Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр. Горна Оряховица, 26.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети май две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1320 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл.288, ал.12, вр. ал.1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./.
Ищецът Гаранционен фонд твърди, че на 18.05.2015 г., при
управление на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *****, собственост на Р.Х.С.,
в гр.Горна Оряховица, по ул.“Княз Борис I“ на кръстовище с ул.“Никола Петров“ в
посока Захарни заводи, ответникът С.Г.Г. нарушил правилата за движение по
пътищата, като при извършване на маневра изпреварване на лек автомобил „Форд
Фокус“ с рег. № *****, собственост на П.С.Д., не осигурил достатъчно странично
разстояние и виновно причинил пътнотранспортно произшествие (по-долу ПТП), от
което настъпили имуществени вреди – увреждане на преден ляв фар, облицовка
предна броня, предна джанта алуминиева 15", преден ляв калник, предна лява
врата, моторче стъклоумивател; преден ляв шенкел, преден ляв амортисьор; лява
биалетка, каре ляво – вътрешно, каре ляво – външно, ляв вътрешен кормилен накрайник,
шарнир ляв носач на лекия автомобил „Форд Фокус“. Твърди се, че за управлявания
от ответника лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ***** нямало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП. Сочи се,
че при ищеца е образувана щета № 110890/25.09.2015 г., по която на пострадалото
лице е изплатено обезщетение за причинените от ПТП имуществени вреди в размер
на 1 158,01 лв. Ищецът твърди, че е поканил ответника да му върне платената
сума, но той не изпълнил това задължение. Моли за постановяване на решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати тази сума с присъждане на сторените
в производството разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, счита
иска за процесуално допустим, но неоснователен. Признава, че към момента на ПТП
е нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобила, но оспорва механизма на настъпилото ПТП и възразява, че вината на
ответника не може да бъде установена с влязлото в сила наказателно постановление.
Счита, че причинените от ПТП вреди не могат да бъдат установени единствено с
доказателства, изходящи от ищеца и оспорва размера на изплатеното обезщетение.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения протокол
за ПТП № 1533977/18.05.2015 г. се установява, че на 18.05.2015 г. в 12,05 часа
в гр.Горна Оряховица ответникът С.Г.Г. управлявал лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с рег. № *****, собственост на Р.Х.С., по ул.“Княз Борис I“ в посока Захарни
заводи. На кръстовище с ул.“Никола Петров“ предприел и извършил маневра
изпреварване на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *****, управляван от
собственика П.С.Д., извършващ маневра завиване на ляво при подаден светлинен
сигнал за изменение на посоката на движение на ляво. Настъпил удар между предната
дясна част на автомобил „Фолксваген Поло“ и предната лява част на автомобил
„Форд Фокус“. По последния автомобил имало видими увреждания от удара –
деформиран преден ляв калник и предна лява врата, разкъсана предна лява гума и
счупена предна лява джанта.
Протоколът
за ПТП съставлява официален свидетелстващ документ и като такъв съгласно
чл.179, ал.1 ГПК се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените
в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти – датата, часа и
мястото на произшествието, участниците и автомобилите, местоположението на
автомобилите и видимите щети по тях, както и относно съдържанието на
изявленията на участниците относно причините и условията за настъпване на ПТП.
В протокола е обективирано неоспореното по авторство изявление на ответника, че
ПТП е настъпило по описания начин, съставляващо извънсъдебно признание за
неизгодни нему факти. Възражението на особения представител, че механизмът на
ПТП не е описаният в протокола, без въвеждане на насрещни твърдения за този
факт и при липса на доказателства, разколебаващи признанието на ответника, се
явява неоснователно.
Отразеното
в протокола, справката от базата данни на Информационен център за подадени
данни от застрахователните компании за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към 29.09.2015 г. и показанията на двамата
разпитани свидетели – полицейски служители, установяват, че към момента на
настъпване на произшествието за лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ***** не е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Такава била сключена
непосредствено след ПТП – на 18.05.2015 г. в 12,18 часа, с валидност след 13:00
часа на същия ден. Чл.295, ал.7 КЗ /отм./, съотв. чл.574, ал.12 КЗ, изрично
придава на справката материална доказателствена сила относно данните за
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, в т.ч. и за началната и крайната дата на покритието. В случая
липсата на сключена задължителна застраховка за лекия автомобил „Фолксваген
Поло“ към 12,05 часа на 18.05.2015 г. не
се спори, а и се установява от останалите посочени доказателства.
За
допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.1 и чл.315, ал.1, т.1 ЗДвП на ответника
били наложени административни наказания с наказателни постановления съответно №
15-0268-000610/03.06.2015 г. и № 15-0268-000612/03.06.2015 г., влезли в сила
съгласно удостовереното в писмо рег.№ 268000-7790/12.09.2015 г. на РУ на МВР –
Горна Оряховица.
На
19.05.2015 г. бил извършен оглед на автомобила от технически експерт при ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, съгласно който левият фар, джанта – алуминиева, 15" и
предния ляв калник подлежали на подмяна, а облицовката на предната броня и
предната лява врата – на боядисване. Експертът удостоверил, че е необходимо
извършване на допълнителен оглед след демонтаж на левия калник и макферсон.
Такъв бил извършен на 20.05.2015 г., при който се установило, че на подмяна
подлежат и вътрешни увредени детайли – стъклоумивателното моторче, преден ляв
шенкел, преден ляв амортисьор, лява биалетка, каре ляво – вътрешно и външно,
ляв вътрешен кормилен накрайник и шарнир на ляв носач. Неоснователно ответникът
възразява, че писмените доказателства за уврежданията на автомобила изхождат от
ищеца – описите са изготвени от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД. Двата огледа са
извършени непосредствено след произшествието и при липса на въведени от
ответника конкретни насрещни твърдения за съществуваща предходна неизправност,
няма основание да се заключи, че констатираните увреди не са последица от
произшествието. Основание за последния извод е и идентичността между
установеното при външния оглед и удостоверените с протокола за ПТП /ползващ се с
материална доказателствена сила/ щети по автомобил „Форд Фокус“.
На
08.10.2015 г. П.С.Д. подал до ищеца уведомление за причинените от ПТП
имуществени вреди, по което била образувана застрахователна преписка (щета) № 110890/2015
г. От ищеца била извършена техническа експертиза, която заключила, че
стойността на причинените имуществени щети е общо 1 158,01 лв., от които
за нови части и материали – 906,41 лв., за труд за монтаж и демонтаж – 80,80
лв., за труд за бояджийски операции – 84,80 лв. и за материали – 86 лв.
Приетата съдебно-автотехническа експертиза установява, че стойността на
разходите за необходимите нови части и монтаж по средни пазарни цени е общо
1 056,34 лв., а за бояджийски услуги и необходимите за това боя и
материали – общо 155,80 лв. Така експертизата дава заключение, че общата
стойност на разходите за отстраняване на уврежданията по лекия автомобил е
1 212,14 лв.
Ищецът
изготвил доклад по щетата и заключил, че на П.С.Д. му се следва за изплащане
сумата от 1 158,01 лв. Видно от авизо за местен превод № *****на
„Уникредит Булбанк“ АД, сумата била изплатена от ищеца по банкова сметка ***.11.2015
г.
На
13.03.2019 г. ищецът изпратил до ответника регресна покана за заплащане
(връщане) на платеното обезщетение, ведно с разходите. Писмото се върнало в
цялост с отбелязване върху разписката, че пратката не е потърсена.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.288,
ал.12, вр. ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./. Уважаването му е предпоставено от
установяване, че възникнало вземане на увредения срещу ответника на основание
чл.45, ал.1 ЗЗД – установяване, че уврежданията на лек автомобил „Форд Фокус“ с
рег. № ***** са причинени от ответника в резултат на виновно нарушение на
правилата за движение по пътищата при управление на лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с рег. № ***** – неосигуряване на достатъчно странично разстояние при
извършване на маневра изпреварване на 18.05.2015 г. в гр.Горна Оряховица, по
ул.“Княз Борис I“ на кръстовище с ул.“Никола Петров“ в посока Захарни заводи;
че към момента на ПТП за управлявания от ответника лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с рег. № ***** нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“; че ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователно
обезщетение в размер, равен на стойността на причинените от ПТП имуществени
вреди и че е поканил ответника да му възстанови платената на увреденото лице
сума.
Установеното от фактическа страна предпоставя извод,
че действията на ответника съставляват непозволено увреждане.
Нормата на чл. 42, ал.1, т.1 ЗДвП регламентира
задължение на водача, преди да подаде сигнал за маневра изпреварване, да се
убеди, че пътното превозно средство, което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво. В случая ответникът е предприел
изпреварване на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***** въпреки подадения от
водача му сигнал за изменение на посоката на движение наляво и започнатата
маневра завиване наляво. Макар законът в тази ситуация да предписва бездействие
(непредприемане на изпреварване), ответникът е извършил маневрата. Несъответствието
между дължимото и осъщественото поведение на ответника го определя като
противоправно, а вредоносният резултат от него – причинените увреди в предната лява част на лек автомобил „Форд Фокус“, съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД подлежат на
репариране.
Вината на ответника не се установява от влезлите в
сила наказателни постановления в какъвто смисъл аргументира възраженията си
особеният представител. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината на делинквента се
предполага. При липса на въведени твърдения и ангажирани доказателства за
обстоятелства, които я изключват, вината на ответника се явява установена от
презумпцията.
Произшествието е настъпило в Република България, причинено
е от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
страната (предвид регистрацията му – арг. от чл.258, ал.4, т.1 КЗ /отм./,
съотв. чл.482, ал.1, т. 1 КЗ) и за което към момента на настъпване на ПТП –
12.05 часа на 18.05.2015 г., е нямало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите (такава е сключена на 18.05.2015 г.
в 12,18 часа). Доколкото са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл.288,
ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./ за увредения е възникнало вземане срещу ищеца за
заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди.
Размерът
на обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да
разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. По тази причина
меродавни за размера на обезщетението са средните пазарни цени, по които това
възстановяване може да се извърши от увредения. Приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза установява,
че общата стойност на разходите за възстановяване на увреденото имущество,
включващи цената на необходимите части, монтаж, авто-тенекеджийски и бояджийски
услуги, е 1 212,14 лв. Ищецът е заплатил на увредения застрахователно
обезщетение за причинените от ответника имуществените вреди в по-нисък размер –
1 158,01 лв.
Съгласно
чл.288, ал.12 КЗ /отм./ плащането на обезщетението от ищеца Гаранционен фонд в
лимитативно изброените в закона хипотези (сред които и процесната на чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./) е основание за възникване на регресното
вземане на ищеца от ответника, но само до размера на платеното застрахователно
обезщетение (1 158,01 лв.) и разноски, каквито в случая не се
претендират. Вземането е възникнало от момента на извършеното от ищеца плащане,
но ответникът е изпаднал в забава след покана, или в случая – от предявяването
на иска на 15.07.2019 г. (арг. от чл.125 ГПК), от когато дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Не
се твърди и не се установява задължението на ответника да е изпълнено или
погасено по друг начин. С оглед изложеното, предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По присъждане на направените разноски:
С определение от 31.10.2019 г. е допуснато назначаване на особен представител на ответника в
хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК при
възнаграждение от 310 лв., платено от ищеца. С определение от 21.11.2019 г. за особен представител е назначен адв.Л.П. – ВТАК, който е осъществил
възложеното му процесуално представителство
пред първата инстанция. Доколкото производството пред тази инстанция е
приключило, на особения представител следва да бъде изплатено определеното
възнаграждение от внесения депозит.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът
има право да му се присъдят направените
разноски. Той е направил такова искане и е представил доказателства реално да е
сторил разноски общо от 600 лв. (50 лв. за държавна такса; 310 лв. за депозит
за възнаграждение за особен представител; 40 лв. за депозит за явяване на
свидетели и 200 лв. за депозит за възнаграждение на вещо лице). Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което определено по реда на чл.78,
ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПрП и Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съобразно цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и
обема на осъщественото от юрисконсулт процесуалното представителство (само
подаване на искова молба), съдът определи на 50 лв. Всички процесуални действия
след подаването на исковата молба са осъществени от упълномощен от ищеца
адвокат, но при липса на искане за присъждане на заплатеното му възнаграждение
и без да са представени доказателства за това, съдът няма основание да
разпредели отговорност за тези разноски.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.Г.Г.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София, ул."Граф
Игнатиев" № 2, представляван заедно от изпълнителните директори Б.М. и С. С.
сумата от 1 158,01 лв. (хиляда сто петдесет
и осем лева и една стотинка), представляваща изплатено обезщетение по
застрахователна преписка
(щета) № 110890/2015 г. за причинени от ответника имуществени вреди при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 18.05.2015
г. в гр.Горна
Оряховица при управление на лек автомобил, за който не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази сума от
15.07.2019 г. до окончателното й заплащане.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител на ответника С.Г.Г., адв.Л.А.П.
– ВТАК, вписан под № 7001 в Националния регистър за правна помощ,
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в размер на 310 лв. /триста и десет лева/ от
внесения от ищеца депозит, за което да се издаде разходен касов ордер.
ОСЪЖДА
С.Г.Г., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес *** да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София, ул."Граф Игнатиев" № 2,
представляван заедно от изпълнителните директори Б.М. и С. С. сумата от 650
лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща направени
разноски за заплащане на държавна такса, възнаграждения на особен представител,
на вещо лице и за явяване на свидетели и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: