Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на четвърти
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ И.
Б. ГАЩАРОВА
разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр. дело № 579 по описа за 2019 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 10527/12.12.2019 г., подадена от адв. В.В.Т. в качеството му на процесуален представител на Б.И.И., за поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното по делото въззивно решение № 403 от
25.11.2019 г., изразяваща се в неправилно изписване в неговия диспозитив на първото име на адвоката („Веселин“ вместо „В.“),
и по молба вх. № 10529/12.12.2019 г. от адв. К.И.Б., в качеството ѝ на пълномощник на Б.И.И., с искане (квалифицирано от нея като такова по чл. 248,
ал. 1 от ГПК) за допускане на изменение на постановеното по делото решение в
частта му за разноските, като ответникът „Т. - С.“ ЕАД бъде осъден да заплати непосредствено
на адвоката сумата в размер на 314,09 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение на основание договор за правна помощ и съдействие вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а не както е
постановено в решението – на страната по делото Б.И.И..
Преписи от молбите са били връчени на насрещната
страна по делото на 23.01.2020 г., но в законоустановения едноседмичен срок не са постъпили
отговори.
От фактическа страна, съдът констатира, че с решение №
403 от 25.11.2019 г., постановено по гр.д. № 579/2019 г. по описа на Софийския
окръжен съд, първоинстанционното решение е частично
отменено в обжалваната му част и вместо него е постановено друго, с което
исковете на „Т. - С.“ ЕАД за признаване за установено, че Б.И.И. дължи на дружеството разликите над сумите 1035,62 лева -
главница, 134,19 лева – лихва и 31,49 лева – за дялово разпределение, до
пълните присъдени в първоинстанционното производство
размери от 2071,23 лева – главница, 268,37 лева – законна лихва за забава за
периода от 01.11.2014 г. до 09.10.2017 г., и 62,97 лева – дялово разпределение,
ведно със законната лихва върху нея за период от 13.10.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, са отхвърлени. С оглед изхода на делото пред въззивния съд, с решението ответникът по жалба е осъден да
заплати на жалбоподателката разноски, както следва:
на Б.И.И. разноски за въззивното
производство в размер на 51,60 лева – държавна такса за въззивно
обжалване и 314,09 лева - разноски за въззивното
производство за адвокатско възнаграждение в размер, определен по реда на
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения; на Веселин В.Т. сумата 13,69 лева – част от заплатена държавна
такса по частната жалба, пропорционална на уважената част от нея, сумата 28,26
лева - адвокатско възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от
исковете от районния съд, и сумата 199,09 лева – адвокатско възнаграждение,
пропорционално на отхвърлената част от исковете от въззивния
съд.
За да се произнесе по молбите, съдът взе предвид
следното:
По молба вх.
№ 10527/12. 12. 2019 г. от адв. В.В.Т.,
за поправка на очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247, ал. 1 ГПК:
Молбата е подадена в законоустановения
срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна поради следните съображения.
В обстоятелствената част на решението си съдът е
изложил мотиви, че на процесуалния представител на ответницата (идентифициран
като адв. Веселин В.Т.) се дължи адвокатско
възнаграждение, платимо от ответника по жалба „Т. - С.“ ЕАД, която воля е
възпроизведена в същия смисъл и с посочване на същото име и в диспозитивната част на решението. На л. 45 от гр. д. №
188/2018 г. на КРС, обаче, са приложени договор за правна защита и съдействие
от 11.04.2018 г. и пълномощно за адв. Т., от които се
установява, че собственото име на пълномощника в действителност е „В.“. Следователно,
налице е техническа грешка при изписване на това име както в мотивите, така и в
диспозитива на съдебния акт, дължаща се на
неправилното му възприемане от страна съдебния състав.
Поради това молбата за допускане поправка на очевидна
фактическа грешка в изписването на първото име на процесуалния представител на жалбоподателката, в чиято полза са присъдени разноски, се
явява основателна, и следва да бъде уважена.
По молба вх.
№ 10529/12. 12. 2019 г. от адв. К.И.Б., за допускане
на изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските:
Молбата е подадена в законоустановения
срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Запознавайки се с подробно изложените доводи в молбата
на адв. Б., съдът намира, че по същество се
претендира поправка на допусната фактическа грешка в диспозитива
на решението, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 от ГПК, а не
както молителката я е квалифицирала по чл. 248, ал. 1 от ГПК, чрез неговото
изменение в частта за разноските.
Това е така, тъй като, видно от обстоятелствената част
на решението (стр. 5, абзац 2 от него), съдът е изложил мотиви, че право на
разноски има не страната по делото Б.И.И., а нейният процесуален
представител – адв. Б.. Независимо от така изразената
воля в мотивите на решението, с неговия диспозитив определените
в размер на 314,09 лв. разноски са били присъдени в полза на представлявано
лице и страна по делото – Б.И.И.. Тъй като това
съставлява противоречие между действителната воля на съда и нейното външно
изразяване, налице е очевидна фактическа грешка в абзац 5 от диспозитива на решението по настоящото дело. Същата следва
да бъде поправена по реда на чл. 247 от ГПК, като думите „да заплати на Б.И.И.“ се четат „да заплати на адв. К.И.Б.“.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 403/25.11.2019г. по в.гр.д. № 579/2019 г. по описа на Софийския окръжен съд, като в
абзац 6, 7 и 8 от диспозитива му (респ. абзац 3, 4 и
5 на стр. 6 от решението), записаното като „адв.
Веселин В.Т.“ име на процесуалния представител на жалбоподателката
да се чете „адв. В.В.Т.“.
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 403/25.11.2019г. по в.гр.д. № 579/2019 г. по описа на Софийския окръжен съд, като в
абзац 5 от диспозитива му (респ. абзац 2 на стр. 6 от
решението), текстът „ОСЪЖДА „Т. - С.“ ЕАД с ЕИК *** да заплати на Б.И.И. с ЕГН **********, разноски във въззивното
производство в размер на 314,09 лева – адвокатско възнаграждение в размер,
определен по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения“, да се чете: „ОСЪЖДА „Т. - С.“ ЕАД с
ЕИК *** да заплати на адв. К.И.Б. с ЕГН **********,
разноски във въззивното производство в размер на
314,09 лева – адвокатско възнаграждение в размер, определен по чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения“.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.