МОТИВИ
към НАХД № 2554/2018г. по описа на ПлРС.
Плевенска районна
прокуратура е повдигнала обвинение против М.Р.Г. за това, че за периода от месец декември 2017г. до
месец април 2018г. в гр. Плевен, като осъден със съдебно Решение №136/21.01.2010г.
по гр.д. № ***/2009г. по описа на Районен съд – Плевен, влязло в сила на
05.02.2010г., изменено с Решение №1618/02.10.2018г. по гр.д.№***/2017г. по
описа на Районен съд – Плевен, влязло в сила на 17.10.2017г. да издържа свой
низходящ – малолетния Г.М.Г., ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на пет месечни вноски, всяка в размер на 115.00 лева,
всичко общо в размер на 575.00 лева – престъпление по чл.183, ал.1 НК.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становището на страните и разпоредбите на закона приема за установено следното:
Досъдебното производство
е образувано за това, че в периода от месец декември 2017г. до месец април
2018г. в гр.Плевен, след осъждане с влязло в съдебно решение , съзнателно не е
изпълнено задължението за плащане на издръжка на низходящ в размер на пет
вноски- престъпление
по чл.183,ал.1 от
Наказателния кодекс.
В качеството на обвиняем
по делото е привлечен М.Р.Г., ЕГН: ********** *** за престъпление по чл.183,ал.1
от НК.
След анализ на
доказателствата намирам за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Г. и
свидетелката М.Г. поддържали интимна връзка в продължение на 5 години. На
02.12.2007г. се родил синът им Г.М.Г., ЕГН: **********. След раждането на
детето отношенията между обвиняемия и св.Г. се влошили , след което двамата се
разделили. Грижите по отглеждането и възпитанието на детето полагала св.Г..
С Решение № 13
6/21.01.20 10г. по гр. д. № ***/2009 г. по описа на Районен съд – Плевен,
влязло в сила на 05.02.2010г., подсъдимият бил осъден да заплаща ежемесечна
издръжка за малолетния си син Г.М.Г. в размер на 70,00 лв. месечно, чрез
неговата майка и законна представителка, считано от 06.11.2009г. С Решение №
1618/02.10.2018г. по гр.д.№ ***/2017г. по описа на Районен съд – Плевен ,
влязло в сила на 17.10.2017г. , на основани е чл.150 вр. чл.143,ал.2 от
Семейния кодекс размерът на издръжката , определена с Решение № 136/21.01.2010г.
по гр. д. № ***/2009 г. по описа на Районен съд -Плевен бил изменен , като подсъдимият
Г. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка за малолетния си син Г.М.Г., в
размер на 115,00 лв. месечно, чрез неговата майка и законна представителка св.Г..
Въпреки постановените съдебни актове, през периода от месец декември 2017г. до
месец април 2018г. включително подсъдимият Г. не изплатил повече от две месечни
вноски, а именно пет месечни вноски ,всяка в размер на 115,00 /сто и петнадесет
/ лева , всичко на обща стойност 575,00 / петстотин и седемдесет и пет / лева.
За изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване е разпитана в качеството на свидетел М.Г.
/л.14; л.75/ , изготвена е експертиза /л. 16-17/, приложени са Решение №
136/21.01.2010г. по гр. д. №***/2009г. по описа на Районен съд
-Плевен/л.77-78/. С Решение № 1618/02.10.2018г. по гр.д.№ ***/2017г. по описа
на Районен съд - Плевен /л.36-37/, справка съдимост, /л.47/,характеристична
справка /л.45/, Удостоверение от Агенция по вписванията /л.29/,справка от НАП -
Велико Търново /л.21-23/, Справка от Агенцията по заетостта /л.26/ , справка от
ОДМВР-Плевен , сектор ПП/л.32-33/вносни бележки за внесени парични суми
/л.48-49/. Установено е още , че в Районна прокуратура Плевен са били
образувани общо четири наказателни производства срещу обвиняемия Г. за престъпление
по чл.183,ал.1 от НК, а именно . ДП № 2155/2014г. , прекратено на 26.11.2015г.
, ДП № 312/2017г. , прекратено на 20.03.2017г., ДП № 2402/2017г. , прекратено
на 12.02.2018г. и ДП № 896/2016г. , прекратено на 21.06.2016г. /л.56-66/.
От така установената
фактическа обстановка следва правния извод , че подсъдимият Г. с деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.183, ал.1 от НК. От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението
е осъществено чрез бездействие – подсъдимият не е платил дължимата издръжка в
размер на повече от две месечни вноски , а именно пет месечни вноски , като е
бил правно задължен да ги плати .
От субективна страна
деянието е осъществено при форма на вината- пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2 от НК, като подсъдимият е съзнавал, че като не изпълнява задължението си
за плащане на издръжка лишава малолетната си син от средства за задоволяване на
ежедневни нужди и е искал настъпването на този резултат От субективна страна подсъдимият
е извършил престъплението умишлено при пряк умисъл като форма на вина, с
непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнавал е
противоправния характер на осъщественото деяние, като е искал настъпването на
забранените му последици.
По време на
разследването подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и
дава кратки обяснения.
Независимо, че е
доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Г. е извършил инкриминираното
деяние , са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на същия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно: Подсъдимият
е пълнолетно лице; не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК; престъплението е извършено
умишлено и за него НК предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година
или пробация ; от престъплението са настъпили имуществени вреди, които са
възстановени и не са налице пречките по чл.78а,ал.7 от НК .
В подкрепа на горната фактическа
обстановка са събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля М.Г.Г., които кореспондират и с дадените от страна на М.Г. обяснения.
Безспорно се установи по делото, че към момента на постановяване на решението
са изплатени дължимите вноски по предложението.
Същата фактическа обстановка се
установява и подкрепя от останалите събрани по делото доказателства и писмени
материали, приложени по проведеното дознание, приобщени по делото по реда на
чл.283 от НПК.
При така приетото за установено от
фактическа страна, съдът намери, че извършеното от страна на подсъдимият М.Р.Г.
деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление
по чл.183 ал.1 от НК. Поради изложените правни и фактически съображения, съдът
призна подсъдимият М.Р.Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.183 ал.1 НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК го освободи от наказателна отговорност и
му наложи административно наказание глоба
в размер на 1000/хиляда/ лева.
При
тези доводи съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: