Присъда по дело №1707/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 108
Дата: 26 август 2022 г.
Съдия: Доротея Кехайова
Дело: 20221100201707
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 108
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Доротея Кехайова
СъдебниДеян П. Дянков

заседатели:Жасмина Кр. Паскалева
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
и прокурора Д. К. Г.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Наказателно дело от общ
характер № 20221100201707 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. П. Д., роден на **** г. в гр. Русе, българин,
български гражданин, неженен, не работи, с основно образование, осъждан, с
постоянен адрес в гр. Русе, ул. ****, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,
че на 24.06.2021г. за времето около 20:20 часа в гр.София, бул. ****, в тревни
площи, находящи се в складово производствена база кв. „Модерно
предградие“ направил опит да се съвкупи с лице от женски пол - Д. Д. Т., като
я принудил към това със сила - блъснал я на земята, запушил й устата и й
извил лявата ръка, като с другата си ръка се опитал да свали панталоните на
Т., като на въпрос на Т. какво иска и на обещанието и че ще му даде пари, ако
я пусне, Д. отговорил: „Друго искам! Искам секс с теб!“ като деянието е
останало недовършено по независещи от дееца причини - оказана от Д. Д. Т.
съпротива, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след
като И. Д. бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от
свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
1
реда на чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на „лишаване от
свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като за всяко от тях
изпълнението не било отложено по реда на чл. 66 от НК, а именно: с Присъда
№ 148/09.07.2013г. по НОХД № 1387/2013г. по описа на Районен съд, гр.
Русе, I нак. състав, влязла в сила на 25.07.2013г., с която на основание чл. 23,
ал. 1 от НК на И. Д. е било наложено общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 /четири/ години за извършени от него при условията на
съвкупност престъпления по чл. 150, ал. 1 от НК и чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1,
т. 2 от НК, което наказание следвало да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и с Присъда №
16/24.01.2017г. по НОХД № 2474/2016г. по описа на Районен съд, гр. Русе, IV
състав, влязла в сила на 22.03.2017г., изменена с Решение № 30/22.03.2017г.
по ВНОХД № 123/2017г. по описа на Окръжен съд гр. Русе, с която на И. Д.
било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/
години, което наказание следвало да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим в затвор, престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, вр.
чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, поради което и на
основание чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. 54 от НК, вр. чл.
371, т. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК му НАЛАГА
НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за СРОК от 6 /ШЕСТ/
ГОДИНИ.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така наложеното на
подсъдимия И. П. Д. наказание от 6 години лишаване от свобода.
ПРИЗНАВА подсъдимия И. П. Д., роден на **** г. в гр. Русе, българин,
български гражданин, неженен, не работи, с основно образование, осъждан, с
постоянен адрес в гр. Русе, ул. ****, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това,
че на 24.06.2021 г. след 20:20 часа в гр. София, бул. ****, в тревни площи,
находящи се в складово производствена база кв. „Модерно предградие“ е
отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Самсунг“, модел
„Галакси - А20“ на стойност 37,05 (тридесет и седем лева и пет стотинки)
лева, от владението на Д. Д. Т. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като употребил за това сила - издърпал
телефона от джоба на Т., като деянието е извършено при условията на опасен
2
рецидив, след като И. Д. бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
„лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не
е отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на
„лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като за
всяко от тях изпълнението не било отложено по реда на чл. 66 от НК, а
именно: с Присъда № 148/09.07.2013г. по НОХД № 1387/2013 г. по описа на
Районен съд, гр. Русе, I нак. състав, влязла в сила на 25.07.2013 г., с която на
основание чл. 23, ал. 1 от НК на И. Д. било наложено общо най-тежкото
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години за извършени
от него при условията на съвкупност престъпления по чл. 150, ал. 1 от НК и
чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НК, което наказание следвало да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от
закрит тип и с Присъда № 16/24.01.2017г. по НОХД № 2474/2016г. по описа
на Районен съд, гр. Русе, IV състав, влязла в сила на 22.03.2017 г., изменена с
Решение № 30/22.03.2017г. по ВНОХД № 123/2017г. по описа на Окръжен
съд гр. Русе, с която на И. Д. било наложено наказание „лишаване от свобода“
в размер на 4 /четири/ години, което наказание следвало да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим в затвор, престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, поради което и на
основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“ от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. 54 от НК, вр. чл. 371, т. 2, вр. чл.
372, ал. 4, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за СРОК от 6 /ШЕСТ/ ГОДИНИ и 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така наложеното на
подсъдимия И. П. Д. наказание от 6 /шест/ години и 8 /осем/ месеца лишаване
от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко
наказание на подс. И. П. Д. измежду определените му с настоящата присъда,
а именно ШЕСТ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ НК следва да изтърпи
при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1 НК от така наложеното
наказание от 6 /шест/ години и 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“
3
времето, през което подсъдимият И. П. Д. е бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, както и времето, през което е бил
задържан по реда на ЗМВР и НПК с постановление на СГП, считано от
27.06.2021 г.
ВРЪЩА на подс. И. П. Д. приобщеното по делото веществено
доказателство, а именно един брой синджир от жълт метал.
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК подс. И. П. Д. (с установена
самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата и по сметка на СДВР
сумата от 934,04 лева - направени разноски в досъдебното производство и на
а. З. С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500,00 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 190, ал. 2 от НПК подс. И. П. Д. (с установена
самоличност) ДА ЗАПЛАТИ и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева
при служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист по сметка на СГС.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес пред Софийския апелативен съд по реда на Глава XXI от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НОХД № 1707/2022 г. по описа на СГС, НО, 9-ти състав
Софийската градска прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 3384 ЗМК
941/21г. по описа на 09 РУ- СДВР, пр. пр. № 14179/21г. по описа на Софийската градска
прокуратура против И.П.Д. за това, че:
1. На 24.06.2021г. за времето около 20:20 часа в гр.София, бул. ****, в тревни площи,
находящи се в складово производствена база кв. „Модерно предградие“ е направил опит да
се съвкупи с лице от женски пол - Д.Д.Т., като я принудил към това със сила - блъснал я на
земята, запушил й устата и й извил лявата ръка, като с другата си ръка се опитал да свали
панталоните на Т., като на въпрос на Т. какво иска и на обещанието й че ще му даде пари,
ако я пусне, Д. отговорил: „Друго искам! Искам секс с теб!“ като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини - оказана от Д.Д.Т. съпротива, като деянието
е извършено при условията на опасен рецидив, след като И. Д. бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два
пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като за всяко от
тях изпълнението не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, а именно: с Присъда №
148/09.07.2013г. по НОХД № 1387/2013г. по описа на Районен съд, гр. Русе, I нак. състав,
влязла в сила на 25.07.2013г., с която на основание чл. 23, ал. 1 от НК на И. Д. е било
наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години за
извършени от него при условията на съвкупност престъпления по чл. 150, ал. 1 от НК и чл.
152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НК, което наказание следвало да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и с Присъда №
16/24.01.2017г. по НОХД № 2474/2016г. по описа на Районен съд, гр. Русе, IV състав, влязла
в сила на 22.03.2017г., изменена с Решение № 30/22.03.2017г. по ВНОХД № 123/2017г. по
описа на Окръжен съд гр. Русе, с която на И. Д. било наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 4 /четири/ години, което наказание следвало да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор, престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр.
1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, както и за това, че:
2. На 24.06.2021 г. след 20:20 часа в гр. София, бул. ****, в тревни площи, находящи
се в складово производствена база кв. „Модерно предградие“ е отнел чужда движима вещ -
мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси - А20“ на стойност 37,05 (тридесет и
седем лева и пет стотинки) лева, от владението на Д.Д.Т. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като употребил за това сила - издърпал телефона от джоба на
Т., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като И. Д. бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е бил
осъждан два пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер,
като за всяко от тях изпълнението не било отложено по реда на чл. 66 от НК, а именно: с
Присъда № 148/09.07.2013г. по НОХД № 1387/2013 г. по описа на Районен съд, гр. Русе, I
нак. състав, влязла в сила на 25.07.2013 г., с която на основание чл. 23, ал. 1 от НК на И. Д.
било наложено общо най-тежкото наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/
години за извършени от него при условията на съвкупност престъпления по чл. 150, ал. 1 от
НК и чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НК, което наказание следвало да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и с Присъда №
16/24.01.2017г. по НОХД № 2474/2016г. по описа на Районен съд, гр. Русе, IV състав, влязла
в сила на 22.03.2017 г., изменена с Решение № 30/22.03.2017г. по ВНОХД № 123/2017г. по
описа на Окръжен съд гр. Русе, с която на И. Д. било наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 4 /четири/ години, което наказание следвало да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор, престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1,
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
1
Съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от
НПК, в частност хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, доколкото е направено искане от
защитата на подсъдимия и подс. И. Д. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът с протоколно определение е одобрил изразеното
съгласие на основание чл.372, ал.4 от НПК.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа повдигнатите обвинения по
отношение на подсъдимия И. Д. за извършените от него престъпления против половата
неприкосновеност и собствеността, подробно описани в обвинителния акт. Счита, че от
всички събрани по делото писмени, гласни и веществени доказателства по безспорен и
несъмнен начин се установява авторството и вината на подсъдимия в извършването на
престъпленията, за които е обвинен и е предаден на съд. Сочи, че направеното
самопризнание от страна на подсъдимия кореспондира и изцяло се подкрепя от цялата
доказатлествена съвкупност. Приема, че не се установяват смекчаващи отговорността
обстоятелства, а като отегчаващи такива следва да се отчетат обремененото съдебно минало
на подсъдимия, като от справката му за съдимост е видно, че същият е осъждан
неколкократно, включително и за престъпления против половата неприкосновеност, като
счита, че тези предходни осъждания не са изпълнили целите на чл. 36 от НК и
характеризират И. Д. като личност със завишена степен на обществена опасност. Отправя
искане за признаването му за виновен по всички обвинения, описани в обвинителния акт,
като предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в максималния
предвиден в закона размер за всяко от престъпленията, за които е обвинен при съответната
редукция, както и за осъждането му да заплати направените по делото разноски,
включително и разноските, направени от частния обвинител.
Повереникът на частния обвинител Д.Д.Т. – адв. Й.С., поддържа становището на
прокурора. Счита, че в досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства,
които подкрепят направеното самопризнание от страна на подсъдимия в посока на неговата
виновност и по двете повдигнати обвинения. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен
и осъден като му бъдат наложени справедливи наказания, както и да бъде осъден да заплати
направените от частния обвинител разноски по реда на Закона за адвокатурата.
Защитникът на подсъдимия И. Д. – адв. С., моли съда да признае за установени
фактите, описани в обвинителния акт от представителя на СГП. Приема, че подсъдимият е
осъществил съставите на престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност
и тъй като настоящето производство е по реда на чл.371, т.2 от НПК, предлага съдът при
постановяване на присъдата да се позове на събраните на фазата на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства и въз основа на
тях да приеме за изяснени фактите по делото. Счита, че целите на наказанието биха били
постигнати с определяне на наказание за престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 5 от НК на
основание чл. 18, ал. 2 от НК, а по отношение на второто престъпление - по чл. 199, ал. 1 от
НК, предлага да бъде отчетена ниската стойност на инкриминираната вещ и интензитета на
осъществената принуда, която не е завишена. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
счита, че следва да бъде отчетена възрастта на подсъдимия, семейното му положение,
фактът, че Д. изпитва чувство за вина и разкаяние, съжаление за извършеното, което е
искрено и не е продиктувано от желание да облекчи процесуалното си положение. Счита, че
следва да бъде взета предвид и продължителността на процеса, както и че Д. е задържан от
м. юни, 2021 година, заявената от него готовност да учи и работи по време на изтърпяване
на наказанието си. С оглед изложеното приема, че след определяне на справедливи
наказания на подс. Д. по реда на чл. 54 НК същите следва да бъдат редуцирани на основание
чл. 58а НК, а на основание чл. 23, ал. 1 НК следва да му бъде определено едно общо най-
тежко наказание.
2
Подсъдимият И.П.Д. признава изцяло фактите, визирани в обстоятелствената част на
ОА по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. В допълнение в хода по същество заявява, че се
присъединява към становището на защитника си и се извинява за стореното. Моли за
справедлива присъда, като заявява, че осъзнава грешките си, извършил е престъпленията и е
готов да понесе последствията от това.
След като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните при спазване на разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 от НПК съдът
прие за установено следно:

По фактите:
Подсъдимият И.П.Д. е роден на **** г. в гр. Русе, българин, български гражданин,
неженен, не работи, с основно образование, осъждан, с постоянен адрес в гр. Русе, ул. ****,
ЕГН **********.
Съдът, предвид признанието на подсъдимия по реда чл. 371, т.2 от НПК и
определението на съда по чл. 373, ал.3 от НПК, приема за установено следното:
На 24.06.2021 г. свидетелката Д.Д.Т. се прибирала след работа към дома си, находящ
се в град София, бул. ****. Т. се придвижвала от метростанция „Сливница“ с автобус,
движещ се в посока град Банкя. Около 20.20 ч. Т. слязла от автобуса на спирка на масовия
градски транспорт, находяща се в град София, на бул. „Европа“, в района на бензиностанция
„Шел“.
Т. минала по улица, водеща към квартал „Модерно предградие“. В момента, в който
Т. се качвала на тротоара, усетила непознат за нея мъж да я дърпа отзад за блузата й. Т.
усетила опити да бъде избутана навътре в обрасъл с храсти терен и да бъде съборена.
Мъжът успял да вкара Т. в храстите, като вследствие на бутането, тя паднала на земята.
Мъжът затиснал падналата Т. с тялото си. Т. се развикала и попитала мъжа какво иска,
казвайки му: „Какво искаш от мен?“, „Пусни ме!“, „Пари ли искаш? Ще ти дам.“, при което
мъжът отговорил: „Не! Друго искам“, „Искам секс с теб!“, „После ще видим“, опипвайки
интимните й части през панталона. Мъжът опитал да разкъса блузата на Д.а, след което
продължил да опива интимните й части, опитвайки се да свали панталона й, но не успял
поради факта, че пострадалата се била свила на земята. Впоследствие мъжът хванал лявата
ръка на Т., извил я силно и успял да извади мобилния й телефон марка „Самсунг“, след
което продължил да я опипва и да се опитва да събуе панталона й.
Оказвайки съпротива, Т. успяла да хване метален синджир от врата на мъжа и да го
откъсне. Малко по-късно се чули гласове на преминаващи хора и мъжът се изправил и
побягнал.
На място пристигнали група лица – свидетелите: Б.С., М.Ж., Г.И., Л.М., Н.С., М.С.,
К.Г., В.Г., М.Ж..
Те възприели на място, че на земята лежи пострадалата Т., като в областта на устата
и носа й имало кръв, а върху нея се намирал подс. Д., който се изправил и бил с разкопчан
колан. Подс. Д., след изправянето си тръгнал в посока към бул. „Европа“, при което св. Г.И.
се обадил на телефон 112 и съобщил за случилото се.
В района на местопроизшествието се намирал автопратрул /АП/ 900/1 на 09 РУ-
СДВР, който бил разположен на установъчен пункт /УП-1/ на бул. „Сливница“, преди
бензиностанция „Шел“, около 20.30ч. в състав М.Б. и В.П.. Същите възприели лице от
мъжки пол, облечено с кожено яке, което тичало и предположили, че бърза за да хване
автобуса, поради което престанали да го гледат. Непосредствено след това, тичайки се
появили мъж и момиче, които заявили пред полицейските служители, че мъжът с коженото
яке, който е тичал пред тях, е извършил опит за изнасилване на момиче. Полицейските
служители веднага се насочили към блок №005, преминавайки пред бл. №001 и забелязали
3
подс. Д., който свалил от себе си тъмно на цвят елече, облечено върху кожено яке и го
хванал в ръка. Подс. И.П.Д. бил задържан, а самоличността му била установена.
За случая било докладвано в ОДЧ на 09 РУ-СДВР. На място пристигнала дежурна
оперативна група и от дежурен разследващ полицай бил извършен оглед на
местопроизшествие. С това действие по разследването на основание чл. 212, ал.2 от НПК
било образувано ДП №941/21г. по описа на 09 РУ- СДВР.
В хода на разследването бил извършен оглед на местопроизшествие и допълнителен
такъв, в хода на които действия по разследването бил иззет и приобщен като веществено
доказателство мобилен телефон марка „Самсунг“, подробно описан в протокола.
На подс. И.П.Д. бил извършен обиск, в хода на което действие по разследването като
веществено доказателство бил иззет метален синджир без закопчаващ механизъм.
По отношение на пострадалата Д.Д.Т. и подс. И.П.Д. било извършено
освидетелстване, в хода на които подробно били описани установените обективните
находки.
От допуснатата и изготвена на фазата на досъдебното производство СМЕ на
пострадалата Д.Д.Т. се установява, че при прегледа й са били констатирани кръвонасядания
по гърба и поясната област, кръвонасядания в областта на лявата мишница, множество
охлузвания по двата горни крайника и в областта на дясното ходило. Експертите
заключават, че травматичните увреждания са получени в резултат на действието на твърди,
тъпи предмети по механизма на удар с или върху такива, както и от притискащото и тяхното
тангенциално действие и могат да се получат по време и начин, както съобщава
пострадалата Т..
По отношение на мобилен телефон марка „Самсунг“ било извършено експертно
изследване, като съгласно заключението на изготвената по делото ДНК експертиза
Протокол № 21/ДНК-428 (л. 149 и сл. от ДП), по същия бил установен биологичен материал
с произход от подс. И. П.Д..
По отношение на инкриминираната вещ - мобилен телефон, марка „Самсунг“ била
изготвена СОцЕ, съгласно заключението на която, стойността му към датата на
инкриминираното деяние е 37.05лева.
Подс. И.П.Д. е осъждан, както следва:
С протоколно определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 2050/2010 г.
по описа на РС Русе, влязло в сила на 25.08.2010 г. за извършено престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което на подс. И. П.Д. е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено с изпитателен срок от три години;
С присъда по НОХД № 1634/2011 г. по описа на РС Русе, в сила от 21.01.2012г. за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
28, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода от 1 /една/
година, при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 1 НК
било приведено в изпълнение отложеното наказание от шест месеца лишаване от
свобода, наложено по НОХД № 2050/2010 г. по описа на РС Русе;
С присъда по НОХД № 1387/2013 г. по описа на РС Русе, влязла в сила на 25.07.2013г.
за извършени престъпления по чл. 150, ал. 1 от НК и по чл. 152, ал. 3, т. 5 НК, за които
на основание чл. 23, ал. 1 НК на подс. И. Д. било наложено едно общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години;
С присъда по НОХД № 2474/2016 г. по описа на РС Русе, в сила от 22.03.2017г. за
извършено престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, за което на подс. И. Д. било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години;

4
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателствени материали, а именно: самопризнанията на подсъдимия И.П.Д.
относно фактите, посочени в обвинителния акт, направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК,
показанията на свидетелите Д.Д.Т., А.С., Б.С., М.Ж., Г.И., Л.М., Н.С., М.С., К.Г., В.Г., М.Ж.,
както и полицейските служители - Р.Р., Е. Д., М.Б., В.П., обективирани в протоколи за
разпит на свидетел на досъдебното производство, писмените доказателства и
доказателствени средства – протоколи (2 бр.) за оглед на местопроизшествие от 24.06.2021
г., протокол за обиск и изземване от подс. И.П.Д. от 25.06.2021 г., одобрен с Определение от
28.06.2021 г. на СРС по НЧД № 9155/2021 г., протокол за освидетелстване на пострадалата
Д.Д.Т. от 25.06.2021 г., протокол за освидетелстване със съгласието на подс. И.П.Д. от
25.06.2021 г., протокол за вземане на образци за сравнително изследване от подс. И.П.Д.,
протокол за оглед на веществени доказателства, разписка от 29.11.2021 г.; справка за
съдимост, както и способите на доказване – заключенията на СМЕ № 134/2021 г.; ДНК
експертиза Протокол № 21/ДНК-428; Дактилоскопна експертиза № 21/ДКТ-173,
видеотехническа експертиза протокол № 228/2021 г.; СОцЕ; протокол № 337/2021 г. за
извършена видеотехническа експертиза, приобщени на основание чл.373, ал.2, във вр. с
чл.372, ал.4 и чл.283 от НПК, и обсъдени по реда на чл. 107, ал.5 от НПК.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно от
събрания по делото доказателствен материал. Посочените доказателства и доказателствени
средства категорично сочат, че П. Д. е извършител на престъпленията, за които е
ангажирана наказателната му отговорност. Настоящият съдебен състав не констатира
съществени противоречия при съвкупната преценка и интерпретация на приобщените по
делото обективни находки, които да налагат обсъждането им подробно и поотделно,
съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК. Въпреки това и с оглед пълнота на
мотивите следва да бъдат маркирани съображенията относно възприемането на събраните
доказателства и доказателствени средства, техният анализ и изведените върху тази основа
заключения.
В центъра на изводите си относно фактите по делото, съдът постави показанията на
свидетелката Т., които значително способстват за разкриване механизма на извършване на
деянията, техните времеви и пространствени параметри. Разказът й е еднопосочен,
вътрешно балансиран и пресъздаващ събитията хронологично с присъщата на утвърден
спомен логична последователност. В съзнанието й трайно се е запечатило как след като
слязла от превозно средство на градския транспорт е била последвана и издърпана за
блузата, а впоследствие и изблъскана в посока на намиращите се в близост храсти, където
паднала, а подс. Д. се нахвърлил върху нея с цялото си тяло. Свидетелката изключително
пунктуално предава извършените от него действия и проведения между тях разговор, в
който подсъдимият ясно е заявил, че не иска пари, а иска „друго“, като допълнил „Искам
секс с теб!“ и независимо, че Т. му казала, че е незряща, продължил да я опипва по бедрата и
интимните й части, опитвайки се да свали панталона й. Същевременно опипвал и джобовете
на панталоните й, където Т. държала мобилния си телефон марка „Самсунг“. В хода на
оказаната съпротива пострадалата успяла да скъса синджира, който подс. И.П.Д. носел на
врата си. Цитираното корелира изцяло с обективираното в протокола за обиск и изземване
от подсъдимия, у когото бил намерен именно синджир без механизъм за закопчаване.
Подкрепя се и от показанията на свидетелите Б.С., Н.С., Л.М., Г.И., К.Г., В.Г., М.Ж., М.С.,
от които става ясно, че на инкриминираната дата, около 20,20 часа, докато се разхождали по
алея на бул. Европа, в района на „квартала на слепите“ в посока към бензиностанция „Шел“
чули женски глас, който викал за помощ. Когато се отзовали, тръгвайки по посока на
виковете, стигнали до място, обрасло с храсти, от което след като забелязал присъствието
им, излязъл подс. И.П.Д., който бил с разкопчан колан и побягнал в посока към
бензиностанция „Шел“.
5
Коментираното намира подкрепа и в разказа на полицейските служители М.Б. и В.П.,
които в синхрон помежду си, а и с останалите свидетели описват действията на подс.
И.П.Д., когато го възприели за първи път. Същият тичал именно от посоката на мястото на
извършване на престъплението (така както то е описано от пострадалата Т. и притеклите й
се на помощ свидетели), а начинът, по който е бил облечен напълно съвпада с описанието,
дадено от свидетелите Б.С., Н.С., Л.М., Г.И., К.Г., В.Г., М.Ж., М.С.. Установява се още
причината, поради която първоначално полицейските служители не намерили нищо
подозрително в поведението на подс. И.П.Д. и едва след проведения разговор със св. С. и св.
И., сигнализирали в ОДЧ и предприели издирване на подс. И.П.Д., когото малко след това
задържали в района на бул. Сливница и установили именно като подс. И.П.Д..
Предложеното от свидетелката Т. описание на събитията съдържа и факти,
очертаващи насочеността на упражнената от И.П.Д. вербална и физическа агресия, целяща
противоправното й мотивиране да предприеме нежелано от нея поведение. Житейски
издържани са твърденията, че подсъдимият я е съборил на земята в намиращи се наблизо
храсти, след което се хвърлил върху нея, опипвайки я в областта на бедрата и интимните й
части, опитвайки се да свали панталона й, извил й ръката и й взел намиращия се в джоба на
панталона й мобилен телефон. Свидетелката убедително пресъздава и отправените от
подсъдимия реплики, обективиращи явното му намерение да прави „секс“ с нея. В тази
връзка се констатира еднозначност с показанията на свидетелите, които чули виковете за
помощ на Т., пред които тя заявила, че подс. И.П.Д. е направил опит да я изнасили.
Безспорно най-ярки данни за случилото се извличат от показанията именно на тази група
свидетели, които удостоверяват сведенията на пострадалата за случилото се, поведението на
подс. И.П.Д., след като ги забелязал и начинът по който изглеждал и бил облечен. Казаното
от тях способства за установяване на психическото и физическо състояние на Т.
непосредствено след инцидента. Изложеното синхронизира и със заключението на
изготвената по делото СМЕ, установяваща не само констатираните при прегледа на Т.
травматични увреждания, но и обстоятелството, че същите съответстват да са получени по
време и начин, както съобщава пострадалата.
При цялостната служебна проверка и аналитично обсъждане на споменатите
показания не се констатират противоречия досежно меродавните за предмета на доказване
факти. Показанията на тези свидетели търпят надлежна проверка чрез съпоставката
помежду им и с останалите доказателствени източници, като резултатът не указва
съществени противоречия и изключващи действителността на споделените факти алогизми.
Предвид изложените по-горе аргументи съдебният състав прецени, че обсъдените дотук
гласни доказателствени средства съдържат онази пряка информация за процесното деяние,
респ. за обстоятелствата съпътстващи, предхождащи и следващи го, годна да ги конституира
като основни източници на доказателства, върху които съдът изгради изводите си по
същество.
Косвени известия за лицето, което освен, че е направил опит да изнасили
пострадалата Т., но е отнело противозаконно мобилния й телефон се съдържат в
заключението на изготвената по делото ДНК експертиза, установяваща идентичност на
констатирания по мобилния телефон на пострадалата биологичен материал с иззетия от
подс. И.П.Д. сравнителен такъв, както и от протокола за оглед на местопроизшествие, по
време на който била намерена и иззета инкриминираната вещ именно от място, съвпадащо с
посоката на бягството на подсъдимия.
Този съд отчете като компетентни, обективни и пълни заключенията на изготвените
по делото експертизи, които са ясни, точни, изготвени са от лица с нужните специални
знания и отговарят с необходимата конкретика на поставените въпроси, поради което и
съдът ги кредитира напълно.
Констатацията за обремененото съдебно минало на подсъдимия И.П.Д. съдът направи
6
въз основа на приетите по делото справки за съдимост.

От правна страна:
Въз основа на тази напълно изяснена фактическа обстановка съдът приема, че
осъществената от подсъдимия И.П.Д. деятелност се подвежда под състава на двете
престъпления, за които е предаден на съд.
Досежно престъплението по чл. чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
При така приетата фактическа обстановка съдът прецени, че с деянието си
подсъдимият И.П.Д. е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл.
152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
От обективна страна подсъдимият е извършил действия на насочени към
осъществяване на полово съвкупление (сношение) с пострадалата- св.Т.- лице от женски пол
на 36 години към деня на деянието, като за тази цел употребил на сила- блъснал я на земята,
запушил й устата и й извил лявата ръка, като с другата си ръка се опитал да свали
панталоните на Т.. Упражненото от подсъдимия физическо въздействие (принуда) е било
извършено въпреки несъгласието и съпротивата на св. Т., като тези действия на подсъдимия
са били извършени с цел осъществяване на полов акт - съвкупление с пострадалата въпреки
и противно на волята й. Тези му действия са били насочени към сломяване на съпротивата,
нежеланието и несъгласието на пострадалата Т. да се съвкупи с подсъдимия. Всички
действия и думи на подсъдимия, цялото му поведение сочат именно на това, че
употребената от подсъдимия физическа сила е била насочена към сломяване съпротивата на
пострадалата, с цел осъществяване на полов контакт - съвкупление с нея въпреки
несъгласието й - още със събарянето й на земята и на въпроса на Т. какво иска от нея и на
обещанието й, че ще му даде пари, ако я пусне, Д. отговорил: „Друго искам! Искам секс с
теб!“. За това, че упражнената от подсъдимия физическа сила е била насочена към
принуждаване на пострадалата да осъществи полов контакт с него говорят и действията му,
с които той я е блъскал по посока на намиращите се наблизо храсти, извил е ръката й,
опипвал я е по бедрата и интимните части и правел е опит да свали панталона й, както и
действията му, с които е бутнал пострадалата на земята встрани от пътя, хвърлил се е върху
нея с тялото си, разкопчал е колана на панталоните си.
Независимо от употребената физическа сила обаче подсъдимият не успял да
осъществи полов контакт с пострадалата и в този смисъл деянието му останало
недовършено на фазата на опита - подсъдимият е осъществил единия от актовете на
двуактното престъпление изнасилване по чл.152, ал.1, т.2. пр.1-во от НК, но не е успял да
довърши деянието си и да осъществи другият акт - половото сношение. Причина за това
била появата на свидетелите Б.С., Н.С., Л.М., Г.И., К.Г., В.Г., М.Ж., М.С., които попречили
на подсъдимия да довърши деянието си по независещи от него причини.
Поради недовършеност на самото изпълнително деяние на престъплението не са
настъпили и предвидените в закона общественоопасни последици - пострадалата не е
изтърпяла действията по полово съвкупление, към които е било насочено поведението на
подсъдимия. В този смисъл съдът прие, че е налице недовършен опит, т.к. подсъдимият е
започнал осъществяването на самото изпълнително деяние, но не го е довършил и поради
недовършеност на самото деяние не са настъпили и общественоопасните последици на
същото.
От обективна страна е налице квалифициращият признак по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал.
1, т. 2, пр. 1 от НК – деянието е извършено при условията на опасен рецидив. При
преценката дали е осъществен рецидива по чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б“ НК съдът съобрази
посочените в обвинителния акт осъждания. Това са присъдите на РС Русе по НОХД №
7
1387/2013г. за извършени на 26.02.2013 г. от подсъдимия престъпления по чл. 150, ал. 1 от
НК е по чл. 152, ал. 3, т. 5 НК, за които му е било наложено едно общо най-тежко наказание
от четири години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим, като
присъдата е влязла в законна сила на 25.07.2013 г. и по н.о.х.д. № 2474/2016 г. за извършено
на 13.09.2016 г. от подс. Д. престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, за което му е било
наложено наказание от четири години лишаване от свобода, търпимо при първоначален
строг режим. Тази присъда е влязла в законна сила на 22.03.2017г.
Доколкото опитът за изнасилване по настоящото дело е извършен след като с
посочените присъди подсъдимият е бил осъден на ефективно наказание лишаване от
свобода за тежки умишлени престъпления на повече от една година, както и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК,
деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б.
„б“ от НК. В тази връзка съдът отчете и срока по чл. 30 НК, който не е изтекъл, защото от
изтърпяване на наказанията и по двете обсъждани осъждания до осъществяване на
процесното деяние, не са изминали 5 години.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено при форма на вината -
пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.
Подсъдимия Д. е съзнавал, че пострадалата не е била съгласна да се съвкупи с него, съзнавал
е принудителния характер на употребеното от него насилие - съзнавал е, че пострадалата не
е искала да се съвкупява с него и е целял, чрез упражнената физическа сила да сломи
съпротивата й и да извърши полов акт с нея. Св. Т. през цялото време се е съпротивлявала,
викала е за помощ и изрично е казала на подсъдимия, че е незряща и че ще му даде пари, за
да я остави намира, съзнавал е, че въздейства физически и психически върху пострадалата,
за да я мотивира да претърпи противно на волята си неговите действия, насочени към
осъществяване на полово сношение, като пряко е целял този резултат. Това, че не е
постигнал същия е било изцяло по независещи от него причини - подсъдимият не се е
отказал самоволно по собствена воля и подбуда от осъществяване на намисления и искан от
него резултат, а е бил принуден да спре, т.к. са дошли свидетели, чули и отзовали се на
виковете за помощ на пострадалата. Подсъдимият не е имал обективна възможност да
довърши деянието си - появили са се обективни, външни пречки, които са го възпрели. Той
не е преустановил същото, поради промяна в първоначалните си намерения.
Причини за извършване на деянието са липсата на морални задръжки и неуважението
на подсъдимия към нормите, защитаващи половата неприкосновеност на личността.
Досежно престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б. „б“ от НК.
Съдебният състав прие, че подсъдимият И.П.Д. е осъществил престъплението, за
което е предаден на съд по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“
от НК.
От обективна страна на 24.06.2021 г. след 20:20 часа в гр. София, бул. ****, в тревни
площи, находящи се в складово производствена база кв. „Модерно предградие“ е отнел
чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси - А20“ на стойност
37,05 (тридесет и седем лева и пет стотинки) лева, от владението на Д.Д.Т.. Подсъдимият е
прекъснал фактическата власт на пострадалата върху вещта и е установил своя собствена
такава трайно - след финализиране грабежа той е имал реална възможност да се разпореди с
отнетото. Това той е и сторил, като е оставил телефона в близост до местопрестъплението.
Инкриминираната вещ подсъдимият И. Д. е отнел като е употребил принуда от
физически характер – издърпал е със сила телефона от джоба на панталона на пострадалата
Т., като преди това я е притиснал с тялото си и е извил ръката й.
8
Употребявайки силата, подс. И. Д. е съзнавал, че физическото насилие над
пострадалата ще способства за извършването на грабежа, и е целял именно това.
Констатацията, че употребената от подсъдимия принуда е функционално подчинена на
целта му да вземе вещта, собственост на Т. е изводима, както от признанието по чл. 371, т. 2
от НПК, така и от последващите му действия на разпореждане с вещта на пострадалата.
От обективна страна е налице квалифициращият признак по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК
– деянието е извършено при условията на опасен рецидив. При преценката дали е
осъществен рецидива по чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б“ НК съдът и тук съобрази посочените в
обвинителния акт осъждания. Това са посочените и по-горе присъди на РС Русе по НОХД
№ 1387/2013г. за извършени на 26.02.2013 г. от подсъдимия престъпления по чл. 150, ал. 1
от НК е по чл. 152, ал. 3, т. 5 НК, за които му е било наложено едно общо най-тежко
наказание от четири години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим,
като присъдата е влязла в законна сила на 25.07.2013 г. и по н.о.х.д. № 2474/2016 г. за
извършено на 13.09.2016 г. от подс. Д. престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, за което му е
било наложено наказание от четири години лишаване от свобода, търпимо при
първоначален строг режим. Тази присъда е влязла в законна сила на 22.03.2017г.
