Решение по дело №226/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 99
Дата: 28 юли 2020 г. (в сила от 15 септември 2020 г.)
Съдия: Весела Любомирова Сахатчиева
Дело: 20194400900226
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                             Р Е Ш Е Н И Е                                            

 

 

 

          Номер ....                   28.07.2020г.         гр.ПЛЕВЕН

 

 

       ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД           търговски състав,

на            шести       юли       две  хиляди  и двадесета година,

 в публично заседание , в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

 

СЕКРЕТАР: ДАФИНКА БОРИСОВА

като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА САХАТЧИЕВА  

т.д.  №226 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             

        Постъпила е искова молба  от  М.С.П., ЕГН**********,***, чрез пълномощника адв.И.Й., с посочен съдебен адрес *** против  ЗК„ЛЕВ ИНС“АД, гр.София, ЕИК***, като са предявени обективно съединени искове  с  пр.основание чл.208 вр.чл..203 от КЗ/отм./вр.пар.22 от КЗ/в сила от 01.01.2016г./ вр.чл.45 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с цена на главния иск 35 000лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за причинените на ищеца имуществени вреди,в резултат на настъпило ПТП на 25.11.2016г.,ведно със законната лихва,считано от 27.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и иск с пр.основание чл.86 от ЗЗД,с цена 7 097,22лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.02.2017г. до 27.02.2019г.

    Ищецът твърди,че  е сключил с ответното дружество ЗК„ЛЕВ ИНС“АД,гр.София, ЕИК*** договор за имуществена застраховка „Каско“ за л.а. марка „***“,модел „***“,с рег. №ЕН***КВ, със застрахователна сума в размер на 45 000лв.

   На 25.11.2016г.,в района на гр.Луковит, е настъпило ПТП-застрахователно събитие, при което е бил увреден застрахования автомобил марка „***“,модел „***“,с рег.№ЕН***КВ,управляван от  съпругата на ищеца Т.Д.П..На път III-307 км. 3 +700 е настъпил удар между л.а. марка „***“,модел „***“,с рег.№ЕН***КВ и л.а.марка „АУДИ“,модел „80“,с рег.№ОВ***, управляван от М.Х.Р..В резултат на настъпилото ПТП са причинени увреждания на л.а.марка „***“ модел „***“,с рег.№ЕН***КВ,описани от ответното дружество  при оглед от 03.01.2017г. и при оглед от 23.08.2018г./в исковата молба посочени подробно/.Към настоящия момент автомобилът не е в движение и е неизползваем.Ищецът твърди,че е отправил застрахователна претенция пред ответното дружество по застраховка „Каско“ на 28.11.2016г.За претърпените имуществени вреди ищецът твърди,че не е обезщетяван.

   В исковата молба се посочва,че ответното дружество дължи и мораторна лихва за забава върху претендирана главница в размер на 35 000лв.,за периода от 28.02.2017г./датата на изтичане на 3-месечния срок по КЗ за произнасяне по претенцията на ищеца/ до датата на подаване на ИМ-27.02.2019г./ИМ е подадена първоначално пред СГС/,както и законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата.

   Налице е правен интерес от страна на  ищеца  да предяви настоящите обективно съединени осъдителни искове  против  ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, гр.София, ЕИК***, за заплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на 35 000лв. за причинените на ищеца имуществени вреди,в резултат на настъпило ПТП на 25.11.2016г.,ведно със законната лихва,считано от 27.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата,както и мораторни лихви в размер на 7 097,22лв., за периода от 28.02.2017г. до 27.02.2019г.

      С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за  назначаване на съдебна автотехническа експертиза/САТЕ/ с поставена в исковата молба задача,както и искане за представяне от ответното дружество на всички документи по образувана щета №0014-1201-16-416802,включително и изготвения снимков материал и да му бъде издадено съдебно удостоверение,чрез което да се снабди от ОД на МВР-Ловеч,РУ-гр.Луковит със заверени преписи от изготвените протоколи за оглед,скици и фотоалбуми по образуваното ДП №287/2016г.

       Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответната страна за подаване на писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК.

       Такъв е постъпил   в законовия срок от ответното дружество,чрез юрк.А..

       В писмения отговор се оспорват предявените искове по основание и размер,като предявените суми са недължими и завишени.Прави се възражение за наличие на изключен от покритие риск по аргумент от разпоредбите на т.27 вр.т.27.1 и 27.3 от Общите условия на застраховане на сухопътни превозни средства.В изготвения констативен протокол за ПТП №109/25.11.2016г. липсват данни към датата на ПТП водачът на л.а.м. „***“,модел „***“,с рег.№ЕН***КВ да е имала валидно  свидетелство за управление на МПС,съответно да е управлявала л.а. без концентрация на алкохол в кръвта.Оспорва се твърдението,че претендираните щети по л.а.м.„***“,модел „***“,с рег.№ЕН***КВ са настъпили на 25.11.2016г.,както и че описаните  щети в двете опис-заключения от 03.01.2017г. и 23.08.2018г.,са в причинна връзка с процесното ПТП.Оспорва се вида,характера и степента на щетите,както и тяхната стойност в размер на 35 000лв.Твърди се ,че автомобилът не е изключителна собственост на ищеца,а не е в режим на СИО,както и че претендираната сума се дължи изцяло на него.

        С писмения отговор се взема становище по представените писмени доказателства и направените доказателствени искания от ищеца. Правят се доказателствени искания и  се поставят се въпроси към исканата от ищеца САТЕ.

       С писмения отговор  не са представени писмени доказателства.

       Постъпила е Допълнителна ИМ,с която ищецът изрично се заявява,че не е налице изключен риск по застраховката,водачката на лекия автомобил Т.П.е била правоспособен водач към датата на процесното ПТП,както и не е налице употреба на алкохол.Ищецът не оспорва,че застрахованият автомобил е в режим на СИО към датата на сключване на застраховката и към датата на ПТП,към които дати е бил в гр.брак с водачката Т.Д.П..Независимо от горното,ищецът е самостоятелно страна по сключения застрахователен договор и единствен е легитимиран да предяви претенция за застрахователното обезщетение , като същевременно се касае за действия по управление на вещ в режим на СИО, което може да се извършва от всеки един от съпрузите-чл.24,ал.2 от СК. Представените с ИМ бланки-непопълнено уведомление за застрахователно събитие и непопълнен Анекс №1 към застрахователната полица,представляват част от пакета с документи,предадени на ищеца при сключване на договора ,заедно с Общите условия и представляват образци от документи.В преписката по образуваната щета при ответното дружество се съдържат подробен опис на щетите,снимки на увредения лек автомобил и уведомлението за настъпилото застрахователно събитие,имащи значение за настоящия правен спор. Ищецът не оспорва обстоятелството,че лекият автомобил е в режим на СИО към момента на придобиване,застраховане и настъпване на застрахователното събитие.С Допълнителната ИМ е представено заверено копие от Свидетелство за управление на МПС на Т.Д.П.,със срок на валидност-28.05.2025г.

       Постъпил е Допълнителен писмен отговор от ответника. Поддържат се направените доказателствени искания с първоначалния писмен отговор.

    С определение на съда по реда на чл.374 от ГПК са допуснати до разглеждане по същество предявените осъдителни искове от М.С.П.,ЕГН**********,***, чрез пълномощника адв.И.Й., с посочен съдебен адрес *** против  ЗК„ЛЕВ ИНС“АД, гр.София, ЕИК***, с цена на главния иск 35 000лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за причинените на ищеца имуществени вреди,в резултат на настъпило ПТП на 25.11.2016г.,ведно със законната лихва,считано от 27.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и иск с пр.основание чл.86 от ЗЗД,с цена 7 097,22лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.02.2017г. до 27.02.2019г.,приети са представените от ищеца писмени доказателства,с изключение на представените с ИМ бланки-непопълнено уведомление за застрахователно събитие и непопълнен Анекс №1 към застрахователната полица, част от пакета с документи, предадени на ищеца при сключване на договора за застраховка „Каско“,тъй като същите  представляват образци от документи.

       За изясняване на делото от фактическа страна е  допусната и назначена  САТЕ с поставени в исковата молба и писмения отговор на ответника задачи.Изготвено е заключение от вещото лице инж.В.Т.И..

        В изпълнение указанията на съда ответното дружество е представило с молба от 28.05.2020г. заверено копие от ликвидационната преписка по щета №0014-1201-16-416802, включително и изготвения снимков материал.

        Прието и вложено в делото е изисканото служебно заверено копие от ДП №287/2016г. по описа на РУ на МВР-гр.Луковит,като същото не е приключило към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело.

            Окръжният съд като прецени доводите,изложени от страните и доказателствата по делото,намира за установено следното от фактическа страна:

         Не се спори по делото/видно и от представеното копие на застрахователна полица № 93001510088450/ ,че на 29.12.2015г. е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС за л.а. марка „***“,модел „***“,с рег. №ЕН***КВ, със застрахователна сума в размер на 45 000лв. и действителна стойност 45 000лв.,с валидност от 00,00ч. на 30.12.2015г. до 29.12.2016г.

        Не се спори по делото,че на 25.11.2016г.  е настъпило ПТП,като застрахованият автомобил е управляван от съпругата на ищеца-Т.Д.П..Видно от приложеното ДП №287/2016г. по описа на РУ на МВР-гр.Луковит ,произшествието е настъпило около 10,30ч.,на път III 307км. 3+700,между гр.Луковит и с.***,като при управление на МПС Т.П.нарушила правила за движение по пътищата –чл.20,ал.1 от ЗДв.П и чл.16,ал.1т.1 от ЗДв.П,като по непредпазливост причинила смъртта на физически лица,деяние по чл.343,ал.4 НК вр.ал.3,б.Б,пр.първо вр.чл.342,ал.1,пр.3-то от НК.За извършеното е привлечена  в качеството си на обвиняем. При процесното ПТП е увреден застрахования автомобил марка „***“,модел „***“,с рег.№ЕН***КВ,управляван от  съпругата на ищеца.    

      По делото са приети като писмени доказателства съдържащите се материали по щета №0014-1201-16-416802. С уведомление  от 28.11.2016г. М.П. е уведомил своевременно застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Извършени два огледа и са изготвени Опис-заключения на щетите по автомобила съответно  от 03.01.2017г. и 23.08.2018г.Изготвена е експертиза по щета №0014-1201-16-416802 със заключение от 05.09.2018г.,че вследствие на застрахователно събитие ПТП с протокол от 25.11.2016г., възстановяването на автомобила е необосновано от икономическа гледна точка.Предложено е от експерта да се приложи изплащане на тотална загуба в размер на 70% от застрахователната стойност,или обезщетение в размер на 31 500лв.Изготвена е  и Сравнителна експертиза по щетата от същата дата,с рекапитулация в размер на 34 782,16лв. по експертна оценка.Съгласно представената към преписката по горепосочената щета Проформа фактура от 23.08.2018г. от  *** сервиз „***“ООД ,стойността на възстановяване на щетите по лекия автомобил/закупени и монтирани авточасти/,е в размер на 56 802,46лв. с ДДС.С писмо от 16.07.2019г. застрахователят е уведомил М.П. във връзка с предявената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за л.а. марка „***“,модел „***“,с рег. №ЕН***КВ,че съгласно чл.108 ,ал.2 от КЗ застрахователят е възпрепятстван да се произнесе,предвид липсата на изискуеми документи.Необходимо е представяне като заверено копие или оригинал от съдебно решение  и талон за медицинско изследване на кръвта на Т.П..

     Спорни по делото са въпросите дължи ли се обезщетение поради настъпило застрахователно събитие по сключения между страните договор за застраховка „Каско“на МПС и в какъв размер,както и дължат ли се лихви за забава върху претендираното обезщетение като главница.

     За изясняване на делото от фактическа страна е изготвено заключение по назначената САТЕ от в.л. инж.В.И.,което съдът възприема като обективно и компетентно.От заключението на вещото лице се установява,че описаните в исковата молба щети по лек автомобил марка „***“,модел „***“,с рег. №ЕН***КВ,,са причинени при ПТП от 25.11.2016г.,при удар с л.а.марка „***“,с рег.№ОВ***ВН.Причинените и описани щети са в причинна връзка с процесното ПТП. Вещото лице е описало вида и степента  на деформираност на съответните части и възли по лекия автомобил в Таблица №2 в констативно-съобразителната част на заключението. Стойността на л.автомобил към датата на ПТП съобразно Наредба№24 е 37 571лв.Средно притеглената пазарна стойност на автомобила към 25.11.2016г. е 42 821лв.Стойността на щетите по лекия автомобил съобразно направените два описа от застрахователя  при възстановяване в специализиран сервиз е в размер на 56 033,55лв.Щетата по лекия автомобил е тотална.Частите,които могат да се използват за втора употреба от автомобила са облицовка задна броня, задни светлини,заден капак,задни врати,скрап,които на вторичния пазар са на стойност около 2500лв.При разпита в съдебно заседание  вещото лице е потвърдило,че е оценило автомобила като тотална щета,защото стойността на частите от производителя за възстановяването на автомобила е много по-висока от стойността на самия автомобил.От друга страна деформациите по автомобила не позволяват възстановяването му да се извършва в друг сервиз,освен специализиран.Няма данни застрахователят да е предложил на ищеца сервиз,в който да бъде извършено подобно възстановяване.

    При така събраните доказателства съдът намира за установено следното от правна страна:

     Исковата претенция на М.П. за заплащане на обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за причинените имуществени вреди-настъпила увреда по л.а., марка „***“,модел „***“,с рег. №ЕН***КВ, в резултат на настъпило ПТП на 25.11.2016г.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на ИМ-27.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата,е допустима,а по съществото си е основателна.

      Налице е активна процесуална легитимация от страна на ищеца като страна по сключения застрахователен  договор с ответното дружество-  застрахователна полица № 93001510088450 от 29.12.2015г. ,да претендира  изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие. Водачът на лекия автомобил -Т.П.е съпруга на ищеца,като последният не оспорва,че застрахованият автомобил е в режим на СИО към датата на сключване на застраховката,както  и към датата на процесното ПТП.Независимо от горното,ищецът в качеството си на страна по сключения застрахователен договор е легитимиран да предяви претенция за застрахователното обезщетение,като същевременно претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение представлява  действие на обикновено управление на вещ в режим на СИО и може да се извършва от всеки от съпрузите- чл.24,ал.2 от СК.

    По делото е и представена Декларация –съгласие от съпругата му Т.Д.П.,нотариално заверена,с която  същата декларира,че е съгласна М.С.П. да получи изцяло застрахователното обезщетение,лихви и разноски по т.д.№226/2019г. по описа на Пл.ОС,по застраховка „Каско“,във връзка с настъпило застрахователно събитие на 25.11.2016г.

       На следващо място съдът намира ,че правната квалификация на предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за причинените на ищеца имуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 25.11.2016г.,ведно със законната лихва,считано от 27.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата,следва да бъде по чл.208 вр.чл.203 от КЗ/отм./ вр.пар.22 от КЗ/в сила от 01.01.2016г./,вместо посочената първоначално квалификация по чл.386 от КЗ,тъй като за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на новия КЗ,се прилага Част четвърта от отменения КЗ,освен ако страните не са договорили друго,макар и процесното ПТП да е настъпило на 25.11.2016г.Процесният договор е сключен на 29.12.2015г.

        Съгласно чл.203,ал.1 от КЗ/отм./ при застрахователния договор за имуществено застраховане,застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.Съгласно ал.2 на чл.203 КЗ/отм./ за действителна се смята стойността,срещу която вместо застрахованото имущество,може да се купи друго със същото качество,а за възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид,в това число всички присъщи разходи за доставка,монтаж и др.,без прилагане на обезценка. Когато друго не е уговорено се приема,че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност на имуществото. Действителната стойност на процесния лек автомобил и застрахователната сума по договора за застраховка „Каско“ е в размер на 45 000лв.

       Съгласно чл.208,ал.1 от КЗ/отм./ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок,който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня,в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.206,ал.1 от КЗ/отм./за уведомяване на застрахователя за настъпване на събитието и чл.207,ал.3 от КЗ/отм./-да допусне застрахователя да извърши оглед на увреденото имущество и да представи поисканите от застрахователя документи,пряко свързани с установяването на събитието и размера на вредите.

       В настоящия случай ищецът в качеството си на застрахован по договора за застраховка „Каско“ е  уведомил своевременно застрахователя за настъпване на застрахователното събитие,а също така е представил и документите,пряко свързани с установяването на събитието и размера на вредите.Извършени са два огледа на автомобила,изготвена е експертна оценка за стойността на вредите.

      Неоснователни са възраженията на ответното дружество за наличие на изрично изключен от покритие риск по аргумент от разпоредбите на т.27 вр.т.27.1 и 27.3 от Общите условия на застраховане на сухопътни превозни средства,а именно управление на застрахованото МПС от неправоспособен или без свидетелство за управление за съответната категория МПС водач и управление на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества,отказ от извършване на проба, самоволно напускане на ПТП,както и осуетяване или неспазване указанията на компетентните органи за медицински изследвания, констатирано с документ на съответните органи. От представените писмени доказателства-писма и удостоверение от ОД на МВР-Ловеч и ОД на МВР-Плевен  се установява,че на лицето Т.Д.П., ЕГН********** е издадено свидетелство за правоуправление  на МПС №********* на 28.05.2015г.,връчено на 25.06.2015г. Към 25.11.2016г. свидетелството за управление на МПС не е било отнето от органите на МВР.Също така не е установено наличие на алкохол в кръвта  на водача Т.П.,видно от представеното копие на Констативен протокол за ПТП от 25.11.2016г.-/алкохол 0,00 промила,издаден талон за медицинско изследване на кръвта №0315797/.

        Предвид изложеното съдът намира,че главният иск с пр.основание чл.208 вр.чл.203 от КЗ/отм./ вр.пар.22 от КЗ/в сила от 01.01.2016г./,се явява основателен и  доказан,като следва да бъде уважен за сумата от 35 000,00лв. ,ведно със законната лихва,считано от 27.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Следва да се възприеме заключението на вещото лице инж.В.И. относно определянето и оценяването на щетата по лекия автомобил като тотална  щета.Съгласно чл.35,Раздел Десети от ОУ за застраховане на сухопътни превозни средства на ответното дружество,при тотална щета застрахователят възстановява действителния размер на щетата,но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие.При това положение следва да се  възприеме варианта ,съгласно който средно притеглената пазарна стойност на автомобила към 25.11.2016г. е в размер на 42 821лв. и след приспадане на частите,които могат да се използват за втора употреба от автомобила на стойност около 2500лв. Тъй като не е направено изменение на   исковата претенция,същата следва да бъде уважена за сумата в размер на 35 000,00лв.  ,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

      Окръжният съд намира,че предявеният акцесорен иск с правно осн.чл.86 от ЗЗД за  заплащане на мораторни лихви в размер на 7 097,22лв. върху горната главница ,за периода от 28.02.2017г. до 27.02.2019г.,е недоказан ,както за посочения период с оглед разпоредбата на чл.208,ал.1 от КЗ/отм./така и по размер,поради което следва да бъде отхвърлен като неоснователен.    

    При този изход н делото ответното дружество  следва да бъде осъдено да заплати направените от ищеца разноски за настоящата инстанция  съобразно уважената и отхвърлена част от предявените искове  и съгласно представените от страните Списъци на разноските по чл.80 от ГПК, по компенсация в размер на 2953,33лв./дължими разноски на ищеца в размер на 3062,91лв. съобразно уважената част от исковата претенция и дължими разноски на ответника съобразно отхвърлената част от исковата претенция в размер на 109,58лв./.Не са налице предпоставките за намаляване на адв.възнаграждение на пълномощника на ищеца на осн.чл.78,ал.5 от ГПК по направеното искане от насрещната страна,тъй като ,същото е определено към минимума по Наредба №1/2004. за минималните размери на адв.възнаграждения.

  При постановяване на настоящото решение,съдът констатира,че е допуснал грешка при определяне на сумите,които следва да се изплатят на вещото лице инж.В.И. като възнаграждение по назначената САТЕ. На основание чл.253 от ГПК съдът следва да отмени определението си ,постановено в открито съдебно заседание от 06.07.2020г. в частта му,в която е посочено да се изплати сума в размер на 247,05лв. от бюджета на Пл.ОС като част от възнаграждението на в.лице инж.И. по назначената САТЕ,което е общо в размер на 494,10лв.,както и от ответното дружество допълнителен депозит в размер на 47,05лв.,поради грешка,като вместо него следва да се постанови да се изплати част от  възнаграждението на в.л. инж.В.И. по назначената САТЕ в размер на 200лв. от внесения от ищеца депозит.Останалата сума в размер на 94,10лв. съобразно представената Справка-декларация от вещото лице по Наредба№2/2015г. следва да бъде заплатена от ответното дружество като допълнителен депозит,съобразно уважената и отхвърлена част от исковата претенция.

        Водим от горното,съдът

                                        

                                           Р  Е  Ш  И :

     

      ОСЪЖДА ЗК„ЛЕВ ИНС“АД, гр.София, ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 208 вр.чл.203 от КЗ/отм./ вр.пар.22 от КЗ/в сила от 01.01.2016г./ на  М.С.П., ЕГН**********,***,сумата в размер на  35 000,00лв.,представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“-застрахователна полица № 93001510088450 за причинена тотална щета по застрахован  л.а., марка „***“,модел „***“,с рег. №ЕН***КВ, в резултат на настъпило ПТП на 25.11.2016г.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на ИМ-27.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

        ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с пр.основание чл.86 от ЗЗД от М.С.П., ЕГН**********,***  ЗК„ЛЕВ ИНС“АД, гр.София, ЕИК***,за заплащане на  сумата в размер на  7 097,22лв., представляваща мораторна лихва върху главница от 35 000,00лв. ,за периода от 28.02.2017г. до 27.02.2019г. ,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         ОСЪЖДА ЗК„ЛЕВ ИНС“АД, гр.София, ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.П., ЕГН**********,   от с.Горник, Плевенска област, направените от ищеца разноски за настоящата инстанция  съобразно уважената и отхвърлена част от предявените искове  и съгласно представените от страните Списъци на разноските по чл.80 от ГПК, по компенсация в размер на 2953,33лв.

      ОТМЕНЯВА на осн.чл.253 от ГПК  определението си , постановено в открито съдебно заседание от 06.07.2020г. в частта му,в която е посочено да се изплати сума в размер на 247,05лв. от бюджета на Пл.ОС като част от възнаграждението на в.лице инж.И. по назначената САТЕ,което е общо в размер на 494,10лв.,както и от ответното дружество допълнителен депозит в размер на 47,05лв.,вследствие на грешка,като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

    ДА СЕ ИЗПЛАТИ част от  възнаграждението на в.л. инж.В.И. по назначената САТЕ в размер на 200лв. от внесения от ищеца депозит.

    ОСЪЖДА  ЗК„ЛЕВ ИНС“АД, гр.София, ЕИК***  ДА ЗАПЛАТИ допълнителен депозит в размер на 94,10лв. като възнаграждение на вещото лице инж.И. по назначената САТЕ съобразно представената Справка-декларация от вещото лице по Наредба№2/2015г.,както и съобразно уважената и отхвърлена част от исковата претенция.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       В частта му относно произнасянето по чл.253 от ГПК,решението има характер на определение и не подлежи на обжалване.

                                        

 

                                  

                                              СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: