В. довод, че
първоинстанвционният съд е пропуснал да включи в доказателствената
съвкупност и да прочете показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели А. Т.а и И. В., същият е неоснователен. Въпреки че
тези две лица са били разпитани в качеството на свидетели на досъдебното
производство, същите не са посочени като свидетели сред лицата за
призоваване в приложението по чл.246 ал.4 от НПК към обвинителния акт,
нито са допуснати като свидетели от първоинстанционния съд. В случаите на
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК, по реда на
чл.283 от НПК могат да бъдат прочетени само протоколите за разпит на
свидетели, които са посочени в приложението към обвинителния акт или
такива, които макар и да не са посочени в приложението към обвинителния
акт, са били допуснати от съда служебно или по искане на страните и за тях
има постигнато съгласие по чл.371 т.1 от НПК.
С оглед наличието на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които съставляват основание за отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, настоящият състав на въззивния съд не може да се
произнесе по наведените от защитата на подсъдимия Е.М. оплаквания за
13
необоснованост, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното
наказание, които следва да намерят отговор при новото разглеждане на
делото.
Предвид гореизложеното и на основание чл.335 ал.2 вр. с чл.334 т.1
от НПК, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260001 от 08.01.2021год., постановена по
НОХД № 786/2019год. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенския
окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14