РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Монтана, 28 април 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, пети състав, в публично заседание на 13 04 2023 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря П. Видова,
като разгледа докладваното от СЪДИЯ Рени Цветанова адм. дело № 497 по описа на АдмС – Монтана за 2022 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 225а от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Е.П.М.,***, П.А.Г.,*** и Е.А. ***, чрез
адв. Ж.С.,*** против Заповед № РД-15-963/22 11 2022 г. на Кмета на Община
Берковица, с която им е наредено да премахнат незаконен строеж „сграда
допълващо застрояване", с идентификатор 03928.506.108.2, находящ се в ПИ с
идентификатор 03928.506.108 по КК на гр. Берковица и с административен адрес
гр. Берковица, ул. „М*** Д*** ” № * .
С жалбата се твърди, че са наследници на А*** Т*** М*** , който
през 1986 г. е построил две отделни помещения с предназначение гараж и
работилница, ползвана е с тези предназначения и е разположена в УПИ VІІ – 1646,
кв. 133А /ПИ с идентификатор 03928.506.108/ на страничната регулационна линия с
УПИ ХVІІІ-1647, кв. 133А и на уличната регулация на собствения им урегулиран
поземлен имот, съгласно регулационния план на гр. Берковица от 1985 г. Считат,
че процесният строеж е търпим и не подлежи на премахване, което обстоятелство
не е изследвано от АО. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. С.,
която моли присъждане на разноските по делото. В писмена защита развива
подробни аргументи за съществено разминаване на описания строеж и
съществуващият на място, позовава се на заключението на вещото лице и на
съдебна практика на ВАС. Моли отмяна на Заповедта и присъждане на разноските по
делото, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата Кметът на Община Берковица, чрез
процесуалния си представител адв. А*** Х*** в с.з. оспорва жалбата. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приложената към
делото преписка безспорно е установено, че към датата на издаване на
обжалваната заповед жалбоподателите не са притежавали доказателства за законно
построени и описани в жалбата сгради, както и доказателства, че същите
представляват търпим строеж по смисъла ПЗР на ЗУТ. Видно от приложената към
делото преписка № 2799/20.12.2022 г., Община Берковица е дала възможност и
достатъчно време преди издаване на обжалваната Заповед, жалбоподателите да
представят доказателства за законно построяване на описаните в констативният
акт сгради, каквото не е сторено и Кметът на община Берковица съобразно
правомощията му, дадени по закон, е издал обжалваната заповед. Твърденията на
жалбоподателите, че сградата описана в заповедта като гараж всъщност
представлява 2 сгради - гараж и работилница са без значение, с оглед на
обстоятелството, че е построена в съсобствен имот без строителни книжа и
законно разрешение за строеж и представлява незаконен строеж по смисъла на ЗУТ.
Дали сградата представлява търпим строеж по смисъла на закона, единствено
архитектът на общината издава удостоверения за търпим строеж след представяне
на посочени в закона писмени доказателства. По приложената към делото преписка
няма представено удостоверение за търпим строеж, издадено по съответният ред,
поради което правилно и законосъобразно е издадена обжалваната заповед за
премахване на незаконно построени сгради в имота на жалбоподателите.
Административният съд Монтана, като се запозна с доводите на
страните и доказателствата в административната преписка и след служебна
проверка съобразно разпоредбата на чл.168, ал. 1 и ал. 2 от АПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
С Констативен Акт № 1 от 11 10 2022 г. /л. 78-80/, при извършена
проверка от служители при Община Берковица в ПИ с идентификатор 03928.506.108 по
КК на гр. Монтана, административен адрес ул. М*** Д*** № * , собственост на А***
Т*** М*** и Я*** Т*** Г*** , от собственика А*** Т*** М*** е изпълнен строеж,
който представлява масивна постройка – гараж – сграда 1, метален павилион – сграда
2 и дървен навес – сграда 3. Размерите в план са 4.00 м, 9.00 м и височина 3.00
м. Начин на изпълнение тухлени стени с дебелина 0,25 м, бетонна плоча,
неизмазан. На окомерната скица сграда 1 е с размери 4.00 м на 9.00 м. Сграда 2
е с размери 2.20 м. на 2.20 м и сграда 3 е с размери 4,60 м на 2,20 м., като
двете сгради 2 и 3 са с общи размери от 2,20 м на 6,80 м. В акта е посочено, че
не са представени изискуеми съгласно ЗУТ документи, с което е нарушен чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ. Посочено е, че актът е основание за започване на административно
производство по реда на чл. 225а, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ за принудителното
премахване на строежа. Екземпляр от акта е поставен на 11 10 2022 г. чрез
залепване на входната врата на жилището и на таблото на Община Берковица.
Съгласно приложена декларация /л. 109І/ сграда на допълващо застрояване
с идентификатор 03928.506.108.2 по КККР на гр. Берковица, предмет на Заповед №
РД – 15 – 963 от 22 11 2022 г. на Кмета на Община Берковица, е построен през 1986
г.
С оспорената Заповед и въз основа на съставения Констативен Акт №
1 от 11 10 2022 г. е наредено на Е.П.М., П.А.Г.
и Е.А.А. да премахнат незаконен строеж: „Сграда допълващо застрояване” с
идентификатор 03928.506.108.2 по КККР на гр. Берковица в ПИ с идентификатор
03928.506.108 по КККР на гр. Берковица, с административен адрес ул. М*** Д*** №
* , гр. Берковица. Определен е 60 дневен срок за доброволно премахване, като в
случай на неговото неспазване ще се извърши принудително премахване.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза на вещото лице Д.Д.,
същото при оглед и замервания на място установява, че в имот с идентификатор
03928.506.108, на уличната регулация – ул. „М*** Д*** “ № 26 и кадастралната
граница с имот с идентификатор 03928.506.109, е застроена сграда с
идентификатор 48489.506.108. 2, която се състои: от гараж – с р-ри 3,95 м/3,50
м, тоалетна /в момента се ползва за склад на инструменти/ с р-ри 1,36м/3,50 м и
работилница с р-ри 4,50 м/3,50 м. Местоположението на процесната сграда и
разположението на помещенията в нея са показани на Приложение № 1 към
експертизата. Имот с идентификатор 48489.506.108 е образуван от имот пл. № 1646
по този план, за който е отреден УПИ VII в кв.133а по регулационния план.
Застроената от двете страни кадастрална граница /процесния имот с идентификатор
48489.506.108 и съседният му от югоизток 48489.506.109/ съвпада по
местоположение с кадастралната граница между имоти пл. № № 1646 /процесния/ и
1647, показано на скица-Приложение № 1 към СТЕ и така е материализирана на
място. За квартала няма застроителен план. Сградите са долепени на кадастрална
граница /по плана от 1985 г. и по кадастралната карта/. От регулационния план е
видно, че регулационната линия в тази част на УПИ VII не съвпада с кадастралната граница по него и
по кадастралната карта. Тази линия пресича имот пл. № 1646 /съответно процесния
имот по кадастралната карта/ като по времето на изготвяне на регулационния план
се е предвиждало придаваемо място от имот пл. № 1646 към съседния на югоизток
УПИ VIII в кв.133А, означено на скица Приложение № 1 в затворен контур RB1CR. Това
придаваемо място очевидно не е заплащано и регулацията в тази част не е приложена
на място /чл. 84, ал. 7 от ППЗТСУ/. Няма данни за заплащане на придаваемото
място и в срока по § 6, ал. 2 и 3 от ПР на ЗУТ. От застрояването на място – от
двете страни на кадастралната граница между имоти с идентификатори
03928.506.108 и 03928.506.109 е видно също така, че оградата е материализирана
на място, така както е отразена в кадастралната карта, без да има спор за
местоположението й. При изследване на кадастъра и регулацията на тези две
парцели през 1958 г., Община Берковица не представя преписки за евентуална
делба или промяна на регулацията в периода до 1985 г. По предоставения КРП на
гр. Берковица от 1958 г. се вижда, че двата имота –пл. №№ 1646 (в който се
намира процесната сграда) и № 1647 – с построените сгради, за които е издадено
удостоверение за търпимост, са били обединени в един имот с пл. № 2262,
разделен на две парцели - VII и VIII, в кв.133а, чиято регулация не е прилагана
на място, тъй като не съвпада с материализираната ограда в момента и с
отразената в кадастралната карта, граница (която е по материализираната
ограда). Регулацията между двете парцели от 1958 г. не съвпада с оградата и
съответно с кадастралната граница по кадастралната карта. Общинска техническа
служба Берковица не й представя данни за УПИ VII в кв.133а след 1985 г. да е
правен нов ПУП, който да измени регулационната линия така, че да съвпада с
кадастралната. В момента и през 1986 г. е в сила регулационния план на гр. Берковица,
одобрен със Заповед № 127/18.02.1985 г. От регулационния план се вижда, че
имотите са били и са отредени за индивидуално жилищно строителство, в които при
определени изисквания може да се изграждат постройки от допълващото
застрояване. Процесният
строеж е изграден изцяло в имот с идентификатор 03928.506.108 по
кадастралната карта на гр. Берковица и изцяло в имот пл. № 1646 по кадастралния
план от 1985 г., като част от него от около 7 /седем/ кв.м. попада в съседния на
юг УПИ XVIII-1647 в същия квартал, чиято северна регулация не е приложена на
място и няма данни за изплащане на придаваемо място от имот пл. № 1646 към УПИ
XVIII-1647. Регулацията е неприложена предвид, че не е изпълнена и процедурата
по § 8, ал. 2, т. 1 от ПР на ЗУТ, а срокът по § 6, ал. 2 и 3 от ПР на ЗУТ вече
е изтекъл и отчуждителното действие на плана е прекратено. Съгласно чл. 10, ал.
1, т. 5, б. „а“ от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
строежът е пета категория. Действащият регулационен план на гр. Берковица е
одобрен със Заповед № 127/18.02.1985 г., т.е. бил е действащ по време на
построяването и в момента. През 1986 г. са действащи Закон за териториално и
селищно устройство /ЗТСУ/ и Правилника за приложение на ЗТСУ. При условие, че
при определяне на допустимостта на тази сграда се съобрази местоположението на
регулацията между УПИ VII-1646 и УПИ
XVIII-1647 кв. 133а, която предвижда придаваемо място от пл. 1646 към УПИ
XVIII-1647, в което попада част от процесната сграда, показано на Скица
Приложение № 1 към експертизата и копие от действащия регулационен план
–Приложение № 2 към експертизата, и се приеме, че същата е приложена на място и
при заплащане на обезщетението /чл. 114 от ЗТСУ, чл. 84, ал. 7 от ППЗТСУ/, то
същата би била недопустима по действащия
регулационен план и съгласно чл. 56, ал.
2 от ЗТСУ „строежи в чужд имот“, чл. 182 от ЗУТ, съответно чл. 18, ал. 1 от
Наредба за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. МСА
и чл. 42, ал.2 от ЗУТ. В съдебно заседание на 16 03 2023 г. вещото лице,
заявява, че строежът представлява отделни помещения на една сграда, всяко с
различно предназначение. Понятието в ЗУТ и по ЗТСУ, за калкан са допиращи се
стени, които са на регулационна граница. В заключението си не употребява думата
калкан, но казва, че те са долепени, тъй като са долепени на кадастралната
граница. Би било калкан, ако регулацията съвпада с кадастралната граница, на
владенията на място. Процесният обект е долепен с три сгради в съседния имот.
Три са, защото има навес, който не е нанесен в кадастралната карта, но е на
мястото, където е отбелязано с „Х” на Приложение 1 от заключението, тъй като
това е обозначаването за навес. Едно към едно плътно се опират процесната
сграда със сградите в съседния имот. Плътно са застроени. Червеното на
регулационния план означава някаква промяна на регулацията, за която трябва да
има преписка, но не се намира в Общината. В с.з. на 13 04 2023 г. вещото лице
заявява, че предвид представените след депозиране на заключението заявления от
Община Берковица, констатациите и заключението прието по делото не се променят.
Свидетелят Г*** Й*** П*** дава показания, че знае къде се намира
имота на жалбоподателите, тъй като живее на съседна улица – ул. „Т*** ” № * . В
техния имот има построени гараж и работилница. Имало е и други постройки, само
че по предписание дадени от Общината са премахнати. Гаража и работилницата са
построени 1986 г. от А*** и Е., които са мъж и жена, като А*** е починал вече.
Помни годината, защото тогава се е уволнил от казармата, не е бил започнал
работа и е помагал при построяването им. Не са две отделни постройки, строени
са на едно и по едно и също време, с една обща плоча, но са две помещения –
едното е за гараж, другото е за работилница. Гаража и работилницата са
построени на имотна граница със съседен имот, където също има постройка – друг
гараж, към който са долепени. Съседният гараж е построен предната година преди
построяването на гаража на Е., т.е. 1985 г. И двете помещения – гаража и работилницата
са долепени до гараж, построен в съседен имот и имат обща стена с него.
Съгласно представена декларация от оспорващите /л. 109/,
сградата предмет на оспорената Заповед е построена през 1986 г.
В писмо изх. № УОСТ 9400-3759/4/ от 27 03 2023 г. Община
Берковица изрично заявява, че за УПИ 7 (1646) и 18 (1647) не са открити данни
за подробен устройствен план и изменения на регулацията.
По делото са приложени още Констативни протоколи от 27 04 2022
г. и от 21 09 2022 г., документи за собственост, жалби, преписка по издадено
Удостоверение за търпимост на два обекта в съседен ПИ, които са долепени до
процесния обект.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата
е против ИАА, подлежащ на оспорване по реда и условията на АПК. Подадена е на
12.12.2022 г., видно от поставения при Общината щемпел /л. 4/, като по делото е
представено единствено ИД за връчване на Заповедта на първата оспорваща – Е.М.
на дата 30 11 2022 г. или съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждането
й по същество.
Безспорно е между страните, че строежът предмет на оспорената Заповед
№ РД-15-963/22 11 2022 г. на Кмета на Община Берковица е построен в имот с
идентификатор 03928.506.108, на уличната регулация – ул. „М*** Д*** “ № 26 и
кадастралната граница с имот с идентификатор 03928.506.109 и представлява сграда
с идентификатор 48489.506.108.2, която се състои: от гараж – с р-ри 3,95м/3,50м,
тоалетна /в момента ползвана за склад на инструменти/ с р-ри 1,36м/3,50м и
работилница с р-ри 4,50м/3,50м., които помещения не са отделни постройки, а са
една сграда.
Няма спор, че строежът е сграда на допълващото застрояване, за
която няма изготвени книжа и разрешение за строеж, съгласно изискванията на
ЗУТ, респ. ЗТСУ /отм./.
Спорът между страните е дали са спазени процесуалните правила
при издаване на Заповедта и дали строежът като незаконен подлежи на премахване.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ - Строежи могат да се извършват
само ако са разрешени съгласно този закон.
Съгласно чл. 225а, ал. 1, изр. първо и ал. 2 от ЗУТ - Кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.
2, или на части от тях. Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен
акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на
заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се
поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината,
района или кметството.
Съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ - Строежи, изградени до 7
април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите,
които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими.
Съгласно чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ - Постройките на
допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното
застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в
съседен имот. Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи,
работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на
уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване.
Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната
граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват
калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран
поземлен имот, или плътни огради.
Съгласно § 5, т. 56 от ДР на ЗУТ - По смисъла на този закон:
"К*** стена" е външната стена на сграда или постройка без корниз или
стреха и без отвори за врати и прозорци, разположена на вътрешната граница на
поземлен имот.
Съгласно чл. 84, ал. 7 от ППЗТСУ /отм./ - Подробният
градоустройствен план по отношение на регулацията се счита за приложен с
изплащане на дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато
такива обезщетения се предвиждат, а по отношение на застрояването - с полагане
на фундаментите на строежите по одобрен архитектурен проект.
Съгласно чл. 110, ал. 1 от ППЗТСУ - Недвижимите имоти (местата
със сградите, постройките, съоръженията, трайните насаждения и другите
подобрения в тях), придадени към парцели на други физически или юридически
лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния
план.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ППЗТСУ - Недвижимите имоти, придадени
по дворищнорегулационния план, се заемат след обезщетяване на правоимащия
съгласно правилата на този закон и правилника за неговото приложение.
Съгласно § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ - След изтичане на сроковете по
§ 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или
части от поземлени имоти се прекратява.
По силата на разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК съдът извърши
проверка на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл.
146 от АПК, включително и относно нищожността на същия.
Заповедта е издадена
от Кмета на Община Берковица,
съобразно предоставените му, по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, правомощия,
поради което се явява издадена от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия.
За този вид актове, законодателят не предвижда специално
определена форма, поради което наличието на обикновена писмена такава, е
достатъчно да се приеме, че е спазено изискването за форма.
Съдът констатира, че при издаване на акта са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което представлява
самостоятелно основание за неговата отмяна. В тази врьзка служителите,
съставили Констативния акт, послужил като начало на производството, са такива
със съответната специалност по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, което е видно от
посочените в самия акт длъжности, които обстоятелства не са оспорени в
проведените пред съда о.с.з. Процедурата по издаване на заповедта изисква
единствено спазването на две условия: 1. Съставяне на Констативен акт, по
смисъла на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в който следва да се опише изграденият
незаконен строеж, какъвто акт е съставен, като в него е описан строеж със
съответните му индивидуализиращи белези и 2. Връчване на КА на заинтересованите
лица - в случая такова връчване не е извършено. Липсват доказателства
оспорващите да са уведомявани за датата на извършване на проверката, с оглед
осигуряване на тяхното присъствие. Въз основа на така съставения акт и
извършени констатации, е издадена оспорената Заповед, поради което и процедурата
по нейното издаване се явява опорочена, респ. това обстоятелство е
самостоятелно основание за отмяна на оспорената Заповед.
Отделно от това в КА № 1 от 11 10 2022 г. строежът е описан като
масивна постройка – гараж, метален павильон и дървен навес с размери 4/9 на 3 м
височина. Същевременно видно от окомерната скица това са три различни постройки
(1, 2 и 3), имащи различно местоположение в имота и различни размери. Самата
Заповед е за една сграда с размери 4х9 и 3 м височина като е посочено, чеса
премахнати дървените навеси и металния павилион. На място вещото лице
констатира, че строежът се състои: от гараж – с р-ри 3,95 м/3,50 м, тоалетна /в
момента се ползва за склад на инструменти/ с р-ри 1,36м/3,50 м и работилница с
р-ри 4,50 м/3,50 м., които помещения не са отделни постройки, а представляват
една сграда с общи стени и покрив.
Извън констатираното съществено процесуално нарушение, съдът
счита, че за да бъде премахнат един незаконен строеж, за същия следва да бъде
установено, че не е търпим като в случая процесният строеж е допустим, както по
правилата и нормативите, действащи по време на неговото извършване, така и по
сега действащия ЗУТ. В тази връзка кредитира заключението на вещото лице Д.Д.
като дадено обективно, обосновано и съответно на доказателствата по делото и
въз основа на него приема, че строежът предмет на оспорената Заповед е сграда
на допълващото застрояване, построена през 1986 г., в който смисъл е
попълнената декларация от оспорващите, последната годно доказателствено средство
за установяване на декларираните обстоятелства. Предвид липсата на ПУП – план
за застрояване за тази част на гр. Берковица, няма планирани предвиждания за
разположението на допълващото застрояване, като с оглед отреждането на имотите
за индивидуално жилищно строителство, в същите при определени изисквания може
да се изграждат постройки от допълващото застрояване, какъвто е процесният
строеж. Същият е разположен в поземлен имот с идентификатор 48489.506.108 по
КККР на гр. Монтана на кадастрална граница, материализирана на място, долепен
до съседен строеж, находящ се в ПИ с идентификатор 48489.506.109 по КККР на гр.
Монтана. Имот с идентификатор 48489.506.108 е образуван от имот пл. № 1646, за
който е отреден УПИ VІІ, кв. 133а по действащия регулационен план на гр.
Берковица, като регулационната граница не съвпада с кадастралната, а пресича
имота, което е видно от скица Приложение № 1 към заключението. Пресичането е в
контур RB1CR, като тази част от имота се явява придадено място към съседния УПИ
VІІІ, пл. № 1647, респ. ПИ с идентификатор 48489.506.109 по КККР на гр.
Монтана. По изрично заявление на Община Берковица, няма регулационна преписка,
няма ПУП-ПР, няма и данни за приложение на регулацията, както на място, така и
по документи, каквито са изискванията на чл. 84, ал. 7, чл. 110 и чл. 114 от
ППЗТСУ /отм./, респ. § 6, ал. 2 и 3 от ПР на ЗУТ. Не се твърди и не се
представят доказателства за заплащане на придаденото място от имот пл. № 1646
към съседния на югоизток УПИ VIII в кв.133а. По предходно действащ план от 1958
г. двата ПИ с кратък идентификатор .108 и .109, съответно пл. № 1646 и 1647,
респ. парцел VІІ и VІІІ са били обединени в един имот с пл. № 2262.
Съгласно действащия ЗУТ поземлените имоти се урегулират с вътрешни
регулационни линии, които определят границите със съседните имоти, при
условията на чл. 16 или 17, т.е., вътрешните им регулационни линии съвпадат с
имотните граници (чл. 14, ал. 3, т. 2 и чл. 17, ал. 1 от ЗУТ). Постройки на
допълващото застрояване могат да се застрояват свързано на вътрешните имотни
граници (чл. 21, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ). Аналогична е уредбата и при отменения
ЗТСУ, а именно: чл. 13 - Кадастралният план на населеното място отразява
местоположението, границите, размера и други характеристики на недвижимите
имоти; чл. 106, ал. 3, т. 2 от ППЗТСУ - Границите на парцелите се определят
(очертават) с регулационни линии, които са: вътрешни регулационни - линиите,
които определят границата със съседните парцели (странични и към дъното на
парцела). С оглед на тази правна уредба законодателят приема за граница между
два имота кадастралните такива, т.е. тези, които са материализирани на място, а
регулационните се трасират спрямо съществуващите на място материализирани
имотни граници, с които следва да бъдат съобразени, в който смисъл е чл. 117а
от ЗУТ. При разминаване между двете граници ЗУТ отдава правно значение на
имотните граници, като в случай на спор за собственост, въпросът се отнася до
гражданския съд, който е компетентен да го разреши. Когато очертаната регулация
променя имотни граници, то се изисква заплащане на придаденото, от единия към
другия имот, място като в случая липсва такова заплащане на придаденото от имот
пл. № 1646 към съседния на югоизток УПИ VIII в кв. 133а, поради което не може и
да бъде направен обоснован и законосъобразен извод, че извършеният строеж
попада в чужд имот и поради това не отговаря на чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ, чл. 182
от ЗУТ, съответно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство от 1977 г. Следва да се има предвид и текста
на § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ - Собствениците на поземлени имоти по ал. 1
могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат
поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.
С оглед на изложеното процесният строеж представлява търпим
строеж, отговарящ на действащите правила и нормативи, включително на правилата
и нормативите по време на неговото изграждане, поради което не подлежи на
премахване.
При този изход на делото основателно се явява искането на адв. С.
за присъждане на разноските по делото, които са общо в размер на 830 лева, от
които 30 лева държавна такса, заплатена от всяка една от оспорващите страни и 400
лева депозит за вещо лице и 400 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 172 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № РД-15-963/22 11 2022 г. на
Кмета на Община Берковица.
ОСЪЖДА Община Берковица ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.М.,***, П.А.Г.,*** и Е.А. ***
направените в производството разноски, същите в размер общо на 830 лева, от
които 30 лева държавна такса, заплатена от всяка една от оспорващите страни и
400 лева депозит за вещо лице и 400 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване
на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от
същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: