М О
Т И В И
Обвинението срещу подс. А.З.М. е по чл.194, ал.1във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК за това, че на 05.06.2018година в град Стара Загора,
отнел чужди движими вещи : 1 бр. мобилен телефон марка „ Леново“ модел“А 1000“
на стойност 105, 00лв., 1 бр. дамска кожена чанта на стойност 10, 00 лева, 1
бр. дамско портмоне от плат на стойност 3,00 лева, 1 бр. връзка със секретни
ключове на стойност 7, 00 лева, 1 бр. дезодорант с надпис „ Адидас“ на стойност
3,00 лева, 1 бр. монета с номинал от 1 „евро“ на стойност 1, 95 лева, пари в
размер на 140 лв., - всичко на обща стойност 269,95 лева от владението на
собственика С.В.Д., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият в с.з. се признава за
виновен. Защитникът – адв. К. - му пледира за минимално наказание.
Представителят на Районна прокуратура Ст.
Загора в с.з. поддържа обвинението .
Граждански иск не е предявен.
Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл.
370, ал. 1 НПК – съкратено съдебно следствие.
От
направеното самопризнание на подсъдимия в с.з. и събраните на досъдебното
производство доказателства, установени с доказателствени средства – показанията
на свидетелите, писмени, експертното заключение – преценени по отделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
Пострадалата С.Д.
*** на 05.06.2018 година посетила град Стара Загора, за да се яви на
териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/. Тя вървяла пеша и носила в себе
си дамска кожена чанта, в която държала и съхранявала собствени движими вещи, а
именно : 1 бр. мобилен телефон марка „ Леново“ модел “А 1000“, 1 бр. дамско
портмоне от плат съдържащо 1 бр. монета с номинал от 1 „евро“ и пари в размер
на 140 лева, 1 бр. връзка със секретни ключове, 1 бр. дезодорант с надпис „
Адидас“.
Св. Д. влязла в
сградата на ТЕЛК и седнала на един диван, за да чака реда си. В този момент в сградата
на ТЕЛК влязал и непълнолетния подс. А.З.М.. Още при влизането си видял
кожената чанта на пострадалата и решил да я открадне, като за целта седнал до
нея на дивана от дясната й страна. В този момент тя свалила кожената си чанта от
рамото си, за да си почине от пътя, като я сложила плътно до себе си, от
дясната си страна и започнала да говори с една жена, която била седнала от
лявата й страна. Възползвайки се от това обстоятелство подс. М. отворил
кожената чанта на пострадалата, видял че вътре имало вещи със стойност –
мобилен апарат марка“ Леново“ модел А 1000, портмоне от плат с пари в размер на
140 лева и едно евро, дезодорант с надпис „ Адидас“ и връзка секретни ключове,
след което бързо взел чантата на пострадала, сложил я под мишницата си, станал
от дивана, и по най – бързия начин излязал от сградата на ТЕЛК, носейки
дамската кожена чанта с намиращите се в нея вещи : 1 бр. мобилен телефон марка
„ Леново“ модел“А 1000“, 1 бр. дамско портмоне от плат със 1 бр. монета с номинал
от 1 „евро“ и пари в размер на 140 лева, 1 бр. връзка със секретни ключове, 1
бр. дезодорант с надпис „ Адидас“.
Още същият ден
по-късно подс. М. отишъл в кв. „Лозенец“ на град Стара Загора и там продал
телефона на неустановено лице, парите в размер на 140 лева похарчил за
собствени нужди, а останалите чужди движими вещи задържал за себе си.
Пострадалата
след като установила липсата на чантата и вещите уведомила полицейските органи
.
В
резултат на оперативно издирвателни мероприятия подсъдимият бил установен,
задържан и доброволно предал част от
намиращите се в него движими вещи, които бил откраднал от владението на
пострадалата: 1 бр. дамска кожена чанта, 1 бр. монета с номинал от 1 „евро“, 1
бр. връзка със секретни ключове и 1 бр.
дезодорант с надпис „ Адидас“, които впоследствие били върнати на пострадалата.
Описаната фактическа обстановка се установява от самопризнанията
на подсъдимия в с.з.,които се подкрепят от доказателствата установени с
доказателствени средства –показанията
на свидетелите С.Д.,
Радко Танев, протокол за доброволно предаване, разписка, справки от мобилните
оператори за трафични данни, експертно заключение на оценъчната експертиза.
Видно от експертното заключение
на оценъчната експертиза общата стойност на вещите предмет на престъплението км
момента на деянието е 269,95 лева.
Следователно цитираните до тук доказателствени средства дават основание
на съда да направи единствено възможният извод относно главният факт в процеса
– има ли извършено престъпление и кой е неговият автор – подс. М. е автор на
процесното деяние, което мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по
несъмнен начин.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че подс. М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.194, ал.1, във с чл. 63,
ал.1, т.3 от НК
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние
отнемане в двете му части –прекратил е фактическата власт на собственика върху вещите предмет на престъплението/ взел
е дамската чанта с намиращите се в нея вещи, изнесъл я от сградата на ТЕЛК / и
е установил трайна фактическа власт върху тях / имал е възможност да се
разпорежда с отнетите вещи като със свои така както намери за добре, което
е и направил/.
Подс. М. е
бил непълнолетен, но в конкретната фактическа обстановка е можел да се
ориентира правилно, да взема адекватни решения, извършил е поредица от
целенасочени и координирани отделни действия т.е. той е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си и следва да носи НО като наказанието му се редуцира
съгласно чл. 63 ал. І т. 3 от НК.
От установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подс. М. следва
извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл.
Той е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им. Съзнавал е всички обективни
признаци от състава на престъплението, преследвал е една конкретна пряка цел,
която със свои целенасочени и координирани отделни действия е успял да
реализира.
Имайки
предвид изложените до тук мотиви и на основание цитираните законови текстове
съдът намира, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА
По делото не се
събраха доказателства водещи до извода, че престъплението е извършено поради
увлечение или лекомислие, а и недобрите характеристични данни не дават
възможност на съда да приложи чл. 61 НК.
При
определяне вида и размера на наказанието на съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства – оказанато съдействие на органите на досъдебното производство и
в с.з. за разкриване на обективната истина и критичното отношение към
извършеното деяние, чистото съдебно
минало , ниската стойност на предмета на престъплението,частично възстановените
щети, а като отегчаващи – недобрите
характеристични данни / Сведение характеристика, СР за налагане на възпитателна
мярка/.
Съдът приема, че наказанието следва да се
определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, над минимума и с оглед постигане целите на чл. 60 и чл. 36 НК – Една година лишаване от свобода.
Предвид
изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства няма никакво
основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.
Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл.
370, ал. 1 НПК / съкратено съдебно следствие/ и на основание чл. 372, ал. 2 във
вр. с чл. 58 А, ал. 1 от НК съдът няма алтернатива и определеното наказание в
размер на 1 година лишаване от свобода следва да се намали с една трета и да се
определи за изтърпяване наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът
като взе предвид посочените по-горе обстоятелства за индивидуализацията на
наказанието и като се съобрази с ниската възраст на подсъдимия,
обстоятелството, че не е осъждан и с обстоятелството, че към момента се намира
във ВУИ приема, че за постигане целите на наложеното наказание и преди всичко
за поправянето на осъдения наказанието не следва да се изтърпява ефективно, а
на основание чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 НК наказанието следва да се
отложи за срок от ТРИ години.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото
разноски в размер на 150,90 лева следва
да се заплатят на ОД на МВР Стара Загора от подс. М..
Причини –
Стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