Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
08.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на тринадесети октомври през две хиляди
и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа гр.д. №16926 по описа на СГС за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба
на „Б.Д.“ ЕАД със седалище и адрес на управление *** представлявана от В.С.и
Д.Н. – ИД чрез пълномощник М.Д. срещу З.А.Й. ЕГН ********** и К.Й.Й. ЕГН ********** ***, с която по реда на чл. 422 от ГПК са предявени обективно съединени при условията на кумулативност
установителни искове с правно основание чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД
и чл. 58 ал. 1 т. 1 от Закона за кредитните институции във вр. с чл. 78 от ЗЗД,
за признаване за установено по отношение на кредитора Б.Д. ЕАД, че ответниците дължат по силата на Договор за кредит от
31.08.2007г. следните суми: главница – 57 162,96лв., договорна лихва –
34 324,69лв. за периода 05.11.2012г. до 19.09.2018г., заемни такси –
1357,44лв., законна лихва, считано от 20.09.2018г. до окончателното погасяване
на задължението, разноски – 1861,70лв. държавна такса и 50лв. юк възнаграждение. Претендира разноски в настоящото и
заповедното производство.
Исковете са предявени след издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК в полза на ищеца – заявител в
заповедното производство по гр. дело № 61858/2018г. на СРС, и възражение от
ответниците – длъжници в заповедното производство.
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД твърди, че е предоставил на
ответниците З.А.Й. и К.Й.Й.
банков кредит с договор от 31.08.2007г., в размер на 60 000лева за срок от
360 месеца, считано от 04.09.2007г. Била уговорена лихва, формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит и надбавка от 1,9 пункта за първите три
години, а за останалия период лихва, формирана от базов лихвен процент и
надбавка, които към датата на сключване на договора били съответно 3,69 % БЛП и
4,60 процентни пункта надбавка. За обезпечение на договора за кредит в полза на
банката кредитор била учредена договорна ипотека върху недвижим имот –
апартамент №7 в гр.Своге жк.„********. Ищецът твърди,
че ответниците като кредитополучатели допуснали забава в плащанията по кредита,
поради което банката обявила вземането си по кредита за предсрочно изискуемо.
За дължимите суми, по искане на банката кредитор на основание извлечение от
сметки, била издадена заповед за изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК, срещу която
заповед е подадено възражение от ответниците.
Ответниците З.А.Й.
и К.Й.Й. оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че съгласно
погасителния план към договора за кредит, погасяването на кредита е следвало да
става на равни месечни анюитетни вноски в размер на
344,07лв. през първите 36 месеца след датата на усвояване на кредита и 444,87лв. през останалия период на кредита.
Въпреки това Банката изменила месечната анюитетна
вноска. От тогава до обявяване на кредита за предсрочно изискуем вноската била
променена многократно. Едностранно била увеличена лихвата по кредита, като от
първоначално договорена за първите 36месеца 5,59%, след датата на усвояване на
кредита тя била увеличена. След изтичане на тригодишния период, лихвата била
изменена едностранно от ищеца, като вместо 8,29% е била в увеличен процент.
Ответниците твърдят, че само няколко вноски били платили в размер, съответстващ
на погасителния им план. Според тях едностранното определяне на вноската е било
въз основа на неравноправни нищожни клаузи от Договора и от Общите условия. Не
са били налице условия за вдигане на базовия лихвен процент. Излагат доводи в
тази насока. Оспорват исковете и със следните възражения:
1.възражение за погасяване на вземанията по
договора за кредит, поради изтекла погасителна давност след обявяването му за
предсрочно изискуем на 07.12.2011г. като твърдят, че по реда на чл.417 ГПК било
образувано ч.гр.д.№21804/2013г. по описа на СРС с предмет процесния договор за
ипотечен кредит от 31.08.2007г., по което дело издадената заповед за изпълнение
и изпълнителен лист били обезсилени с определение, влязло в сила на
06.09.2014г.С този акт, давността по чл.110 ЗЗД не се смята за прекъсната.
2.възражение за ненастъпване на предсрочната
изискуемост на кредита, с твърдение за неуведомяване за предсрочната
изискуемост. Твърди се, че уведомленията, връчени от ЧСИ Р.М.са ненадлежно
връчване, тъй като било недопустимо изявлението на банката за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита да бъде връчвано на длъжника чрез частен
съдебен изпълнител, който имал правомощия за връчване само при образувано при
него изпълнително дело, като в случая към момента на връчване такова липсвало.
В случай, че се приеме уведомлението за редовно, то се прави възражение, че
банката не е дала достатъчен срок преди да упражни правото си за предсрочно
връщане на сумата.
3.възражение с оспорване твърдението на ищеца
за изпадане на кредитополучателите в забава, и становище за неравноправност на
клаузи в договора и общите условия на банката кредитор – чл.7, чл.11, чл.12, чл.14 от Договора, и
т.9.1, т.9.4, т.20.1, т.20.2, т.20 т.3, т.25.2, т.25.3 от Общите условия;
4.възражение за прихващане с твърдяно от
ответниците вземане срещу ищеца в размер на 5000 лева, от които 4500 лева
недължимо платени според ответниците суми за лихва на основание смятани за
нищожни клаузи, и 500 лева недължимо платени според ответниците суми за банкови
такси, с твърдение за нищожност на клаузи от договора за кредит.
Банката
ищец е взела становище по писмения отговор на ответниците. Оспорва твърденията
им. Твърди, че на 10.09.2007г., на 02.04.2008г. и на 21.10.2008г. Комитетът по
управление на активите и пасивите на Б.Д. ЕАД взема решение за промяна на
базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по
подходящ начин. Съгласно т.25.3 от ОУ на договора, промяната може да бъде
извършена само при наличие на някое от следните условия, а именно: при изменение на от поне 1% за месец на
стойностите на LEONAIA,
EURIBOR, LIBOR при изменение на валутния курс, индекса на потребителските
цени, при въвеждане на рестрикции от страна на Народната банка върху банковата
система и/или върху Банка ДСК, промени в нормативните актове, както и
регулациите на БНБ, засягащи функционирането и изискванията към банките,
съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване
на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите. С
така извършената промяна на БЛП договорената по кредита лихва е била увеличена
на 10.09.2007г. с 1,5%, на 02.04.2008г. с 0,5% и на 21.10.2008г. с 1%. Твърди,
че за така извършената промяна кредитополучателите са били редовно уведомени
съгласно ОУ, а именно чрез поставяне на съобщения на видно място в салоните на
Банката. На 10.09.2007г. съгласно решение на КУАП лихвения процент по кредита е
станал 6,09% като месечната вноска е променена от падежна дата 04.12.2007г. на
363,41лв. Вноски на падежни дати от 04.10.2007г. до 04.05.2008г. били внасяни
на падежни дати. На 02.04.2008г. съгласно решение на КУАП лихвения процент по
кредита е станал 6,59% Месечната вноска е променена от падежна дата
04.05.2008г. на 382,78лв. Вноска за падежна дата 04.06.2008г. била внесена с 22
дни закъснение. Вноска за падежна дата 04.09.2008г. била внесена на падежна
дата. Вноска за падежна дата 04.10.2008г.
била внесена с 13 дни закъснение. На 21.10.2008г. съгласно решение на КУАП
лихвеният процент по кредита станал 7,59% и месечната вноска била променена на
422,40лв. Ищецът описва закъсненията в плащането на вноските от страна на
ответниците като оспорва твърдението им, че са заплащали в срок дължимите
вноски по кредита и че не са изпаднали в забава като неверни. Твърди, че на
05.09.2018г. след надлежното уведомяване на длъжниците, кредитът е бил
прехвърлен в статут на предсрочно изискуем. Поддържа законосъобразно
едностранно увеличение на лихвата по кредита, като предвидено в договора и ОУ.
Оспорва твърдяната недействителност на посочените от ответниците клаузи в
договора и ОУ.
Ищецът поддържа, че предсрочната изискуемост
на кредита е била редовно обявена на ответниците и е от дата 05.09.2018г. Сочи,
че с определение на СРС от 13.08.2014г. са били обезсилени издадените ЗНИ и ИЛ
от 2013г., като кредитът е бил преизчислен и с възстановен статут Редовен, при
което обявената автоматично предсрочна изискуемост от 07.12.2011г. е отпаднала
и са били взети счетоводни операции за коригиране на дълга и сторниране на
суми. Твърди, че са правени опити за доброволно уреждане на дълга, което било
отразено в Протокол от 17.05.2012г. и писмо №08-00-01-562014 на Банка ДСК, които
са представили ответниците. Оспорва възражението за давност с твърдение, че
давността започва да тече от деня, в който е станало изискуемо - от
05.09.2018г.
Със депозиран отговор ответниците оспорват
възраженията на ищеца.
Безспорен
между страните е факта за наличието на договор за ипотечен кредит от 31.08.2007година,
по силата, на който кредитополучателите Й.са получили сумата от 60 000лева.
Безспорно е усвояването на сумата по кредита. Същият е бил предоставен със срок
на издължаване от 360 месеца, считано от 04.09.2007г. по силата на договора
кредитополучателите заплащат първоначална лихва за период от три години,
формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавката е в размер
на1,9% пункта. За останалия период заплащат лихва, формирана от БЛП и надбавка,
която може да бъде намалена с отстъпка съгласно условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „Уют“. Към датата на сключване
базовият лихвен процент е 3,69%, а стандартната надбавка е в размер на 4,60%.
За обезпечение на отпуснатия кредит била учредена договорна ипотека върху
недвижим имот, представляващ апартамент №7, находящ се в гр.Своге, жк.“*********.
Приложени
са по делото ч.гр.д.№21804/2013г. и ч.гр.д.№ 61858/2018г. по описа на СРС, от
които се установява следното. На 18.05.2013г. Б.Д. ЕАД е депозирало заявление
по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу З.Й. и К.Й. за суми в размер на – главница 57 767,12лв.; договорна лихва
- 9 717,38лв. от 29.09.2011г. до 17.05.2013г.,санкционна лихва –
7 633,14лв. от 21.01.2012г. до 17.05.2013г. и законна лихва от
18.05.2013г. до изплащане на вземането, както и заемни такси 95лв. Банката се е
позовала на неизпълнение на Договор за ипотечен кредит от 31.08.2007г. поради
забава в плащанията над 90 дни, вследствие на което кредитът става предсрочно
изискуем съгласно т.20.2 от ОУ. СРС е издал заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист на 28.05.2013г. по образуваното заповедно
производство. С определение от 13.08.2014г. съдът е обезсилил последните поради
това, че заявителят не е предявил в срока по чл.415 ГПК иск за установяване на
вземанията си.
От
приложения Протокол от 17.05.2012г. се установява, че страните са провели среща,
на която е било обсъдено състоянието на кредитите на ответниците. Установява
се, че към тази дата имат три потребителски кредита, два ипотечни и една
кредитна карта, като почти всички са със забавени плащания с изключение на
потребителски кредит №12677682 на К.Й.. Било постигнато споразумение, по силата
на което ответниците се задължили в срок от три месеца от датата на протокола
да внесат необходимата сума за пълно погасяване на задълженията по двата
ипотечни кредита. Като през този период ще започне процедура за
преструктуриране чрез обединяване на изискуемата кредитна карта и потребителски
кредит с титуляр К.Й. и процедура по
заместване в дълг от З.Й. по потребителски кредит №18097430, отпуснат на
26.01.2010г. с остатък 10 691,91лв. с титуляр А.Б.Б./починал/
на който Й. е дъщеря.
От
приложеното писмо №08-00-01-562014/30.11.2012г. на Банка ДСК до ответниците се
установява, че то е в отговор на тяхно искане и се сочи, че поетия ангажимент
със споразумение от срещата на страните от 17.05.2012г. не е изпълнен. На
24.08.2012г. е била проведена нова среща с отв.Й. в
присъствието и на нейн адвокат, на която било
постигнато ново споразумение, по силата на което в срок до 30.09.2012г. да
бъдат предприети действия за оздравяване на цялата кредитна експозиция чрез
преструктуриране или внасяне на всички забавени вноски, такси и санкционни
лихви за забава. Посочено е, че отново не са били изпълнени поетите
ангажименти. Посочени са размерите на задълженията по всички кредити на Й..
От приложеното Извлечение от счетоводните
книги от 18.05.2013г. по договор за кредит от 31.08.2007г. се установява, че
статута на договора е „предсрочно изискуем“, а датата на настъпване на
предсрочната изискуемост е 07.12.2011г., поради непогасяване на четири бр.
погасителни вноски.
Приложени са протоколи на Комисията за защита
на потребителите за констатиране неравноправност на клаузи в потребителски
договори на Банка ДСК, съдържащи препоръки до Банката за отстраняването им.
От приложеното ч.гр.д.№ 61858/2018г. по описа
на СРС, се установява, че на 20.09.2018г. ищецът е подал заявление по реда на
чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист срещу З.Й. и К.Й. за процесните
суми. На 28.09.2018г. заявлението е било уважено изцяло. Поради постъпило
възражение по чл.414 ГПК от длъжниците, кредиторът е депозирал настоящата
искова молба.
От заключението по назначената ССЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че общият
размер на всички плащания по кредита е 29 409,68лв., от които плащания по
кредита от разплащателна сметка на З.Й. – общо 22 391,06лв., извършени до
28.10.2014г. и плащания от ЧСИ по изп.д.№1854/2013г. – общо 7 018,62лв.
след 28.10.2014г. до 20.09.2018г. Посочено е, че първото просрочие на вноска с
падеж е 04.12.2007г. със забава на 10.12.2007г. е доплатена изцяло главницата
от месечните вноски. Забавянията в плащанията на месечните погасителни вноски
зачестяват след 04.07.2010г. По процесния кредит е констатирано, че има
просрочени и неплатени месечни вноски за главница и възнаградителна
лихва, отнасящи се за периода от 04.11.2012г. до 04.09.2018г., който период
включва 2131 дни забава. Вещото лице сочи, че към датата на заявлението за
издаване на изпълнителен лист – 20.09.2018г. неплатения остатък за главница е в
общ размер на 57 172,96лв., включващ просрочена главница по 70броя
неплатени месечни вноски за главница за периода 04.12.2012г. до 05.09.2018г.,
неплатеният остатък от възнаградителна лихва е в
размер на 34 324,69лв., отнасяща се за периода от 04.01.2013г. до
19.09.2018г.вкл., неплатената лихва е формирана от неплатени 69 боя месечни
вноски, падежирали през периода 04.01.2013г. –
04.09.2018г. – 34 063,26лв., както и допълнително начислена възнаградителна лихва за периода 05.09.2018г. до
19.09.2018г. – 261,43лв., неплатен остатък за лихва върху просрочена главница в
размер на 1,54лв. за периода 28.08.2018г. до 04.09.2018г. и неплатена
наказателна лихва върху целия остатък за главница в размер на 238,20лв. за
период от 05.09.2018г. до 19.09.2018г. Неплатен
остатък за годишни такси за управление в размер на 760лв. за периода
31.08.2011г. – 20.09.2018г., като сумата включва 8бр. годишни такси за
управление по 95лв. годишен размер на всяка. Неплатена такса за подновяване на
ипотека в размер на 412,90лв., изчислена на 22.08.2017г., неплатени суми за
застраховка на обезпечението в размер на
64,54лв. за периода 20.11.2013г. – 20.09.2018г., неплатена такса изискуемост в размер
на 120лв., начислена на 05.09.2018г. Вещото лице е изчислило, сумите, които се
получават при прилагане на първоначално договорените лихвени проценти – за
първите три години – 5,59% и за останалия период – 8,29%, както следва – общият
размер на изчислената възнаградителна лихва за
периода 31.08.2007г. – 07.12.2011г. е в общ размер на 15 821,46лв.; общият
размер на изчислената възнаградителна лихва за
периода 31.08.2007г. – 04.09.2018г. е в общ размер на 47 293,95лв.; общият
размер на същата лихва за периода 31.08.2007г. – 19.09.2018г. е в общ размер на
47 498,54лв. От анализ на плащанията по кредита, платените суми само за възнаградителна лихва за периода 31.08.2007г. –
20.09.2018г. са в общ размер на 25 984,44лв. За периода 31.08.2007г. –
07.12.2011г. изплатената възнаградителна лихва е
18 566,89лв., изчислената за периода е 15 821,46лв. като разликата е
2 745,43лв. платени в повече към 07.12.2011г.; за периода 31.08.2007г. –
05.09.2018г. – платената възнаградителна лихва е
25 984,44лв., изчислената възнаградителна лихва
е 47 293,95лв., разлика от 21 309,51лв. платени по-малко към
05.09.2018г.; за периода 31.08.2007г. – 20.09.2018г. – платената възнаградителна лихва е 25 984,10лв., изчислената –
47 498,54лв., разлика от 21 514,10лв.,
платени по-малко за възнаградителна лихва към
20.09.2018г. Посочено е в експертизата, че плащанията по процесния кредит за
заемни такси и санкционираща лихва са в
общ размер на 588,20лв. В случай, че тази сума бъде отнесена към погасяване на
остатъчната главница по процесния кредит, то неплатения остатък по главницата
би бил 56 584,76лв.
Вещото лице е отразило в експертизата си, че
не му е била предоставена информация за наличие на алгоритъм, по който банката
е изчислила БЛП към датата на договора за кредит, както и по каква формула са
изчислени размерите на отделните увеличения на БЛП, а от там и на приложените
по кредита стойности на БЛП. Поради липса на данни за наличие на
алгоритъм/формула, по която банката е изчислявала БЛП, прилаган по процесния
кредит, не може да бъде изчислен какъв следва да бъде БЛП съобразно методиката
на банката, а от там – какъв би следвало да бъде размера на всяка една месечна
вноска за процесния период, тъй като няма данни данни
за такава методика и няма данни с какви тегла участва всеки един компонент при
формиране стойността на БЛП. Вещото лице е посочило изчисление на разликата
между – изчислените месечни вноски за възнаградителна
лихва по първоначално договорените условия на договора – за първите три години
ГЛП е 5,59%, а след това ГЛП – 8,29% без промяна, отнасящи се за периода от
31.08.2007г. до 04.12.2011г./датата на първото начислено просрочие от банката/,
което е просрочие на мес.вноска за главница с падеж
04.12.2011г. са в общ размер 15 782,77лв.; изчисленият размер на вноските
за възнаградителна лихва за периода от 31.08.2007г.
до 04.12.2011г. по първоначалните условия на кредита е 15 782,77лв.
Платената възнаградителна лихва за същия период от
31.08.2007г. до 04.12.2011г. е обща 18 566,89лв. или разликата е в размер
на 2 784,12лв. платени в повече. В съдебно заседание вещото лице е
допълнило, че разликата е формирана
вследствие едностранното увеличение от банката на първоначално договорения
лихвен процент.
Вещото лице сочи, че не са начислявани лихви
за забава с различни надбавки за един и същ период. От извършена справка при
ищеца е констатирало, че процесният кредит е бил обявен за предсрочно изискуем
на дата 07.12.2011г. с начисляване на такса изискуемост на същата дата, като
операцията е сторнирана от банката и предсрочната изискуемост е счетена за
ненастъпила за банката. В основанието на операцията за сторниране на обявената
на 07.12.2011г. предсрочна изискуемост е отбелязано Реш.
на СРС от 13.08.2014г. Сторнировъчната операция е с
дата 06.08.2018г.
Гореустановената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Настоящото производство е образувано по иск,
предявен от кредитора в заповедното производство за установяване съществуване
на вземанията му срещу длъжници, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК. Тъй като същите са подали възражение по чл.414 от ГПК, следователно по отношение на тях заявителят има правен интерес да установи
съществуването на оспореното с възражението им вземане, тъй като между тях и в
техните отношения то има действието посочено в чл.415, ал. 1 от ГПК -
предизвиква правен спор, който следва да се разреши с иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК. Искът, по който се развива производството по делото е предявен в
изискуемия по закон едномесечен срок, считано от датата на връчване на съобщението
за постъпило възражение и има за предмет същото вземане, за което е издадена
заповедта за незабавно изпълнение. По изложените съображения настоящият състав
намира предявеният иск за допустим.
В тежест на кредитора е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на вземането си, съобразно
твърдяното от него основание. В процесния случай вземането се основава на
договор за ипотечен банков кредит, който е подписан от страните.
Съгласно чл.430 ал.1 ТЗ с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
При така изложеното, съдът приема, че се
касае за договорно правоотношение, което притежава характеристиките на специфична търговска
сделка - договор за банков кредит, който е формален, консенсуален,
възмезден и двустранен договор.
За да настъпят правните последици на едно
договорно правоотношение, то същото следва да отговаря на условията за
валидност. Съществените и задължително изискуеми елементи на договора за банков
кредит са: страните, паричната сума - предмет на договора, целта, за която е
отпусната, условията при които е отпусната заемната сума с оглед възмездния
характер на договора-възнаградителна и санкционна
лихва, срок на ползване, съответно - връщане на отпуснатия и усвоен кредит. Процесният
договор съдържа съгласие относно всички елементи на типичния договор за кредит.
При така констатираното, съдът приема, че
договорът е породил валидно облигационно отношение между страните. По
възраженията на ответниците. Едно от тях е, че предсрочната изискуемост от
05.09.2018г., на която се позовава ищеца, депозирайки заявление по реда на
чл.417 ГПК, не им е била обявена надлежно, тъй като уведомлението за нея им е
било връчено от ЧСИ, което било недопустимо и липсвал достатъчен срок за
изпълнение.
Относно настъпването на предсрочната изискуемост и уведомяването за нея. Съгласно
т.18 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС, предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на една
от страните и при наличието на
две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или
непогасения остатък за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването
на заявление за издаване на
заповед за изпълнение. В чл.20 т. 2 от Общите
условия към процесния Договор за
ипотечен кредит е уговорена автоматична предсрочна изискуемост при неизпълнение на задължение по
договора без да е необходимо да бъде уведомен
длъжника, но предвид наложилата се съдебна практика,
правомощието на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем е нейно право, като
то не настъпва
автоматично с факта на неплащане на
погасителна вноска, а настъпва, когато банката
реши да се
възползва от него и го упражни,
за което действие се съди
от отправено волеизявление до длъжника, било чрез отправено уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост или инкорпорирано в исковата молба изявление при предявен осъдителен
иск за вземането.
Предвид разрешението в горецитираното тълкувателно решение обаче, когато банката реши да се
възползва от облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист, предвиден в заповедното производство /чл. 417, т. 2 ГПК/,
е необходимо волеизявлението
за обявяване на предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника
преди подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. В противен случай заявлението следва да се
отхвърли, а ако е образуван исков процес - установителният иск се отхвърля.
В процесният случай от
извлечението по счетоводните книги на ищеца се
установява, че ответниците са изпаднали в забава от 05.12.2012г., като кредита
е обявен изцяло за предсрочно изискуем
на 05.09.2018г., когато кредиторът е обективирал изявлението си за обявяване на
предсрочна изискуемост до длъжниците в Уведомления, връчени надлежно на 05.09.2018г., съгласно съобщение
от ЧСИ Р.М.за връчване на поканите – уведомления, възложени от ищеца по реда на
чл.18 ал.5 от ЗЧСИ /изм. ДВ, бр.86/2017г./, с която разпоредба е
регламентирано, че частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани,
съобщения и отговори във връзка с гражданскопрани
отношения. Предвид спиране на
плащанията, обективно е настъпила предсрочната изискуемост по кредита, но тя
е породила действие за длъжниците от
момента на получаване на уведомленията
- 05.09.2018г. Следователно, за дата на
предсрочната изискуемост следва да се
приеме датата, на която е завършен
фактическия състав с получаването на уведомлението, от който момент задължението
се трансформира от срочно в незабавно
предсрочно изискуемо за целия непогасен
остатък от главница, лихви и такси.
Ответниците правят възражение, че изтекла
погасителна давност, позовавайки се, че предсрочната изискуемост на кредита е
била обявена на 07.12.2011г., което се установява от приложеното извлечение от
счетоводните книги на банката към заявлението за издаване заповед за изпълнение
по реда на чл.417 ГПК, въз основа на което е било образувано
ч.гр.д.№21804/2013г. Издадените заповед и изпълнителен лист са били обезсилени
с определение на СРС от 13.08.2014г. поради неподаване на иск в срока по чл.415 ГПК. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като от приложените и
неоспорени писмени доказателства Протокол от 17.05.2012г. и писмо
№08-00-01-562014/30.11.2012г. на Банка ДСК до ответниците, се установява, че
страните са били в преговори по търсене на начини за преструктуриране на
задълженията на ответниците по всички отпуснати им кредити от ищеца, не само по
процесния, и са постигани споразумения, отразени в цитираните документи, за
заплащане на дължимите суми. Установява се, че през периода до обявяване на
кредита за предсрочно изискуем на 05.09.2018г. ответниците са извършвали
плащания макар и със закъснения, с което те извънсъдебно са признавали дължимостта на кредита. В този смисъл са и справките и
изчисленията в ССчЕ. Изводът е, че вземането на ищеца
за главница и лихви не е погасено по давност.
По изложените съображения
и с оглед установяване на фактите, че
между страните е възникнало валидно облигационно отношение и са налице изискуеми
задължения по договора, съдът намира, че искът
е доказан по основание.
По възраженията за наличие на неровноправни клаузи в договора за кредит и ОУ към него.
Съгласно формираната константната практика на
ВКС, съдът се произнася за наличието на неравноправни клаузи, служебно и без
направено искане от страните, а в конкретния случай ответниците поддържат същестуването на такива и на това основание оспорват
предявените искове като неоснователни.
В пар.13а, т.9 ДР на ЗЗП изрично е посочено,
че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на
Директива 98/6/EО на Европейския парламент и на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. Цитирана е и част от формираната по въпроса
многобройна практика на Съда на Европейския съюз, съгласно която националният
съд (дори и без наличие на възражение) е
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато
са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Националният съд, който констатира неравноправния характер на договорна клауза,
е длъжен, от една страна, без да чака потребителя да направи искане в този смисъл,
да изведе всички последици, произтичащи според националното право от това
заключение, за да се увери, че потребителят не е обвързан от тази клауза.
Изискването е да се спази принципа за състезателност в процеса и да се даде
възможност на страните за становище, което е изпълнено с размяната на книжата
по делото.
Съгласно даденото разрешение с Решение
No-95/13.09.2016 година, постановено по т.д.№240 по описа за 2015 година на
ВКС, II т.о. договорът за жилищен ипотечен кредит не е сделка, имаща за предмет
финансови инструменти.
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП,
законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. За да се прецени дали конкретните клаузи по договор отговарят на
критериите на закона те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен
начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна
информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени
цената.
Следователно изрично задължение на банката е
в условията, при които предоставя на потребителя конкретния банков продукт да
се съдържат кумулативно два елемента –методиката /метод/ за изчисляване на
съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраенето на
договора.
Методът на изчисляване на съответния лихвен
процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура,
посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти – пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид
правната характеристика на договора за кредит, безспорна е и необходимостта от
постигнато между съконтрахентите съгласие за начина
на формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е относно конкретната формула
за определяне възнаградителната лихва - съществен
елемент от съдържанието на този вид банкова сделка. От тук съдът извежда, че
методиката за изчисление на лихвата, респ. БЛП, също се явява елемент от
договора за кредит, което само по себе си изключва възможността същият да бъде
едностранно променян от кредитодателя след сключване на кредитния договор,
независимо дали се касае до фиксиран лихвен процент или до променлив такъв.
Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация
относно това как кредитодателят едностранно може да промени цената на
доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по адекватен
съобразно интересите си начин, както и когато методологията, създадена от
банката-кредитор, като нейни вътрешни правила, не са част от кредитния договор,
последният не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция
за неравноправната клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144,
ал.3, т.1 ЗЗП, т.е. дали изменението на цената се дължи на външни причини,
които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени
от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
Спорните клаузи на процесния договор за
кредит, дават правото на банката да променя БЛП, но ОУ не съдържат конкретни
основания, при които банката-кредитор придобива право едностранно да промени
БЛП, нито механизъм, чрез който да се определи новия размер на БЛП, информация,
която не е стигнала до потребителите по договора за кредит. Липсата на ясно
определена формула и критерии по които се увеличава лихвения процент е
установена и от вещото лице. В заключението си той посочва, че не му е
предоставена формула, от която да е видно как увеличението или намалението на
компонентите влияе върху лихвения процент.
Ето защо, неяснотата и неинформираността
досежно част от договора, от която зависи размерът на договорната лихва, респ.
размерът на анюитетните вноски, поставя кредитополучателите
в неравностойно спрямо банката положение. В този смисъл е и практиката на ВКС
постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 95/13.09.2016г. по т.д. №
240/2015г. на 2-ро т.о.; решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. № 1899/2015г. на
4-то г.о. и решение № 77/22.04.2015г. по гр.д. № 4452/2014г. на 3-то г.о. С
решение No-205/07.11.2016 година, постановено по т.д.154 по описа за 2016
година на ВКС, I т.о. е прието, по допуснатия материалноправен
въпрос за възможността банката едностранно да увеличава първоначално
съгласувания размер на базовия лихвен процент, че уговорената неиндивидуално в
договора за кредит възможност за едностранно увеличаване на базовия лихвен
процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на
договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да
се променя до пълното погасяване на кредита не отговаря на изискването за
добросъвестност. Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и
разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да бъде
променена е законово задължение на банката, като то е и гаранция за
възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които
търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така
и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна
вноска. Правото на информация за цената на услугите е основно право на
потребителя и респективно задължение на търговеца.
В чл.7 на сключения между страните договор за
ипотечен кредит от 31.08.2007г. ответниците
като кредитополучатели са се задължили да заплащат първоначална лихва за период
от три години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит и надбавка в размер на 1,9 процентни пункта,
а за останалия срок на кредита са се задължили да заплащат лихва, формирана от
БЛП за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК
Уют.
Посочено е, че БЛП се определя периодично от
кредитора, като към датата на сключване на договора е 3,69%, а стандартната
надбавка е в размер на 4,6 процентни пункта или лихвения процента по кредита е
общо 8,29%. В чл.9т.1 от ОУ за предоставяне на ипотечни кредити, версия
септември 2007г., е предвидено, че кредитът се олихвява с фиксирана и/или
плаваща лихва, състояща се от БЛП и надбавка, посочени в договора, както и че
кредиторът има право да променя БЛП, за което уведомява кредитополучателите по
подходящ начин. Съгласно чл.25 т.3 от ОУ кредиторът има право едностранно да
променя БЛП и таксите, за което уведомява кредитополучателите по подходящ
начин, като промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните
условия: при изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; при изменение от поне 1% за месец на
валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; при изменение от поне 0,5% за
месец на индекса на потребителските цени на България; въвеждане на рестрикции
от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху Банка ДСК;
промени в нормативните актове, както и в регулациите на ЦБ, засягащи
функционирането на банките; при изменение от поне 10% за месец на стойностите
на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от
нефинансови институции, обявени в статистиката на ЦБ; съществена промяна в
паричната политика на ЦБ като премахване на валутния борд, обезценка на лева,
деноминация на лева, смяна на парите.
Клаузите на чл.7 от договора за кредит,
предвиждаща, че БЛП се определя периодично от кредитора и на чл.9.1 от ОУ,
предвиждащ, че кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща
се от БЛП и надбавка, посочени в договора, като кредиторът има право да променя
базовия лихвен процент, са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Промяната на БЛП е предоставена изцяло на
преценката на банката, без да е посочена методика за промяната му, с която да
може да се аргументира основателна причина по чл.144 ал.2 т.1 ЗЗП или
зависимост от външни фактори, съгласно чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП, поради което по
отношение на тези клаузи посочените изключения са неприложими.
Съгласно протоколи на КУАП от 23.08.2007г. е
одобрено, считано от 10.09.2007г. увеличение на БЛП с 0,5% и от 3,69% става
4,19% и от 16.10.2008г. е одобрено, считано от 21.10.2008г. увеличение на БЛП
от 4,69% на 5,69%.
