ПРОТОКОЛ
№ 79
гр. Бургас, 03.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Светла М. Цолова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора К. Ил. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600037 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 11.20 часа, поради участие на
членове от съдебния състав в разглеждане на ВНОХД №324/2024 г. и
ВНОХД № 45/2025 г., в същата съдебна зала.
За Апелативна прокуратура - Бургас се явява прокурор С.,
редовно призована.
Жалбоподателят подсъдим Х. Н. Б., се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. Е. М., който също се явява.
Частните обвинители О. И., А. И., Л. И., Ф. И. и А. И. , редовно
призовани, не се явяват. За тях се явява упълномощеният повереник адв. Р. К.
от АК – Разград.
Упълномощеният повереник адв. С. М. А., редовно призован, не
се явява.
Вещите лица проф. С. К., доц. Х. У. и и. М. , редовно призовани,
не се явяват.
1
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 3213 от 26.03.2025 г.,
подадена от и. К. М., в която посочва, че няма да се яви в днешното съдебно
заседание, тъй като на същата дата - 31.03.2025 г. е призован като експерт по
НОХД № 28/2024 г. на Окръжен съд – Русе. Посочва дати за месеците април,
май и юни, в които е ангажиран с явяване по други дела.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 3224 от 26.03.2025 г.,
подадена от д. В. У., в която същият заявява, че няма да се яви за днешното
съдебно заседание, тъй като другото вещо лице – С. М., е подало молба за
отлагане.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 3303 от 28.03.2025 г.,
подадена от проф. д.т.н. С. М. К., с която уведомява, че от 07.03.2025 г. до
09.04.2025 г. е в отпуск поради временна неработоспособност, за което
прилага болничен лист и моли при отлагане на делото да бъде призован за
друга дата, съгласувана с него.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Х. Б.: Съгласен съм днес да се разгледа делото.
Съдът намира, че законови пречки за даване ход на делото няма,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за
отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.
Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.
Съдът отправя покана към подсъдимия да даде обяснения по
делото, като му разясни правото, че може да откаже дава обяснения.
2
ПОДСЪДИМИЯТ Х. Б.: Желая да дам обяснения.
Не помня точно датата, но мисля, че беше 29.01.2020 г., когато
стана катастрофата. Тогава аз, баща ми и леля ми, бяхме ходили в Турция, в гр.
Чорлу на гости и се прибирахме в България. Пътувахме с моя бус „О. В.“. Аз
го управлявах. Движехме се след границата през ГКПП – Лесово, в посока
към Ямбол. По мои спомени, тогава беше тъмно. Ние минахме границата
около 19-20 часа и пътувахме по този път, който е от Лесово за Ямбол. Баща
ми седеше вдясно от мене, а леля ми седеше на задната седалка. Нямаше
движение по пътя, защото беше късно вечерта. В насрещната лента за
движение, която се пада вляво от мене, имаше спрени редица от камиони.
Имаше и слезли хора от камионите, които бяха зад камионите, те не бяха на
платното за движение. Те бяха между камионите.
Камионите бяха наполовина в лентата за движение и наполовина
извън лентата. Някои камиони бяха с включени габарити, други не бяха. Аз се
движех на къси светлини, тъй като в насрещната лента, както казах,
половината от нея беше заета от спрели камиони и имаше хора, които бяха
между тези камиони. Като има хора и камиони на габарити в насрещната
лента, няма как да се движа на дълги светлини.
От дясната ми страна имаше едно уширение на пътя, на което
имаше спрян голям камион. Той беше обърнат с предната си част в посока към
Лесово, т.е. в посоката, от която аз идвах. За пръв път го видях от около 50
метра. Там има лек завой на пътя и когато излизах от завоя, тогава видях
камиона. Камионът беше в уширението. Той беше извън моята лента, изцяло
беше в уширението. За пръв път видях камиона с отворена врата.
Пасажерската, т. е. дясната врата беше отворена. Видях човек откъм
отворената врата. Когато аз излязох от завоя, видях спрелия товарен
автомобил на уширението от дясната ми страна и видях, че дясната му врата е
отворена. В момента, в който видях отворената врата, видях също, че има
човек до камиона, като горната част на тялото на човека се закриваше от
отворената врата. Предполагам, че човекът е бил на платното, т.е. в лентата, в
която аз се движех, тъй като разстоянието между камиона и края на
уширението към моята лента беше около 10 см. Движех се с около 70 км/ч. Аз
продължих да се движа. Малко намалих скоростта, но продължих да се движа.
Изведнъж този човек изскочи пред мен, т. е. пред моя бус. Не мога да кажа със
сигурност дали човекът затвори вратата на камиона. Изведнъж изскочи пред
мен и го блъснах. Веднага натиснах спирачките и спрях. Ударът беше
едновременно с натискането на спирачките. Слязох от колата и отидох при
падналия човек. Дадох му първа помощ. Обадих се на линейка.
Спомням си, че разстоянието беше не повече от 50 метра, когато аз
възприех за първи път спрелия в уширението камион с отворената врата и
човека, който сигурно е слязъл от камиона. Всичко стана много бързо. Не съм
видял самото пресичане, което човекът започна. Ударът стана със средата на
3
предната част на моята кола. Ударът с човека стана в средата на моята лента.
Тъй като вратата на спрелия камион беше отворена и се намираше в моята
лента за движение, аз отклоних моя бус малко наляво, за да заобиколя вратата.
Едновременно видях отворената врата и човека, по-точно долната част на
тялото му. Това беше на около 50 метра пред моя бус, когато излизах от завой.
Не съм обърнал внимание какво има встрани от пътя извън уширението.
Съдът ПРЕДЯВЯВА на подсъдимия снимков материал от ДП №
28/2020 г. на РУ – Елхово, том 1, л. 88 и л.9.
ПОДСЪДИМИЯТ Х. Б.: На снимки № 10, № 11 и № 12, е заснето
разположението на моя бус след удара. След удара бусът не е местен. Малко
си спомням момента на удара. Не съм видял точно в кой момент и как този
човек е предприел пресичане пред моята кола.
На въпроси на прокурора.
ПОДСЪДИМИЯТ Х. Б.: Товарната композиция в уширението
беше на габарити. Не се сещам точно, но мисля, че този камион беше бял на
цвят. След удара, когато отидох да давам първа помощ на падналия човек,
тогава камионът от уширението изчезна. Той се е наредил в редицата от
тирове в другата, насрещната лента.
На въпроси на съда.
ПОДСЪДИМЯТ Х. Б.: Някои от камионите бяха с включени
габарити, други не. Нямаше друго осветление там.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
На въпроси на адв. К..
ПОДСЪДИМЯТ Х. Б.: Три часа преди катастрофата тръгнахме от
Чорлу, като спряхме само да пием кафе и да заредим колата. След границата
изминах някъде около един километър до мястото на катастрофата. След
бензиностанция „Лукойл“ стана произшествието. От границата до мястото на
катастрофата, другата лента за насрещно движение беше заета от спрели
камиони.
На въпроси на адв. М..
ПОДСЪДИМЯТ Х. Б.: На осветлението на фаровете на къси
светлини от моята кола видях камиона в уширението, отворената врата и
4
човека.
На въпроси на съда.
ПОДСЪДИМЯТ Х. Б.: Там има лек завой надясно. Излизайки от
завоя в зоната на осветяване на моите фарове, видях този камион, който беше
в уширението на габарити. Нямаше друго осветление, освен светлините на
моя автомобил, който беше на къси светлини.
Искам да уточня, че като говоря за завой, имам предвид, че не се
касае за завой в същинския смисъл на думата, а просто леко пътят се
отклонява надясно по посока на моето движение. Теренът там е равен.
Оказах първа помощ на пострадалия. Човекът тогава беше жив,
когато дойде линейката. Той падна по лице на платното и ние с баща ми го
обърнахме. Той беше паднал в средата на лентата. Човекът е тръгнал да
пресича лентата отдясно наляво по посока на моето движение.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата, освен да
разпитаме вещите лица, но вече Вие преценете.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. М.: Нямам доказателствени искания.
Съдът се оттегля на тайно съвещание в 11.52 часа.
Съдебното заседание продължава в 11.55 часа, в присъствието на
явилите се страни по делото – прокурор С., повереника на частните
обвинители адв. К., подсъдимия Х. Б. и неговия защитник адв. М..
Съдът ЗАПИТА страните, дали имат допълнителни въпроси към
вещите лица.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещите лица.
АДВ. К.: Нямам въпроси към вещите лица.
АДВ. М.: Аз считам, че няма някакво ново обстоятелство, които да
налага допълнителни въпроси към вещите лица.
С оглед становищата на страните, че нямат доказателствени
искания и при изрично изявление, че няма да имат допълнителни въпроси към
вещите лица, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, следва
да приключи съдебното следствие и да даде ход на съдебните прения, поради
5
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, намирам, че
атакуваната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Внимателният преглед на извършената от
първоинстанционния съд процесуална дейност и изложените от него мотиви
към присъдата, разкриват обаче неточно изпълнение на задълженията му като
основна съдебна инстанция при решаване на настоящия спор. Допуснатите
нарушения на процесуалните правила се изразяват в неясната и
противоречива воля на съда при постановяване на присъдата и изложените
мотиви към нея, което от своя страна обуславя извода, че като цяло
вътрешното убеждение на първостепенния съд по правно релевантните факти,
е изградено в противоречие с изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 от
НПК.
Правото на съда да взема решението си по вътрешно убеждение е
суверенно, но като вид логическа дейност то следва да се основава на
обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото
и на доказателствени материали, събрани и проверени по изискуемия от
процесуалния закон ред. Необходимостта от излагане на изрични, ясни и
задълбочени съображения по въпросите, посочени в чл. 301 от НПК, гарантира
възможността горната съдебна инстанция да извърши проверка на
направената оценка на доказателствените средства относно тяхната
достоверност и правилно тълкуване на съдържанието им, както и да направи
обоснован извод за наличието или липсата на логически или юридически
грешки при осъществяване на дейността по решаване на спора.
На базата на установените по безспорен начин факти, съдът е
направил обоснован и законосъобразен извод, че с гореописаното деяние
подсъдимият Х. Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците
на състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
За да направи този извод, окръжният съд е приел, че подсъдимият Б. при
управление на МПС - лек автомобил марка „О. В.“, е нарушил разпоредбите
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, и именно по този текст е осъдил подсъдимия, видно от
присъдата. Впоследствие в мотивите към присъдата съдът подробно е
изложил, че нарушението е по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което задължава водача на
МПС при избиране на скоростта на движение да се съобрази с характера и
6
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде
в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Впоследствие, като извод в мотивите на присъдата, в заключение
отново е посочено, че е нарушена нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Така описаните действия на подсъдимия в диспозитива на
присъдата, не са правилно установени на базата на доказателствената
съвкупност и неправилно квалифицирани като нарушение по разпоредбата на
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, тъй като в съобразителната част на мотивите ясно се
коментира нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДП. Двете алинеи на чл. 20 от ЗДвП,
отнасящи се до задължението за непрекъснат контрол на превозното средство
и за управление със съобразена скорост, са взаимно изключващи се, тъй като
деецът не би могъл да извърши с едно деяние едновременно нарушения по
всяка една от двете разпоредби. В първия случай за самостоятелно нарушение
е определено невладеенето на автомобила, а във втория нарушението е
свързано с режима на скоростта. Съдебната практика в тази насока е
достатъчно ясна.
В случая не е ясна волята на съда, на базата на обективните факти
и вътрешно убеждение, какъв извод следва по отношение нарушението на
правилата за движение, които е допуснал подсъдимият. В случая е налице
противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите към нея, което се
явява съществено противоречие, тъй като не става ясно каква е
действителната воля на съда, но това съществено процесуално нарушение е от
категорията на поправимите, като следва делото се върне за ново разглеждане
от друг състав на окръжния съд.
Предвид, че е налице практика в насока, че въззивната инстанция
може да поправи това нарушение със своя акт, то алтернативно, ако не
приемите доводите ми за връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на окръжен съд, алтернативно моля и следва да потвърдите
осъдителната присъда, поради следните аргументи:
Напълно обосновано е прието от първоинстанционния съд, че
подсъдимият Х. Б. е осъществил състав на престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“
от НК, като е нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
От установената по безспорен начин фактическа обстановка се
установява, че пътният участък макар и намиращ се извън населено място, се е
характеризирал с множество спрени товарни автомобили, близо 6 км. колона
се е била образувала, като тези автомобили са били позиционирани и почти са
заемали цялата насрещната пътна лента, съответно имало е шофьори, които са
били извън товарните си автомобили, които се явяват пешеходци и това би
следвало да даде индикация на подсъдимия, да намали скоростта на
управлявания от него автомобил. Друга опасност на движението и приемащо
се като препятствие и опасност, се явява и товарният автомобил
позициониран в отбивката, така нареченото уширение, по посока на
7
движението на подсъдимия, като предницата на автомобила е била с лице към
управлявания от подсъдимия автомобил. Следва се има предвид и факта, че от
доказателствата по делото се установява, че пострадалият не е разговарял със
свидетеля Е. Т. от към шофьорската му страна в близост до банкета. Напротив,
това се установява и от тройната автотехническа експертиза, че той е
разговарял от към страната на пътното платно, като вратата на товарния
автомобил намиращ се в уширението, е била отворена и е навлизала в
пространството на пътното платно. Дори от свидетелските показания на
пътуващите с подсъдимия свидетели посочват, че са преминавали като през
тунел. В днешно съдебно заседание подсъдимият също потвърждава, че е
имало автомобили, шофьори, които са излезли от товарните автомобили, т.е.
имало е интензивност на пътя.
Това обаче не е дало никаква основание на подсъдимия да намали
скоростта, като същата е продължавала да бъде 70 км/ч. Самия той е видял
отворената врата на товарния автомобил, която е достатъчно видима, както
днес се уточни – „бяла на цвят“, достатъчно видима и голяма и би следвало
това да даде също индикации да намали скоростта, да се съобрази с
цялостната пътна обстановка, която, както посочих, е била интензивна и
напълно обосновано първоинстанционният съд е посочил, че интензивността
на движението в този пътен участък е такава, че опасността за движението е
възникнала не в момента на появяването на пострадалия пешеходец на
пътното платно, а в един предходен момент и това е основание подсъдимият
да намали скоростта и да избере такава, която да му позволява да наблюдава
всеобхватно пътя и съответно да се съобразява с поведението на останалите
участници в движението.
Несъобразявайки се именно с тази натовареност на пътя, която да
го мотивира да намали скоростта и да избере подходящата, даваща му
възможност за ефективна реакция, той е нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДВП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. И..
Действително ПТП е настъпило при сериозно съпричиняване, тъй
като пострадалият без да се огледа, не на пешеходна пътека, внезапно е
изскочил на пътното платно, също не се е съобразил с пътната обстановка, но
отново вина за настъпилата смъртта на пострадалия има и подсъдимия, тъй
като преминавайки през конкретния пътен участък с изцяло заето платно за
насрещно движение от спрели товарни композиции, намиращи се в близост до
платното за движение водачи на тези композиции, не на последно място
отворената врата на кабината от към платното за движение и пострадалия
застанал зад вратата, съчетано с нощното време и включени габарити на
товарните композиции, всичко това следва да бъде прието като предвидимо
препятствие и да даде основание на подсъдимия да намали скоростта си на
движение, подходяща за тази пътна обстановка. Както са посочили
експертите, следвало е да избере по-ниска скорост в рамките на 49 км/ч, като
тази скорост би му позволила да избегне удара и сблъсъка с пострадалия.
8
Предвид изложеното до този момент, намирам, че подсъдимият Х.
Б. от обективна и субективна страна е осъществил коментираното
престъпление и причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия А. И. и
същото е в пряка причинна връзка от неправомерното деяние на подсъдимия.
По отношение на наказанието.
Спрямо подсъдимия са налице смекчаващи вината обстоятелства.
Същия не е неосъждан, с положителни характеристични данни, демонстрирал
е критичното си отношение. При индивидуализация на наказанието са били
отчетени всички обстоятелства от значение за размера му, без някои от тях да
са надценени за сметка на останалите.
При така изложеното до тук, намирам, че напълно правилно
първоинстанционният съд е наложил наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства. Реализираното престъпление не изключва прилагането
на условно осъждане. Значимостта на специалната превенция е изведена в
текста на чл. 66, ал. 1 от НК чрез думите "и преди всичко за поправянето на
осъдения". Следователно, нито многобройността на пътните инциденти,
завършили със смърт, нито значими обществени дела по сходни казуси, могат
да препятстват приложението на условното осъждане за подобен род
непредпазливи престъпления. Страхът от ефективно наказание не е условие за
пресичане на пътнотранспортните инциденти в страната. Изложеното се
изтъква и с оглед осмисляне на генералната превенция.
Предвид изложеното до този момент, Ви моля алтернативно да
потвърдите първоинстанционата присъда, ако не приемете моите
първоначални доводи за процесуални нарушения и на основание чл.338 от
НПК да потвърдите присъдата, като обоснована, законосъобразна и правилна.
Моля в този смисъл да се произнесете с Вашия акт.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло казаното
от държавното обвинение, с доуточнение досежно разликата в диспозитива и в
мотивите на съдебния акт. Тази грешка считам, че може да бъде поправена от
Вас, като вземете предвид, че още на 30.05.2024 г. обвинението, към което е
привлечен да отговаря подсъдимия Б., през цялото време е ставало въпрос
само за несъобразена скорост. Така че в какво се защитава той, му е било
известно още от момента на привличането му в качество на обвиняем. Едва в
диспозитива на присъдата се посочва тази първа алинея от чл.20 от ЗДП, която
макар и да няма термин „фактическа грешка в присъдата“, е ясно, че тя се
дължи при грешка в изписването в съдебния акт. За това, Ви моля да не
уважавате първото искане на прокуратурата за връщане на делото, тъй като в
момента сме изправени пред една изцяло изяснена фактическа обстановка и
пред един безпорочен съдебен акт, с първата забележка за грешката в
цифровото изражение, защото не е записано и в диспозитива на присъдата
какво точно представлява първата алинея на чл. 20 от ЗДвП.
9
Иначе всички останали доводи, изложени от прокуратурата, като
вземем включително за съпричиняването и за това, че след като е слязъл при
пострадалия, той се е обадил на 112 и се е опитал да помогне, и пострадалият
е бил още жив, всъщност допълнително може да се отчете това, че самата
обстановка, която е трябвало да съобрази, не е инцидентна. Това са състояния
точно за този контролно пропускателен пункт, които много често се случват и
очевидно на липса на опит като водач - само две години и половина или по-
малко, подсъдимият е бил водач и времето, което е управлявал – три часа, в
тъмната част на денонощието, може би са онези причини и условия,
способствали за това той да отклони вниманието си точно в най-
неподходящия момент. Но, при всички случаи е следвало да се съобрази с това
и тези факти ние се опитахме още от самото начало да изведем и едва
тройната експертиза успя да убеди съда в правотата на изложеното.
Не следва да се кредитира частта от обясненията на жалбоподателя
досежно наличието на завой. Има достатъчно данни и от огледа и в
експертизите, че участъкът е прав, равен, сух асфалт и т.н.
Другото, когато според мен е специфично, че когато вещите лица
коментират осветеността на фаровете на къси светлини, на десния фар те
дават около 70 метра, като в крайните 70 метра фаровете са на точка нула, т.е.
осветеността точно на нивото на асфалта и колкото повече се приближава
автомобилът, толкова повече осветеността се надига. Т.е. той първо трябва да
е видял долната част на пешеходеца и едва тогава отворената врата. Но, така
или иначе тези наши разсъждения нямат решаващо значение. Важното е, че
първоинстанционният съд е успял изцяло да установи правилната фактическа
обстановка, която днес се потвърждава от дадените обяснения. За това
споделям както мотивационната част за фактическата обстановка, така и
мотивите за наказанието. Моля да потвърдите присъдата на Окръжен съд –
Ямбол.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, аз изцяло поддържам
становището на прокурора за наличието на процесуални нарушения, водещи
до връщане на делото за ново разглеждане на Ямболски окръжен съд, като към
тях ще добавя и още няколко.
Считам, че при действителното изграждане на фактическата
обстановка, първоинстанционният съд не е направил пълен и подробен анализ
на всички доказателства, за да обоснове правните си изводи, изложени в
мотивите на присъдата. Така например, съдът приема, че единственият и
безспорно установен факт е, че ударът е настъпил от управлявания от
подсъдимия Б. лек автомобил - микробус „О. В.“.
Нямаме обаче никакви обективни данни, къде е бил пострадалият
пешеходец непосредствено преди удара. Именно поради това и вещите лица
дават два варианта. Единият вариант е, че той е бил до дясната врата на
10
паркирания вдясно за насрещното движение товарен автомобил. Другият
вариант е, че, той е бил от другата страна, от страната на шофьора и е
разговарял с него през неговата врата. В тази насока съдът само в няколко
реда е изложил защо приема първия вариант, че пострадалият е бил до
дясната врата на товарния автомобил. Отхвърля първия вариант и показанията
на свидетеля В. А., тъй като според вещите лица той не е могъл да види това,
за което говори в своите показания, че пострадалият е преминал пред кабината
на товарния автомобил и е отишъл да шофьорската врата, и е разговарял, и се
е връщал на платното преди удара. За това и съдът въз основа на
заключенията на вещите лица приема, че той е бил до дясната врата на
товарния автомобил непосредствено преди удара.
Относно това обаче, дали подсъдимият е могъл да го види
приближавайки товарния автомобил и кога е осветил тази част от платното за
движение, ние нямаме данни дали докато е разговарял с водача на унгарския
товарен автомобил, пострадалият е бил на платното или е бил стъпил на някое
от стъпалата към кабината и вече да е слязъл на платното непосредствено
преди да тръгне да пресича.
Затова и няма как да приемем, че той първо бил осветил с
фаровете си ниската част, т.е. платното за движение и първо да види
пострадалия и след това да види вратата. Освен това, както заяви подсъдимият
днес в обясненията си, самият товарен автомобил и обстоятелствата около
него, отворената врата и пострадалия, той е видял от около 50 метра, поради
наличието на някакъв завой или извивка на пътя. Колкото и да е лека тя, явно
му е пречела да възприема пътната обстановка напред. И ако действително в
този момент той е видял спрелия товарен автомобил и отворената врата и
наличие на пешеходец, което за него е препятствие на пътя, за да предприеме
някакви действия в разстоянието от тези 50 метра, той не би могъл да
предприеме нищо, което да предотврати удара, тъй като според вещите лица
опасната му зона е 61.56 метра. Т.е. считам, че в случая за този настъпил удар
подсъдимият няма абсолютно никаква вина.
Дали наличието на товарни автомобили в насрещната лента,
спрели частично на пътното платно, частично на банкета, са били за него
препятствие и опасност на пътя, аз считам, че не са били такива. Според мен
пътната обстановка в този час и на това място не е била интензивна, както
изтъкна представителят на обвинението. Напротив, според мен тя е била
много летаргична или вяла, тъй като не е имало никакво движение, нито на
пешеходци по платното за движение, нито други автомобили срещу
подсъдимия или в неговата посока. Не е имало шофьори на товарните
автомобили около тях по пътното платно. Ако е имало такива, те са били
между камионите. Освен това, в насрещната лента считам, че те за него не са
представлявали опасност.
Относно това, дали пешеходецът ако е бил забелязан по-рано от
подсъдимия вдясно на банкета или до отворената врата на товарния
11
автомобил, би бил опасност на пътя и какви действия е можел да предприеме
подсъдимият, вещите лица обясниха много добре и този вариант, който те
приемат за по-вероятен. Според проф. К., наличието на пешеходец извън
платното за движение, който обаче не е предприел никакви активни действия
да предприеме някакво пресичане, представлява опасност на пътя, но не е
непосредствена, тъй като и това не задължава водача той да предприеме
някакви действия по спиране. Единствено и само следва да намали скоростта с
оглед ако пешеходецът предприеме пресичане, за да може да спре и да
предотврати удара. Но, колкото повече се приближава към пешеходеца
водачът, толкова повече той трябва да намалява скоростта и дори в последния
момент ако пешеходецът тръгне да пресича, удар пак би бил настъпил. Така че
няма как той да е пешеходец извън платното, на банкета, той да има такова
поведение, че да продължи, т.е. би трябвало да спре. Ето защо считам, че в
момента, в който е видял пострадалия на около 50 метра, той вече не е могъл
да предприеме абсолютно никакви действия, с които ефективно да
предотврати удара. Явно пострадалият се е обърнал рязко и е предприел
пресичане, без с нищо преди това да подсказва поведението му, че предстои
да излезе на пътното платно пред автомобила на подсъдимия.
В този смисъл, аз считам, че присъдата е неправилна.
Подсъдимият няма никаква вина за настъпилото произшествие, поради което
искането ни беше да отмените присъдата на първоистанционния съд и да
постановите решение, с което да го признаете за невиновен и да го оправдаете
изцяло.
Ако не приемете тези доводи, искането ни също е за връщане на
делото на първоинстанционния съд, тъй като освен поради посочените
процесуални нарушения от прокурора, аз считам, че има и други. Това е
незадълбоченият анализ, който води и до необоснованост в постановения
съдебен акт. Така например на лист 6, съдът сочи защо не кредитира
показанията на единия водач В. А., а защо приема показанията на свидетеля Е.
Т., който е шофьор на унгарския ТИР и сочи и свидетеля Х. Б.. Такъв свидетел
по делото няма. Х. Б. е подсъдимият по делото и той не е давал обяснения в
това си качество. Така че вещите лица също твърдят, че няма обективни данни
какво е било неговото положение преди удара и неговото поведение, къде е
бил той спрямо посоката на движение на подсъдимия.
Относно наложеното наказание, съдът правилно е преценил, че
следва ако го признае за виновен, да му наложи наказание под минималния
размер. По отношение обаче на наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“ в срок от една година, съдът не е изложил никакви съображения.
Посочил е само, че наказанието следва да бъде в този размер, тъй като така ще
се постигне генералната и специална превенция и нямаме никакви данни защо
приема точно този довод, а не по-малко или повече.
При всички тези неизяснени обстоятелства, аз ще Ви моля да
отмените присъдата, ако не го признаете за невиновен, да отмените присъдата
12
и да върнете делото за ново разглеждане отново на първата инстанция, от
стадия на съдебното заседание.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ Х. Н. Б.:
Поддържам изцяло казаното от моя защитник. Нямам какво да добавя.
Поддържам и казаното в днешното съдебно заседание при разпита ми в
качеството ми на подсъдим.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Х. НАЗИВОМ
Б.: Мисля, че не съм виновен и искам да бъда оправдан.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 12.25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13