Доколкото грабежът по настоящото дело е извършен след като с посочените присъди
подсъдимият е бил осъден на ефективно наказание лишаване от свобода за тежки умишлени
престъпления на повече от една година, както и след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, деянието е извършено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б“ от НК В тази връзка
съдът отчете и срока по чл. 30 НК, който не е изтекъл, защото от изтърпяване на наказанията
и по двете обсъждани осъждания до осъществяване на процесното деяние, не са изминали 5
години.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия И. Д. виновно, с форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Действията на подсъдимия са
осъществени в строга и логическа последователност, която убеждава съда, че в съзнанието
му е била формирана ясна представа, че прекъсва фактическата власт на пострадалата Т.
върху инкриминираната вещ, че установява свое владение върху нея, както и че прилага
физическо насилие срещу жертвата, за да постигне крайната си цел.
От субективна страна подс. И. Д. е съзнавал и че извършва деянието в условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на наказание
лишаване от свобода не по-малко от една година, чието изпълнение не е отложено по чл. 66
НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.
66 НК.
С оглед изложеното съдът призна подс. И.П.Д. за виновен в извършването на
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б“ от НК.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б.
„б“ от НК законодателят е предвидил една относително определена санкция „лишаване от
свобода“ в диапазона от 5 до 15 години и е предоставил оперативната самостоятелност за
кумулативно постановяване на „конфискация“ до една втора от имуществото на виновния.
За престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а“ и б. „б“ от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от
3 до 15 години.
Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК в случаите на проведено съкратено съдебно следствие на
9
основание чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК съдът е императивно задължен и за двете
престъпления да определи наказанието при условията на чл. 58а НК.
При индивидуализацията на наказанията за престъпленията СГС съобрази, че като
смекчаващ факт не следва да се третира признанието на подсъдимия на фактите, изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт, обусловило разглеждането на делото по реда
на чл. 371, т. 2 НПК, тъй като същото не е поддържано в цялото наказателно производство
/в този смисъл е и т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на
ОСНК на ВКС/. В същото време липсват доказателства И. Д. с процесуалното си поведение
да е допринесъл съществено за разкриване на престъпното посегателство. Същият не е
оказал съдействие при извършване на неотложните действия по разследването и не е
улеснил изключително процеса по събиране на относим доказателствен материал. В случая
доминиращо е значението на процесуалната активност на разследващите органи за
обезпечаване на делото с нужните материали. Същевременно, проследявайки линията на
защита на И. Д., не може да намери основание възможно приложение на разпоредбата на чл.
55 от НК. В този смисъл съдът не възприема признанието на фактите от подсъдимия,
релевирано в процедурата по чл.371, т.2 от НПК, като израз на последователно поддържано
процесуално поведение.
При провеждането на дейността по справедливо отмерване на следващите се на
подсъдимия наказания за всяко от вменените му посегателства СГС отчита в тежест на
дееца множествеността на извършените деяния, при това за сходни по своя предмет тежки
умишлени престъпления от общ характер, насочени спрямо конституционно гарантираната
неприкосновеност на собствеността, освен тези формиращи рецидива. Същевременно,
механизмът на всяко от инкриминираните деяния се отличава с настойчивост на
предприетото поведение, с което подсъдимият в по-висока степен е засегнал защитените със
съответната норма обществени отношения. Като отегчаващо отговорността за деянията
съдът споделя и факта, че подсъдимият се е възползвал от това, че пострадалата е лице от
женски пол и е незряща, презюмирайки малка вероятност за противопоставяне и
минимализиране на възможността да бъде разкрит. Извършването на деянията на публично
място, където е можел да бъде забелязан от неограничен кръг лица, включително
непълнолетни (както и се е случило), съществено повишават интензитета на проявата. По-
нататък съдът отчита обстоятелството, че и двете деяния са извършени в условията на
опасен рецидив и в двете хипотези на чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК, както и че всички
деяния, за които е бил осъждан до настоящия подс. И. Д. са извършвани в изключително
кратък период от време след изтърпяване на предходно наложено му наказание лишаване от
свобода и дори по време на изтърпяване на такова. Последното позволява да се коментират
престъпна упоритост и целенасочност, проявена от подсъдимия. Като негативни данни за
личността на привлеченото към наказателна отговорност лице следва да се отчете и липсата
на трудова ангажираност.
Така обсъденото дотук недвусмислено свидетелства за личност с деформирано
правосъзнание и склонност да нарушава установения в страна правов ред. Налага се извод за
сравнителна устойчивост на престъпните нагласи, като се изключва инцидентност на
поведението. Съдът не приема, че действително искрено съжалява за случилото се,
доколкото настоящето деяние не само се явява поредно такова, но е и извършено спрямо
незрящо лице, което по дефиниция е със занижени защитни възможности. Същевременно,
възрастта на И. Д. не може да се определи като младежка, с присъщата й импулсивност и
недооценъчност, нито доказателствата водят до заключението, че тя обуславя конкретни
изводи за степента на обществена опасност на деянието и дееца, (в този смисъл и Решение
№177/24.04.2015г. на ВКС по н.д.№137/2015г., II н.о.). В резюме, се налага впечатление за
изключителна обмисленост на поведението на подсъдимия и амбициозност за довършване
на деянията.
10
В контекста на смекчаващите вината обстоятелства, съдът приема единствено
обстоятелството, че престъплението по чл. 152 НК е останало недовършено, на фазата на
опита и респ. не са настъпили визираните в закона общественоопасни последици, както и че
предмет на престъплението по чл. 199, ал. 1 НК е вещ със сравнително ниска стойност.
Няма основание да се коментира неразумна продължителност на периода на
разглеждане на делото спрямо датата на инкриминираните прояви, в контекста на
предпоставка за определяне на санкциите при намаляването им под предвидения минимален
размер или замяната им в хипотезите на чл.55, ал.1, т.1 и т.2 от НК. Не се констатира забава,
носеща белезите на изключителност, при все че делото не съставлява фактическа и правна
сложност с оглед обема и спецификите на доказателствения материал, който е следвало да
бъде обезпечен за нуждите на доказването. В този аспект се следва и изводът на съдебния
състав, който не констатира основания за приложение на разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, вр.
чл. 55, ал. 1, т. 1 или т.2 НК, респ. чл.55, ал. 3 от НК по отношение на никое от следващите
се на И. Д. наказания. Установеното по делото смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство не е способно да формира необичайно множество, нито носи белезите на
изключителност, а същевременно не са налице и фактически данни за формиране на
изискуемия от закона кумулативен извод за несъразмерност на най-лекото предвидено в
закона наказание.
Съдът прецени, че за поправително-превъзпитателното въздействие върху
подсъдимия И. Д. е наложително да бъде засилена индивидуалната превенция, което следва
да стане с налагането на средните, предвидени в закона размери на наказанието „лишаване
от свобода“ и за двете предявени му престъпления. При съвкупната преценка на наличните,
обуславящи отговорността обстоятелства, съгласно общата разпоредба на чл. 54, ал. 1 НК,
настоящият съдебен състав намира, че за инкриминираното по делото престъпление по чл.
152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК
следва да определи наказание в средния предвиден в закона размер от 9 /девет/ години
„лишаване от свобода", а за посегателството с правна квалификация по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б“ от НК - „лишаване от свобода“ в размер на 10
/десет/ години. Съобразно изтъкнатите по-горе доводи единствено по-високият размер на
наказанията „лишаване от свобода“ е от естество да сведе до минимум възможността
подсъдимия да извърши ново посегателство спрямо половата неприкосновеност и
неприкосновеността на чуждата собственост, както и да съдейства за неговото поправяне.
Така определените наказания биха изиграли ролята на справедливо възмездие за
извършеното от И. Д., биха способствали за изграждане на устойчив контрамотив в
съзнанието му за въздържане от престъпни посегателства и ще се проявят като достатъчно
предупреждение към останалите членове на обществото да не пристъпват към реализация на
такива прояви.
Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК съдът е императивно задължен, след като определи
размера на наказанието, да редуцира същия съобразно чл. 58а, ал. 1 НК с 1/3. В настоящия
случай на подсъдимия за престъплението с правна квалификация по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр.
ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК следва да бъде
определено окончателно за изтърпяване наказание в размер на 6 /шест/ години „лишаване от
свобода“, а за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и
б. „б“ от НК в размер на 6 /шест/ години и 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“. При
условие, че не е необходимо наказанието да бъде прекалено тежко, а е достатъчно
подсъдимият да знае, че то е неотвратимо, съдът намира за справедливо определянето на
тези размери. За да може една санкция да въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото, тя трябва да бъде справедлива, т. е. обемът на наказателната
принуда, приложена по отношение на подсъдимия, да съответства на неговата личност и на
извършеното престъпление – обществена му опасност и морална укоримост. В продължение
на тези разсъждения, настоящият съдебен състав констатира, че не се разкриват базисните
11
предпоставки за приложението на чл. 66, ал.1 НК и за реализацията на целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК и преди всичко за поправянето на
осъдения, подсъдимият И. Д. следва да изтърпи ефективно така определените му наказания.
Изтърпяването на всяко от тях следва да бъде при първоначален строг режим на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. Индивидуализирани в този вид и размери, наложените за
двете отделни посегателства наказания съответстват на принципите на законоустановеност
и справедливост на легитимно упражнената държавна принуда, ще изпълнят своя
поправителен и възпитателен потенциал спрямо подсъдимия И. Д. и ще способстват за
правилното формиране на неговия мироглед и правосъзнание. Тези санкции ще се проявят
като достатъчно предупреждение и към останалите членове на обществото да не извършват
такива прояви, като по този начин няма да бъде игнорирана и генералната превенция,
заложена като цел на наказанието в нормата на чл.36 от НК.
С оглед наличните данни за имущественото състояние на подсъдимия, който не е
ангажиран постоянно с обществено полезен труд, съдът счете, че не следва да му налага
наказанието конфискация до една втора от имуществото и се възползва от правото на
преценка, установено в чл. 199, ал. 1 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът следва да определи най-тежкото измежду
определените на подсъдимия И. Д. наказания, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 6
/шест/ години и 8 /осем/ месеца. Съдът прие, че не следва да прилага разпоредбата на чл. 24
от НК, с оглед на това че общата санкция сама по себе си е достатъчно висока, за да му
повлияе предупредително и превъзпитателно. Според настоящия съдебен състав балансът
между законоустановените цели на наказанието ще бъде постигнат единствено с
ефективното изтърпяване на наложеното най-тежко наказание, което в достатьчна степен би
допринесло за превъзпитанието на дееца и би повлияло възпиращо спрямо бъдещи
негативни прояви на личността му, като способства за правилното формиране на неговия
мироглед. Съответно такова наказание напълно удовлетворява обществения интерес да се
създаде разбирането, че възмездието за извършеното е неизбежно и се проявява категорична
нетърпимост към посегателства от вида, описан във възприетата фактология, още повече
дадени в съвкупност. Изтърпяването на наложеното общо най-тежко наказание следва да
бъде при първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС. Видът
на режима се определя и от обстоятелството, че се касае за умишлени престъпления
наказуеми с повече от 5 години „лишаване от свобода“.
На основание чл. 59, ал.1 от НК от определеното общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по настоящото производство,
както и времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и на чл.64, ал.2 от НПК по
силата на постановление на СГП, считано от 27.06.2021г.

По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия
И. Д. следва да бъдат поставени извършените в наказателното производство разноски. В
този ред на него се възлага сумата в размер на 934,04 лева, съответстваща на разходите за
извършени на досъдебната фаза експертизи, която следва да се преведе в полза на държавата
и по сметка на СДВР и на адв. Й.З.С., като повереник на частния обвинител - разноски за
адвокатско възнаграждение съгласно ЗАдвокатурата в размер на 1 500,00 лева.

По веществените доказателства:
Съдът като взе предвид, че иззетият като веществено доказателство по делото
предмет - един брой синджир от жълт метал е собственост на подс. И. Д. и по аргумент за
12
противното от разпоредбата на чл.53, ал.1 от НК прие, че същият следва да бъдат върнат на
собственика му - подс. И.П.Д..

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

13
Съобщи за изтекли лични данни