№………./………..2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети август две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при секретаря Елка Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 1841 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Й.Щ.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв. Алб.П., против решение № 208/19.01.2018г. по гр.д. № 16940/2017г. на ХII състав на ВРС, в частта в която
е отхвърлена претенцията му, насочена срещу Община Варна, Район „Аспарухово“, с
адрес гр. Варна, ул. „Народни будители“, № 2, представлявана от кмета Калина
Димитрова Белмезова, за заплащане на обезщетение за това, че е останал без
работа в следствие на незаконното уволнение
със заповед № 11/02.10.2017г. на кмета Блмезова, отменена с обжалваното
решение №
208/19.01.2018г. по гр.д. № 16940/2017г. на ХII състав на ВРС, за разликата над
присъдената сума от 2360.55лв. до претендираната в пълен размер от 4721.10лв.
и за периода от 03.01.2018г. до
02.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на исковата молба-03.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Считайки решението в
обжалваната част за неправилно, по изложените във въззивната жалба съображения,
се моли да бъде отменено и претенцията бъде уважена за целия период от 6
месеца, т.е. и за периода от 03.01.2018г.
до 02.04.2018г. включително. Претендира присъждане на сторените във
въззивната инстанция разноски, както и тези пред ВРС в пълен размер, съгласно
представените списъци по чл. 80 от ГПК.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от Община Варна, Район „Аспарухово“, с
адрес гр. Варна, ул. „Народни будители“, № 2, представлявана от
кмета Калина Димитрова Белмезова не е постъпил. В с.з. чрез юк М.К. оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. Моли се да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на разноски.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Предявени са искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Й.Щ.Н.. В
исковата си молба е изложил, че е работил в Община Варна, Район ”Аспарухово”
като „главен инспектор к-л по строителството” с място на работа „Дирекция
контрол и социално-икономически дейности”. На 03.10.2017г. му била връчена
заповед № 11/02.10.2017г., с която на осн. чл. 330, ал. 2, т. 8, вр. чл. 107а,
ал. 1, т. 2 от КТ трудовото му правоотношение е било прекратено. Като причина
за това било посочено, че в периода от 10.11.2008г. до 02.10.2017г. бил
управител на „Дийп кънстракшън” ЕООД, ЕИК *********. Счита,
че извършеното уволнение е незаконно, тъй като несъвместимостта следвало да е
налице към датата на уволнението. На 28.09.2017 г. обаче е прехвърлил
собствеността на притежаваните от него 50 дяла от „дружеството Дийп
Кънстракшън" ЕООД, избран е бил нов управител и е било взето решение за
заличаването му като управител и представляващ дружеството. Освен това за 2015 г. и за 2016 г. са били подадени в НОИ декларации
за икономическа неактивност на дружеството. При постъпването си на работа в
„Дирекция контролни и социално -икономически дейности" запознал кмета на
района за икономическата неактивност на притежаваното от него дружество.
Получил обяснение, че щом това е така, не било необходимо да подава уведомление
или декларация. Счита, че заеманата от него длъжност не е следвало да отговаря
на условията на чл. 107а КТ, за да е възможно прекратяването на трудовото му правоотношение,
на осн. чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ. При
прекратяване на прравоотношението счита, че е била нарушена и разпоредбата на
чл. 8 КТ, тъй като е бил третиран неравноправно по признак увреждане, тъй като
е ползвал продължителен отпуск, поради заболяване на бъбреците, а в последствие
и навяхване на крайник. Неравноправното му третиране е било налице и с оглед
обстоятелството, че в щатното разписание на кметство „Аспарухово” имало и други
лица, изброени от него поименно, които са управители, еднолични търговци,
неограничено отговорни съдружници в търговски дружества и др., но не са били уволнени
на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 във връзка с чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ. Иска
незаконното уволнение да бъде отменено, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, да
бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 4721,10 лева за
периода от 02.10.2017 г. до 02.04.2018 г., като БТВ за последния пълен
отработен месец е било в размер на 786,85 лева. Посочва, че от 10.10.2016 г. е полагал
труд по втори трудов договор извън установеното работно време по основния
трудов договор. Обезщетението му се дължи по прекратения трудов договор. Моли
за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът Община Варна, Район „Аспарухово”, чрез
кмет Калина Белмезова е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Навел е твърдения, че към
02.10.2017 г., когато е издадена заповедта за уволнение, Й.Щ.Н. е бил управител
на „Дийп Кънстракшън" ЕООД според
данните в ТР, като без значение е било обстоятелството, че фирмата не е
извършвала дейност, което дори не е било установено от ищеца. Посочва се, че щом
е била налице регистрирана фирма, на която е бил управител, са били налице условията
да се приложи разпоредбата на чл. 330, ал.2, т.8 КТ. В заповедта е било посочено
не само основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение, но и в
какво се изразява несъвместимостта. Настъпилите след уволнението факти, а
именно заличаване на ищеца като управител не са могли да бъдат взети предвид.
Такива се явявали и твърденията за неравноправно третиране: че в
администрацията са работили и други лица, извършващи търговска дейност. Моли се
исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че страните са били в трудово-правни отношения, като от
13.07.2015г. Й.Щ.Н. е заемал длъжността „главен инспектор к-л по строителството”
с място на работа „Дирекция контрол и социално-икономически дейности” в Район „Аспарухово“
при Община Варна.
Със заповед № 11/02.10.2017г. на кмета на Район „Аспарухово” е прекратено
трудовото правоотношение с Н., считано от 03.10.2017г., на осн. чл. 330, ал. 2,
т. 8, вр. чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ,
понеже е управител на „Дийп кънстракшън” ЕООД, ЕИК ********* от 10.11.2008г. до
датата на справката на 02.10.2017г. Получаването на заповедта е оформено при отказ от страна на Н. да се подпише,
удостоверено от двама свидетели. Считано от 27.04.2017г., с допълнително
споразумение от 27.04.2017г. основното трудово възнаграждение на Н. е увеличено
на 760.00лв.
Видно от служебна бележка рег. № РД16020650АС/21.09.2016г. , изд. от Община
Варна, Район „Аспарухово“, в увелрение, че Й.Щ.Н. *** на основен трудов договор
№ 18/13.07.2015г. като Главен инспектор „Контрол по строителството“.
С договор за продажба на дялове от 28.09.2017г. Й.Щ.Н. е продал на К. Й. Щ.
собствените си 50 дяла от капитала на „Дийп кънстракшън“, ЕООД, ЕИК *********,
а с решение от същата дата, обективирано в протокол на л. 11 от
първоинстанционното дело е приета като съдружник К. Й. Щ., на която Й.Щ.Н. ще
прехвърли собствените си 50 дяла от
„Дийп кънстракшън“, ЕООД, ЕИК *********, като досегашният управител ще
бъде заличен и в бъдеще търговското дружество ще се представлява от от новия
едноличен собственик на капитала К. Й. Щ.. Към 02.10.2017г Й.Щ.Н. все още е бил
управител на „Дийп кънстракшън“ ЕООД, според данните от ТР, а горните промени
са вписани на 05.10.2017г.
Според удостовереното от НОИ в писмо изх. № СИ-ИО-ИЗ-758/04.10.2017г. „Дийп
кънстракшън“ ЕООД ЕИК ********* е подала декларация за икономическа неактивност
№ 11708354. През 2016г. фирмата не е извършвала дейност и не е отчела приходи и
разходи.
Ищецът е представил доказателства за участието на свои колеги, като
съдружници в търговски дружества, управители и ЕТ.
Пред ВРС е изслушано заключение по допуснатата ССчЕ, дадено компетентно и
безпристрастно, неоспорено от старните и ценено от съда, вещото лице по
която-Д.Павлова е установила, вземайки
предвид платежните ведомости, че последният пълен отработен от Й.Н. до
уволнението му месец е м. 12.2016г. с 21 работни дни, когато е имал начислени
786.85лв. , от които 720.00лв. основна заплата, 21.60лв. допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и 45.25лв.- СБКО.
Видно от представеното по делото копие от трудовата книжка на Й.Щ.Н., след
02.10.2017г. , когато е вписано прекратяването на трудовото правоотношение на
осн. чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ,
последващи записи липсват. Същото е било установено от първоинстанционния съд в
последното о.с.з. на 05.01.2018г. след справка с оригинала, предоставен от
ищеца, както и от въззивния състав в о.с.з. на 14.08.2018г.
При така очертаните факти, ВРС е постановил решение № 208/19.01.2018г. по
гр.д. № 16940/2017г. на ВРС, с което е уважил исковете на Й.Щ.Н., насочени
срещу работодателя Община Варна, Район „Аспарухово“, с правно осн. чл. 344, ал.
1 т. 1 от КТ, с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 , вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ за сумата от 2360.55лв. за периода от 02.10.2017г. до 02.01.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от 03.11.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, като е
отхвърлил тази претенция за разликата над сумата от 2360.55лв. до
претендираните 4721.10лв., влязло в сила в уважената част на 25.05.2018г., след като определение № 1103/04.05.2018г.
не е било обжалвано.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Въззивната жалба касае произнасянето на ВРС в отхвърлителната част на
решение № 208/19.01.2018г. по гр.д. № 16940/2017г., относно исковата претенция
с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. След като е влязло в сила решението в частта
на иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, то искът с правно осн. чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е установен по основанието си-работникът
има право на обезщетение за незаконното си уволнение, при наличието на
останалите предпоставки за това: да не е започнал работа при друг работодател в
6-месечния предвиден от законодателя срок и ако установи претенцията си по
размер. Неоснователно е посоченото от процесуалния представител на въззиваемата страна-Община Варна, Район
„Аспарухово“ в с.з., че съдът и служебно следва да се произнесе по
допустимостта на първоинстанционното решение. Да, това е така, но само в обжалваната му част. Въззивният
състав няма компетентността да се произнася по влезлите в сила части на
първоинстанционното решение.
Ищецът, настоящ въззивник не е започнал работа при друг работодател, след
като в трудовата му книжка не е отразено и до приключване на устните състезания
пред ВОС на 14.08.2018г. това. Не следва да бъде взето предвид изявлението на
процесуалния представител на
въззиваемата страна-Община Варна, Район „Аспарухово“ в с.з., че при
преценката си съдът следва да има предвид изпълняваната от Н. към датата на
уволнението работа като управител на търговско дружество, имайки предвид „Дийп
кънстракшън“ ЕООД. Според данните от ТР, действително към датата на уволнението
Н. е бил все още управител на това дружество, но сключеният на 28.09.2017г.
договор и взето решение, обективирано в протокол от 28.09.2017г. са вписани в
ТР още на 05.10.2017г.
Не следва да бъде взето при преценката за основателност на исковата
претенция в обжалваната част и наличието на сключен с друг работодател трудов
договор за полагане на допълнителен труд. Видно, договорът № 2/10.10.2016г.,
сключен със „Сфера 2005“ ООД е такъв по чл. 111 от КТ, доколкото
продължителността на работното време от 4 часа е уговорено извън работното
време по основния трудов договор. Неоснователно е възражението на юк М.К.,***
не е бил уведомен за сключването. След изм. на чл. 111 от КТ с ДВ бр. 25/2001г.
съгласие на работодателя не се изисква. Достатъчно е да не е уговорено
противното в индивидуалния му трудов договор по основното правоотношение. Друго
уговорено в настоящия казус няма. Съгласно чл. 260 КТ
работник или служител, който работи по външно съвместителство, получава пълния
размер на трудовото възнаграждение за основната работа, както и възнаграждение
за работата по външно съвместителство, според уговореното между страните. При
това няма ограничения за броя на трудово-правните връзки (за разлика от
работата по основно трудово правоотношение, която може да бъде само една),
стига да са спазени разпоредбите на чл. 111, чл. 112 и чл. 113 КТ.
Следователно, при незаконно уволнение по някой от трудовите договори,
налице е увреждане, съизмеримо с пропуснатото брутно трудово възнаграждение по
прекратения трудов договор. В този случай няма значение, че останалите трудови
правоотношения са се запазили и по тях работникът или служителят е получавал
трудово възнаграждение, както и неговият размер. Осъществено е основанието за
търсене на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и неговият размер следва да се
определи по правилата на чл. 225, ал. 1 от КТ. В следствие незаконното уволнение
ищецът е претърпял вреда, която следва да бъде обезщетена с размера на пропуснатото
брутно трудово възнаграждение по прекратеното, в случая основно безсрочно трудово правоотношение
между страните по делото. /В този смисъл решение
№ 479/08.07.2010г. по гр.д. № 965/2009г. на 4-то ГО и решение № 43/03.02.2012г.
по гр.д. № 281/2011г. на 4-то ГО/.
Видно, ВРС е присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от
02.10.2017г. до 02.01.2018г., вероятно съобразявайки, че устните състезания по
първоинстанционното дело са приключили в с.з. на 05.01.2018г. Следвало е да
присъди обезщетението до тази последно посочената дата, но не е . Към момента
на приключване на устните състезания по въззивното дело-14.08.2018г. е изтекъл
целия 6-месечен срок, за който работодателят би могъл да отговаря за заплащането
на обезщетение поради незаконно уволнение на работника. Съдът е длъжен да се
съобрази в тази връзка с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, според която
следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Исковата претенция е
заведена за периода от 02.10.2017г. до 02.04.2018г. След като ВРС е присъдил
обезщетение, дължимо според нормата на 225, ал. 1 от КТ за 6-месечен срок само
за периода от 02.10.2017г. до 02.01.2018г., то работодяателят се явява задължен
и за остатъка-за периода от 03.01.2018г. до 02.04.2018г., както е поискано. В
какъв размер се дължи обезщетението?
Настоящият състав намира, че за тези три месеца следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на полученото от Й.Щ.Н. БТВ за последния пълен отработен
месец преди уволнението. Видно от заключението на вещото лице, изслушано пред
ВРС, на Н. е начислено по ведомост за м.12.2016г. основно трудово
възнаграждение в размер на 720.00лв.,
допълнително трудово възнаграждение от 21.60 лв. и СБКО от 45.25лв. или общо
786.85лв., БТВ обаче вещото лице е посочило в размер на 741.60лв.,
съобразявайки, че общият размер по ведомост съдържа и СБКО, което няма
постоянен характер, съгласно взетото от общото събрание на служителите в Район
Аспарухово на Община Варна от 14.03.2016г. решение, че се дължи в зависимост от
действително отработените дни и в случаите, когато се ползва платен отпуск, но
дните ползвани при временна неработоспособност се приспадат, както и
следователно при ползване на неплатен отпуск. СБКО следователно няма характера
на допълнетелно трудово възнаграждение с постоянен характер, по смисъла на чл.
17 от НСОРЗ. СБКО не следва да бъде включено в БТВ. За остатъка от 3 месеца за
периода от 03.01.2018г. до 02.04.2018г. следва да бъде присъдено обезщетение в
размер на 2224.80лв. /3м. по
741.60лв./.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено за разликата над
присъдените 2360.55лв. /3м. по 786.85лв./, в която част първоинстанционното
решение е влязло в сила, като необжалвано до 4585.35лв., сума явяваща се сбор
от 2360.55лв. и дължимата сума от 2224.80лв. за разликата до целия 6-месечен
период, включая този от 03.01.2018г. до 02.04.2018г. и в тази част претенцията следва да бъде
уважена. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено за разликата над
4585.35лв. до пълния претендиран размер от 4721.10лв. за пълния период от 6
месеца.
С оглед изхода на спора, Район Аспарухово към Община Варна следва да бъде
осъден да заплати допълнителна държавна такса от още 88.99лв. с оглед уважената част от иска с правно осн. чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ по първоинстационното дело, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК. Район „Аспарухово“ при Община Варна следва да бъде осъдена да
заплати допълнително и в полза на Й. Шерионов Н. разноски за първата инстанция
в размер на още 94.25лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
За въззивната инстанция Район „Аспарухово“ при Община Варна следва да
заплати на Й.Щ.Н. разноски в размер на сумата от 372.51лв., явяваща се част от заплатеното адвокатско възнаграждение
според договор за правна помощ и съдействие на л. 14 по делото, намален от съда
предвид направеното от насрещната страна възражение за прекомерност, с оглед
действителната фактическа и правна сложност на спора, определен от съда по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнагражденията, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. На осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК, Й.Щ.Н. следва да бъде
осъден да заплати на Район „Аспарухово“ при Община Варна разноски за въззивната
инстанция в размер на 5.75лв., представляваща
част от определен от съда по реда на чл. 23, ал. 1, т. 1, предл. последно от Наредба за заплащане на правната помощ размер
на юрисконсултското възнаграждение от цялото от 100.00лв., според отхвърлената
част.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 208/19.01.2018г. по
гр.д. № 16940/2017г. на ХII състав
на ВРС, в частта в която е
отхвърлена претенцията на Й.Щ.Н.,
ЕГН ********** ***, насочена срещу Община Варна, Район
„Аспарухово“, с адрес гр. Варна, ул. „Народни будители“, № 2, представлявана от
кмета Калина Димитрова Белмезова, за заплащане на обезщетение за оставане без
работа в следствие на незаконното уволнение
със заповед № 11/02.10.2017г. на кмета Блмезова, отменена с обжалваното
решение № 208/19.01.2018г.
по гр.д. № 16940/2017г.
на ХII състав на ВРС, за разликата над присъдената за периода от 02.10.2017г. до 02.01.2018г. сума от
2360.55лв. до сумата от 4585.35лв., дължима за целия период от шест
месеца-02.10.2017г. до 02.04.2018г., или за сумата от 2224.80лв., дължима за периода
от 03.01.2018г. до 02.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от датата на исковата молба-03.11.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Варна, Район „Аспарухово“, с адрес гр. Варна, ул.
„Народни будители“, № 2, представлявана от кмета Калина Димитрова Белмезова да
заплати на Й.Щ.Н., ЕГН ********** ***, допълнително
сумата от 2224.80лв., дължима за периода
от 03.01.2018г. до 02.04.2018г., представляваща разликата над присъдената за периода от 02.10.2017г.
до 02.01.2018г. сума от 2360.55лв. до сумата от 4585.35лв., дължима за целия
период от шест месеца-02.10.2017г. до 02.04.2018г., на осн. чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 208/19.01.2018г.
по гр.д. № 16940/2017г.
на ХII състав на ВРС, в
частта в която е отхвърлена претенцията на Й.Щ.Н., ЕГН ********** ***,
насочена срещу Община Варна, Район „Аспарухово“, с адрес гр. Варна, ул.
„Народни будители“, № 2, представлявана от кмета Калина Димитрова Белмезова, за
заплащане на обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното
уволнение със заповед № 11/02.10.2017г.
на кмета Блмезова, отменена с обжалваното решение № 208/19.01.2018г. по
гр.д. № 16940/2017г. на ХII състав
на ВРС, за разликата над сумата в общ
размер на 4585.35лв. до претендираната сума в общ размер на 4721.10лв. за целия
6-месечен период от 02.10.2017г. до 02.04.2018г., на осн. чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА Община Варна, Район „Аспарухово“, с адрес гр. Варна, ул.
„Народни будители“, № 2, представлявана от кмета Калина Димитрова Белмезова, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС допълнително сумата от 88.99лв., представляваща дължима държавна такса по
първоинстанционното дело, по иска с правно осн.
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна, Район „Аспарухово“, с адрес гр. Варна, ул.
„Народни будители“, № 2, представлявана от кмета Калина Димитрова Белмезова, да заплати на Й.Щ.Н., ЕГН **********
***, допълнително сумата от 94.25лв., представляваща разноски за
първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна, Район „Аспарухово“, с адрес гр. Варна, ул.
„Народни будители“, № 2, представлявана от кмета Калина Димитрова Белмезова, да заплати на Й.Щ.Н., ЕГН **********
*** разноски за въззивната инстанция в размер на 372.51лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Й.Щ.Н., ЕГН ********** ***,
да заплати на Община
Варна, Район „Аспарухово“, с адрес гр. Варна, ул. „Народни будители“, № 2,
представлявана от кмета Калина Димитрова Белмезова разноски за въззивната инстанция в размер на 5.75лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 17.08.2018г., съгласно
разпоредбата на чл. 315, ал. 2 от ГПК, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: