П
Р О Т
О К О Л – опр. № 227
Гр. Троян, 22.11.2019 год.
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА
Съдебни заседатели: 1. Р.М. и
2. Н.Н.
Съдебен
секретар Кремена Раева
Прокурор
Владимир Зъзрев,
сложи
за разглеждане НОХ дело № 378 по описа за 2019 година,
докладвано
от съдията – РАДЕВА
На
именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Районна прокуратура гр. Троян – редовно призована, се
явява прокурор Владимир Зъзрев.
Подсъдимият М.К.П. – редовно
призован, се явява лично и със своя упълномощен защитник адв.
Р.К.с пълномощно от днес.
Пострадалото лице К.М.М. – редовно призована, се явява лично
и със своя процесуален представител адв. Х.н. с
пълномощно, приложено по делото.
Адв. П.Ц. – редовно призован, не се
явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА:
- Разпореждане № 268/17.10.2019 г., с което делото е
насрочено за разпоредително заседание.
- Справка за съдимост рег. № 855/18.11.2019 г., издадена от
БС при РС – Троян.
СЪДЪТ проверява връчването на препис от обвинителния акт на
подсъдимия и разяснява правата му в наказателното производство, както и проверява
връчването на съобщенията по чл. 247б, ал. 1 и ал. 2 от НПК на подсъдимия,
прокурора, пострадалия и защитника.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм препис от обвинителния
акт и от съобщението за разпоредително заседание преди повече от 7 дни. Ясни са
ми правата в процеса. Уведомен съм, че в разпоредителното заседание ще се
обсъждат въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК. Уведомен съм, че ако не направя
възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по чл. 248, ал. 1,
т. 3 от НПК или ако такива бъдат приети за несъществени, правото ми да ги
поставям на обсъждане пред първия, въззивния или касационния съд се преклудира.
ПОСТРАДАЛАТА К.М.:
Получила съм съобщение за провеждане на разпоредително заседание преди
повече от 7 дни. Наясно съм, че в разпоредителното заседание днес ще се
обсъждат въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Получил съм съобщение за провеждане на разпоредително
заседание преди повече от 7 дни. Наясно съм, че в разпоредително заседание ще
се обсъждат въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК. Уведомен съм, че ако не направя
възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по чл. 248, ал. 1,
т. 3 от НПК или ако такива бъдат приети за несъществени, правото ми да ги
поставям на обсъждане пред първия, въззивния или касационния съд се преклудира.
СТАНОВИЩА ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
ПРОКУРОРЪТ: Не са констатирани процесуални
пречки за даване ход на разпоредителното заседание.
АДВ. н.: Моля, преди даване ход на
разпоредителното заседание да конституирате К.М. като частен обвинител и граждански
ищец. Предявявам от името на К.М. граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 10
000 лв. , претендирано обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането.
ПОСТРАДАЛАТА М.: Поддържам искането на адв.
н..
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането е своевременно направено,
въпреки това считам, че разглеждането на гражданския иск ще създаде пречки за отлагане
на делото, поради което считам, че искането следва да бъде оставено без
уважение.
АДВ. К.: Няма пречки за даване ход на разпоредителното заседание.
Считам, че няма пречка да бъде уважено искането на
пострадалата, тъй като нейно право е да предяви граждански иск и да бъде
конституирана като граждански ищец и частен обвинител. Друг е въпросът, че
считаме, че искането е неоснователно, но това е по същество на спора.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам заявеното от адвоката ми.
СЪДЪТ, като съобрази изразените становища
от страните по делото и обстоятелството, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на разпоредителното заседание счита, че следва да се даде такъв.
Съдът счита, че следва да бъде
уважено направеното искане от адв. н., в качеството
му на повереник на пострадалата К.М., за приемане за съвместно разглеждане в
процеса на предявения от нея срещу подсъдими М.П. граждански иск с цена 10 000
лв., претендирано обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. К.М. има качеството
на пострадало лице от престъплението, т.е. има активна легитимация да предяви граждански иск. Съдът счита,
че в този си вид гражданският иск не би причинил сам по себе си отлагане на съдебното
заседание по делото и няма мотив да откаже приемане на същия. Ще следва освен
като граждански ищец К.М.М. да бъде конституирана и като частен обвинител в
процеса с повереник адв.
Х.н..
Ще следва да се приеме като доказателство по делото
докладваната справка за съдимост по отношение на подсъдимия П., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО
ЗАСЕДАНИЕ.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане
ГРАЖДАНСКИ ИСК, предявен от К.М.М. ***, против подсъдимия М.К.П. *** за сумата 10
000,00 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ
ВРЕДИ в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2017
г. до окончателното й изплащане.
КОНСТИТУИРА в качеството на ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ и
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в настоящия наказателен процес К.М.М. с повереник адв. Х.н..
ПРИЕМА като
доказателство по делото: Справка за съдимост рег. № 855/18.11.2019 г., издадена от Бюро
съдимост при Районен съд гр. Троян.
На страните се разясни
разпоредбата на чл. 274 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод по реда на чл. 274 от НПК.
АДВ. н.: Нямам искания за отвод.
ГР. ИЩЕЦ и ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ М.: Нямам искания.
АДВ. К.: Нямам искания за отвод на състава на съда,
прокурора и секретаря.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания.
Сне се самоличност на подсъдимия:
М.К.П. - роден на ***
***, обл. Ловешка, **, български гражданин, със средно образование,
не работи, женен, работи като **, осъждан, ЕГН: **********.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становища по
въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, като им РАЗЯСНЯВА преклузията по
чл. 248, ал. 3 от НПК, а именно:
По чл. 248, ал. 1, т.
1 от НПК - Подсъдно
ли е делото на РС – Троян.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че делото е подсъдно на съда, съобразно
обвинението, за което подсъдимият е предаден на съд.
АДВ. н.: Намирам, че делото е родово и местно подсъдно е на
РС – Троян.
ГР. ИЩЕЦ и ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ М.: Поддържам изразеното
становище от адвоката ми.
АДВ. К.: Така както е предявен обвинителният акт, делото е
подсъдно на РС – Троян.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам заявеното от адвоката ми.
По чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК - Има ли основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство?
ПРОКУРОРЪТ: Няма основание за спиране и прекратяване на
наказателното производство.
АДВ. н.: Считам, че няма основание за спиране и прекратяване
на наказателното производство.
ГР. ИЩЕЦ и ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ М.: Поддържам заявеното.
АДВ. К.: По този въпрос считам, че няма основания за
прекратяване на наказателното производство, но считам, че са налице основания
за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП – Троян в стадия
на предварителното разследване и като основание в тази насока считам отменителното решение на ОС – Ловеч, който е приел, че са
налице допуснати процесуални нарушения, които нарушават правата на моя
подзащитен.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам становището на адвоката си.
По чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК - Допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници?
ПРОКУРОРЪТ: Със свое Решение № 65/11.10.2019
г. на ОС - Ловеч, постановено по ВНОХД № 375/2019 г. въззивният
съд е приел, че по време на досъдебното производство
е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на обвиняемия М.П., по смисъла на чл. 249, ал. 4,
т. 1 от НПК, а именно да научи за какво престъпление е привлечен в това
качество. По-точно, въззивникът П. бил привлечен в
качеството на обвиняем, а в последствие и осъден от РС – Троян за това, че на
31.05.2017 г. около 23:30 часа в гр. Троян, Ловешка област, в района на паркинга
на „Малък пазар”, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето на К.М.М. ***
й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично и открито
счупване на долната челюст с масивен хематом и с
последващо оперативно лечение, престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, поз. 1, във вр. с ал. 1 от НК.
Прави се
заключение, че както от прокурора, така и от първоинстанционния
съд не е съобразено, че така формулирано обвинението не е изпълнило фактическия
състав на престъплението така, както законодателят е формулирал същото. Според
решаващия съд, както и в самия състав на престъплението, формулиран от
законодателя в разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от НК, така и ВС в Постановление №
3/27.09.1979 г. на Пленума на Върховен съд в т. 11 било прието, че, за да е
налице реализиран състав на престъплението по този текст, следва да е посочено
и че травматичното и открито счупване на долната челюст с масивен хематом е довело до ограничаване на нейните функции, а
именно дъвченето или говоренето. В конкретния казус тази част от диспозитива на обвинението не била посочена и определено
това ограничавало правото на защита на въззивника, тъй
като, освен че не е посочена, както вече било отразено по-горе, не е ясно
прокурорът коя функция приема, че е нарушена в конкретния казус, дали дъвченето
или говоренето. Посоченото нарушение се приема като неизправимо
от въззивната инстанция, тъй като не е налично пълно
формулирано обвинение от страна на прокурора в
настоящия казус, като по
този начин е
нарушен материалният закон – НК, и постановената присъда е отменена.
Това не е
така по следните съображения:
Очевидно въззивният съд не е отчел фактически установеното, че
конкретното травматично увреждане е от характер на счупване на челюстта на пострадалата
К.М., а не се касае за спукване на челюстта. Внимателния прочит на нормата на
чл. 129, ал. 2, пр. 3, поз. 1 във вр.
с ал. 1 от НК (счупване на челюст) сочи, че коментираното от съда и прието като
съществено нарушение на процесуалните правила липса на формулиране от страна на
обвинението коя функция се приема, че е нарушена в конкретния казус, дали
дъвченето или говоренето, не е елемент от състава на противоправното
причиняване на телесно увреждане от характер на счупване на челюст и предмет на
разглеждане в конкретния казус. Същото е съотносимо и елемент от състава на
престъпно увреждане на здравето към алтернативното посочено такова в пр. 3, поз. 2 на чл. 129, ал. 2 от НК, а именно избиване на зъби,
без които се затруднява дъвченето или говоренето. Такова изрично изискване
липсва и в цитираното от въззивния съд Постановление
№ 3 от 27.09.1979 г. на Пленума на ВС с докладчик член-съдията Венцислав Очков, имащо за цел предотвратяване и недопускане на
противоречива и неясна съдебна практика в тази насока.
В точка
11, имаща за предмет уточняване на текста на чл. 129, ал. 2, пр. 3, поз. 1 и 2 - „Счупване
на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или
говоренето”, ясно, категорично и без каквото и да било колебание и нужда от
допълнително уточняване е постановено, че „Счупването на челюстта е
самостоятелна съставомерна последица от деянието, без
да е необходимо да се съпровожда с избиване на зъби”. Текстът тълкува и прави
уточнение за съставомерността на травматично увреждане
на челюстта извън вече прокламираното счупване, а именно за случаите, когато то
е от характер на пукване на челюстта, тъй като същото не е изрично посочено
като елемент от състава на престъплението, като се приема, че под „счупване”
трябва да се разбира и пукването на челюстта, водещо до ограничаване на нейните
функции, а именно дъвченето или говоренето. Това увреждане може да бъде само
временно, като увреждането на челюстта обхваща и счупването или пукването на ябълчната кост, която функционално е свързана с горната
челюст. Т.е. Пленумът на ВС в тълкователното си
постановление е обвързал затрудняване на дъвченето и говоренето като елемент от
състава на престъплението при травматични увреждания на челюстта единствено и
само в случаите на нейното спукване, а не изобщо за всички случаи на счупване,
предвид характера на самите травматични увреждания и последиците от тях. Докато
счупването е самостоятелен признак от състава на престъплението предвид крайния
си характер на последиците от него, то спукването на челюст, като елемент
приравнен като съставомерен резултат на счупването се
приема само в случаите на наличие на допълващи съставомерни
последици от неговото настъпване, които в своята съвкупност се явяват елементи
от състава на престъплението, а именно вследствие на спукването да са налични
съпътстващи това увреждане физиологични последствия, водещи до затрудняване
дъвченето или говоренето. Подобни затруднения се приемат да са налице, когато
телесната повреда (спукването) се е отразила чувствително върху физиологичната
функция на челюстта при дъвкателния процес,
респективно е засегнат говора, при което пострадалият загубва възможността да
се изразява правилно, посредством членоразделна реч (фъфлене, трудно
произнасяне на думи) и то има значение за определяне съставомерността
на същото като престъпление от общ характер. Прието е също така, че това
увреждането може да бъде продължително - за повече от 30 дни, или проявлението
на същото да е само с временен характер.
Принцип в
правото е, че законодателят, когато има да каже нещо, го казва в изричен тест,
а отсъствието му е приравнено на липса на такава воля за регулация. Тълкуването
на норми от НК е допустимо и законово уредено и се извършва от точно определени
органи и ред, обикновено за изясняване на случаи на противоречиво приложение на
закона, както в конкретния случай по въпроси по приложението на чл. 129, ал. 2
от НК - Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС.
Следва да
се отбележи, че в цитирания акт ВС не е коментирал и не е сметнал за необходимо
да коментира и да внася пояснения дали дъвченето и говоренето при счупване на
челюст е елемент от състава на престъпното деяние „счупване на челюст”, поради
неговата яснота. Приел е за достатъчно да посочи само, че счупването на
челюстта е самостоятелна съставомерна последица от
деянието, без да е необходимо да се съпровожда с избиване на зъби и по този
начин го е изключил от правната рамка на деянието.
В този
смисъл е и трайната съдебна практика на различни по степен решаващи, въззивни и касационни съдебни състави, съответно Районни
съдилища, Окръжни съдилища, Софийски градски съд, Апелативни съдилища,
включително и практиката, изведена от съдебни актове на ВКС, като последна
инстанция.
В
постановените и проверявани съдебни актове на посочените по-горе съдебни състав
присъди и решения липсват такива прокламиращи случаи, по които да е
констатирано, съответно прието, че непосочването в диспозитива на обвиненията, с които наказателноотговорни
лица са привлечени като обвиняеми, съответно признати за виновни за престъпление
по чл. 129 ал. 2, пр. 3, поз. 1 от НК, конкретно при счупване на челюст, на фактология за твърдяно от въззивния състав при ОС - Ловеч като задължително и прието
като елемент от състава на престъплението отразяване на данни за затрудняване
дъвченето и говоренето, което като такова е от характер на отстранимо
съществено нарушаване на процесуалните правила, водещо до нарушаване правото на
защита на обвиняемите, което да налага постановяване на оправдателна присъда и
връщането му на органите на прокуратурата за отстраняване на така
прокламираното. Точно обратното, както бе посочено по-горе, това би било
съотносимо единствено в случаите на спукване на челюст, която, за да се приеме,
че следва да има същите наказателно-правни последици като счупването на челюст,
трябва да е съпътстваща от причинено от него затрудняване на дъвченето и
говоренето като елемент от състава на инкриминираното деяние, като отсъствието
им сочи липса на съставомерност. Това, че в някой диспозитиви на обвинения по посочения текст за счупване на
челюст, а не за спукване, е използвана правна техника с допълваща формулировка
за затрудняване дъвченето и говоренето, не е процесуално нарушение, макар че
същите не са елемент от състава на конкретното деяние и отсъствието или
присъствието им текстово не влияе на наказателния процес.
В този
смисъл цитирам Решение № 8 от 27.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 587/2008 г., II Наказателно
отделение, докладчик съдията Татяна Кънчева: „...Счупването на челюстта е
самостоятелен съставомерен признак на престъплението
по чл. 129 от НК, без да е необходимо то да води до трайно затруднение на
дъвченето и говоренето…”.
Решение №
221/15.05.2009 г. на Върховният касационен съд на Република България, ІІІ Наказателно
отделение; Решение № 1180 от 25.10.2016 г. на СГС по ВНОХД № 4113/2016 г., IX
Наказателно отделение, с което се потвърждава Присъда от 18.05.2016 г. по НОХД
№ 23167/2011 г. на СРС, НК, 12 с-в; Решение № 173 от 14.05.2015 г. на ВКС по н.
д. № 291/2015 г., I Наказателно отделение; Решение № 264 на САС по ВНОХД №
441/2017 г. на VIII въззивен състав, Председател:
Пламен Дацов; Присъда № 301 от 11.12.2017 г. на СГС
по ВНОХД № 4503/2017 г. на XIV въззивен състав;
Решение № 82 от 03.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 176/2018 г., I Наказателно
отделение, докладчик: Румен Петров; Присъда № 301/11.12.2017 г., постановена по
ВНОХД № 4503/2017 г. по описа на СГС; Мотиви към Присъда № 8 по НОХД № 652/2016
г. на НПРС, 4 състав; Мотиви към Присъда № 61 по НОХД № 1306/2016 г. по описа
на Районен съд - Велико Търново; Мотиви към Присъда по НОХД № 32/2015 г. по
описа на РС – Карловски, VIII състав; Решение № 199/04.10.2017 г. по ВНОХД №
334/2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
Предвид
изложеното, моля да приемете, че по време на воденото досъдебно
производство не са допуснати отстраними нарушения на процесуални правила,
довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия М.П., което да налага
връщането му на Районна прокуратура гр. Троян.
АДВ. н.: Считам,
че са налице съществени отстраними процесуални нарушения, които са довели до ограничаване
правото на защита на обвиняемия, а именно конкретно да разбере в какво се
обвинява. РП – Троян е имала достатъчно време с обвинителния акт да изложи подборно
становище относно мотивите за елементите на чл. 129 от НК, а не в крайна сметка
да ни ангажира вниманието с ред решения на съдилища за прилагането на закона,
които не са тълкувателни. В Решение № 65/11.10.2019 г. въззивният
съд подробно е изложил защо счита, че има съществено процесуално нарушение, отменил
е Присъда № 14/23.07.2018 г. по НОХД № 74/2019 г., като е върнал делото за ново
разглеждане със задължителни указания, че следва да бъдат отстранени констатираните
обстоятелства. С оглед посоченото съществено отстранимо процесуално нарушение –
липса на елементи от състава на нарушението по чл. 129 от НК, ОС - Ловеч е счел,
че е налице такова противоречие и настоящият съд би следвало да изпълни тези разпореждания,
тъй като са задължителни. С оглед процесуалните възможности съдът сам не може
да отстрани тези нарушения с присъда или по друг ред освен да прекрати съдебното
производство и да върне делото на РП – Троян за изпълнение на указанията на ОС –
Ловеч.
Има и друго
нарушение, което съдът е отстранил с призоваването на моята доверителка и то е
изпълнено.
Относно другото
нарушение възможността е съдът да върне делото на РП – Троян и той да си
разсъждава с обвинителния акт, тъй като
там има възможност да изразява становище, а ние имаме правната възможност да възразяваме
относно нещата, които изложи пред нас и Вас.
ГР. ИЩЕЦ
и ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ М.: Поддържам заявеното от адв. н..
АДВ. К.: Същото ми е становището като на колегата н.. Имаме едно
решение на ОС – Ловеч, което е отменително, в което
са изложени задължителни за настоящата инстанция указания. Категорично е прието,
че имаме допуснато процесуално отстранимо нарушение относно моя подзащитен, което води до ограничаване на правата му. Изслушах
внимателно представителя на РП – Троян, но не считам, че разпоредителното заседание
е мястото, където трябва да си доказва неговата правната теза. Не се съгласявам,
че затрудненията на дъвченето и говоренето е свързано само със спукване на челюстта.
Обърнете внимание, че в чл. 128 от НК спукването на челюстта не е като елемент,
който може да се квалифицира като средна телесна повреда. Говори се за счупване,
но счупването на челюстта трябва да е довело до нещо друго, до някакво затрудняване
за продължителен период от време, както не е самостоятелно счупването на крайник
и не е самостоятелен елемент за приемане, че със самото счупване има средна
телесна повреда, трябва да има следващия елемент – за продължителен период от
време. Считам, че следва да се прекрати съдебното производство и да се върне делото
на РП – Троян в стадия на предварителното разследване, да бъде привлечен и да
се предяви адекватно обвинение, ние да си направим искания за събиране на доказателства, защото
се налага друга медицинска експертиза, а не от съдебен лекар и след това делото
да си се движи по реда си.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам заявеното от адвоката ми.
По чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК - Налице ли са основания за разглеждане на делото по реда
на особените правила?
ПРОКУРОРЪТ: На този етап не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила.
АДВ. н.: С оглед становището ни по т. 3, не е възможно разглеждане
на делото по реда на особените правила и не са заявени такива искания.
ГР. ИЩЕЦ и ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ М.: Поддържам заявеното от
адвоката ми.
АДВ. К.: Не са налице основания за разглеждане на настоящото
дело по реда на особените правила.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам заявеното от адвоката ми.
По чл. 248, ал. 1, т. 5 от НПК - Разглеждането на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация?
ПРОКУРОРЪТ: Не е налице необходимост от провеждане
на съдебното заседание при закрити врати, назначаването на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник
и извършването на съдебни следствени действия по делегация?
АДВ. н.: Считам, че не е налице
основание за провеждане на съдебното заседание при закрити врати, назначаването
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация? Страните имат ангажирани защитници
и повереници.
ГР. ИЩЕЦ и ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ М.: Поддържам становището на адвоката
ми.
АДВ. К.: Считам, че няма основания
за провеждане на съдебното заседание при закрити врати, за назначаване на
резервен съдия или съдебен заседател, вещо лице, преводач или тълковник и
извършване на съдебни следствени действия по делегация?
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам заявеното от защитника ми.
По чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК - Взетите мерки за процесуална принуда?
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на подсъдимия е взета мярка за
неотклонение „подписка”. Считам, че същата няма основание да бъде променяна,
поради което следва да се потвърди.
АДВ. н.: Не е от нашата компетенция мярката за неотклонение.
Тя е взета на досъдебното производство и нямаме искания
и възражения в тази част.
ГР. ИЩЕЦ и ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ М.: Поддържам заявеното от
адвоката ми.
АДВ. К.: Считам, че на този етап няма основание за изменение
на мярката за неотклонение „подписка”, взета по отношение на моя подзащитен на досъдебното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам заявеното от адвоката ми.
По чл. 248, ал. 1, т. 7 от НПК – Искания за събиране на нови доказателства?
ПРОКУРОРЪТ: На този етап нямам искания за събиране на нови
доказателства.
АДВ. н.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
ГР. ИЩЕЦ и ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ М.: Поддържам заявеното от
адвоката ми.
АДВ. К.: На този етап нямам искания по доказателствата на
този етап.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам заявеното от адвоката ми.
По чл. 248, ал. 1, т.
8 от НПК -
Насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за
него?
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото следва да се насрочи в разумен срок с призоваване на всички лица.
АДВ. н.: С оглед искането за прекратяване на съдебното производство
няма основание за насрочване на съдебно заседание по делото.
ГР. ИЩЕЦ и ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ М.: Поддържам казаното от адв. н..
АДВ. К.: Не следва да се насрочва съдебно заседание за
разглеждане на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам заявеното от адвоката ми.
Съдът запитва страните установени ли са фактически грешки в съдържанието
на обвинителния акт?
ПРОКУРОРЪТ: Не съм констатирал фактически грешки в
съдържанието на обвинителния акт.
АДВ. н.: Не съм констатирал фактически грешки в
съдържанието на обвинителния акт. Налице
е съществено процесуално нарушение, а не допусната грешка.
ГР. ИЩЕЦ и ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ М.: Поддържам заявеното от
адвоката ми.
АДВ. К.: Становището ми е същото като на адв.
н..
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Преди произнасянето на съда правя искане
протоколът от настоящото съдебно заседание да бъде изпратен на РП – Троян по
електронна поща.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на
страните относно посочените по чл. 248, ал. 1 от НПК въпроси, намира за
установено следното:
Обвинителният акт е внесен в Районен
съд гр. Троян за престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, позиция 1 във вр. с ал. 1 от НК, извършено в гр. Троян, поради което
счита, че делото е родово и местно подсъдно на РС – Троян.
В съответствие с изразеното и от
страните становище, в разпоредителното заседание днес съдът намира, че
наказателното производство не следва да бъде спирано или прекратявано, тъй като
не са налице основанията на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр.
с чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8а, 9, 10 от НПК и на чл. 250, ал. 1, т. 2
от НПК и чл. 251, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т.
1-3 и ал. 2, както и чл. 26 от НПК.
По т. 3 съдът счита, че е налице
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на досъдебното
производство и в обвинителния акт, което е довело до ограничаване правата на
обвиняемия М.К.П.. Прокурорът изложи подробни аргументи защо не споделя становището
на ОС – Ловеч, изложено в Решение № 65/15.10.2019
г., но съдът споделя изложеното от адв. н. и адв. К., че дадените от ОС – Ловеч указания са задължителни
за настоящия съд и следва да бъдат изпълнени. Освен това настоящият съдебен
състав също споделя становището на ОС – Ловеч относно непълнотата на диспозитива на обвинението и в този смисъл счита, че следва
съдебното производство по делото да бъде прекратено и да бъде върнато делото на
РП – Троян, като бъде извършено ново привличане на обвиняем със съответните
последващи действия, както са упоменати в решението на ОС – Ловеч. В този
смисъл съдът счита, че са налице поставките на чл. 249, ал. 2 във връзка с чл.
248, ал. 1, т. 3 от НПК и следва делото да бъде върнато на прокурора за
отстраняване на допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила.
Както адв. н. посочи, другото
визирано от ОС - Ловеч нарушение, ограничило правата на пострадалата да бъде
надлежно призована за проведеното разпоредително заседание с цел упражняване на
правата на пострадало лице, беше отстранено от настоящия състав и К.М. не само
се яви в съдебно заседание, а и направи искане за конституиране като частен обвинител
и граждански ищец, което беше уважено от съда.
Съдът счита, че с оглед изложеното по-горе не са налице основания
за разглеждане на делото по реда на особените правила, съгласно чл. 248, ал. 1,
т. 4 от НПК.
По т. 5 съдът намира, че не са
налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация.
По т. 6 съдът счита, че взетата мярка за неотклонение „подписка”
по отношение на подсъдимия М.К.П. следва да бъде потвърдена, тъй като същата
изпълнява своето предназначение и не са налице основания за изменението или
отмяната й.
Страните не направиха искания за
събиране на нови доказателства по чл. 248, ал. 1, т. 7 от НПК и съдът не счита,
че следва да допуска такива.
Относно т. 8 съдът счита, че предвид постановеното връщане
на делото на прокуратурата не следва да бъде насрочвано съдебно заседание.
Съдът счита, че не е налице наличие на очевидна фактическа
грешка в съдържанието на обвинителния акт.
Ще следва след изготвяне на протокола от настоящото съдебно
заседание същият да бъде изпратен на електронната поща на РП - Троян, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДЕЛОТО е подсъдно на РС гр. Троян.
НАКАЗАТЕЛНОТО производство не следва да бъде спирано или
прекратявано.
ДОПУСНАТО е отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила в хода на досъдебното производство, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, а именно не е формулиран диспозитив на обвинението в пълнота, съгласно разпоредбата
на чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК с посочване на
коя функция се приема, че е нарушена – на дъвченето и/или говоренето.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за разглеждане на делото при закрити
врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „подписка”, взета по
отношение на подсъдимия М.К.П..
НЕ ДОПУСКА събиране на нови писмени
и гласни доказателства.
НЕ КОНСТАТИРА наличие на очевидна фактическа грешка в
съдържанието на обвинителния акт.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 387/2019 г. по
описа на РС – Троян и ВРЪЩА същото на Районна прокуратура гр. Троян, за
отстраняване още от фаза привличане на обвиняемия, на констатираното в Решение
№ 65/15.10.2019г., на Окръжен съд гр. Ловеч отстранимо
съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на обвиняемия,
а именно не е формулиран диспозитив на обвинението в
пълнота, съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 във вр.
ал. 1 от НК с посочване на коя функция се приема, че е нарушена – на дъвченето
и/или говоренето.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, по чл. 248, ал. 1, т. 3 и 6 и в
частта, с която е прекратено съдебното производство по делото подлежи на
обжалване и/или протестиране по реда на глава Двадесет и втора от НПК в
7-дневен срок от днес пред Окръжен съд гр. Ловеч, на основание чл. 249, ал. 3
от НПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от съдебния протокол по електронната
поща на РП гр. Троян, след изготвянето му.
Заседанието на съда приключи в 10:46
часа.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЪДЕБЕН
СЕКРЕТАР: