Определение по дело №518/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№        781                                  27.02.2020 г.                                 Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                   мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело № 518 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение №15 от 17.01.2020г. по гр.д.№1052 по описа за 2019г. на РС- Несебър са наложени мерки за защита на Л.В.П., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, срещу домашно насилие, осъществено на 04.11.2019г. от М.Д.П. с ЕГН **********, с настоящ адрес:***, с която същият е бил във фактическо съпружеско съжителство, като М.Д.П. е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу Л.П. и ѝ е забранено да доближава Л.П., местоработата и местата му за социални контакти и отдих, както и адреса му на местоживеене, на разстояние не по-малко от 100 метра, за срок от 12 месеца. С решението е наложена глоба на М.Д.П. в размер на 200 лева. Същата е осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 80 лв. Издадена е заповед за защита.

Решението е съобщено на страните на 17.01.2020г. в съдебно заседание и е връчено на същата дата лично на Л.П., а на М.П. чрез адв.С.Ч..

В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от М.Д.П., чрез адв.С.Ч., с която решението е обжалвано изцяло. На първо място са изложени доводи за недопустимост на решението, тъй като делото не било подсъдно на сезирания съда. От служебната справка от НБД Население безспорно било установено, че П. е с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***. Поддържа тезата, че за местната подсъдност по ЗЗДН съдът следи служебно. Цитира практика в този смисъл. Излага оплаквания, че въпреки изричното възражение на ответника относно местната подсъдност, съдът е оставил същото без уважение и е разгледал делото при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството пред него. Затова моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да бъде изпратено на местно компетентния съд.

На следващо място са развити оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания акт. Липсвали безспорни доказателства, установяващи осъществен от въззивницата спрямо въззиваемия акт на насилие на дата 4.11.2019г. Мотивите на съда били крайно неаргументирани и неотговарящи по съдържание на нормите на закона, като от тях не можело да се установи как и въз основа на какъв анализ съдът достигнал до извода, че е налице осъществен акт на физическо и психическо насилие от страна на въззивницата спрямо въззиваемия, а освен това не били обсъдени възраженията на П. и процесуалният ѝ представител. Анализирани са подробно събраните по делото доказателства, като е направено заключение и е изведено заключение, че са налице голословни твърдения на П. в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, които не обуславят несъмнен извод за осъществен спрямо него от страна на въззивницата акт на домашно насилие, още повече, че същите не са конкретизирани по време, дата и място, нито били доказани в хода на делото.

Изложено е и оплакване, че предвид неяснотата относно местоживеенето на П., както и за наличието на трудово правоотношение между него и собственика на зеленчуков магазин в гр.Несебър, ул.“Дюните“ № 12, както и предвид данните, че постоянният му и настоящ адрес ***, то издадената заповед за защита не следвало да ограничава правото на въззивницата да се придвижва свободно и посещава търговските обектив гр.Несебър, кв.“Младост“, включително посочения магазин.

При условията на евентуалност моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а вместо него да се постанови ново, с  което молбата за защита бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Въззиваемият Л.В.П. не е подал писмени възражения в в законоустановения срок.  

На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.267 от ГПК,  Бургаският окръжен съд                

                           

О П Р Е Д Е Л И :

 

 ВНАСЯ  делото за разглеждане в открито заседание на 09.03.2020г. от 10,00 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.

ДОКЛАДВА въззивната жалба, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                    

 

                                            2.