Възможността
банката да уговори промяна на лихвения процент
по конкретен кредит е предвидена в чл.58,
ал.1, т.2 от ЗКИ. Разпоредбата
е съобразена с обстоятелството,
че обикновено банковият кредит е с дълъг срок на
погасяване и последващи промени в икономическите условия, включително и протичащите инфлационни процеси могат в дългосрочна перспектива, да доведат до
положение банката да е поставена в неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва, неподлежаща на изменение. Целта на разпоредбата е да избегнат на
неблагоприятните последици при дългосрочното кредитиране. Но същевременно за да се гарантира
равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, с чл.58, ал.2 от ЗКИ е въведено изискването за изрично и изчерпателно
определяне на разходите с договора за кредит. Т. е. те трябва да
бъдат посочени в самия текст на
договора, а не чрез препращане към други банкови
документи, тарифа или общи условия.
По отношение на размера на главницата
клаузите не са индивидуално уговорени, като тежестта за опровергаване на това
обстоятелство лежи върху ищеца и не е проведено, при което едностранното
увеличение на лихвения процент като неравноправно следва да се приеме за
нищожно то едностранното увеличение на лихвения процент е довело не само до
увеличение на анюитетната вноска, но и до промяна на
първоначално договореният размер на главница и лихва, които ще се погасяват с
месечните вноски.
Посочено е в експертизата, че плащанията по
процесния кредит за заемни такси и санкционираща лихва са в общ размер на 588,20лв. В случай,
че тази сума бъде отнесена към погасяване на остатъчната главница по процесния
кредит, то неплатения остатък по главницата би бил 56 584,76лв.
Съдът приема, че неплатеният остатък
на претендираната главница е в размер на претендирани от 57 162,96лв. Съдът
ще уважи претенцията на ищеца за тази сума.
По отношение на претендираната
договорна лихва за периода 15.11.2012г. до 19.09.2018г. в размер на
34 324,69лв., с оглед установената неравноправност на клаузите в договора
за кредит и ОУ към него, регламентиращи
възможността банката едностранно да променя БЛП, съдът приема, че дължимият
размер на договорната лихва е сумата от 21 514,10лв., като за разликата до 34 324,69лв.,
ще отхвърли иска като неоснователен.
По възражението за прихващане,
направено от ответниците за сумата от 5000лв. С оглед на намаляването на
размера на дължимата лихва на основание нищожни клаузи в договора и ОУ, тази
сума се включва в размера за който се отхвърля претенцията за договорна
лихва.
Съдът ще отхвърли претенцията за
санкционираща лихва в размер на 239,74лв. за периода от 05.11.2012г. до
19.09.2018г., поради това че са били начислени при наличието на неравноправни
клаузи.
Заемните такси в размер на 1357,44лв.,
включващи - 760лв. такса управление,
120лв. – такса изискуемост, 64,54лв. заплатени от банката за сметка на
кредитополучателя застрахователни премии и 412,90лв. подновяване на ипотека,
съдът намира, че са дължими и следва да бъдат присъдени.
Относно разноските.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на
тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на пора разноските на страните
следва да се разпределят по следния начин – съобразно уважената част от
исковете ответниците следва да заплатят на ищеца разноски в размер на
4054,34лв. /сторени, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК/, а ищецът следва да
заплати на ответниците сумата от 1044,49лв., съобразно отхвърлената част от
исковете и приложен списък по чл.80 ГПК.
На основание изложеното и чл.422 ГПК вр.чл.430 ТЗ и чл.79 ЗЗД съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.А.Й.
ЕГН ********** и К.Й.Й. ЕГН ********** ***, че
съществува вземане на „Б.Д.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от В.С.и Д.Н. – ИД, че съществува вземане на банката на
основание Договор за кредит от 31.08.2007г. за следните суми - главница в размер на 57 162,96лв./петдесет
и седем хиляди сто шестдесет и два лева и 96ст./, договорна лихва в размер на 21 514,10лв.
/двадесет и една хиляди петстотин и четиринадесет лева и 10ст./ за периода от
15.11.2012г. до 19.09.2019г., заемни такси в размер на 1357,74лв./хиляда триста
петдесет и седем лева и 74ст./, като за разликата над присъдения размер за
договорна лихва до претендирания от 34 324,69 и за санкционираща лихва в
размер на 239,74лв., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА З.А.Й. ЕГН ********** и К.Й.Й. ЕГН ********** ***, да заплатят осн.чл.78
ал.1 ГПК на „Б.Д.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от В.С.и Д.Н. – ИД, разноски
в размер на 4054,34лв./четири хиляди петдесет и четири лева и 34ст./
съгласно представения списък на разноските по чл.80 ГПК, включващи държавна
такса в заповедното и исково производство, депозит ССЕ и адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 ГПК „Б.Д.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
В.С.и Д.Н. – ИД да заплати на З.А.Й. ЕГН ********** и К.Й.Й. ЕГН ********** ***, разноски в размер на 1044,49лв./хиляда
четиридесет и четири лева и 49ст./, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок, считано от връчването му пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ :