Р Е Ш Е Н И Е
№ 784
от 18.11.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито заседание
на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретар Гергана
Тенева и прокурор Евгения Стефанова, като разгледа АД № 824/2022 г. по описа на
Административен съд - Хасково, докладвано от съдия Икономова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на раздел III, глава Десета, дял Трети АПК.
Образувано
е по жалба на П.Т.З. срещу чл. 49, ал. 1 от Наредба № 5 за чистотата и
управление на дейностите по опазване на околната среда на територията на община
Димитровград, приета от Общински съвет Димитровград.
Мотивира
наличието на правен интерес /чл. 186, ал. 1 АПК/. Твърди, че следва да се
прогласи нищожността на оспорената разпоредба, алтернативно – последната да
бъде отменена като незаконосъобразна /чл. 146, т. 1, т. 3-5 АПК/. Липсвали
данни за датата на публикуване и влизането в сила на Наредбата /чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 22, ал. 2 ЗМСМА/, същата не била
обнародвана в печата и Държавен вестник /чл. 37, ал. 2 и чл. 38 ЗНА/.
Ответникът не била спазил чл. 2а и чл. 28 ЗНА – не бил публикуван проектът на
Наредбата в интернет 1 месец преди нейното приемане, с което не била дадена
възможност на засегнатите лица да изразят становища и възражения, като по този
начин били нарушени принципите на стабилност, съгласуваност и откритост. Липсвал
анализ за съответствие с правото на ЕС и очакваните финансови резултати от
нейното прилагане. Ответникът бил нарушил правилата на чл. 8 и чл. 12 ЗНА, като
надхвърлил нормотворческите си предели, очертани му по делегация на чл. 22 ЗУО.
Същите обществени отношения били уредени от акт с по-висока степен – чл. 133,
чл. 150, чл. 154 – чл. 156 ЗУО. В ЗУО не се предвижда общинските съвети да
определят глоби и техния размер, а в Закона за опазване на околната среда – да
определят състави на нарушения, наказания и техния размер. Претендира разноски
по списък по чл. 80 ГПК.
В
съдебно заседание жалбоподателят П.Т.З., редовно призован, не се явява. Чрез
процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата, като излага
съображения за нищожност на оспорената разпоредба, алтернативно – за
незаконосъобразност. Били нарушени разпоредбите на чл. 2а, чл. 8, чл. 12 и чл.
28 ЗНА. Претендира разноски.
Ответникът
Общински съвет Димитровград, редовно призован, не изпраща процесуален
представител. Изразено е становище за недопустимост, алтернативно – за
неоснователност, на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Хасково, редовно призована, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Административен
съд – Хасково, прилагайки чл. 196 във връзка с чл. 168, ал. 1 и чл. 146 АПК, след
като изслуша доводите на страните и въз основа на събрания по делото писмен
доказателствен материал, установи следното от фактическа и правна страна:
Оспорването
е допустимо, насочено срещу
конкретна разпоредба на подзаконов нормативен акт /чл. 7, ал. 2 ЗНА/, издаден
от Общински съвет Димитровград /чл. 185, ал. 2 АПК/. Налице е пряк, личен и
непосредствен правен интерес на жалбоподателя по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК.
Въз основа на представената от органа административна преписка се установява,
че не е прогласена нищожността на подзаконовия нормативен акт в частта, която
се оспорва, съответно – последната не е отменена като незаконосъобразна. Следва
да се има предвид, че по аргумент от чл. 187, ал. 1 АПК подзаконовите
нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.
Разгледано
по същество, оспорването е основателно.
На
първо място, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА Наредбата е нормативен акт, който се
издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт
от по-висока степен, а според чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава
наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен
неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл са и
разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 от АПК. Като компетентни да
издават нормативни /подзаконови/ административни актове разпоредбата на чл. 76,
ал. 1 от АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон органи, в
какъвто смисъл е и по-общата разпоредба на чл. 2, ал. 1 от ЗНА, доколкото се
отнася до всички нормативни актове. Като колективен орган на местното
самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА, общинският съвет е
овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни
актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение.
Представена
е по делото в актуалната й действаща редакция Наредба № 5 за чистотата и
управление на дейностите по опазване на околната среда на територията на община
Димитровград /Наредбата/, приета с Решение № 384 от 24.02.2005 г. от Общински
съвет Димитровград /л. 141/ и изменена и допълнена с Решение № 668 от
28.02.2013 г. от Общински съвет Димитровград /л. 204-206/.
Съгласно
§ 1 ПЗР на Наредбата същата се издава на основание чл. 22 ал. 1 от ЗМСМА и чл.
19 от ЗУО. Съгласно чл. 22, ал. 1, изр. Първо и ал. 3 ЗМСМА /в действащата към
момента на приемане на Наредбата редакция – ДВ, бр. 69 от 5 Август 2003г./
Общинският съвет приема правилници, наредби, решения и инструкции по въпроси от
местно значение, като за нарушаване на наредбите могат да се предвидят
наказания глоба в размер до 500 лв., при повторно нарушение и временно лишаване
от правото да се упражнява определена професия или дейност. Съгласно чл. 21,
ал. 2 и чл. 22, ал. 4 ЗМСМА /в действащата към момента на приемане на изменението
на Наредбата редакция/ в изпълнение на правомощията си общинският съвет приема
правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения, като за
нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за
еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000
лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява
определена професия или дейност.
Съгласно чл. 19 ЗУО /отм. – в сила от
13.07.2012 г./ Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и
реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането,
претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови, включително
биоразградими, строителни, опасни отпадъци, образувани от физически лица и
масово разпространени отпадъци на своя територия, разработени съгласно
изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за
местните данъци и такси. Съгласно чл. 22, ал. 1 и ал. 2 ЗУО /в сила от 13.07.2012
г., действаща към датата на приемане на решението на Общински съвет Димитровград
от 28.02.2013 г./, „Общинският съвет приема наредба, с която определя условията
и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането,
претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни
отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово
разпространени отпадъци, на своя територия, разработена съгласно изискванията
на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и
заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните
данъци и такси. С наредбата се уреждат и изискванията към площадките за
предаване на отпадъци от хартия и картон, пластмаси и стъкло, в т.ч. условията
за регистрация на площадките, както и условията за предаване на отпадъци на
площадките по чл. 19, ал. 3, т. 11 ЗУО“.
Съгласно
чл. 1 от Наредбата с нея се уреждат редът, условията и изискванията за опазване
на чистотата, околната среда и поддържането на естетичния вид на населените
места, организацията на сметосъбиране и сметоизвозване, третиране на твърди
битови отпадъци, експлоатация на депо за ТБО и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване, правата и задълженията на Община
Димитровград, на физическите, юридическите и временно пребиваващите лица във
връзка с поддържане чистотата и дейностите по третиране на битови и строителни
отпадъци на територията на Общината.
От
историческото и систематичното тълкуване на тези разпоредби се формира извод, че
законодателят е въвел изрично изискване наредбата на органа на местната власт
да бъде приета по реда, условията и разписаните правомощия на Закона за
управление на отпадъците, а не по общия Закон за местното самоуправление и
местната администрация. Чл. 19 ЗУО /отм./ и чл. 22 ЗУО /нов/ предоставят, но в
точно определени граници, правомощия на общинския съвет да приема наредба за
управление на отпадъците. Правомощията на общинските съвети по ЗУО, специален
спрямо ЗМСМА, не включват и такива по приемане на наредба, в която да се
определят наказания за неизпълнение на задължения във връзка с управление на
отпадъците. В глава Шеста, раздел Втори от ЗУО се съдържа правната уредба на
различните по състав административни нарушения, извършени при управление на
отпадъците, и предвидените за тях административни наказания.
В
действителност и, както бе посочено по-горе, Наредбата и нейните изменения и
допълнение са приети при действието на два отделни ЗУО. Независимо от това, при
преценка съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон към
момента на постановяване на съдебното решение /чл. 192а, изр. Второ АПК/, съдът,
отчитайки че общинската наредба представлява точно такъв акт, но с местно
значение, детайлизиращ приложението на разпоредби на нормативни актове от
по-висока степен, изследва конкретно дали наредбата установява положения, които
да са в противоречие с тези нормативни актове от по-висока степен съобразно
местните условия, както и урежда ли тя обществени отношения по начин, различен
от уредения с тях /така вж. Решение № 6387 от 29.05.2020 г. по адм. дело №
892/2020 г., VІ отд. на ВАС/.
Общинският
съвет, като е имал компетентност в сферата на управление на отпадъците с
процесната Наредба по чл. 19 ЗУО /отм./ и чл. 22 ЗУО /нов/, е излязъл извън
тази компетентност, уреждайки със същата наредба и отношения по повод извършени
административни нарушения, за които вече са предвидени административни
наказания в ЗУО. Оспорената разпоредба е нищожна като приета без надлежно
овластяване на общинския съвет по силата на нормативен акт от по-висока степен
/чл. 8 ЗНА, чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 АПК/, което обосновава липсата на
материална компетентност на Общински съвет Димитровград да издаде подзаконовия
нормативен акт в тази му част.
Налице
е основание за прогласяване нищожността на подзаконовия нормативен акт в
оспорената му част /чл. 192а, изр. Първо АПК, чл. 196 във връзка с чл. 146, т.
1 АПК/, в която посока е и установената съдебна практика /Решение № 3060 от
09.03.2021 г. по адм. д. № 5784/2020 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 10664 от
04.08.2020 г. по адм. д. № 2280/2020 г., VІ отд. на ВАС; Решение № 16147 от
27.11.2019 г. по адм. д. № 1559/2019 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 15898 от
19.12.2018 г. по адм. д. № 5466/2018 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 7536 от
29.05.2012 г. по адм. д. № 13966/2011 г., ІІІ отд. на ВАС.
На
второ място, гаранция за спазването на визираните в чл. 26, ал. 1 ЗНА /редакцията
към 01.01.2008 г./ принципи на изработването и на приемането на нормативен акт
- обоснованост, откритост, стабилност и съгласуваност, са разпоредбите на чл.
28, ал. 1 – ал. 3 ЗНА.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗНА проектът на
нормативен акт заедно с мотивите с определено в ал. 2 съдържание, съответно
доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Проект
на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно
изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган /чл. 28, ал. 3 ЗНА/.
В конкретния случай липсват мотиви за издаването на изменението на акта от 2013
г., а изложените в докладната записка са бланкетни. С тях не се постига целта –
актът да бъде мотивиран, а същите не изпълняват функцията им да бъдат източник
за тълкуване на акта.
Съгласно
чл. 28, ал. 2 ЗНА „мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които
налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други
средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати
от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за
съответствие с правото на Европейския съюз.
В
представената докладна записка от 13.02.2013 г. са посочени единствено
причините, които налагат приемането на акта, но не се съдържат останалите
реквизити по чл. 28, ал. 2, т. 2-5 ЗНА. Не е направен анализ за съответствие с
правото на Европейския съюз.
Следва
да бъде посочено, че оспорената разпоредба от Наредбата е санкционна, като с
нея се предвижда налагането на наказания за физическите лица при неизпълнение
на регламентирани задължения. В случая обаче липсва обосновка на съдържанието
на акта и как ще се отрази върху обществото и заинтересованите лица неговото
прилагане. Не са отразени и очакваните резултати от прилагането, включително
финансовите.
Липсата
на част от изискуемото от чл. 28, ал. 2 ЗНА съдържание на мотивите безспорно е
нарушение на изискванията за форма на нормативния административен акт, предпоставка
за отмяната на Наредбата в оспорената й част /чл. 196 във връзка с чл. 146, т.
2 АПК/.
На
трето място, при приемането на Наредбата са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила, предпоставка за отмяната й в оспорената
част /чл. 196 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2а ЗНА /отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008
г., но действаща към 2005 г./, „лицата, за които възникват задължения или
ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото
приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до
представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за
масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин,
като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят
предложения и възражения до съответния компетентен орган.
Съгласно
чл. 26 ЗНА /ДВ, бр. 46 от 12 Юни 2007 г. и действаща към 2013 г./
„изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на
принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Преди
внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния
орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на
съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на
заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и
становища по проекта“.
От
систематичното и историческо тълкуване на цитираните разпоредби, ведно с
действащата към момента аналогична разпоредба на чл. 26, ал. 3 ЗНА, се формира
извод, че предвид характера на Наредбата – подзаконов нормативен акт, с
многократно правно действие за неопределен и неограничен брой адресати, се
изисква оповестяването на проекта му на заинтересованите лица. По делото не са
представени доказателства за оповестяването проекта на Наредбата в едномесечен,
респ. – в 14-дневен срок, преди провеждане на заседанието на Общински съвет
Димитровград. Нещо повече – предложението за приемането на Наредбата е отправено
от председателя на Общински съвет Димитровград на 17.02.2005 г. /докладна
записка – л. 124-140/, а решението, с което тя е приета, е взето на 24.02.2005
г., т.е. безспорно едномесечният срок по чл. 2а ЗНА не е спазен. Предложението
за изменението и допълнението на Наредбата е отправено от Кмета на община
Димитровград на 13.02.2013 г. /докладна записка – л. 200-202/, а решението, с
което изменението и допълнението на Наредбата е прието, е взето на 28.02.2013
г., т.е. в деня, следващ изтичането на 14-дневния срок по чл. 26 ЗНА, като не е
съобразено, че заинтересованите лица биха могли да упражнят правото си за
предложения и възражения по проекта и в последния ден от срока, чрез изпращането
им по пощата или куриер /вж. действащата към този момент разпоредба на чл. 22,
ал. 3 от ЗУО - в сила от 13.07.2012 г./. От една страна, се констатира, че
Наредбата не е била подложена на обществено обсъждане в определения от закона
срок, а от друга – че е възпрепятствано правото на заинтересованите лица по чл.
186, ал. 1 АПК да участват в това обществено обсъждане/обществени консултации.
Горното произтича и от разпоредбата на чл. 77 АПК, съгласно която
„компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди
проекта заедно с представените становища, предложения и възражения“.
Нарушени
са принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Принципът на
обоснованост се гарантира от изискването за мотивиране на проекта на нормативен
акт, от изискванията за съдържанието на мотивите и от изискването обсъждането
на проекта да не се извършва без наличието на мотиви. Принципът на откритост се
гарантира от изискванията за публикуване на проекта на акта и на неговите
мотиви. Принципът на съгласуваност се гарантира от изискването за публикуване на
проекта и на мотивите и от осигуряването на заинтересованите лица на възможност
да изразят становища и предложения. Принципът на стабилност се гарантира от
изискванията към съдържанието на мотивите и възможността на заинтересованите
лица да изразят становища и предложения. Визираните принципи от своя страна са
установени с цел гарантиране на правата и законните интереси на правните
субекти и гарантиране упражняването от компетентния орган на предоставената му
от държавата нормативна властническа компетентност по законосъобразен и целесъобразен
начин.
В
горния смисъл е и Решение № 6835 от 08.06.2020 г. по адм. д. № 150/2020 г., VІ отд.
на ВАС.
По
делото не са представени доказателства за обнародването в печата на Наредбата
или за разгласяването й по друг начин в района на съвета съгласно разпоредбата
на чл. 37, ал. 2 ЗНА, в редакцията, действаща към момента на приемането на
Наредбата през 2005 г., съответно – на територията на общината съгласно
разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗНА, в редакцията, действаща към момента на
приемането на изменението и допълнението на Наредбата през 2013 г. Такова
изискване е поставено и с разпоредбата на чл. 22, ал. 1, изр. Второ ЗМСМА /в
редакцията, действаща към момента на приемането на Наредбата през 2005 г./, а
именно – „всички актове на общинския съвет се довеждат до знанието на
населението чрез средствата за масово осведомяване и/или чрез Интернет“.
Подобно изискване е поставено и с разпоредбата на чл. 22, ал. 2, изр. Първо ЗМСМА /в редакцията, действаща към момента на приемането на изменението и
допълнението на Наредбата през 2013 г./, а именно – „.актовете на общинския
съвет се разгласяват на населението на общината чрез средствата за масово
осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин,
определен в правилника по чл. 21, ал. 3“. Видно от представените Правилници за
организацията и дейността на Общински съвет Димитровград, неговите комисии и
взаимодействие му с общинската администрация, приложими към момента на приемане
на Наредбата, на нейните изменения и допълнения – 2005 г. и 2013 г., всички
актове на Общинския съвет се довеждат до знанието на населението чрез
средствата за масова информация и интернет /алтернативно и кумулативно като
възможност според редакцията им/. В действителност актуалната Наредба се
съдържа на интернет страницата на община Димитровград, като няма данни по
делото към кой момент е извършено публикуването й. С оглед разпределената
доказателствена тежест ответникът не успя да докаже, че е спазено изискването
за разгласяване на подзаконовия нормативен акт чрез местните печатни издания
или по друг подходящ начин по смисъла на чл. 78, ал. 3 АПК, нито чрез Интернет
по смисъла на ЗМСМА, така че да се формира извод за пораждане действие на
оспорената от Наредбата разпоредба по отношение на физическите лица, които са
нейни адресати.
На
следващо място, съдът дължи преценка за съответствието на подзаконовия
нормативен акт с материалния закон, която се извършва към момента на
постановяване на съдебното решение /чл. 192а, изр. Второ АПК/.
Съгласно
разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ЗНА нормативният акт трябва да
съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока
степен. Ако наредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.
Не
е спорно обстоятелството, че наредбата представлява подзаконов нормативен акт,
който съгласно чл. 7, ал. 2 и чл. 8 ЗНА урежда неуредени с нормативен акт от
по-висока степен обществени отношения с местно значение. Поради това и всяка
Наредба трябва не само да съответства на нормативния акт от по-висока степен,
но и да не му противоречи, като е невъзможно да преурежда по различен начин
вече уредени от закона обществени отношения.
Оспорената
разпоредба на чл. 49, ал. 1 от Наредбата /в редакцията на решението, с което е
приета/ гласи следното: „за нарушение разпоредбите на чл. 9 и чл. 13 се налага
глоба или имуществена санкция, както следва: на физическо лице:
1. от 20 до 100 лв. по чл. 9 - т. 5,
т. 6, т. 7, т. 8, и чл. 13 – т. 5, т. 7, т. 11, т. 12, т. 13, т. 14, т. 15
2. от 50 до 500 лв. по чл. 9 - т. 1,
т. 2, т. 3, т. 4, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13, и чл. 13 - т. 1, т. 2, т. 3,
т. 4, т. 6, т. 8, т. 9, т. 10, т. 16, т. 17, т. 18, т. 19, т. 20“.
С
решението, с което е изменена и допълнена Наредбата, се допълва оспорената
разпоредба на чл. 49, ал. 1, т. 2 от Наредбата, като се добавя и т. 21.
Въведените
с чл. 9 и чл. 13 от Наредбата забрани кореспондират със задълженията на Кмета
на общината или съответното длъжностно лице, за неизпълнението на които се
предвижда налагането на административно наказание по чл. 151 ЗУО.
Съгласно
чл. 9 от Наредбата на физическите, юридическите и временно пребиваващите лица
на територията на Общината се забранява:
1.Изхвърляне
на отпадъци и други материали в паркове, градини, зелени площи, водни площи,
дерета, крайпътни ивици.
2.Горене
на гуми, трева и отпадъци, паленето на огън и изхвърлянето на неугасени
предмети в паркове, градини, улични платна, тротоари и др. обществени места.
3.Горене
на стърнища и други зелени площи, след прибиране на реколта.
4.Повреждане,
отсичане и изкореняване на дървесна и храстова растителност в общинските
градини, зелените площи и по тротоарите без разрешение от Кмета на Общината.
5.Късане
и изкореняване на засадените цветя и декоративни храсти в общинските градинки и
зелени площи.
6.Поставяне
на афиши, съобщения, рекламни табели и др. по дървета, чрез заковаване.
7.Струпване
около дърветата на обработен със сол сняг.
8.Паркиране
и преминаване на автомобили в зелени площи.
9.Повреждане
и замърсяване на извори, отводнителни канали и други водни площи, промяна на
коритата на реки и отклоняване на водите им.
10.Отвеждане
на отпадни води по улиците, тротоарите и вътрешно-кварталните пространства.
11.
Миене и ремонт на превозни средства, водещи до замърсяване с петролни продукти
на улици, тротоари, места за отдих, поречия на реки и язовири.
12.Пране
с перилни препарати и други повърхностно активни вещества в естествени
водоизточници и язовири.
13.Изливане
в канализацията на отровни вещества и нефтопродукти.
Съгласно
чл. 13 от Наредбата на физическите, юридическите и временно пребиваващите лица
на територията на общината се забранява:
1.Изхвърлянето
в съдовете, предназначени за битови отпадъци на вещества и материали, които могат
да ги увредят в т.ч. лесно запалими, експлозивни, агресивни, течни, боядисващи
и др.
2.Изхвърлянето
на строителни, промишлени, опасни, селскостопански и растителни отпадъци в
съдовете за битови отпадъци.
3.Изхвърлянето
в съдовете за битови отпадъци на излезли от употреба луминесцентни и други
живаксъдържащи лампи.
4.Изхвърлянето
в съдовете за битови отпадъци на акумулатори и батерии.
5.Изхвърлянето
на отпадъци от домовете, производствени и търговски обекти, заведения за
обществено хранене, административни и жилищни сгради, в уличните кошчета за
смет.
6.Паленето
и изгарянето на отпадъци в съдовете за смет и изхвърлянето на незагасена жар в
тях.
7.Разместване
на съдовете за битови отпадъци извън определените за тях места, без съответното
разрешение от общинската администрация.
8.Изхвърляне
на всякакъв род отпадъци извън определените за целта съдове и места.
9.Ползването
на тротоари, паркинги и/или други територии общинска собственост за складиране
на строителни материали или едрогабаритни предмети.
10.Изгарянето
на всякакви видове отпадъци, освен в случаите, когато изгарянето се извършва в
специализирани съоръжения за експлоатацията, на които са издадени съответните
разрешения.
11.Изхвърлянето
на отпадъци и изливането на води от балкони и прозорци на жилищните сгради.
12.Миене,
гресиране и ремонт на МПС по улици, детски площадки, зелени площи, места за
отдих и спорт.
13.Паркиране
на МПС по начин, който би попречил или затруднил организираното събиране и
извозване на битовите и строителни отпадъци.
14.Движение
на МПС с непочистена ходова част, които замърсяват улиците или създават условия
за тяхното замърсяване.
15.Паркирането
и преминаването на МПС по /през/ тротоари, пешеходни площади, градинки покрай
булеварди и улици, градинки и детски площадки в междублокови пространства,
паркове /с изключение на обозначени алеи и проходи за преминаване на МПС,
водещи до определени паркинг-места/.
16.Замърсяване
на обществени места, сгради, улици, площади, подлези, зелени площи,
междублокови пространства, спирките на обществения тарнспорт, пазари, паркинги,
местата за спорт, отдих, лечение и др.
17.Складиране
върху тротоари, улици и други места за обществено ползване на всякакъв род
отпадъци, включително сгурия от локални отоплителни инсталации,
селскостопански отпадъци за срок
по-дълъг от 48 часа. Разпоредбата не се отнася до планираните и публично
обявени сезонни мероприятия по почистване на градската територия.
18.Складиране
в насипно състояние, с цел съхранение, за срок по-дълъг от 2 /два/ работни дни
на строителни и отоплителни материали и строителни отпадъци върху тротоари и
улични платна. За съхранение на изброените материали над посочения срок
ползването на отделен съд /контайнер/ е задължително и се осъществява след
подадено заявление до субекта, извършващ поддържането на чистотата в района и
платена такса.
19.Превозване
на строителни материали, селскостопанска продукция, леки вторични суровини и
др. от транспортни средства с неоплътнени каросерии и без предпазни мрежи или
брезенти.
20.Натрупването
на оборска тор край пътища, пътеки,
граници между имоти, речни корита и дерета и всички комуникационни съоръжения.
21.
/нова с решение № 668/28.02.2013 г./ Изхвърляне в цветните съдове от системата
за разделно събиране на отпадъци от опаковки на
всякакъв вид отпадъци, различен от вида, за който е предназначен съда,
съответно хартия и картон, пластмаса, стъкло и метал.
Разпоредбата
на чл. 49, ал. 1 от Наредбата е разположена в глава Девета
„Административно-наказателни разпоредби“. С нея за всяко едно от нарушенията –
представляващи неспазване на забраните по чл. 9 и чл. 13 от Наредбата, на
физическите лица се налага административно наказание „глоба“ в размер от 20
лева до 100 лева, съответно – от 50 лева до 500 лева.
Не
е спорно, че като орган на местно самоуправление общинският съвет е компетентен
да приема правила за поведение и да регулира обществени отношения от местно
значение, предоставени в неговата компетентност, като приеманите в изпълнение
на тези правомощия наредби следва да бъда съобразени с нормативните актове от
по-висока степен /така вж. Решение № 16142 от 27.11.2019 г. по адм. д. № 10431/2018
г., VІ отд. на ВАС/. В конкретния случай административнонаказателната
отговорност във връзка с управление на отпадъците е законово установена, както
с оглед вида на съответното административно нарушение, така и с оглед на
предвиденото наказание - глоба или санкция. Така вж. Решение № 4376 от
14.04.2020 г. по адм. д. № 14284/2019 г., VІ отд. на ВАС.
Съгласно
чл. 133, ал. 1 и ал. 2 от ЗУО „наказва се с глоба от 300 до 1000 лв. физическо
лице, което:
1.
/доп. - ДВ, бр. 88 от 2017 г. /*/, изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98
от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 14
от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г./ изхвърля отпадъци на неразрешени за това
места или в съдове или торби, различни от определените от общината за измерване
на количество битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и
такси;
2.
предава отпадъци на лица, които не притежават разрешение, комплексно разрешително
или регистрационен документ по чл. 35 в случаите, когато такива се изискват;
3.
не предаде излязло от употреба моторно превозно средство на площадки за
съхраняване или в центрове за разкомплектуване;
4.
изхвърля масово разпространени отпадъци, обозначени с маркировка за разделно
събиране съгласно наредбите по чл. 13, ал. 1, в контейнери за смесени битови
отпадъци и в съдове за събиране на отпадъци, поставени в имоти - публична
държавна или общинска собственост, или ги смесва с други материали или отпадъци
по начин, затрудняващ тяхното последващо рециклиране или оползотворяване,
когато в конкретното населено място е създадена система за разделно събиране на
съответните масово разпространени отпадъци;
5.
не изпълнява разпоредбите за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване
на строителни отпадъци;
6.
изхвърля битови отпадъци в съдове за разделно събиране;
7.
/нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г./ обръща, нарушава целостта, естетическия вид
и/или запалва съдове за събиране на отпадъци.
За
явно маловажни случаи на административни нарушения по ал. 1, т. 1 и 4,
установени при извършването им, овластените за това органи налагат на
местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. срещу издаване на фиш по реда
на Закона за административните нарушения и наказания“.
Съгласно
чл. 133, ал. 4 и ал. 5 ЗУО „наказва се с глоба от 2000 до 5000 лв. физическо
лице, което:
1.
нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране
на отпадъци;
2.
нарушава изискванията на чл. 7 от Регламент /EО/ № 850/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно устойчивите органични
замърсители и за изменение на Директива 79/117/ЕИО.
За
явно маловажни случаи на административни нарушения по ал. 4, т. 1, установени
при извършването им, овластените за това органи налагат на местонарушението
глоби в размер от 10 до 50 лв. срещу издаване на фиш по реда на Закона за
административните нарушения и наказания“.
С
разпоредбите на чл. 133, ал. 2 и ал. 5 ЗУО се предвижда налагането на глоби,
чрез издаването на фиш, при явно маловажни случаи на нарушения. Такава
възможност не е предвидена с оспорената Наредба. Нещо повече – с Наредбата са предвидени
по-високи размери на наказанията, налагани чрез наказателни постановления, без
да е съобразено, че се изброяват различни изпълнителния деяния, съставомерни по
чл. 6 ЗАНН, и които изпълнителни деяния представляват нарушения на общите
забрани по ЗУО, за някои от които не е задължително да се проведе
административнонаказателно производство, приключващо с издаването на наказателно
постановление.
Дори
и да се приеме, че разписаните в чл. 9 и чл. 13 от Наредбата деяния, за които е
предвидено налагането на наказание по оспорената разпоредба, са изключително
конкретни, като не попадат в някоя от хипотезите на чл. 133 ЗУО, вкл. и по чл.
150 ЗУО /извършване на превоз на опасни и неопасни отпадъци/, приложение
намират общите разпоредби на чл. 154 и чл. 155 ЗУО.
В
конкретния случай съдът държи да подчертае, че липсата на мотиви при приемането
на акта възпрепятства и проверката кои са причините, довели до създаването на толкова детайлна уредба при
наличие на конкретно разписани в специалния ЗУО правила, неизпълнението на
които, дори и чрез различните форми на изпълнително деяния, обуславя ангажирането
на администратративнонаказателна отговорност. Отделно от това, в ЗУО липсва
правна уредба общинските съвети да приемат наредби, с които да уреждат вече
уредени със закон обществени отношения, при това касаещи налагането на
административни наказания в определен размер, независимо дали той е по-нисък
или по-висок от посочения в закона.
По
изложените съображения настоящият състав формира извод за нищожност на
разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Наредба № 5 за чистотата и управление на
дейностите по опазване на околната среда на територията на община Димитровград,
приета от Общински съвет Димитровград.
При
този изход на спора и на основание чл. 196 във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 530 /петстотин
и тридесет/ лева, представляващи държавна такса за образуване на делото и за
съобщаване на оспорването, както и адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено от ответника по спора, е неоснователно по аргумент от
чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК. Делото не е с фактическа и правна
сложност, проведено е едно съдебно заседание, в което жалбоподателят е
представляван от адвоката, посочен в пълномощното и договора за правна защита и
съдействие, приложени по делото, а адвокатското възнаграждение е уговорено и
заплатено в брой в размер, съответстващ на определения от законодателя в
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/.
Водим
от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл. 49, ал. 1 от
Наредба № 5 за чистотата и управление на дейностите по опазване на околната
среда на територията на община Димитровград, приета от Общински съвет
Димитровград.
ОСЪЖДА Община Димитровград,
с адрес – гр. Димитровград, бул. ***, да заплати на П.Т.З., ЕГН: **********, с
адрес ***, направените по делото разноски в размер на 530 /петстотин и тридесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховен
административен съд на Република България, чрез Административен съд – Хасково.
РЕШЕНИЕТО,
срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са
отхвърлени, да се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът,
съгласно чл. 194 от АПК.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Хасково на
основание чл. 138, ал. 3 АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.